Глава 33
– Добре, какво е люляковото вино? – Питам.
Двамата сме се върнали в стаите си, сакото на Дез е захвърлено безразборно на масата, ръкавите на ризата му са навити, за да разкрият предмишниците му, а токчетата ми са откопчани, косата ми се спуска диво по гърба.
Той се подпира на стената и ме наблюдава, скръстил ръце на гърдите си.
– Едно питие.
Страхотно. Разговорливият Дез се е скрил.
– Трябва да ми дадеш повече от това.
И Мара, и Дез почти се бяха изпокарали заради виното.
– Противно на мнението ти, всъщност не давам – казва той, а очите му блестят в притъмнената стая.
Разочароващ човек!
– Слушай – казвам – ако не ми кажеш, някой друг ще го направи. Това е твоят шанс да изясниш случая.
Ръцете му падат встрани и той тръгва напред.
– Добре, искаш аз да разясня случая? Ето го, ясно и категорично: хиляди пъти съм си представял, че ти давам люляково вино. – Той се приближава до мен и нещо в развълнуваното му настроение ме кара да отстъпя назад. – Представях си как ти го подхвърлям точно както Мара, как те уговарям да го изпиеш, когато не знаеш нищо по-добро.
Гърбът ми се удря в стената, а Дез ме притиска с ръце.
– Дори съм го приготвял преди – казва той, протяга ръка и гали с палец колоната на шията ми. – Имах го в хладилника си още на остров Каталина, имах го под ръка и в двореца си.
– Какво е то? – И защо трябва да бъдеш измамен с него?
Мускулите на челюстта му се стягат, докато води някаква вътрешна война между това да ми каже или не. В крайна сметка се поддава на въпросите ми.
– Някъде дълбоко във времето феите са намерили начин да направят смъртните си любовници безсмъртни – казва той.
Очите му са пронизващи, нетърпеливи, докато говори.
– Те давали на човешките си любовници люляково вино и плътта, която трябвало да остарее, станала неостаряваща, а магията, която някога била несъвършена, станала съвършена. Два вида се превърнаха в един.
– Не разбирам – казвам аз, – защо пазиш това в тайна? – Не е като да имам нещо против люляковото вино, сега, когато знам за него.
– Може би не съм искал да знам мнението ти. Ако искаш да бъдеш безсмъртна, това би означавало, че нямаш нищо против да се откажеш от всички онези неща, които те правят толкова възхитително човечна – неща, които аз случайно обичам.
Ауууу.
– Но ако не искаш да бъдеш безсмъртна, това би означавало, че очакваш от мен да стоя отстрани и да гледам как остаряваш – да гледам как умираш.
Погледът му обхожда лицето ми, като се задълбочава с тъга. Защото аз остарявам. Аз ще умра много преди той да умре.
– Значи си мислиш, че да ми подхвърлиш виното е по-добра идея, отколкото да получиш мнението ми по въпроса?
Ето защо двойките трябва да говорят за нещата. Здравословен вариант срещу нездравословен вариант тук.
– Ако забелязваш, не съм ти подхвърлил нищо – казва той.
– Но ти си го обмислял – контрирам аз.
– Колко неща си обмисляла? Обмислянето прави ли го погрешно? – Устните му докосват бузата ми.
Преглъщам.
– Какво те спря да ми дадеш виното?
Той се отдръпва малко и се мръщи.
– Същото, което ми попречи да те отведа в нощта на абитуриентския ти бал и да те направя моя завинаги. Имам достатъчно разбита човешка същност, за да знам, че това не е правилно, и достатъчно самоконтрол, за да се боря с вродената си природа.
– А каква е вродената ти природа? – Казвам, а думите ми са тихи като шепот.
– Да вземам това, което искам, когато искам, и да не се извинявам на никого за това.
Мда.
– Искаш ли да знаеш една тайна? – Той не ме чака да отговоря. – Само ако изпиеш люляковото вино, връзката ни ще бъде пълна. Само тогава ще можем свободно да споделяме магията си.
Назад към част 32 Напред към част 34
