***
Беше странно да се върна в мотел „Приморско“ след всичко, което се беше случило.
Отварянето на вратата и влизането вътре беше почти като връщане назад във времето. Бележката на Илайджа все още лежеше на масата, където Кейлин я беше оставила сутринта, преди да замине за първия си (и очевидно последен) ден като сервитьорка във Флорида.
Одеялото и възглавницата, които Илайджа беше използвал, бяха на леглото, точно там, където ги беше хвърлил сутринта, преди да си тръгне. Кейлин усети как внезапно и силно чувство на тъга я връхлита, почти като физически спазъм.
Само ако Илайджа можеше да излезе от банята и да и подари една от своите малки усмивки. Почти си го представяше как се шегува с грозния килим в стаята или може би с някой от странните хора, които бяха отседнали в съседната стая.
Кейлин се усмихна, само като си помисли за него и за начина, по който очите му се присвиваха по определен начин, когато намираше нещо за смешно. Но после усмивката ѝ изчезна, когато си спомни, че нищо от това не е реално. Илайджа нямаше да излезе от банята. Беше отведен в затвора, а влиятелните връзки на Джейсън вероятно щяха да направят така, че Илайджа да остане в затвора за много дълго време.
Спазъма на тъгата се върна по-силно от преди. Стаята беше тиха и депресираща без Илайджа, който да разведрява настроението и да я кара да се чувства като у дома си.
Не беше забелязала това в другия хотел. Не беше осъзнала, че само неговото присъствие може да направи така, че и най-тъмните кътчета да изглеждат светли и някак обнадеждаващи.
Кейлин легна на леглото до старото одеяло и възглавницата на Илайджа, придърпа ги към себе си, притисна носа си към възглавницата. Одеялото беше зелено и драскаше по кожата ѝ. Тя се опита да вдиша аромата му, опита се да бъде отново близо до него по някакъв начин.
И тогава сълзите се появиха и бяха по-силни от очакваното.
Тя плака по много причини.
Телефонният разговор с майка ѝ беше меко казано неприятен. Дори мисълта за него беше неприятна. Стоеше на стъпалата пред полицейския участък и се чувстваше толкова самотна, колкото никога досега.
Гласът на майка ѝ се беше обадил на линията, първоначално щастлив, че чува Кейлин, но после все по-объркан.
– Флорида? – Бе попитала майка ѝ поне четири или пет пъти.
– Да, мамо, Флорида. Заседнала съм във Флорида. Можеш ли да ми резервираш билет за вкъщи?
– Но аз не разбирам. Какво правиш там, Кейлин? – Майка ѝ почти молеше за отговор, който да осмисли нещата. Молеше я да чуе нещо, което няма да я принуди да промени изцяло представата си за Кейлин като човек – защото Кейлин, която познаваше, никога не би захвърлила всичко и не би избягала във Флорида.
Кейлин не беше дала на майка си отговор защо е напуснала Бостън и е заминала на стотици километри, без да каже на никого.
Телефонното обаждане беше толкова кратко, колкото тя можеше да го направи. Тя не беше готова да говори за всичко, което се беше случило, просто трябваше да се върне в Бостън.
Но ти се връщаш само заради него.
Изтръгвайки се от спомена за ужасяващото телефонно обаждане, Кейлийн знаеше, че това е истина. Тя не се връщаше, защото нямаше пари, защото се страхуваше да бъде сама във Флорида или защото искаше да се върне в колежа.
Връщаше се у дома, защото момчето, което познаваше от по-малко от седмица, можеше да бъде осъдено на затвор в Масачузетс. И независимо дали Илайджа беше в затвора или извън него, Кейлин знаеше, че трябва да бъде там, за да му помогне.
Звучеше налудничаво, но това беше истината.
Тя дълго лежа в леглото, сложила глава на възглавницата, която Илайджа беше използвал, обвила ръце в старото одеяло и мислеше за него. Това, което беше направил за нея в ресторанта – беше ужасяващо, жестоко и… героично.
Силин знаеше, че той само я е защитавал от човека, който я беше наранил неимоверно. Тя не можеше да се сърди на Илайджа, че се е опитал да я защити, дори и да е отишъл твърде далеч в това си действие.
Илайджа беше унищожил Джейсън, сякаш беше нищожество, беше го разхвърлял като малък парцал. Тя не знаеше и как го е направил, защото Джейсън не беше мършаво, увяхващо цвете. Джейсън беше много едър, много силен човек и тя би предположила, че знае как да се справи в битка.
Но очевидно Джейсън не знаеше как да се бие – или пък не знаеше в сравнение с Илайджа.
