***
Скарлет не можеше да не се усмихне.
– Нещо смешно? – Попита той.
Тя отвори очи и го откри, че я гледа.
– Просто съм… щастлива – призна тя.
– Щастлива е добре.
– Така е. Хубаво е. – Тя кимна, сякаш си напомняше. Отдавна не се беше чувствала щастлива по този начин. Всъщност, като се замисля, никога преди не се беше чувствала щастлива точно по този начин.
Брайсън я погали по бузата – бузата, която не беше порязана – и очите му омекнаха още повече, докато я гледаше.
– Докато не те срещнах, наистина не бях сигурен дали мога да обичам някого. Честно казано, не ме интересуваше нищо друго, освен да намеря начин да си направя сценариите.
– А сега?
– А сега всичко се промени. – Той се наведе и нежно я целуна по врата.
По гръбнака ѝ премина красива тръпка.
– Надявам се, че това е вярно.
– Вярно е – прошепна той и целуна малко по-надолу. – Защо не искаш да ми повярваш, Скарлет?
– Просто толкова много пъти в живота си съм се разочаровала.
Изведнъж ръцете му се преместиха върху гърдите ѝ. Започна нежно да ги докосва, почти като че ли му беше любопитно. Но всеки път, когато кожата му се докосваше до нея, тя потрепваше и стенеше.
– Всичко в теб ме подлудява – каза той тихо, докато ръцете му хващаха гърдите ѝ по-силно. – Кожата ти, миризмата ти, очите ти. Искам да те направя толкова луда, колкото ти правиш мен.
– Боже, Брайсън – ти го правиш.
– Искам да те накарам да свършиш.
– Искам да ме накараш да свърша – изстена тя.
Той си играеше със зърната ѝ, оголи ги, а после езикът и устните му бяха върху тях и смучеха силно. Тя усещаше цялата му страст, желанието му, възбудата му.
Въпреки че беше нервна, страхуваше се да не се разочарова отново, беше безсилна да му се противопостави. Устата на Брайсън беше върху зърната ѝ, а ръцете му се плъзгаха надолу към бикините ѝ и бавно ги сваляха. Скарлет повдигна задните си части, за да може той по-лесно да ги смъкне, и скоро тя беше гола и го чакаше.
Той започна да я целува надолу по корема и всяка целувка беше поредната татуировка на тръпнещо удоволствие, а стомахът ѝ се напрегна и сви, докато той ближеше и целуваше кожата ѝ.
Толкова силно го желаеше между краката си, че едва издържаше. Чакането беше прекалено, а Скарлет нямаше търпение за него.
Най-накрая езикът на Брайсън прокара пътека по върха на могилката ѝ. Тя извика, а юмруците ѝ се свиха. Той остана на самия връх на входа ѝ, дишаше, целуваше меко, езикът му влизаше и излизаше, дразнейки я жестоко.
– Моля те, Брайсън – каза тя. – Имам нужда от теб.
Изведнъж той разтвори широко краката ѝ, разкривайки всичко. Облизваше от дъното до самия връх на влажната ѝ цепка. Бедрата ѝ се свиха, но ръцете на Брайсън бяха твърди и той държеше здраво всеки крак.
– Вижте се. Виж колко си шибано красива, колко си мокра. Вкусът ти е невероятен – каза той, а гласът му натежа от похот.
Тя отметна глава назад, дишайки тежко. Беше почти прекалено. Щеше да изкрещи или да се разплаче, ако не получи оргазъм.
Брайсън я хвана за бедрата, вдигна я и лесно я обърна по корем.
Той отново разтвори краката ѝ, като все още държеше корема ѝ прилепен към леглото. Скоро Скарлет усети как устните му се притискат към путката ѝ отзад. Езикът му я чукаше, навлизайки в най-дълбокото ѝ място, разнасяйки я отвътре навън.
Ръцете ѝ се протегнаха и хванаха възглавницата. Тя извика, като заедно с това получи и спазъм на тялото.
– Скоро ще свърша – предупреди го Скарлет.
– Не, няма да свършиш – отвърна той. И тогава Брайсън се покатери върху нея и беше гол. Сигурно беше свалил боксерките си. Тя усещаше как той е твърд, необуздан, притиснат към задните ѝ части. – Няма да свършиш, докато не ти кажа. Разбираш ли?
– Не съм сигурна, че ще мога да се спра – проплака тя.
– Трябва да го направиш. Трябва да направиш каквото ти кажа.
Гласът му се бе изместил, променил. Скарлет разбра, че Брайсън просто ѝ дава това, което тя иска, от което се нуждае. Тя обичаше да бъде обичана, но искаше и другото. Искаше да бъде чукана, да бъде контролирана – да бъде взета безрезервно.
Но да знае, че под всичко това може да му се довери, че той наистина се грижи за нея – това правеше всичко много повече. По-истинско. По-реално.
Беше по-влажна от всякога. Соковете ѝ напояваха леглото.
Брайсън я хвана за китките и ги издърпа зад гърба ѝ, сякаш ѝ слагаше белезници.
– Кажи ми, че ще бъдеш добра – поиска той.
