***
На следващата сутрин Никол срещна неуловимия Патрик на закуска.
Екип от работници беше отворил ресторанта за четиримата гости и готвачите приготвяха всичко и по поръчка, без да е необходимо меню.
Докато чакаха храната да бъде готова, Ред, Патрик и Джеб се шегуваха за празненствата от предишната вечер. Поне Ред се опитваше да се шегува заедно с другите двама, но изглеждаше доста по-зле от тях.
– Какво става – вече не можеш да издържиш на алкохола ли? – Попита Патрик Джеб, като го погледна.
Двамата започнаха да се смеят за сметка на Ред.
Междувременно махмурлията съпруг на Никол пиеше черно кафе и изглеждаше отпаднал.
– Определено не мога да се забавлявам по цяла нощ, както преди – призна той.
– Не казвай – отвърна Патрик и намигна на Никол.
Тя се усмихна с призрачна усмивка, без да иска да бъде груба. В същото време установи, че е абсолютно отблъсната от този мъж. Пълното му име беше Патрик Кийтинг, а той беше почти непоносимо арогантен, хуморът му беше младежки и не беше толкова красив, колкото изглеждаше, че си мисли.
Имаше червеникавокафява, леко къдрава коса, която изглеждаше само небрежно оформена, бледа кожа и лешникови очи. Усмихваше се като импозант и често подхвърляше бодливи забележки, на които той се смееше лукаво, независимо дали бяха смешни, или не.
Разбира се, Джеб и Ред изглежда го намираха за очарователен, но Никол не беше впечатлена.
– Мисля, че може би имам нужда от дрямка – каза им Ред, когато сервитьорите излязоха с чинии с яйца и бекон, купички с плодове, омлети, тостове, гофрети и палачинки.
– Това е достатъчно храна, за да нахраним цяла армия – каза Джеб.
– Стомахът ще издържи ли? – Попита Патрик Ред и отново се усмихна.
– Надявам се – каза му Ред, като оглеждаше храната внимателно.
Никол губеше апетит само от това, че трябваше да седи срещу Патрик. Тя отпи от кафето си и изяде плодовете, като се втренчи в омлета си. Докато мъжете разговаряха, тя се зачуди каква е истинската история на Патрик Кийтинг. Тя не знаеше почти нищо за него.
– Знаеш ли какво можеш да използваш – каза Патрик само след кратко мълчание, докато тъпчеше храната в устата си.
– Какво е това? – Попита Ред.
– Трябва да донесем на този човек няколко мимози.
– Страхотна идея – каза Джеб и се разсмя бурно.
Никол установи, че дори не харесва много Джеб в новото му превъплъщение. Когато се беше запознала с него преди, той ѝ беше изглеждал като кротък, любезен човек – точно какъвто би бил семейният лекар, ако си го представиш в съществуването му. Този нов Джеб беше нахален, шумен и се интересуваше от това да тласне Ред във всички погрешни посоки.
– Не знам – каза Никол. – Ред едва успя да излезе от хотелската стая тази сутрин. Ако пие сега, вероятно няма да му остане много за вечерта.
– Това е точно обратното, Никол – каза Патрик.
Очите ѝ се присвиха и тя усети как челюстта ѝ се напряга.
– А? Предполагам, че познаваш съпруга ми по-добре от мен?
Патрик се засмя.
– Поправка. Познавам алкохола по-добре от теб. И факт е, че малко от отровата, която го е докарала до това жалко състояние, ще подейства като антидот. Опитай и виж. Само една мимоза, Ред.
Ред погледна Никол, като леко сви рамене.
– Обикновено ги сервират със закуската – каза той – така че не може да е чак толкова лошо.
– Мисля, че обикновено се сервират по време на късна закуска, но както искаш.
– А, тя е страхотен спортист – каза Патрик, като посочи Никол. – Ти каза, че тази дама е готина, и сега виждам защо.
Но той изобщо не я беше заблудил. Никол не го харесваше – а и той със сигурност не я харесваше. А когато няколко минути по-късно донесоха мимозите на масата, Никол хареса Патрик още по-малко.
Защото реши да извади мобилния си телефон и тайно да напише името му в Гугъл, а от това, което излезе, очите ѝ едва не изскочиха от главата.
Славата на Патрик Кийтинг не се дължеше на откриването на хотели, ресторанти и казина. Не, голямата му печалба беше поредица от порнографски видеоклипове, които се намираха под знамето на уебсайт, наречен Sorority Wildlife. В общи линии ставаше дума за момичета на колежанска възраст, които позираха голи и правеха секс, а Патрик Кийтинг и неговият малоброен екип заснемаха всичко това, като понякога дори очевидно подкупваха момичетата с пари на място.
Имаше статии за него и за това как е натрупал богатство, експлоатирайки млади жени и правейки това да изглежда готино. Сега очевидно се е насочил към други „момчешки“ области, като например това ново казино.
