***
Пулсът ѝ отново се учести и тя облиза устни.
– Ало? – Гласът на Илайджа се чу по линията, звучеше някак далечно, напукан от статично електричество.
– Здравей – каза тя и се усмихна само от това, че го чу.
– Имам още един шанс, затова реших да те пробвам отново. Исках да ти кажа, че вероятно ще се върна в Масачузетс тази вечер. Не съм сигурен дали ще ми позволят да използвам телефона, когато пристигна там, или не.
– Наистина? – Каза тя. – Вече се върнах.
– Ти си летяла обратно до Бостън? Отново ли си в училище?
– Не точно.
Изведнъж откъм гърба ѝ гласът на Дина се обади агресивно.
– С кого говориш, Кейлин?
Тя се обърна и махна с ръка на по-малката си сестра. Дина не помръдна.
Илайджа беше казал нещо друго, но тя не го беше чула заради лудориите на Дина.
– Какво каза? – Попита го Кейлин, а гласът ѝ вече беше напрегнат.
Той опита отново.
– Казах…
– Кейлин, кой е това? – Намеси се Дина. – Мама и татко те чакат. Ти се държиш като луда, като си толкова потайна.
Кейлин сложи телефона на гърдите си.
– Дина, по-добре се махни от мен, кълна се. Трябва да приема това обаждане.
– С кого говориш? Какво се опитваш да скриеш от семейството си?
– ОТИДИ. – Посочи коридора Кейлин, но Дина продължаваше да стои със скръстени ръце.
Кейлин върна телефона до ухото си. – Хей – каза тя. – Не чух какво каза, прекъснаха ме.
Настъпи тишина.
– Много съм мислил за теб – каза той.
Тя се усмихна. Искаше да му отвърне, но тогава с ъгълчето на окото си забеляза лицето на Дина.
– Благодаря – каза тя. – И аз – добави тя неубедително.
– Неподходящо време ли е? – Попита Илайджа. – В момента имам някакво странно усещане от теб. – Гласът му изведнъж стана предпазлив, подозрителен.
– Ами, просто закусвах със семейството си и…
– А, точно така. Разбирам – прекъсна ме той.
– Това не е най-подходящото време за разговори – довърши тя. Твърде късно осъзна, че е излязло погрешно. Със сестра си, която я гледаше и слушаше, тя се беше стреснала и не се чувстваше свободна да бъде честна с него.
– Слушай, разбирам те – каза той. – Връщаш се у дома със семейството си, връщаш се към истинския живот. Не може някакъв престъпник да ти се обажда и да те безпокои.
Почти каза името му, но после осъзна, че не може да рискува Дина да разбере кой е той.
– Не е така – каза тя, чувствайки се напълно изгубена. Объркана.
– Не се тревожи за това. Няма да те притеснявам повече, Кейлин. Върни се към истинския си живот и забрави, че някога съм съществувал. Така или иначе ще ти е по-добре.
– Чакай, не затваряй.
Но тя говореше с изключен телефон. Той вече си беше тръгнал.
Кейлин усети как сълзите я бодат в очите. Тя погледна към Дина.
– Защо, по дяволите, не ме оставяш на мира? – Каза тя.
– Защото ми казаха да не го правя.
– Не са ти казали да подслушваш личните ми разговори.
– Откъде знаеш?
Кейлин усети как я обзема ярост, студена и силна. Сестра ѝ напълно беше провалила шанса ѝ да говори с Илайджа, да чуе гласа му, да се почувства отново близо до него. По-лошото е, че сега Илайджа беше останал с впечатлението, че тя се е прибрала у дома и е решила да се опита да се престори, че всичко с него никога не се е случвало – че връзката им не означава нищо, защото той е неудобен за привилегирования ѝ живот.
По някакъв начин, мислеше си Кейлин, трябваше да му докаже, че все още иска да го вижда и да говори с него, че никога не би го отхвърлила заради това, че е неудобен.
Дина се върна на кухненската маса и Кейлин я чу да мърмори нещо на родителите им. Кейлин дори не можа да разбере какво се казва, но беше сигурна, че е нелицеприятно и обидно.
Но не това беше проблемът в момента. Тя си блъскаше главата, за да намери начин да покаже на Илайджа, че греши, че чувствата ѝ не са се променили просто за една нощ.
Той се беше пожертвал за нея и тя трябваше да се пожертва за него.
И точно тогава ѝ хрумна.
Тя можеше да направи жертва за него – нещо, което щеше да промени живота му. Тя щеше да му докаже извън всякакво съмнение, че чувствата ѝ към него са истински.
Всичко започна с Джейсън.
Ако Джейсън оттегли обвиненията срещу Илайджа, може би няма да се наложи Илайджа да се върне в затвора. Престъплението напускане на щата не беше толкова сериозно, колкото обвинението в нападение, тя знаеше това от онлайн проучванията си.
А имаше и един очевиден начин да накара Джейсън да оттегли обвиненията срещу Илайджа.
Кейлин влезе в телефона си и бързо написа на Джейсън съобщение. Почувства се зле само като видя името му там, черно на бяло. Но трябваше да го направи. Осъзнаваше, че това е единственият ѝ реален шанс да помогне на Илайджа и да направи така, че да може да го види отново извън затвора.
Кейлин се постара да бъде семпла и не изложи твърде много подробности в текстовото си съобщение до Джейсън.
