Глава 2
Ударих решително юмрук в дланта си и се обърнах с намерението да се присъединя към Езра и Аарон в бара – и се врязах право в някого. Отскочих и се хванах за облегалката на един стол. Жертвата на сблъсъка ми се съвзе с малко по-грациозно поклащане.
Примигнах към нея.
– Здравей, Сабрина. Откъде идваш?
– Точно от там? – Тя наклони глава към екипа на Феликс и се усмихна вяло.
Радарът ми за гадаене на гръбначния стълб изпищя. Бледата руса коса на Сабрина беше прибрана на небрежна конска опашка, а гримът ѝ се състоеше от очна линия, спирала и може би гланц за устни – което, тъй като обикновено изглеждаше готова за фотосесия, подсказваше, че нещо не е наред. В комбинация с бледия ѝ тен и начина, по който веждите ѝ бяха притеснено смръщени, дори когато се усмихваше, веднага се притесних.
Последния път, когато я бях видяла да изглежда толкова разстроена, тя се беше промъкнала в гилдията по време на блокирането на необвързаните демони, за да ми прочете късмета. Тя не само беше предсказала, че Езра, Аарон и Кай ще ме напуснат – и вероятно ще умрат – но също така беше предсказала, че мога да променя съдбите им с едно важно решение.
– Как се чувстваш? – Започна тя, като опитът ѝ за разговорен тон бе разрушен от целенасочения начин, по който се взираше в лицето ми. – Говорила ли си с Езра?
Въпросът ѝ звучеше безобидно, но това беше тема, която избягвах на всяка цена – т.е. чувствата. Последния път, когато разговаряхме сериозно, тя ме беше предупредила да се отворя пред Езра, преди да е станало твърде късно.
– Да – признах неохотно. – Казах му, че го обичам. Е… добре, писах му.
– Писала си му?
– Защо е този скандален тон? Изглежда, че той нямаше нищо против. А и си говорихме по телефона.
– Значи вие двамата вече сте двойка?
– Е… не. Не… хм… сложно е. Има нещо такова… ъъъ… – Когато се отдръпнах, нещо в изражението ѝ предизвика нови тръпки по гърба ми. – Сабрина, знаеш ли нещо?
Лицето ѝ пребледня още повече от нездравата бледност, която вече имаше.
– Не! Искам да кажа, че картите… никога не са конкретни, но… понякога виждам… неща – завърши тя несигурно.
Какви точно „неща“ беше „видяла“? Не исках да ловя информация, в случай че ѝ дам отговори, които не са ѝ нужни.
– Мислех си, че… може би… – Тя скръсти ръце. – Да ти прочета нещо?
Току-що ми беше дала много по-добра причина от обикновено да откажа. Не можех да я накарам да отгатне тайните на Езра.
– Може би друг път, Сабрина.
– О. – Тя повяхна. – Добре. Разбирам. Ще… ще се върна при екипа си.
Вината проби дупки в червата ми, докато тя се обръщаше, а аз бях почти прекалено разсеяна от собствените си притеснения, за да забележа, че е протегнала ръка към лицето си. Втурнах се след нея и хванах китката ѝ, като я дръпнах към себе си.
Сълзата, която се канеше да избърше, се стичаше по бузата ѝ.
– По дяволите, Сабрина. – Потърсих лицето ѝ по-внимателно. – Какво става?
– Нищо. – Когато не се помръднах, очаквайки истински отговор, тя се размърда. – Просто картите… Знам, че не обичаш гадаенето, затова се опитвах да го игнорирам, но имах тези сънища и просто… но всичко е наред! Не е нужно да ти чета.
Тя се принуди да се усмихне, а смелото ѝ лице бе отслабено от треперещите ѝ устни.
По дяволите.
Бях склонна да мисля за магията като за нещо, което митиците могат да контролират – маговете и техните стихийни сили, магьосниците и техните внимателно съставени заклинания, алхимиците и техните специално приготвени отвари, но бях видяла достатъчно, за да разбера, че не всички магии са такива. Каквато и да е мистериозна сила, която задвижваше магията на Сабрина, тя съществуваше извън нея, а тя беше само проводник.
Обгърнах с ръка тесните ѝ рамене, издърпах я до далечния ъгъл на бара и я насочих към една табуретка.
