* * *
Вероятно от този момент в душата ми се настаниха съмнения, мисли и странни чувства относно херцога. Изненадващо, известно време след неговото заминаване, аз неволно докоснах с ръка собствените си устни, сякаш не можех да повярвам в реалността на целувката, от която в душата ми се надигна топла океанска вълна на нежност и приемане. Бракът с този човек, чиято жестокост беше най-яркият белег на характера му, вече не ми се струваше нещо тежко, обременяващо и изискващо постоянно присъствие на духа ми. Напротив, в този момент бях изпълнена, може би наивно, с надежда, че всичко не е толкова лошо и че ми предстоят много светли дни. Несъмнено невъздържаността, агресивността и непримиримостта на последния член на военната династия Грейд нямаше да направят брака ни лесен, но… като погледнах масата и открих на нея както традиционната за Империята закуска от овесени ядки, така и сладкиши, бонбони и захарни пликове с нежни торти, почувствах, че поне за мен ще се погрижат и ще се опитам да върна същата нежна грижа на лорда, който по силата на съдбата беше станал мой съпруг.
Но наистина поръчението на херцога беше това, което ми даде крила!
Жест на доверие, толкова неочакван и затова изключително значим за мен.
И това беше първата сутрин от много време насам, която посрещнах с усмивка, почти бръмчейки от радостта, която се изтръгна от гърдите ми. И ми се струваше, че това ще бъде най-хубавият ден от брака ми, денят, в който ще се усмихвам на всичко, дори на сивите стени на замъка Грейд.
И половин час по-късно, докато слизах по централното стълбище в залата, се усмихвах на всичко – на огромния полилей със стотици свещи, които блестяха под тавана, на Ураган и Гръм, които бързаха да ме посрещнат, на прислужниците, които усърдно търкаха стъпалата, на намръщения Хауърд, който стоеше в подножието на стълбите, на също толкова намръщения камериер Уилард, на малко напрегнатата госпожа Вонгард и дори на….
За съжаление, трябваше по-рано да забележа прекаленото усърдие на прислужниците, които обръщаха твърде голямо внимание на блясъка на мраморната настилка. Трябваше да го направя. Можеше да се избегне скандалът, който, за мое искрено съжаление, всички очакваха с нетърпение. Защото до Хауърд, с вдигната брадичка и размахващо се нехайно, но непрестанно ветрило, стоеше лейди ен-Аури.
От последната ни среща черната магьосница не се беше променила ни най-малко – същата къса, но вече елегантно оформена коса, белег на бузата, много умело, но неприемливо за висшето общество, нанесена очна линия, ярко боядисани устни. И роклята – черна, с дълбоко, привличащо погледа деколте, бродирана с перли яка и маншети и перлена пелерина, която небрежно висеше от раменете ѝ. И щеше да е трудно да не забележиш студената решителност в черните очи, решителност, примесена с готовност да направи грозния скандал, който всички очакваха.
– Значи монахинята със сополивия нос е постигнала своето? – възкликна лейди ен-Аури с предизвикателно висок глас.
И аз осъзнах, че тази рокля, гримът и дори най-дълбокото деколте изобщо не са предназначени за мен – тази лейди възнамеряваше да се срещне с херцога и закъсня. А сега възнамеряваше да си изкара гнева върху мен.
Усмихнах се учтиво, слязох по стълбите, без да отвърна на удара, и щом стъпих на черния мрамор на пода в залата, се обърнах към Уилард:
– Не сме били представени. – казах с равен тон.
Камериерът, както би трябвало да постъпи човек с неговата професия, веднага придоби вид на важен човек, поклони ми се дискретно и каза:
– Лейди отон Грейд, лейди Енастин ен-Аури е тук, за да ви види!
– Наистина? – напълно пренебрегвайки стоящата до мен дама, чийто ръст надвишаваше моя поне с една глава, казах. След това продължих безгрижно – Съжалявам, но не знам името, което ми дава основание да предположа, че дамата не е сред добрите ми познати. Моля, предайте най-дълбоките ми извинения, както и искреното ми съжаление, но няма да мога да приема почитаемата дама и не виждам причина, поради която да бъда задължена да го направя.
Една от прислужниците изпусна кофа. Кофата се търкулна надолу по стълбите и беше спряна в дъното от Гръм, който се втурна към източника на шума.
