***
Беше изминал повече от час и Никол започна да чувства, че може би е реагирала прекалено остро.
Няколкоминутният разговор с Даниела ѝ помогна да се успокои.
Райли очевидно си играеше и беше щастлива, а Даниела беше във възторг, че Кейн изглежда обичаше да гледа деца дори повече от нея.
Никол не си беше направила труда да се оплаче от спора с Ред, просто ѝ беше достатъчно да поговори с приятелката си за няколко минути и да чуе гласчето на Райли. След като приключи разговора по телефона, тя се почувства малко по-добре.
Това, което Ред ѝ беше казал, че трябва да се забавлява за разнообразие, я болеше. Но също така знаеше, че досега по време на това пътуване е била мокро одеяло. Райли ѝ липсваше толкова много, а Патрик Кийтинг и отношението му към нея я дразнеха, че ѝ беше неприятно да бъде наоколо.
Така че може би не искаше да живее в Лас Вегас. Все пак можеше да се опита да се забавлява в Лас Вегас. В края на краищата, независимо от всичко, утре щяха да летят към дома.
Скоро след това Ред ѝ изпрати съобщение.
„Съжалявам. Обичам те повече от всичко на този свят. Прости ми.“
Тя му отвърна с SMS:
„Аз съм тази, която ти дължи извинение.“
Не след дълго той се върна в стаята, с извинителна усмивка и с дузина червени рози.
– Откъде ги взе? – Попита тя. – Прекрасни са!
– Отидох до най-близкия цветарски магазин и ги взех сам, донесох ги обратно за теб. А там в момента е около сто градуса. – Ризата на Ред беше пропита с пот, осъзна тя.
Той я целуна по устните, докато ѝ подаваше цветята. Ароматът им беше благоуханен, когато тя ги взе от него.
Тялото му беше горещо, почти горящо.
Никол се обърна и постави цветята на плота, а когато тръгна да казва нещо друго, Ред я придърпа към себе си и отново я целуна. Устните му бяха жадни за нея и тя се почувства претоварена – по най-добрия възможен начин – от вниманието му.
Той я притисна до стената и я погледна.
– Имам нужда от теб – каза и той.
– Аз също имам нужда от теб – каза тя и го каза сериозно. Нуждата беше наистина физическа. Ред задоволяваше нещо в Никол, което никой друг не можеше да задоволи, а знанието, че той изпитва същото, я успокояваше.
– Не искам да те загубя, Ред.
– Не би могла да ме загубиш, даже ако се опиташ – не разбираш ли вече това?
Устните му отново бяха върху устните ѝ, а езикът му се притисна към езика ѝ.
Той свали панталоните ѝ и разкопча ципа на панталоните си. Миг по-късно тя се качи върху него, обгръщайки голите си крака около торса му. Тя се плъзна върху вала му и той я чукаше така до стената.
Целуваха се, докато той се плъзгаше навътре и навън, притискайки таза си към нейния.
– Обичам, когато ме чукаш здраво – каза му тя и това беше истина. Той я чукаше здраво. Но в същото време правеше и любов с нея. Интензивността му беше част от желанието му, част от безкрайната му любов и тя усети всичките му емоции, докато той се плъзгаше дълбоко в тунела ѝ. Той се вкопчи в нея.
Гърбът ѝ се удари в стената. Той я целуна по шията, докато силните му ръце подпираха бедрата ѝ, придърпвайки я към себе си.
Тя беше мокра. Той я докосваше толкова дълбоко. Тя драпаше по напоената му с пот риза, разкопчавайки я копче по копче, разкривайки мускулестите му гърди и плоския му корем. Мускулите му се огъваха, докато той вкарваше члена си навътре и навън, навътре и навън.
Никол извика, сграбчи гърба му и се вкопчи в него. Краката ѝ се свиха, а гърбът ѝ се изви. Тя отметна глава назад и изстена.
– Свършвам – каза му тя.
– И аз свършвам – каза ѝ той и тогава тласъците му станаха по-безумни и интензивни.
Миг по-късно тя усети как той свършва заедно с нея, как се изпразва в нея.
Бяха залепени един за друг за един дълъг миг, след което той я отпусна. Освободиха се един от друг, като някакви сглобени парчета от пъзел, които най-накрая се разглобиха.
– Имахме нужда от това, нали? – Попита той.
– Мисля, че имахме – съгласи се тя.
И двамата бяха изтощени, когато влязоха в банята и Ред включи душа. Никол влезе първа, а той я последва вътре. Парата обгърна и двамата. Никол се изми, а след това Ред отново я целуна.
– Не мога да ти устоя – каза той.
Тя му отвърна с целувка.
– Защо трябва да го правиш?
Двамата приключиха с измиването и се качиха заедно в леглото, все още влажни от душа. Всички лоши чувства отпреди сякаш се бяха разсеяли, като пара, изпаряваща се от огледало.
Цялото тяло на Никол се чувстваше отпуснато и свободно и двамата с Ред лежаха заедно, с преплетени крака, докато той галеше косата ѝ с ръка и ѝ се усмихваше.
