Глава 49
Син?
Но бащата на Дез трябваше да бъде…
– Ти умря на моя меч, Галехар – казва Дез. Той се взира във феята, както се гледа призрак. По всичко личи, че той е призрак.
Баща му – Галехар – навежда глава.
– Дали?
Очите ми се стрелкат между двамата мъже. Приликата между тях е странна. Нищо чудно, че имаше толкова много слухове, че Дез е последният човек, видян с изчезналите войници. Баща му е преследвал тези гори.
– Дезмънд! – Мара изкрещява някъде в далечината. – Страхливец! Върни се и довърши битката. – Тя звучи като съкрушена жена.
Галехар използва моментното разсейване, за да изчезне. Секунда по-късно въздухът зад мен се раздвижва. Това е цялото предупреждение, което получавам.
Ръцете на феята се увиват около мен. Секунда по-късно се откъсвам от краката си и се издигам в небето. Той запраща двама ни високо в нощния въздух.
– Как мислиш, какво желае повече твоята половинка – любовта или живота? – прошепва той в ухото ми, докато моята половинка тръгва след нас.
Аз се боря срещу него. Двамата се изстрелваме все по-високо и по-високо в небето.
– Защо да не разберем? – Казва бащата на Дез.
Ръцете му се разтварят и аз рязко се изплъзвам от тях.
Чувам Дез да крещи, докато се въртя в небето.
В този момент крилата ми може и да са безполезни. Не мога да се ориентирам, а дъбовата горичка под мен става все по-голяма и по-голяма.
Изведнъж се изтръгвам от въздуха и попадам в ръцете на Дез.
– Имам те – казва той.
Не след дълго Галехар се появява на гърба на Търговеца, а ръцете му са опряни в крилата на Дез. Дръпва ги рязко и чувам как се чупят кости.
Той счупи крилата на моята половинка!
Дез реве от агония и гняв, а масивните му крила се сгъват под неестествен ъгъл. А баща му, проклетият му баща, се смее и изчезва също толкова бързо, колкото се е появил.
Търговецът прибира счупените си криле около мен, докато двамата падаме, опитвайки се да ме предпази от нараняване, въпреки че той е раненият.
Няколко секунди по-късно се блъскаме в короните на дърветата и Дез съска, тъй като поема основната тежест на удара. Двамата падаме от клон на клон, докато най-накрая не падаме на земята.
Изстенах, докато гледах Дез. Очите му са разфокусирани от болка, но той се изправя на крака без колебание и ме повлича със себе си.
– Толкова скоро ли? – Галехар се появява на един клон пред нас.
Дори пребит и счупен, усещам яростта на Дез. Обикновено сдържаният ми сродник губи дълго практикувания си контрол.
Сенките се събират и се разливат над гората.
Мъжът над нас може и да е отгледал моя приятел, може и да знае няколко трика, които Дез не знае, но точно сега мракът се подчинява на волята на Търговеца, а не на баща му.
Цялото тяло на Дез бучи от натрупана ярост. Мога да усетя този неестествен гняв, който се надига под кожата му.
– Как се спаси от смъртта? – Изисква Дез.
Галехар поглежда снизходително сина си.
– Като Господар на тайните би трябвало да знаеш по-добре, отколкото да питаш. – Той скача от клона и аз за пръв път виждам добре крилата, разперени зад него.
Те биха могли да бъдат копия на крилата на Дез, само че ноктите на Галегар изглеждат малко по-големи, размахът на крилата му може би е малко по-малък, а кожата на крилата му е черна като сажди, а не сребриста. Те се сгъват зад гърба му, когато краката му се удрят в земята и той започва да крачи към нас.
– Колко много съм копнял за тази среща – казва той. – Как ще се наслаждавам да ви убия. – Очите му се спряха върху мен. – Може би ще бъда милостив и ще запазя твоята половинка за новия си харем – ще я запазя само за най-неизречените си действия. Кралете имат своите нужди.
Добре, този шибаняк трябва да падне.
Дез ме освобождава бавно, пристъпвайки напред. Тъмнината се излива от него на вълни.
В следващия миг Галехар изчезва и се появява точно пред Дез с изпъната ръка.
Търговецът избягва удара, след което, сграбчвайки яката на ризата на Галехар, забива собствения си юмрук в лицето на Галехар. Преди да нанесе удара, двамата мъже изчезват. Материализират се в небето над мен и се захващат, докато падат. И после отново изчезват, като се появяват и изчезват отново и отново.
Сърцето ми и без това трепери в гърлото. Половинката ми е могъщ, но се бори с единствения човек, който може да му е равностоен. И за разлика от баща си, крилата на Дез са счупени.
Чувам как двамата левиатани реват, докато се бият, как светът се разтърсва от плясъците на тяхната сила, когато магията им се среща.
Никога не съм се чувствала толкова безполезна, докато се взирам в небето.
– Той ще се оправи.
Трепвам, когато Зеленият човек излиза от тъмната гора, а зелената му кожа меко свети на лунната светлина.
– Какво правиш тук? – Питам, като се отдръпвам малко назад.
Дойдох в гората да търся отговори. Досега ме посрещат само въпроси.
Той се приближава до мен и протяга ръка, за да погали потъмнялата ми кожа.
– Ти си напълно неповторима – казва той, а пръстът му се движи по люспите, които покриват ръцете ми. Очите му се стрелкат към моите. – Открих, че съм доста… запленен от теб.
Отдалечавам се от него, като малко се намръщвам.
– Къде е Мара? – Питам, като поглеждам през рамо.
Нещо в тази ситуация не е наред, но какво?
– Скърби за любимите си дървета – казва той, без да откъсва кехлибарените си очи от мен.
– Признавам, че бях напълно възбуден, когато повали тези дъбове. – Той поклаща глава. – Тази твоя груба човешка логика наистина разбърква нещата тук.
Зеленият човек отново се протяга към мен. Отблъсквам ръката му. Това ми донесе гнусна усмивка.
– Единствената съпруга, която не можах да имам, единствената душа, която не можах да поискам.
Кожата ми изстива.
– За какво говориш?
– Липсвах ли ти, докато ме нямаше? – Той започва да ме обикаля. – Очаквах с нетърпение да си поговоря с теб от последната ни малка среща в Кралството на фауната.
Назад към част 48 Напред към част 50