Част от нея се радваше, че Илайджа е наранил Джейсън, накарал го е да почувства страх и болка, точно както Джейсън беше направил с нея. Трябваше ли да мрази Илайджа за това, че е направил нещо жестоко от нейно име, въпреки че никога не го е искала?
Е, тя не го мразеше. Надали.
Той е лоша новина.
Кейлин стисна плътно очи. Собствените ѝ мисли и мнения се бореха помежду си, а тя не знаеше кое е правилното нещо, което трябва да направи или да мисли дори.
Можеше ли Илайджа да е наистина лош човек само защото имаше тъмна история? Полицаят, който ѝ беше разказал за досието на Илайджа, го беше изкарал престъпник, равен на Тони Сопрано.
И все пак тя изобщо не смяташе, че той е лош. Инстинктите ѝ подсказваха, че Илайджа има добро сърце.
Инстинктите ти подсказваха също, че Джейсън е добър човек, а помниш ли как завърши това?
Кейлин седна в леглото. Телефонът ѝ звънеше. Вероятно майка ѝ или баща ѝ се обаждаха, за да ѝ кажат за полета ѝ за следващия ден.
Тя отиде и грабна чантата си, намери телефона си и бързо отговори, без дори да погледне идентификатора на обаждащия се.
– Ало? – Каза тя, като вече се подготвяше за мрачния глас на майка си и евентуалните въпроси, които щяха да последват.
Но от другата страна на линията не се чуваше гласът на майка ѝ. Вместо това се чуваше предварително записано съобщение.
– „Получихте обаждане от затворник в затвора на окръг Сарасота. Ще приемете ли обаждането?“
– Да – отговори тя, без дори да се замисли.
Последваха няколко щраквания и бърз пиукащ звук, след което тя чу някакво статично напрежение по линията.
– Ало? – Каза тя, като гласът ѝ се пропукваше от нервност. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, че тя дръпна ризата си от гърдите, за да не вижда как се движи.
– Вероятно аз съм последният човек, който си очаквала да ти се обади – каза той. Гласът му звучеше ниско и малко приглушено, но все пак беше на Илайджа.
– Как се сдоби с този номер? – Каза тя.
– Имам си начини.
– Говоря сериозно, Илайджа. Никога не сме си разменяли номерата. – Тя все още се опитваше да приеме факта, че това наистина е той. Толкова силно искаше да чуе отново гласа му, че сякаш беше предизвикала обаждането от въздуха.
Тялото ѝ беше изтръпнало, а главата ѝ се въртеше.
– Добре – каза той. – Истината е, че онзи ден, когато бяхме в хотела и ти отиде в банята, аз взех мобилния ти телефон и го използвах, за да се обадя на моя. Така знаех, че ще имам твоя номер в идентификатора на обаждащия се.
– Това е сбъркано – каза тя, опитвайки се да събере малко гняв, но не успя да го направи. Радваше се, че той има нейния номер, дори и да беше направил нещо малко съмнително, за да го получи.
– Знам, че това вероятно е удар номер три или поне четири – каза Илайджа – но се надявах да ми се размине при тези обстоятелства.
Кейлин се върна до леглото и седна на него, като се усмихна малко, събирайки старото му зелено одеяло в едната си ръка, докато говореше.
– Всичко е наред – наистина се радвам, че се обади – каза тя.
– Къде си? – Попита той.
– В мотела.
– Добре ли си?
Тя се замисли.
– По-добре, сега, когато говоря с теб.
Той се ухили.
– Хайде сега, казваш това само за да ме накараш да се почувствам добре.
– Това е истината. – Тя прехапа устни. – А ти, Илайджа?
– Ами аз, Кейлин какво?
Начинът, по който произнесе името ѝ, накара стомаха ѝ да затанцува от пеперуди. Каза го закачливо, но и с някакъв предизвикателен тон, сякаш искаше да каже, че няма да я остави да се измъкне просто така.
– Искам да знам дали си добре – каза му тя.
– Доколкото мога да бъда добре, като се има предвид, че през последните няколко часа седя в килия с размери шест на осем фута.
– Има ли някакъв шанс да излезеш?
– Как да се измъкна? Цялото това нещо с бягството от затвора не работи толкова добре в реалния живот.
– Но не може ли някой да те измъкне под гаранция?
Той отново се засмя, но този път звучеше някак безнадеждно.
– Не и скоро, момичнце.
– Не ми се струва честно ти да си в затвора, а Джейсън да се разхожда на свобода. Разказах на полицията за Джейсън и за това, което ми направи.