Глава 50
Влязохме с Дес в капан. Такъв, който не мога да разбера.
Бащата на Дез възкръсва от мъртвите, а Зеленият човек твърди, че има спомени, които не би трябвало да има.
Зеленият човек изглажда предницата на ризата си, като оглежда тялото си.
– Този проклет сатър отдавна е умрял.
Преглъщам, започвайки да се отдръпвам.
– Дълбоко в гората Зеленият човек срещна един непознат, който искаше да събере най-странния плод. – Зеленият човек – или който и да е този човек в действителност – се засмива. – Слабакът се опита да ме срази. – Той ми намига с лукава усмивка. – Но аз съм труден за убиване.
– Той умря, аз живях и наистина събрах най-прекрасния плод. – Той вдига ръце и прави жест към окървавените дървета около нас.
Той е отговорен за изчезванията?
Сърбят ме ръцете да посегна под полите на роклята си и да грабна кинжалите си. Бавно ръката ми се придвижва към полите ми. Започвам бавно да повдигам материала нагоре.
Да го държа разсеян.
– Как скри това от Мара? – Питам.
Нищо чудно, че кралицата на флората беше напълно незаинтересована от своят сродник. Който и да е този мъж, не звучи като да е истинският Зелен човек. Което означава, че тя е живяла с измамник кой знае колко дълго.
Той се смее.
– Имаш предвид кървящите ѝ дървета? Тя мислеше, че умират от гниене – което е така, – и се опитваше да го скрие от кралството си. Малко известен факт: дърветата умират, когато владетелите на Флора са твърде слаби, за да поддържат царството си. Тя се страхуваше, че губи властта си над своето управление.
Продължавам да събирам плата на полата си в ръката си.
– А Карнон? – Питам. – Как проникна в царството му?
Очите на Зеления човек светват.
– А, Карнон. Този луд, умен крал беше най-голямото ми завоевание досега. Да се вмъкна в кожа, която още не е мъртва… Беше меко казано трудно.
Плътта ми настръхва. Как можах да не забележа преди това, че този човек е много лош?
– Но, както видя, живите тела имат своите недостатъци. Аз се борех с ума му за надмощие и невинаги печелех.
Раздвоението на личността на Карнон! Безумният крал все още беше в него, когато този похитител на тела го превзел.
Но… как?
Зеленият човек продължава да говори, без да знае за мислите ми.
– Онова животно те направи по свое подобие, за да ми избягаш. То искаше да сложи край на живота си, като провокира Краля на нощта, а какъв по-добър начин да го направи от това да навреди на половинката на Краля на нощта?
Вдигнах почти цялата си пола. Толкова близо до кинжалите ми.
– Какъв си ти? – Питам.
За една секунда тялото му се променя. Мастиленочерна коса и очи заменят по-жизнените на Зеления човек. Кожата му изсветлява, а чертите му стават зловещи.
Тези обърнати очи, тази нацупена уста и сплетена коса. Виждал съм това лице и преди! Това е лицето на тъмнокосия мъж от последния ми кошмар.
– Какво всъщност е тялото? – Казва той. – Нещо, което те ограничава, нещо, което загива.
Илюзията се разсейва и той отново е Зеленият човек.
– Аз имам хиляди очи и още повече души. Аз съм това, което се случва, когато дори мракът умре. Погледни ме и виж истината.
Наистина го поглеждам. Не мога да понеса да откъсна очи от него. Това е човекът, който е скрил хиляди войници и е изнасилил още хиляди.
Крадецът на души.
Назад към част 49 Напред към част 51