И в залата на семейния замък настъпи огромна, напрегната тишина. Която аз наруших с въпрос:
– Уилард, пристигна ли вече кметът на града?
С малко ненужно нисък поклон камериерът обяви:
– Да, милейди. Господин Норган чака в салона.
– А господин Анелски? – попитах за управителя.
– Също е в салона, чака да ви види, когато пожелаете.
– Отлично. – усмихнах се благосклонно – Съпроводете достопочтения господин Норган до кабинета на негова светлост.
Уилард се изправи и попита, малко напрегнато:
– А господин Анелски?
– По-късно.
Ниският, почтителен поклон на камериера беше изненадващо приятен и остави в душата ми нещо подобно на усещане за победа. Но не очаквах, че лейди ен-Аури ще преглътне обидата с мълчание, и бях права.
– Как смееш да ме пренебрегваш?! – викът, от който полилеят на тавана зазвъня, и мигновено окуражи изгубилите надежда прислужници, като почти ги накара да се намръщят.
Един поглед в посока на лейди ен-Аури разкри руменина на гняв и раздразнение през зле нанесеното белило.
– Ти, нахално отроче… – възмутената дама се опита да продължи.
И беше спряна от моето доброжелателно, но непреклонно:
– Ваша светлост.
С изкривено от гняв лице лейди ен-Аури извика:
– Какво?
Въздъхнах тежко и казах с най-любезния си и търпелив тон:
– Съжалявам, че сте били изпратена във военно училище без подобаващо за една дама образование, но дори и оскъдните основи би трябвало да са достатъчни, за да се обръщате към събеседника си според неговия статус. Жалко е, че не притежавате тези трохи от знания. Също толкова жалко е, че трябва да ви напомня, че аз съм херцогиня отон Грейд, така че когато се обръщате към мен, трябва да казвате „ваша светлост“. Това е основният етикет, лейди ен-Аури. Всичко най-добро.
Сложих ръце зад гърба си и се отправих към кабинета на негова светлост вдясно от централното стълбище. Кучетата ме последваха, ръмжейки срещу магьосницата. Бяхме стигнали почти до вратата, когато зад нас се чу трясък, сякаш въздухът се сгъстяваше, последван от гневния глас на Хауърд:
– Лейди ен-Аури, аз не се бия с жени, от което вие се възползвахте, като влязохте в замъка, но имам ясни заповеди от лорд Грейд и ако бъде използвана магия, ще ви унищожа без ни най-малко угризение.
Въпреки основателното ми любопитство и факта, че чух всяка дума, която каза началникът на замъчната охрана, не се обърнах и лакеите услужливо отвориха вратите на кабинета на херцога. Но тогава бедната жена напълно загуби ума си.
– Той никога няма да те обикне, нещастнице! – отчаян, изпълнен с ярост писък.
Спирайки и без да се обърна, търпеливо я поправих:
– „Той никога няма да ви обикне, ваша светлост“. Лейди ен-Аури, нивото ви на образование става все по-разочароващо.
Дамата, произнасяйки някаква непозната за мен ругатня, продължи три пъти по-силно:
– Вие не сте жена! Вие сте мраморна статуя, ледено кубче, монахиня! Монахиня с глупава глава! Той дори не иска да те сложи в едно легло с него, кучко! Той…
Обърнах се и с това принудих обезумялата магьосница да млъкне, но лейди ен-Аури не спря да ме изгаря с омразен поглед. И въпреки сковаността и неподходящия характер на цялата ситуация, намерих сили да се усмихна учтиво на нещастницата. И не спрях да се усмихвам.
– Лейди ен-Аури – казах тихо, но гласът ми се носеше из цялата зала и можеше да бъде чут от всички присъстващи – с най-голямо съжаление забелязвам, че ви липсват не само честта и достойнството на добре възпитана дама, но и гордостта и самоуважението, необходими на офицер от императорската армия, какъвто сте по силата на служебното си положение. Жалка гледка, лейди ен-Аури, наистина жалка. – Хауърд, ескортирай почетната дама. Ако тя изпадне в истерия, повикайте специалист от лудницата, за която негова светлост спомена, че има такава в Илгран. Искрено се опасявам, че нашата гостенка се нуждае от лекарска помощ, защото поведението ѝ е твърде истерично.
С тези думи излязох от залата, като извиках госпожа Вонгард, за да проведем обстоен и неприятен разговор за прекаленото усърдие на прислужниците.
Назад към част 20 Напред към част 22