Глава 9
В любовта всичко е справедливо
преди 208 години
Бяха минали почти трийсет години, но аз отново съм в дивите местности на Мемнос и търся пророчица, чието име не знам.
– Това е глупава идея – каза Малаки, когато му казах къде отивам. – Там има неща, на които не им пука, че си цар. Все едно ще те изядат.
Прибрах кинжалите в колана си.
– Тогава ще ги накарам да се страхуват от мен.
Той се намръщи към мен.
– Трябва да поговоря с онази жена – обясних аз. – Тя има отговорите, които търся.
– Поне ме пусни да тръгна с теб – помоли той.
Но аз не му позволих да се присъедини към мен. Малаки беше единственият човек, на когото имах достатъчно доверие, за да управлява вместо мен.
Така че сега се скитам сам из тъмната гора. Мястото е зловещо тихо, с изключение на няколко неестествени воя от време на време.
Имам ясното усещане, че ме преследват, но какво, нямам представа.
Нека ме преследват, мога да се бия.
– Къде е тя? – Питам сега сенките.
… Кой? …
– Пророчицата – казвам аз. Хвърлям образа ѝ в нощта. Мракът се събира около него, изучавайки чертите ѝ.
– Търсиш ме? – Мърка глас в гърба ми.
Обръщам се и се изправям пред самата жена. Тя е точно такава, каквато я помня. Сребристата ѝ коса се спуска на каскади до кръста, а очите ѝ са просто безумни.
Тези безумни очи ме пронизват.
– Дезмънд Флин, мина доста време. Кажи ми, защо моят крал е дошъл на гости?
За разлика от последния път, когато се срещнах с нея, не е шок да чуя истинското си име, произнесено от нейните устни. Сега, когато вече не се укривам – сега, когато съм крал – това е името, с което се подвизавам.
Мислех, че ще искам да се отърва от всичко, свързано с тъжното ми детство, но съм странно сантиментален към името си. То е напомняне за скромното ми начало – и за майката, която в крайна сметка даде всичко за мен.
– Мисля, че вече знаеш – казвам аз. Всъщност не съм сигурен, че пророчицата знае. Не знам колко всезнаеща е тя. Но по-добре да предположа най-лошото.
Тя повдига вежди.
– Ама сега ли?
Не отговарям.
Погледът ѝ се насочва към военните ми маншети.
– Виждам, че си спазил инструкциите ми. – Вниманието ѝ се насочва към мен. – Любопитно ми е – казва тя – хареса ли ти да го убиеш? – Усмихва се леко, докато ме пита.
Пророчицата започва да се разхожда около мен, а полата ѝ се развява с движението.
– Предполагам, че е било така. – Тя докосва едната ми ръка и леко прокарва пръсти по нея. – Последния път, когато говорихме, в кръвта ти имаше толкова много гняв. Чудя се дали все още гори толкова силно…
Вдигам подигравателно вежди.
– Това ли е най-доброто четене, което можеш да направиш тези дни? Определено е по-малко впечатляващо, отколкото си спомням.
– Ах, могъщият крал най-сетне идва на себе си. Ще се постарая да отговоря на очакванията ви. – Тя ми се усмихва, сякаш вижда през моята храброст.
Пророчицата спира пред мен.
– Значи не си тук, за да сложиш край на баща си, и вече имаш короната … – Тя вдига пръстите си нагоре. – Да видим: отмъщение, власт – а, остава любовта. – Тя изглежда изключително възхитена. – Ти си тук заради човешкото момиче, нали? – Тя отмята глава назад и се смее. – Могъщият Дезмънд Флин беше повален от любовта.
Това е подчертано неприятно.
Тя стиска бузите ми в ръцете си, като ме изненадва.
– Кажи го – казва тя.
– Кажи какво?
– Кажи, че си тук заради нея – човешкото момиче. – Кажи: „Влюбен съм в робиня, която никога не съм срещал“.
О, за бога.
– Влюбен съм в робиня, която никога не съм срещал.
Тя отново се смее.
– Кажи: „Мисълта за нея ме кара да си вдигна члена“.
Имам работа с луда жена. Започвам да се отдръпвам от нея.
– Ах, ах – отсича тя. Магията ѝ избухва, разрязвайки кожата по врата ми.
Хващам я за гърлото, докато кръвта ми започва да тече, и я блъскам с гръб в близкото дърво.
– Осъзнаваш ли, че да раниш краля е държавна измяна? – Казвам тихо.
Може би все пак ще успея да се бия тази вечер.
Тя протяга ръка и ме потупва по бузата.
– Хайде, сега, Дезмънд, не бъди лош спортист. Пророчествата не идват даром. – Докато тя говори, кръвта, която капе по врата ми, започва да се стича. Пророчицата прибира заплатата си.
С неохота пускам жената.
Тя разтрива шията си, а очите ѝ се губят.
– Твоята човешка половинка ще те докара до полудяване, преди да я намериш, а още повече, след като я намериш.
Погледът на пророчицата отново се изостря. Тя се отдръпва и аз си мисля, че това е просто част от неспокойната ѝ природа, докато не осъзнавам, че тя си тръгва.
Тръгвам след нея.
– Чакай, това е всичко?
Докосвам заздравяващата рана по врата си. Този път ѝ дадох много повече от кръвта си, отколкото преди. Със сигурност тя има нещо повече за мен от едно изречение от пророчество? Особено такова, което можех да ѝ кажа сам.
Тя ме погледна озадачено.
– Не съм ли ви зарадвала, кралю мой? – Ъгълчето на устата ѝ се извива съвсем леко.
Искам да разтърся тази жена.
– Това не беше пророчество – изръмжавам аз.
– Беше – казва тя – просто не беше това, което искахте. – Тя ме поглежда язвително. – Мислеше си, че да я намериш ще е лесно? Че по някакъв начин Съдбата трябва да се отнесе по-леко към теб, защото нишката на нейния живот е много по-кратка от нашата? – Тя докосва гърдите ми, точно там, където сърцето ми се намира под плътта и плата. – Любовта струва повече от силата, повече от отмъщението или омразата.
Пророчицата пуска ръката си и се отдръпва.
– Надявам се, че ще я намериш. Успех, кралю мой – казва тя и мисля, че го мисли сериозно.
С това тя се слива с гората. А аз не съм в по-добро положение от преди.
Назад към част 9 Напред към част 11