– Картите ти имат ли друго послание за мен? – Плъзнах се на мястото до нея. – Не е твоя грешка, но мразя как винаги са лоши новини.
– Каквото и да се случи обаче, то така или иначе ще се случи – отбеляза тя. – Картите може да ти помогнат да се подготвиш. Именно за това са предназначени – да внесат разбиране, така че когато предизвикателствата стигнат до теб, да си готова за тях.
Тя беше права. Картите не бяха причината за проблемите. Те бяха ранно предупреждение и щях да бъда глупачка, ако пренебрегнех всичко, което можеше да помогне на мен – и на всички останали – да оцелеем, каквото и да се случи.
– Добре. – Насилих се. – Да го направим.
Тя ме прецени, а по миглите ѝ полепнаха блестящи сълзи, след което посегна към чантата си. Извади тестето си и го разгъна от черната копринена кърпа. Златната шарка на гърба на картите проблясваше, докато тя разбъркваше с максимална скорост, а след минута подреди тестето грижливо и ми го предложи.
Започнах да разбърквам. Картите се плъзнаха по дланите ми, а краищата им се притиснаха във върховете на пръстите ми. Усещането за картите изтласка всичко останало. Пълната кръчма изчезна от съзнанието ми. Шумните разговори заглъхнаха до далечен тътен. Очите ми бяха затворени, но не помнех да съм ги затваряла.
– Какво е в сърцето ти, Тори? – Шепотът на Сабрина стигна до ушите ми, смесвайки се с шумоленето на картите, което беше погълнало вниманието ми. – Съсредоточи се върху това. Позволи му да те изпълни.
Какво имаше в сърцето ми? Отговорът беше прост, лесен: Езра. Умът ми се завихри от мисли за него, за култа, който бе променил живота му, за миналото му и несигурното му бъдеще, за Етеран и смесването на духовете им, за това как да го спася, преди да е станало твърде късно.
Топли, меки ръце обгърнаха моите, разстоянието между дланите ми. Сабрина насочи картите надолу към масата.
– Разцепи тестето.
Все още затворените ми очи разрязаха тестето.
– Изтегли карти. Колкото искаш.
Плъзнах първата карта и тя изчезна изпод пръстите ми, когато тя я взе. Плъзнах още една, после още една. Още две. Когато отново докоснах тестето, не почувствах нужда да тегля още карти.
– Отвори очи, Тори.
Отворих ги – и светлината, шумът и суетата на заведението ме удариха като шамар по лицето. Примигнах бързо, дезориентирана, сякаш се събуждах от транс. Странно. Никога досега не бях изпадала в такова състояние по време на четене.
Сабрина беше сложила петте карти на масата между нас, подредени във формата на знак плюс.
– Това е кръстосано разпределение на взаимоотношенията. Сърцето ти е погълнато от някого – от връзката ти с него.
Не можех да споря с това. И двете знаехме, че съм обсебена от Езра.
Когато не протестирах, тя кимна.
– Тогава нека започнем. Първата карта представлява теб, Тори.
Тя вдигна картата от дясната страна на разстланото поле, но когато я обърна, тя се изплъзна от пръстите ѝ. Картата се приземи на един заострен ъгъл, завъртя се в неуверен кръг и падна с лицето нагоре, перпендикулярно на останалата част от разпръскването.
Илюстрацията с мастило изобразяваше гола жена с венец от цветя в косата, която държи челюстите на лъв. Под нея имаше една-единствена дума: „Сила“.
– Това е настрани – отбеляза Сабрина.
– Е, да. Защото ти я изпусна.
– По време на четене няма случайности. – Тя изучаваше жената, която се бореше с лъвове. – В изправено положение тази карта означава смелост, състрадание и увереност в себе си, а в обърнато – слабост, неадекватност и съмнение в себе си. Мисля, че обърнатата карта означава, че двете ти страни воюват една с друга, Тори.
Умът ми веднага прескочи до бойния ми колан в шкафчето ми долу, чиито торбички бяха празни от магия.
– Сега ще разгледаме човека, който поглъща бъдещето ти. – Тя обърна картата от противоположната страна на кръста, разкривайки познат рогат дявол, който държи във вериги гол мъж и жена. „Дяволът.“
Прекрасно. Дяволът се беше появил в четенето, което предшестваше нападението на Ключовете на Соломон миналия Хелоуин, бягството ни от града и близката смърт на Езра.
