***
Кенеди си взе дълъг душ, а в банята имаше набор от тоалетни принадлежности, които тя можеше да използва, за да се освежи.
Той ѝ беше дал халат, който да използва, така че тя влезе в него и дръпна плътно около себеси, затваряйки го достатъчно, за да не разкрива твърде много, докато излизаше от банята.
Истън вече лежеше в леглото, гледаше CNBC и сякаш задряма, докато синята светлина трептеше върху лицето му.
Кенеди свали халата си и след това бързо се плъзна в леглото до него, наслаждавайки се на мекотата му и на обнадеждаващото чувство, което изпитваше сега, когато Истън я беше наказал и я беше взел сексуално. Може би това беше началото на прошката…
Тя въздъхна и отпусна глава на възглавницата.
Истън я погледна, като въртеше каналите с дистанционното, а очите му бяха полуотворени.
– Как се чувстваш? – Попита той.
– Добре, но уморена – каза тя тихо. – А ти?
– Добре съм – отвърна той, като в отговора му се долавяше лека острота.
– Наистина съжалявам за всичко, Истън. Надявам се, че знаеш това.
Истън я погледна.
– Не съм сигурен какво мога да направя за теб – каза той.
– Да направиш нещо за мен?
– Ред и Никол ще искат да те уволнят – каза той. – Трябва да знаеш това.
Тя усети как стомахът ѝ спада.
– Казаха ли ти да ме уволниш?
– Не с толкова много думи, но това предстои.
– А какво ще кажеш ти? – Попита го Кенеди. – Смяташ ли, че заслужавам да бъда уволнена?
– Това, което искам, едва ли е фактор за това – каза и той и Кенеди забеляза, че не отговори точно на въпроса и.
– Ред е собственик на компанията – продължи Истън – а Никол е в основата на всичко, което прави. Всеки, който и причини болка, ще плати висока цена, това го знам.
Кенеди започваше да се чувства безнадеждно.
– Всичко е наред. Заслужавам го, така че всъщност нямам нищо против. Ще приема да бъда уволнена, ако решат да постъпят така.
– Ще се откажеш толкова лесно, без борба? – Каза той и поклати глава. – Може би все пак съм грешал за теб.
– Не знам какво искаш от мен – каза му тя. – Как мога да се боря с тях? Аз работя за тях, нямам думата по въпроса.
Той се обърна от нея.
– Аз нищо не искам. Спи – промълви той.
– Това е единственото решение.
На Кенеди обаче ѝ беше трудно да заспи. Беше обречена, това беше само въпрос на време и тя го знаеше. Истън почти го беше изрекъл.
Така че защо изобщо да я води в офиса? Зачуди се тя. Защо да ходи на работа ако така или иначе щяха да я уволнят?
Може би това беше нов вид наказание. Може би Истън искаше да я вкара в офиса, за да се изправи пред всички, да я уволни и след това да я изхвърли на улицата.
Тя лежеше в леглото и се опитваше да си представи как всичко се е объркало, как е позволила всичко да излезе извън контрол. Изглеждаше, че е направила всяка глупава грешка в книгата, всяка възможна грешна стъпка. И сега щеше да плати висока цена за това.
Истън спеше, легнал настрани, с гръб към нея. Тя се взираше в гърба му и се чудеше защо я е чукал отново след наказанието. Дали е било само за да се освободи и нищо повече?
Вече не можеше да каже какво изпитва Истън към нея. В един момент беше разгневен, достатъчно ядосан, за да я върже, да и запуши устата, да я напляска с гребло… а в следващия момент правеше страстен секс с нея.
Той ме иска. Знам, че той ме иска.
Но дали те харесва? Уважава ли те изобщо?
Кенеди нямаше отговор. Може би това беше чисто физическо привличане от страна на Истън. Може би той наистина не се интересуваше много повече от това, че искаше да поеме контрола над тялото ѝ, да я използва за сексуалното си удовлетворение и това беше всичко.
А какво да кажем за Джими Мускулестия ДеЛука? Дали той щеше да я потърси сега и дали Истън просто щеше да си измие ръцете с нея, след като Ред му даде заповедта да я уволни?
Имаше толкова много лоши сценарии и Кенеди имаше ужасното усещане, че всички те ще се сбъднат.
Първо, тя щеше да бъде уволнена.
След това Истън официално щеше да я впише в списъка си за игнориране и тя никога повече нямаше да го види или да говори с него.
Никол нямаше да иска да има нищо общо с нея, след като беше повярвала, че Кенеди продава историята си на този, който предложи най-много.
И накрая, загубила всеки приятел или връзка, които имаха значение, Кенеди щеше да бъде издирвана и умъртвена като бясно куче от Джими ДеЛука и неговите подръжници.