Това остави кисел вкус в устата ѝ, и то не само от горчивия портокалов сок.
Междувременно Ред пиеше своята мимоза и енергията се връщаше в тялото му, а очите му светеха от вълнение, докато кроеше плановете за предстоящия ден и вечер.
– Казвал съм ти, че малко кучешка козина ще направи чудеса – засмя се Патрик, когато Ред отново започна да показва признаци на живот.
Ред допи първата си мимоза и започна втора.
– Мисля, че и кафето помогна – каза Ред, опитвайки се да успокои Никол.
Тя не искаше да има нищо общо с разговора, прибра телефона си и се стараеше просто да си държи устата затворена. Това, което наистина искаше да направи, беше да даде на този задник Патрик Кийтинг да си каже думата. Но не можеше да злепостави Ред по този начин.
Твърде много се грижеше за него и знаеше, че цялото това начинание е важно за него.
Работата беше там, че в някакъв момент щеше да се наложи да поговорят за реалната ситуация, а тя беше, че Никол просто нямаше интерес да се премести тук.
И нямаше да търпи Ред да е далеч от нея и Райли в продължение на дванайсет месеца, независимо колко често се опитваше да лети до дома.
Все пак тя знаеше, че сега не е моментът за подобен разговор. Остави Ред и неговите „момчета“ да се забавляват за днес.
– Това беше най-доброто пътуване – разсъждаваше Ред, усмихвайки се, докато слагаше питието си и слагаше в устата си вилица с пълнен креп. – Всичко беше перфектно.
– Още не е свършило. Все още имам най-хубавата изненада, която те очаква тази вечер – закани се Патрик.
– Хайде, тогава. Кажи ми каква е тя. Джеб знае ли?
Джеб поклати глава.
– Не. Той не ми вярва да си държа устата затворена.
– Хайде – каза Ред. – Кажи ми вече. Какво ще правим днес?
– Не днес, а тази вечер – отговори Патрик.
Ред отхапа още една хапка от крепа.
– Нека отгатна. Ще възкресиш Джон Ленън от мъртвите и ще го накараш да ни изнесе частен концерт.
– По-добро от това.
– Вече нямам никакви предположения.
Патрик изчака очакването да достигне своя връх и тогава заговори.
– Събрал съм няколко джентълмена за приятелска игра на покер тази вечер.
– Покер? – Попита Ред, като седна напред.
Никол го погледна нервно. Цялото му поведение се беше променило, сякаш беше превключил. Изглеждаше така, сякаш е готов да отиде и да играе точно там и сега.
– Частна игра в личната ми хотелска стая – продължи Патрик. – С някои от най-известните играчи в света.
– Като кои?
Патрик изглеждаше изключително доволен от себе си, докато седеше на стола си.
– Какво ще кажете за една жива легенда на покера: Дики „Трите карти“ Брамфорд, като за начало?
Челюстта на Ред падна.
– Ти не говориш сериозно. Дики Брамфорд играе с най-високите залози в света. Той не сяда, освен ако играта не е огромна.
– Не съм казал, че ще е евтино да седнеш в тази игра – каза Патрик. – Но той не е единственият известен играч, когото съм натоварил.
Ред все още поклащаше глава.
– Дики Брамфорд. Той на практика е изобретил тексаския холдем.
– А какво ще кажете за Бил „Студеният“ Икенхауер?
– Никакъв шибан начин – почти изкрещя Ред.
Никол сложи ръка на челото си.
– Спокойно, скъпи. Наистина ли е толкова голяма работа?
Ред я погледна.
– Съжалявам, но просто… да, донякъде е. Бил Айкенхауер вероятно е най-якият и най-твърд покер играч на планетата в момента. Той е сравнително млад човек, който е израснал, играейки покер и живеейки в колата си. Известно време е бил почти бездомен, а сега е един от най-богатите хора в света, защото е покер гений. Той е най-страховитият жив играч.
– Това е наистина страхотно, Ред. Но колко пари струва да играеш с тези хора?
Патрик и Ред си размениха погледи и Никол разбра, че преценяват как да отговорят дипломатично на въпроса ѝ.
– Със сигурност не е евтино – каза Патрик.
– Защо не съм изненадана? – Изненада се Никол. – И, разбира се, тези невероятни покер акули не идват да играят в игра без някоя богата риба, която да си заслужава.
– Жена ти не е глупава, нали? – Каза Патрик.
Ред се засмя.
– Не, не е.
Патрик си играеше с чашата си с мимоза.
– Разбира се, професионалистите са тук само за да печелят пари. Но богатата риба, както се изрази ти, не е длъжна да им угажда. Аз например мисля, че мога да се държа достойно с тези играчи – каза Патрик, като наклони глава нагоре и се осмели Никол да каже обратното.
– Що се отнася до Ред, той ще трябва да реши дали е готов да рискува, или не.
Ред погледна към Никол.
– Не е нужно да се съгласяваме с нищо сега – каза той. – Ще поговорим за това по-късно, насаме.
