Глава 53
Очите на Крадеца се затварят, тялото му се успокоява.
Едва след като животът му избяга, чертите му се връщат към тези на Зеления човек.
Сега, когато Крадецът вече не съживява тялото на Зеления човек, падналият владетел изглежда благосклонен, любезен.
Мара се измъква покрай мен, падайки от страната на мъртвия си другар. Тя плаче за Зеления човек, стискайки гърдите си, сякаш загубата я боли физически.
Изправям се на треперещи крака, едната ми ръка все още е притисната към стомаха ми.
Чувствам как собственият ми живот се отдалечава от мен. Онзи ужасен мрак се прокрадва от краищата на зрението ми.
Запъвам се, а после падам. Дез ме улавя, преди да съм паднала на земята.
– Това беше Крадецът…
– Шшшшшшшш, – казва той и ме слага на земята, преди да съблече ризата си.
Ефективно я разкъсва на ленти, като прави своеобразен турникет за раната ми.
Вече е твърде късно за това. Знам, че Крадецът е разкъсал жизненоважни неща, когато ме е пробол. Войникът в Дез също го знае.
Докосвам умореното му от битката лице, взирайки се в бездънните му очи. Те са като фар, който ме призовава към живот. Но сенките се приближават към мен…
– Обичам те, Дез.
– Няма да ме напуснеш, Кали, – казва той яростно.
Студената ми ръка се изплъзва от лицето му и усещам как започвам да се спускам в този последен, вечен мрак.
Назад към част 52 Напред към част 54