Въпреки всичките си страхове и опасения, Кенеди не може да се бори със съня завинаги. Истината беше, че беше уморена неимоверно и тялото ѝ беше приключило със съпротивата. Дори докато умът ѝ въртеше приказките си за разрушение и отчуждение, тя вече угасваше, а очите ѝ се затваряха.
И тогава тя изпадна в дълбок, но неприятен сън, в който сънищата ѝ бяха преследвани от обвинения в предателство от хора, които никога не можеше да види.
Сякаш бяха минали само няколко секунди, когато Истън докосна рамото ѝ и изрече името ѝ.
– Кенеди. Кенеди, събуди се.
Тя отвори очи, уплашена. Истън стоеше над нея и я гледаше, докато лежеше. Беше заспала гола и се размърда достатъчно, за да избута одеялото от тялото си.
Очите му все още бяха гладни, все още я искаха. Тя можеше да го разбере, дори когато естественият ѝ стремеж към уединение я накара да дръпне одеялото, за да се покрие и да се предпази от зоркия му поглед.
И все пак и се искаше той да се качи в леглото при нея и да се люби с нея за последен път преди… ами преди каквото и да е ужасно нещо, което щеше да последва.
– Хайде, стани, Кенеди – каза той. – Днес трябва да сме рано в офиса и да сме подготвени.
– Подготвени за какво? – Попита го тя.
– За това, че Ред ще отприщи ада върху нас. – Той се обърна и тръгна към банята, а вратата се хлопна.
Кенеди осъзна, че няма какво да облече. Тя стана, нахлузи халата и пристегна колана плътно около кръста си. После почука на вратата на банята.
– Истън, трябва да се прибера вкъщи и да се облека. Нямам какво да облека в офиса.
– Добре – каза той, звучеше примирено.
– Мога да си тръгна сега и да взема такси. Ще стигна до офиса възможно най-скоро.
– Ще отидем заедно. Ти просто ме изчакай.
Тя не можеше да каже колко раздразнен беше Истън точно в този момент. Но това не беше нейна вина, че не беше взела със себе си работни дрехи. Не ѝ беше хрумнало, че ще прекара нощта и ще отиде на работа на следващата сутрин, без да е имала възможност първо да се прибере у дома.
Трябваше да помисли предварително. Трябваше да направя много неща.
Кенеди се върна в гадните си, използвани дрехи, които беше облякла снощи. Те миришеха слабо на пот, секс и парфюм.
Истън излезе от банята и се преоблече в перфектно ушит костюм, а вратовръзката си върза само за секунди, като ръцете му маневрираха с движенията сякаш от само себе си. Когато свърши, Истън изглеждаше като секси модел на GQ, а Кенеди се чувстваше като евтина проститутка, която беше забърсал предната вечер, докато беше под влияние на алкохола.
Може би той дори съжалява за това, че се е забъркал с мен, както би го направил, ако бях някоя проститутка, помисли си тя. Причиних му повече неприятности, отколкото може да понесе, и едва ли вече си заслужава.
– Готова ли си да отидем в апартамента ти? – Попита той.
– Да – каза тя тихо, след което излязоха от хотелската стая, слязоха с асансьора надолу и излязоха навън, за да открият, че камериерът е докарал колата на Истън. Истън даде бакшиш на камериера и двамата се качиха в колата.
Докато караха, Кенеди все повече се убеждаваше, че всичко това е някакъв странен вид жертвоприношение, почти церемониално, сякаш следват стари ритуали, които трябва да бъдат извършени, за да се покая за нейните прегрешения. Истън беше допуснал грешката да я наеме, без да я провери по подходящ начин, и вероятно искаше да поеме отговорността пред Ред и Никол.
Докато тя беше лошото семе, гнилото яйце, ракът, който молеше за отстраняване.
Този фарс да започнат съвместна работа беше най-вече за спасяване на лицето.
Истън щеше да обясни, че иска да поеме цялата отговорност за нейните гафове.
Кенеди щеше да разкаже историята си по най-добрия начин и да се опита да поеме цялата топлина и вина – повечето от които заслужаваше. Тя щеше да обясни за това, че е казала на Блейк тайните си, че той е отишъл във вестниците, и да признае вината си за всичко, което е произтекло от това.
В крайна сметка Ред щеше да я уволни и да позволи на Истън да продължи да работи, а така и трябваше да бъде.
Кенеди дори не можеше да спори с това вероятно решение, тъй като то имаше най-голям смисъл за всички участници. Вече ѝ бяха дали втори шанс и тя го беше провалила. Просто не можеха да продължат да рискуват повече проблеми заради Кенеди. Тя беше асистентка, която успя да създаде по-голям хаос, отколкото ако беше корпоративен шпионин, продаващ тайни на техните конкуренти.
Назад към част 4 Напред към част 6