– Ще бъда добра.
Той я плесна по дупето с едната си ръка, докато другата му ръка държеше китките ѝ заедно.
– Ще вземеш ли всичко?
– Да.
– Адски права си. – Той започна да натиска огромния си член към путката ѝ отзад. Натискът беше невероятен, а тя беше толкова мокра, че той се плъзна вътре по-лесно, отколкото тя би очаквала.
Тя изстена, стиснала здраво очи, като се концентрираше да избегне неизбежната кулминация.
Брайсън се плъзгаше бавно навътре и навън, а ръката му стискаше китките ѝ, докато даваше на Скарлет жални удари по задните ѝ части.
– В момента си толкова шибано стегната и влажна – изръмжа той. – Искам да поемеш всеки сантиметър от мен, докрай. Толкова дълбоко, колкото мога да стигна.
– Ще взема всичко, което ми дадеш – прошепна тя, докато усещаше как той едновременно с това се впива в нея, прокарвайки най-дълбокия тунел, който някога е правил.
Беше докоснал нещо в нея, което далеч надхвърляше физическата сфера. Скарлет го чуваше как диша на бързи пристъпи, как топлината на тялото му е толкова силна, че от него се лее пот, и усещаше как се бори да запази самообладание.
Знаеше, че тя има известна власт над него, че той се вълнува от тялото и докосването ѝ, както и тя от неговото, и това правеше динамиката на силата между тях още по-интригуваща. Брайсън беше напълно отговорен и това ѝ харесваше. Но всъщност не беше толкова просто, защото тя знаеше, че той я наблюдава, че се храни от удоволствието ѝ и че голяма част от това, което правеше сега, беше, защото знаеше колко ѝ харесва.
А тя наистина го харесваше. Едва се сдържаше да не получи крещящ оргазъм. Брайсън влизаше и излизаше, влизаше и излизаше, ударите му бяха свирепи, но в същото време любящи и чувствени.
– Скоро ще свърша – каза ѝ той. – Но искам ти да свършиш първа. Свърши сега заради мен.
– О, Боже – изстена тя. Веднага усети прилив на удоволствие в цялото си тяло. Тунелът ѝ се свиваше, разширяваше и отново свиваше, изпращайки тръпки на възбуда по всички нервни окончания. То се засилваше. Случваше се. Вълна от емоции, толкова силна, че тя едва не заплака и може би щеше да заплаче, само че не беше готова да бъде толкова уязвима пред него. И тогава тя стигна до кулминацията и Брайсън също стигна до кулминацията.
Това не беше напълно умишлено от негова страна.
– Майната му – изстена той, а после се засили и тя знаеше, че той освобождава всичко в нея. – Чувстваш се твърде добре – каза той, докато свършваше заедно с нея.
Продължиха да се движат заедно, докато последните отзвуци от секса им рикошираха напред-назад между телата им.
Накрая Брайсън се отдели от нея и легна по гръб, като я прибра в прегръдките си и я целуна по челото. Тя се оказа притисната плътно, сложила буза на гърдите му, и се заслуша в бързото, но ритмично биене на сърцето му.
– Чувствам се толкова близо до теб – промълви тя. – Добре ли е това?
– По-добре от добре.
Тя се усмихна на себе си.
– Искам само да е така завинаги.
– И аз.
Точно в този момент електричеството се включи. Светлината над главата изведнъж се включи, както и цифровият часовник. Брайсън седна.
– Ей, вижте го! – Каза той и се засмя.
Скарлет седна по-бавно, чувствайки се странно разстроена
– Мислиш ли, че ще остане включено?
– Не знам. Но се радвам, че се върна.
– О, разбира се – излъга тя. Вътре в нея я обземаше чувство на предчувствие.
Но тя не знаеше защо. Какво лошо имаше в това, че тока се върна?
Нищо. Точно това не беше наред с нея. Тя реши, че сигурно е хормонална и прекалено емоционална от интензивната сексуална среща с Брайсън.
Брайсън я погледна и се усмихна.
– Малко иронично, нали?
– Какво е това? – Попита тя, внезапно уплашена от това, което ще каже по-нататък.
Нима не можеше да види колко уязвима е и че иска да бъде прегърната? Не беше готова за лековати разговори за иронията.
– Излязохме навън и рискувахме живота си, за да си набавим храна и вода, а електричеството се възстанови в рамките на един час, след като се прибрахме.
Тя се усмихна, по-скоро от начина, по който той го нарече дом, почти като че ли споделяха апартамента един с друг.
– Това е доста глупаво.
– Е, добрата новина е, че имаме много говеждо сушено месо. – Той се смъкна от леглото, взе анцуг от близкото помещение и се облече в него.
– Какво правиш? – Каза тя.
Той я погледна през рамо.
– Имам работа за вършене.
– А, ясно. – Тя се усмихна неубедително. Стомахът ѝ се чувстваше така, сякаш е паднал в кратер.
– Ела с мен – каза той и ѝ протегна ръка. – Направи ми компания.
Тя се разсъни малко.
– Добре.
И двамата тръгнаха заедно.
Назад към част 16 Напред към част 18