– Мисля, че пропуснахме магическото шоу – каза тя и погледна часовника. – Сега Джеб и Патрик сигурно ще ми се разсърдят още повече.
– Майната им на Джеб и Патрик – каза той.
Тя го погледна.
– Защо каза това току-що?
– Защото. Те те накараха да се почувстваш неудобно.
– Не – каза тя, като поклати малко глава. – Поне Джеб не ме е карал да се чувствам неудобно.
– Нямам нищо против, ако не харесваш Патрик.
Тя погледна лицето на Ред, маслиновата му кожа, тъмните му очи, малките бръчици в ъгълчетата на устата му. Тя протегна ръка и нежно погали бузата му.
– Патрик е последното нещо, за което мисля в момента.
– Искам да прекарам тази нощ в леглото с теб – каза ѝ Ред.
– Не бъди глупав.
– Не е глупаво. Ще си поръчаме скъп рум сървис. Ще ядем, ще правим секс и ще гледаме лоша телевизия. Ще бъдем заедно. Като втори меден месец.
Тя се замисли за това. Разбира се, звучеше приятно. Но нещо в него не беше наред.
Не се чувстваше удобно да крие Ред от приятелите му.
– Мисля, че трябва да отидеш на онази игра на покер, която Патрик организира за теб – каза му тя.
– Но защо?
– Защото мога да кажа колко развълнуван беше да се запознаеш с тези играчи. Звучеше като сбъдната мечта. – По изражението му тя видя, че е била права – той наистина искаше да отиде. – Ред, не искам да оставаш в тази стая с мен само за да докажеш някаква гледна точка. Знам, че ме обичаш. Всичко е наред. Можеш да отидеш да играеш покер с приятелите си.
Той се подпря на лакътя си.
– Добре, тогава ела с мен.
– Да дойда на покер? Какво ще правя?
– По дяволите, можеш да играеш, ако искаш. Входът сигурно е петдесет хиляди.
– Петдесет хиляди долара? – Почти изкрещя тя.
Ред се изсмя на реакцията ѝ.
– Да, долари. Обикновено не изчисляват входните такси в стотинки.
– Това е лудост. Ще ме накараш да похарча петдесет хиляди долара само за да седна и да играя покер с теб? Аз дори не разбирам играта.
– Искам да дойдеш. Можеш да седнеш с мен на масата, ако искаш. Бъди моят талисман за късмет.
Тя въздъхна.
– Не знам, Ред.
– Е, помисли поне за това.
– Ще помисля. Но точно сега си мисля, че може просто да изляза и да хапна нещо на ивицата, а после да се върна в стаята и да гледам филм или нещо подобно.
– Не мога да те оставя да прекараш още една нощ сама тук.
– Какво ще кажеш да се споразумеем. Можеш да отидеш и да поиграеш няколко часа сам, а после ще се отбия малко по-късно и ще видя как си?
– Изобщо не е нужно да ходя. Сериозно.
– Знам, че не е нужно да го правиш. Но аз искам да го направиш. Сериозно.
Това сякаш сложи край на дискусията и Никол разбра, че Ред изпитва тайно облекчение, че все пак ще може да играе покер тази вечер. Разбира се, тя беше малко притеснена, като знаеше, че той може да похарчи петдесет хиляди долара или повече само за да играе една глупава игра на карти.
Но Ред беше много богат човек, който се занимаваше с подобни неща от години и години преди тя да го срещне. Това, което звучеше като много пари, не беше нищо за него.
Предполагаше, че си заслужава да се срещне с покер идолите си.
Във всеки случай Никол и Ред успяха да прекарат още малко време заедно в леглото, преди Ред най-накрая да стане и да се облече за вечерта.
Облече един от по-небрежните си костюми, без вратовръзка и с разкопчани няколко горни копчета на ризата. Никол разбра, че е малко притеснен за играта по начина, по който обикаляше из стаята и проверяваше външния си вид в огледалото.
– Изглеждаш красиво – каза му тя от леглото.
Той я погледна.
– Трябва да изглеждам така, сякаш имам сериозни намерения. Последното нещо, което искам, е тези момчета да видят червено месо, когато седна на масата.
– Няма ли да видят това, независимо как изглеждаш?
– Имиджът винаги е важен – отвърна той.
– Е, аз мисля, че изглеждаш секси и подготвен за всичко.
– Благодаря, бебе. – Той се приближи и я целуна по челото. – Днес си прекарах чудесно с теб.
– И аз. Обичам те. Забавлявай се и бъди умен – каза му тя.
– Винаги. – Той оправи сакото си и си пое дълбоко дъх. – Ще ми напишеш кога ще дойдеш в стаята на Патрик, за да се срещнем?
Тя го увери, че ще го направи, след което той се запъти към вратата и излезе.
Когато вратата се затвори зад него, Никол усети как тишината се спуска върху нея. Трябваше да изкарат само още една нощ и след това щяха да се върнат в Кънектикът при Райли.
Назад към част 11 Напред към част 13