Тя кимна, чувствайки се объркана, притеснена и малко отвратена от това, че разваля всичко.
– Както и да е – каза Джеб, прекъсвайки неловкото мълчание, което се беше спуснало на масата – защо не се срещнем отново малко по-късно този следобед за магическото шоу на Джефри Тейлър?
– Той е човекът, който прави всички тези луди илюзии? – Попита Ред.
– Да, той е невероятен – каза Патрик. – Отблъсква другите момчета – обещавам, че на вас двамата ще ви хареса. Дори на теб, Никол.
Тя искаше да отговори, но по това време всички ставаха, а и времето беше минало.
Когато се върнаха в хотелската си стая, Никол беше мълчалива и Ред забеляза това.
– Съжалявам – каза той. – Виждам, че не си прекарваш добре.
Тя го погледна.
– Каква беше тази глупост, която Патрик ми каза в края на закуската? За това, че дори на мен ще ми хареса магическото шоу?
– Той не искаше да каже нищо. Той не винаги е най-тактичният човек.
– Предполагам, че това не би трябвало да ме изненадва, като се има предвид всичко останало, което знам за него.
Веждите на Ред се сгърчиха.
– В смисъл?
– В смисъл, че знам, че се занимава с порнография. Знам с какво се занимава, Ред.
Ред се засмя, когато вратите на асансьора се отвориха и ги пуснаха да излязат. Те тръгнаха към апартамента си.
– Скъпа, много хора са инвестирали в този бизнес – ще се изненадаш колко много така наречени уважавани хора имат ръце в тази банка.
– Значи това го прави нормално? И той е повече от инвестирал в него. Това е неговият хляб и той е мръсен в това отношение. Не го харесвам.
Ред отвори вратата и въздъхна.
– Мисля, че си малко несправедлива, Никол, а и повече от малко осъдителна.
– Дали съм? Той е задник. Той е арогантен и женомразец.
Ред просто се разсмя. Дори не я погледна, докато прекосяваше стаята и вземаше дистанционното управление на телевизора.
– Патрик понякога е малко енергичен, признавам ти. Но той е безобиден. И в миналото винаги ми е бил добър приятел.
– Никога не съм те чувала да го споменаваш преди последните няколко дни.
Ред включи телевизора и превключи канала на ESPN.
– Това е така, защото загубихме връзка за няколко години. Но аз винаги съм го смятал за добър приятел. Мислиш ли, че те лъжа за това?
– Не, просто се чудя колко добре всъщност го познаваш.
– Достатъчно добре. – Ред се обърна към нея. – Имам чувството, че може би просто се ядосваш, че всъщност се забавлявам… – Той спря да говори.
– Какво искаше да кажеш? – Попита го тя, като се премести да застане пред телевизора. Усещаше как температурата ѝ се покачва. – Кажи го. Не се страхувай да кажеш това, което мислиш, Ред.
Челюстта му се стегна.
– Щях да кажа, че може би просто не ти харесва фактът, че се забавлявам за разнообразие.
Тя се взираше в него, неспособна дори да проговори. Ушите ѝ звъняха леко.
– Не мога да повярвам, че наистина си мислиш това за мен. И какво имаш предвид „за разнообразие“? Никога не се забавляваш с мен и Райли?
Ред въздъхна.
– И двамата просто сме малко раздразнени – каза той и тръгна към нея. Опита се да докосне ръката ѝ, малко след това тя се отдръпна.
– Толкова съм ти ядосана в момента – каза му тя. Очите ѝ горяха. – Това ли е причината за всичко това?
– За какво?
– Всички тези глупости в Лас Вегас? Че не се забавляваш достатъчно? Е, съжалявам, че да се грижиш за бебето ни не е готино и вълнуващо като да се разхождаш с бойци и плейбойски зайчета. Но аз обичам Райли и в момента толкова много ми липсва. Съжалявам, че съм тук с теб. – Никол се изниза от стаята и отиде в основната спалня, като затръшна вратата и застана до нея.
Когато Ред се опита да я отвори, тя отказа да го пусне вътре.
– Никол… – помоли той. – Съжалявам.
– Не искам да говоря с теб или да те виждам точно сега – отвърна тя. – Моля те, просто ме остави на мира.
– Каза ми да довърша изречението – не исках.
– Не ме интересува. Мразя това, че си мислиш нещо толкова ужасно за мен. За съвместния ни живот.
– Не ме разбра правилно – каза ѝ той. – Обичам живота ни, просто се ядосах за секунда и не подбрах внимателно думите си.
– Не искам да говорим за това – каза тя, притиснала буза до вратата. – Остави ме на мира за известно време, добре?
Последва дълга пауза.
– Добре. Както искаш. – Гласът му звучеше примирено и студено, гневно.
Тя чу как стъпките му се отдалечават, а след миг вратата на хотелския апартамент се отвори и затвори и тя разбра, че той си е тръгнал.