– Отново – изръмжах аз. – Защо колодата ми казва едно и също нещо два пъти?
– Не е така. Виж. – Тя завъртя пръста си над нея. – Този път картата е обърната. Вместо да е окован, субектът се освобождава. Обръщането означава свобода, освобождаване и възстановяване на контрола.
Хвърлих поглед към демоничния маг в другия край на стаята.
– Добре, какво следва?
– Основата на вашата връзка. – Тя обърна картата в горната част на кръста. На нея имаше колело, заобиколено от четири същества: ангел, орел, бик и лъв.
– Колелото на късмета.
– И какво означава това?
Тя се вгледа в картата, очите ѝ бяха отдалечени.
– Съдба… възможност… къде е разликата? Сили извън човешкия контрол, вечно въртящото се колело на промяната.
– А?
Погледът ѝ се фокусира.
– Това означава съдба, шанс и промяна. Това са нещата, които са ви събрали заедно. Вие взаимно сте катализатор на промяната.
Обгърнах се с ръце, потискайки треперенето.
– Следващата карта… твоят подарък. – Тя обърна картата, за да разкрие Влюбените – голи мъж и жена, страстно преплетени.
– Уау, уау. – Бузите ми се нагорещиха. – Твоите карти прескачат. Аз не съм…
– Не е буквално, Тори – прекъсна ме Сабрина, а забавният блясък смекчи тревогата в очите ѝ. – Влюбените предполагат хармонично равновесие, но и избор.
– За какво?
– Зависи. Често става дума за обвързване, но може да означава и избор между противоположни сили.
О, ура.
Ръката ѝ се плъзна към последната карта, която се намираше в основата на кръста, но тя не я докосна.
– Това е резултатът, нали? – Предположих. – Моето бъдеще.
Част от мен искаше да скочи от масата и да избяга от стаята, преди тя да обърне тази карта. Но знаех, че е по-добре да остана.
Не можех да бъда сигурна, че съм избрала да отида с момчетата, когато бяха избягали от града миналия Хелоуин, заради четенето на Сабрина, но ако не бях в изоставения склад онази нощ, Бърк и кохортите му от „Ключовете на Соломон“ щяха да убият Езра, а най-вероятно и Аарон и Кай.
Не можех да рискувам да не видя тази карта. Подготвих се и я изчаках да я обърне.
Тя ме погледна, пое си дълбоко дъх и обърна картата. Това не беше картата „Смърт“, нито пък горящата кула от първото ми четене. Беше такава, каквато никога не бях виждала преди, а илюстрацията ѝ разкриваше дърво във формата на кръст, на което виси човек, обърнат с главата надолу за единия глезен. Около главата му блестеше ореол, а изражението му беше страшно спокойно въпреки затрудненията.
– Обесеният човек.
Леката ми надежда, че това не е лоша новина, угасна при тихото ѝ промърморване.
– Какво означава това? Кажи ми го направо, Сабрина.
– Означава… жертва.
Обзе ме ужас.
– Дали говорим за жертва от рода на „трябва да се откажа от алкохола за един месец“, или за нещо друго?
Погледът ѝ се отклони от моя.
– Няма как да бъда сигурна.
– Но можеш да предположиш с помощта на гадател, нали?
– Предпочитам да не се отклонявам от указанията на картите, тъй като собствените ми пристрастия могат да ми повлияят…
– Сабрина. – Изчаках, докато тя ме погледна. – Знам, че не съм била най-добрата в чуването на бъдещето си, но сега се вслушвам. Знаеш, че има нещо, което се случва – нещо друго освен всичко това. – Махнах към кръчмата.
Гърлото ѝ се размърда, докато преглъщаше.
Наведох се напред.
– Това е живот или смърт, Сабрина.
Прехапвайки долната си устна, тя съзерцаваше картите, а челото ѝ бе набръчкано от тревога. Накрая се изправи на мястото си.
– Добре.
Тя сложи ръце на масата от двете страни на картите, свити пръсти и длани, насочени към тях. Държеше се напълно неподвижно, дишаше бавно и за втори път съзнанието ми за кръчмата избледня.
Около нас настъпи тишина. Пълна, невъзможна тишина, нарушавана единствено от барабанния ритъм на сърцето ми и тихите вдишвания на Сабрина. Тя издиша с дълъг дъх. Клепачите ѝ се спуснаха и зениците ѝ изчезнаха, като се търкулнаха назад в главата ѝ.
