***
В крайна сметка се прибраха вкъщи цели, облекчени, но все още разтърсени от събитията през деня.
– Сядай – каза Брайсън, като взе раницата от нея и я поведе към всекидневната.
– О, слава Богу- въздъхна Скарлет и потърка възпалените си рамене, които най-сетне се бяха освободили от тежестта, която бе носила през пресечките, а после и по стълбите до апартамента му.
Брайсън изтича до банята и се върна с влажна кърпа.
– Казах ти да седнеш.
– Добре, добре, успокой се – добре съм.
– Не си добре. Ранена си.
Тя се усмихна на загрижеността му и седна на дивана, докато той нежно разтриваше раната на бузата ѝ. Скарлет го погледна, все още мокър в якето си, а от косата му капеше вода, докато той се грижеше за окървавената ѝ буза.
– Имам ли нужда от шевове, докторе? – Пошегува се тя.
– Не е смешно. – Той отново притисна кърпата към бузата ѝ и този път тя леко изохка.
– Ау.
– Съжалявам, просто се опитвам да я почистя, за да мога да огледам по-добре пораженията.
Скарлет погледна лицето на Брайсън и ѝ хрумна, че самият той не е точно в най-добрата си форма. Имаше дълга драскотина по шията, а дясното му око беше развило истински цвят.
– Ти самият си доста наранен, Майк Тайсън – каза тя.
– Така ли?
– Да. Сигурно са те ударили доста добре.
Той въздъхна.
– Предполагам, че това може да се очаква, когато се биеш с две магарета едновременно.
– Може би трябваше просто да ги оставиш да ни вземат храната.
Веждите му се смръщиха.
– Шегуваш ли се с мен?
– Нима животът ни не е по-важен от няколко пакета храна?
– Разбира се, но те вероятно щяха да ме нападнат така или иначе. Бяха се разпищолили за бой и затова им го дадох.
– Даде им повече, отколкото искаха – съгласи се тя, като си спомни колко брутално беше пребил двамата бъдещи грабители. – Как се научи да се биеш така?
Брайсън сви рамене, като все още гледаше бузата ѝ предпазливо.
– Баща ми ни учеше да спортуваме от малки. Вярваше, че това ще ни помогне да бъдем по-уверени, когато пораснем – което със сигурност беше вярно. А също така смяташе, че момчетата трябва да се учат да се бият, за да не ни тормозят в училище.
– Беше ли прав за това?
Брайсън погледна надолу към кърпата и Скарлет проследи погледа му. Кърпата беше изцапана с червени петна.
– Да, беше прав за това – каза Брайсън. – Не знам дали целта оправдава средствата или не.
– Какво имаш предвид?
Брайсън все още беше съсредоточен повече върху раната ѝ, но продължи да говори.
– Баща ми беше доста строг към мен. Учеше ме да се бия и така ме накара да свикна да бъда блъскан. Според него това означаваше, че никой никога няма да ме тормози, когато порасна. Но междувременно имах чувството, че той ме тормози през цялото време… независимо дали искаше да го направи или не.
– Това е гадно.
Той кимна.
– Наистина е гадно. Но пък от друга страна, всичко това ми беше полезно. Кой знае какво щяха да ни сторят онези двамата, ако не се бях отбранявал?
– Сигурно щяха да вземат раницата и да си тръгнат – каза тя и се усмихна.
Той я погледна, за миг раздразнен, а после по лицето му се разля усмивка.
– Права си. Вероятно това щеше да се случи. – Усмивката му избледня. – Съжалявам, че не им позволих просто да вземат нещата ни. Аз съм виновен, че си пострадала.
– Радвам се, че ме защити. Но също така чувствам, че в повечето случаи е по-добре да си тръгнеш от боя, ако има начин да го направиш. Нямаше да се разстроя или да мисля за теб по-малко, ако се беше отдръпнал и им беше позволил да вземат тази храна. Това са просто неща.
Брайсън съблече якето си и взе и нейното, като ги сложи на закачалката до вратата, откъдето постоянно капеха.
Дрехите на Скарлет също бяха мокри.
– Какво ли не бих дала за горещ душ. – Каза тя.
– Иска ми се да можеш да си го вземеш – каза Брайсън. – Но – продължи той, като отвори раницата, която бяха взели от магазина, и я прерови – можеш все още да си вземеш една лента с говеждо сушено месо, ако искаш.
Тя протегна ръка и той ѝ я подаде.
– О, терияки, любимото ми. – Скарлет разкъса пластмасовата обвивка и започна да дъвче втвърдената говежда лента.
Брайсън започна да се смее, докато я наблюдаваше.
– Наистина не мислех, че ще ядеш това.
– Защо не? Обичам говеждо сушено месо.
– Тогава яж. – Той се изправи, като се намръщи малко.
– Добре ли си?
– Гърбът ми е малко болезнен сега. Ще отида да се преоблека.
Тя го гледаше как се запътва към спалнята си. Скарлет се усмихна, наблюдавайки го как изчезва в стаята си. Дъждът блъскаше стъклата на прозорците на апартамента и вятърът отново виеше, но всъщност тя се чувстваше в безопасност и уютно вътре с Брайсън.
Имаха късмет, че се бяха измъкнали сравнително невредими от срещата си пред магазина.