„Трябва да поговорим.“
След като натисна бутона „Изпрати“, Кейлин въздъхна дълбоко. Беше готово. Беше като да дръпнеш халката на гранатата и да я хвърлиш. Тази бомба щеше да избухне сега, а въпросът беше само къде и кога.
Кейлин се върна на масата в кухнята и всички чакаха, без да са правили нищо повече от това да подбират храната си, откакто тя си тръгна.
– Всичко наред ли е? – Попита баща ѝ.
Тя се усмихна, опитвайки се да се преструва.
– Да. Всичко е наред.
– Кой беше този по телефона? – Попита майка ѝ.
Силин сви рамене.
– Никой. Просто някой от класа, с когото трябваше да говоря много бързо – излъга тя. Лъжата се лееше толкова гладко, че тя се почувства засрамена. Не беше свикнала да бъде нечестна.
– Защо просто не си признаеш, че си говорила с едно момче? – Каза Дина.
Кейлин вдигна вилицата си и я заби в няколко студени, гумени яйца.
– Защото не е твоя работа с кого си говоря.
– Мамо, тя се държи напълно странно и потайно – каза Дина.
– Кейлин, случва ли се нещо с някакво момче? – Попита майка ѝ.
– Може би е бременна – продължи Дина.
Кейлин се вгледа в сестра си.
– Ти се държиш като малка глупачка – каза ѝ тя. – Кое ти дава право да говориш това за мен?
– Просто казвам, че би било логично, ако беше.
Изведнъж телефонът на Кейлин завибрира. Това беше текст и тя трябваше да го провери и да види дали Джейсън е отговорил, затова провери телефона си възможно най-бързо.
И текстът беше от Джейсън.
„За какво трябва да говорим?“
Стомахът ѝ направи тройно салто, а по челото ѝ изби пот.
– Тя си пише с някого в момента – извика Дина, наведе се и хвана телефона на Кейлин. Тя го изтръгна, като го прочете бързо, докато Кейлин ѝ крещеше да ѝ върне телефона.
Кейлин успя да си вземе обратно телефона, но Дина вече беше прочела размяната на съобщения.
– Казах ти! – Каза Дина. – Тя си пишеше с Джейсън, онова момче, с което се срещаше. Каза, че трябва да поговорят. Казах ти, че е бременна!
Кейлин се изчерви и изпоти, ядосана на сестра си и я заболя стомахът, че сега ще трябва да се опитва да се обяснява. Разбира се, обяснението щеше да означава лъжа, защото нямаше как да обясни, докато не осигури безопасността на Илайджа.
– Не съм бременна – каза Кейлин, обръщайки се към родителите си, които и двамата изглеждаха пепеляви и бледи.
– Можеш да ни кажеш, ако си – бавно каза майка ѝ. – Знаеш, че винаги можеш да дойдеш при нас.
– Не съм – каза тя и се засмя малко, за да покаже колко глупава е идеята.
– Как можем да вярваме на всичко, което казваш? – Попита Дина, тонът ѝ беше родителски, сякаш тя беше най-разочарованата на масата.
Кейлин я игнорира.
– Джейсън и аз се скарахме, това е всичко.
Майка ѝ кимна, изражението ѝ се отпусна, сякаш това обясняваше всичко.
– Такива неща се случват – каза тя спокойно. – Но Джейсън е страхотно момче от много добро семейство. Сигурна съм, че двамата ще успеете да се справите.
На Кейлин ѝ се искаше да изкрещи на майка си, че е казала такива невежи думи. Беше се запознала с Джейсън за всичко на всичко пет минути една вечер, но след това беше разбрала за видното му семейство и очевидно се беше влюбила в идеята за него. Сигурно вече беше започнала да се хвали на приятелките си и да фантазира за сватба с всички камбани и свирки.
Все пак Кейлин трябваше да остави майка си да повярва в лъжата още малко.
– Сигурна съм, че ще успеем да се справим – съгласи се Кейлин. – Но не и ако Дина продължава да си пъха носа в моите дела.
Майка ѝ въздъхна.
– Дина, наистина трябва да се успокоиш. Сестра ти преживява труден период, а ти не помагаш за това.
– Тя напълно ви изиграва – промърмори Дина.
– Ти си тук, за да помагаш на Кейлин, а не да я нападаш. И двете трябва да се успокоите и да се разбирате по-добре.
– Наистина трябва да се срещна с Джейсън днес – каза Кейлин. – Мога ли да използвам колата…
– Не, това е моята кола – каза Дина.
Бащата на Кейлин внимателно постави салфетката си върху празната чиния.
– Дина може да те закара до града или Джейсън може да дойде тук и да те вземе.
– Не, той няма кола – каза му Кейлин. – Защо не мога просто да използвам нейната кола за няколко часа?
– Мисля, че ще е най-добре, ако сестра ти дойде с теб – каза майка ѝ. – Просто не се чувстваме комфортно да тръгнеш сама толкова скоро след целия този инцидент във Флорида.
Чудесно, помисли си Кейлин. Краткотрайната ѝ екскурзия до Сиеста Кий вече си имаше име „Инцидентът във Флорида“.
Тя поклати глава, като знаеше, че без дори да вдига поглед, по-малката ѝ сестра щеше да носи гордата усмивка на победата.
Назад към част 3 Напред към част 5