Атмосферата стана тежка. Космите по тялото ми настръхнаха, а по кожата ми преминаха тръпки, докато върху мен се стовари неосезаема тежест. Възприятието ми за кръчмата, за облицованите стени и дори за стола, на който седях, стана още по-далечно.
Сабрина не помръдваше, гърбът ѝ беше твърд, а сухожилията в тънките ѝ китки изпъкнали.
Докато разтревоженият ми поглед скачаше от нея към картите, Дяволът привлече вниманието ми. Мастилените линии на илюстрацията се размиха. Устните на съществото сякаш се движеха с ехидно съскане. Веригите, които държеше, дрънчаха безшумно, а голите мъж и жена, които държеше в плен, се гърчеха.
Приличащият на компас диск на картата „Колелото на късмета“ се въртеше успокоително. Влюбените се галеха един друг. Жената на Силата разтвори челюстта на лъва, после се поколеба. Челюстите му се затвориха.
Обесеният мъж се завъртя бавно на висящото си въже, докато не се показаха ръцете му, прибрани грижливо зад гърба му. Докато се въртеше, от клоните на голямото дърво падаха листа, но когато лицето му отново се показа, очите му бяха затворени.
Вече нямаше изражение на спокойно съзерцание, а на безжизнена физиономия на смъртта.
Дъхът ми се пресече в гърлото, а в гърдите ми се надигна паника, докато се увеличаваше напрежението. Илюстрациите сякаш се разшириха, Дяволът се наведе напред от обърнатата си карта, клоните на дървото на обесения се разпростряха върху плота. Жената с ръка, попаднала в челюстите на лъва, ме погледна и лицето ѝ се превърна в мое лице.
Някой навлезе в нашия тих балон на гадаене.
Кръчмата отново избухна в съществуване, а аз се отметнах назад върху стола си, като почти го преобърнах. Стаята се завъртя бясно, преди да се успокои.
– Сега дишай дълбоко, Сабрина. Бавно. Така е по-добре.
Задъхана, примигнах, за да прочистя обърканото си зрение. Новодошлият беше… Дариус?
Той стоеше до мястото на Сабрина, с една ръка притискаше тила ѝ, а с другата нежно издърпваше ръцете ѝ от картите. Гръдният ѝ кош се надигаше, докато вдишваше въздух, очите ѝ бяха стиснати, а лицето ѝ – изкривено, сякаш изпитваше болка.
Когато дишането ѝ се забави до по-нормален ритъм, Дариус я свали от стола.
– Нека да намерим тиха стая за теб, добре?
Тя кимна разтреперано.
Той погледна през рамо, а сивите му очи бяха мрачни.
– Тори, ще прибереш ли картите ѝ? Можеш да ги оставиш в кабинета на Клара.
– Д-добре. – Гледах безмълвно как той я отвежда, но преди да направят повече от няколко крачки, се откъснах от мястото си. – Чакай!
Те спряха. Препънах се и хванах Сабрина за ръката.
– Това бъдеще, което току-що… нещата, които видях – Сабрина, мога ли да го променя както миналия път? Моят избор ще го промени ли?
Като държеше ръката на Дариус за равновесие, тя отново затвори очи.
– Не – прошепна тя. – Колелото се върти. Сега изборът е негов и ти не можеш да го промениш.
– Но… – Паниката ми се изостри. – Сабрина, това не може…
– Изтегли последната карта, Тори. Ще видиш.
Дариус я поведе настрани. Стоях там, а ръцете ми трепереха, докато ги гледах как прекосяват стаята и тръгват нагоре по стълбите. В кръчмата кипеше оживление, докато екипите се подготвяха за предстоящия сблъсък с Двора на Червената кралица, мрачно весели в решимостта си да защитят града си.
Втурнах се обратно към бара. Петте карти в кръстосаното разпределение се бяха върнали в първоначалното си състояние, отново не повече от обикновени парчета картон и мастило. Протегнах ръка към тестето, което чакаше на две купчинки.
Пръстите ми увиснаха над следващата карта. Стиснах сърцето си, взех я и я хвърлих надолу. Позната илюстрация изпълваше лицето на картата, а под нея беше изписана една-единствена дума.
Смърт.
Назад към част 2 Напред към част 4