Имаха храна (дори и да беше само риба тон и раменни нудли) и вода.
От друга страна, Скарлет никога не е била от хората, които имат нужда да се хранят в петзвездни ресторанти.
Отиде до чантата си в ъгъла на стаята и извади нови, свежи дрехи. За щастие беше опаковала достатъчно дрехи за този продължителен престой в дома на Брайсън.
Скарлет погледна към спалнята на Брайсън и не видя никаква следа от него.
Реши, че ще е по-лесно да се преоблече тук. Съблече ризата и панталоните си и тъкмо се канеше да свали напоените си сутиен и бикини, когато чу ниско свистене откъм коридора.
Тя погледна нагоре и видя Брайсън да излиза от стаята си. Разбира се. Сякаш имаше шесто чувство за това кога тя се готви да се съблече.
– Нямах представа, че излизам от стаята си и влизам в джентълменски клуб – каза той.
Тя му се усмихна.
– Иска ти се.
– Иска ми се само токът да е включен отново, за да мога да си пусна някои секси мелодии.
– В момента имаш по-голям шанс да ме убедиш да се върна в магазина, отколкото да ме накараш да танцувам за теб.
– Сигурна ли си, че не те вълнува тайно идеята да ми направиш частно шоу?
– Сигурна съм. – Тя събра дрехите си, придърпа ги върху себе си и започна да минава покрай него. – Мога да завърша преобличането си в стаята за гости, което трябваше да направя на първо място.
Когато се канеше да мине, Брайсън застана пред нея.
– Страхувам се, че не мога да ви позволя да го направите, госпожо. Прекалено е опасно. Трябва да ви имам в полезрението си през цялото време.
– Брайсън, говоря сериозно. Махни се от пътя ми. – Тя се опита да се промъкне покрай него, но той остана на мястото си, твърд като скала – неподвижен обект.
Той ѝ се усмихна с палав блясък в очите.
– Ами ако откажа?
Тя прокара ръка през мократа си коса, внезапно осъзнавайки близостта на тялото си до неговото и почти пълната си голота. Зърната ѝ започнаха да стърчат под влажния сутиен, а между краката ѝ се образуваше топлина, докато Брайсън продължаваше да я гледа, а очите му се превръщаха в блестящи и гладни, докато я възприемаше.
– Брайсън – започна тя, но той я прекъсна, а устата му вече обгръщаше нейната, устните му бяха горещи и твърди, а езикът му настояваше да си проправи път навътре.
Скоро тя му отвърна със същата страстна целувка. Тя захвърли дрехите си, а той я вдигна от пода и я отнесе в спалнята си.
Гръмът отекна извън жилищната сграда, когато Брайсън внимателно я положи на леглото си. Тя го погледна, докато той сваляше блузата си, разкривайки мускулестото му тяло и перфектната му кожа. Нямаше търпение да усети кожата му върху своята, а устата му… тя потръпна в очакване на това, което щеше да се случи по-нататък.
Стаята беше като пашкул, помисли си Скарлет. Навън светът беше в хаос.
Улиците се пълнеха с вода, небето беше тъмно и буреносно, а тук те бяха сами и напълно изолирани.
Всички обичайни напрежения отсъстваха. Не се снимаше филм, нямаше актриси, нямаше син на лудо бивше гадже, нямаше отчужден баща – в момента бяха само те двамата. Точно тук.
Докато Брайсън се качваше в леглото ѝ, Скарлет си представяше, че е на лодка насред океана. Морето можеше да ги отнесе заедно, далеч от цялата лудост на живота им.
Искам да бъда с него. Искам да бъде така завинаги.
Искаше да го каже на глас, но това я плашеше. Не разваляй перфектния момент – смъмри се Скарлет.
Брайсън се усмихна и погали косата ѝ, като отмести няколко кичура от очите ѝ.
– Какво си мислиш, красавице?
Тя въздъхна.
– Нищо.
– Не ме лъжи, Скарлет. Твърде умен съм за това, а освен това мога да чета мислите ти.
Тя се усмихна.
– Ако можеше да четеш мислите ми, нямаше изобщо да ме питаш какво мисля.
Брайсън повдигна вежди, но не отговори. Той проследи с пръст пътя между гърдите ѝ и стомахът ѝ се сви от вълнение.
– Скарлет – прошепна той. Очите му се впиха в нейните. – Знаеш, че чувствата ми към теб са истински, нали?
Тя кимна.
– Но какво ще стане, ако се върнем към живота си и всичко се промени? Какво ще стане, ако нещата отново ни попречат?
– Няма да позволя това да се случи.
– Обещаваш ли?
Той продължи да я гледа дълбоко в очите.
– Обещавам. – После се наведе и я целуна още веднъж. Скоро Брайсън беше опрял тялото си до нейното, а гърдите му бяха притиснати към нея, коремът му върху нейния корем.
Тежестта му беше успокояващ натиск, а топлината, която се излъчваше от кожата му, беше като пещ.
Тя усети как ръката на Брайсън гали бузата ѝ и затвори очи. Устните и пръстите му бяха като рай, чисто и неподправено чувствено удоволствие. Докато целуваше устните ѝ, нежно, сякаш за да вкуси вкуса на устата ѝ със своята, Брайсън продължи да докосва лицето ѝ.
Назад към част 15 Напред към част 17