Глава 26
Галехар и Крадеца споделят силите си.
Не знам как, кога или защо двамата са свързани, но бих заложил сериозни пари, че двамата са свързани. Това би обяснило защо Галехар продължава да се появява по време на търсенето на Крадеца. Той е закачен на същата магическа линия, на която е закачен и Крадецът на души. Докато магията им е свързана, не можеш да имаш единия без другия.
Доказателството за странното им партньорство е нанесено на времевата линия. Преди векове Галехар е убит, само че тялото му е нетленно, като се противопоставя на естествения ред. В продължение на двеста години той лежи в спящо състояние – подобно на спящите войници – докато не е събуден от сянка – сянка, подобна на тази, която преследва спящите жени и децата от ковчезите.
Когато се обръщам към Дез, той изглежда… ужасен. Изразът е само за миг, преди да го премахне от лицето си.
Погледът му се премества върху моя.
– Богове. – Той прави крачка по-близо. – Това би обяснило защо силата ми не унищожи спящите войници.
Защото сенките са верни на своите. Дори и Крадецът да не е нощна фея, животът и магията му са свързани с човек, който е такъв.
Мракът ще те предаде.
Грабвам бележките си и прочитам списъка с чертите на Крадеца. Силите му очевидно имат нещо общо с некромантията, но некромантите са смъртни, а Крадецът не е.
– Дез, можеш ли да се сетиш за някоя фея, която може да прави това, което може Крадецът?
Това е стар въпрос, който двамата сме си задавали вече десетина пъти. Затова не се изненадвам, когато Дез поклаща глава. Каквото и да кажат сенките на Дез, няма да му кажат това. Има някои тайни, които дори те няма да издадат.
За съжаление това са тайните, които си струва да се знаят.
Денят минава достатъчно бездейно. Двамата с Дез закусваме добре, после се излежаваме и се наслаждаваме един на друг, а часовете минават неусетно.
Към обяд вече плувам в океана под къщата на Дез – дори успявам да завлека Краля на нощта в тези хладни вълни. И далеч от брега му показвам, че сирените не обичат да убиват мъже само във водата.
На нас ни харесва и да ги имаме и там.
По някое време се връщаме в моята къща. Дез поправя счупения кран в допълнителната ми баня, а аз му изказвам много лична благодарност. Готвим, разговаряме, наслаждаваме се един на друг.
Това е просто, прекрасно и типично – и все пак.
Нито Дез, нито аз можем да имаме този живот – не и докато Крадецът и Галехар тероризират света – и никакви пазарлъци не могат да променят това. В един момент малката ни ваканция тук, на Земята, ще свърши и тогава ще трябва да се върнем в Другия свят и да се справим с всички проблеми, които сме оставили зад себе си.
Завъртам годежния си пръстен около пръста си. И тогава внезапно спирам да го въртя, защото ми хрумва една мисъл.
Има едно нещо, което искам да направя, преди времето ни тук да изтече.
Погледът ми се премества върху този на Дез.
– Заведи ме във Венеция.
От осем години не съм била на това място. Осем шокиращо дълги години. И все пак, разхождайки се покрай каналите, човек би си помислил, че е било едва вчера, когато убедих Дез да ме вземе за една от своите изгодни оферти.
Дори сега сърцето ми прескача, спомняйки си онзи първи път, когато го наблюдавах как работи. Неговият свят трябваше да ме изплаши, но имаше обратен ефект. Усетих вкуса на тайните му, на услугите му, на магията му. Това беше първата нощ, в която надникнах в неговия свят.
Така че ми се струва, че е редно да се върна тук сега.
До мен Дез изучава лицето ми. Все още не съм му казала причините да дойда тук.
– Тайните, херувимче, са моя работа, не твоя – казва той. Но очите му са светли, сякаш много се радва на всеки малък трик, който съм скрила в ръкава си.
И това е добър трик.
– Дай ми един час насаме.
Дез повдига вежди.
– В каква пакост ще се забъркаш без моята компания?
Аууу, някой се чувства изключен? Жалко.
– Такива, в които не си посветен.
Дез присвива очи.
– Иди да си намериш нещо за правене за един час – казвам аз. – Знам как да се свържа с теб.
– Хммм – казва той, като ме преценява. Очите му се издигат нагоре, забелязвайки блестящите светлини на Венеция. Тук е късно, но градът все още е оживен от музика, гласове, смях. Мястото е подвластно на някакво своеобразно заклинание. – Предполага се, че междувременно просто трябва да се забавлявам? Тук? – Без теб? Той не казва последната част, но аз все пак я чувам. И то ме стопля до пръстите на краката ми.
– Сигурна съм, че това не е първата нощ, в която се оказваш с време за убиване.
Той взема кичур от косата ми и го усуква около пръста си.
– Добре, Кали. Ще си намеря нещо за правене – казва това, сякаш ще търси неприятности – докато чакам.
Разтварям устни, за да отговоря, когато Дез изчезва във въздуха. Кичурът коса, който беше усукал, се връща обратно на рамото ми.
Сърцето ми забива малко по-силно.
Имам един час. Най-добре е да го използвам.
Знам какво искам в момента, в който погледът ми се спре върху него. Още по-сигурна съм, когато прокарвам пръсти по него.
Точно сега държа голямата тайна, която се опитвам да запазя от Дез.
Сватбената му халка.
Накланям пръстена напред-назад под светлината на бижутерския магазин. Малките парченца смачкана перла улавят светлината. Преливащият им цвят не е толкова ярък, колкото съм свикнала; прилича повече на лунен камък, отколкото на нещо друго, но не е луната, за която искам да напомням на Дез. Това е морето.
Моята половинка ми подари парче от своето нощно небе. Аз му давам парче от моя океан. Сирената на практика мърка при тази мисъл.
Прокарвам отново пръст по лентата, а сърцето ми бие бързо. Никога не съм мислила, че съм сантиментален тип, но ето че сме тук.
– Ще взема този – казвам на бижутера.
Купувам годежния пръстен и излизам от магазина. Не съм направила и десет крачки, когато спирам и изваждам пръстена от малката кадифена кутийка, в която е сгушен. Превъртам го между пръстите си, докато го гледам.
Има още едно нещо, което искам.
Рядко съм се опитвала да се докосна до магията на Дез, но от друга страна, не съм имала причина за това. Сега вече имам.
Затварям очи и дърпам връзката, която споделям с Търговеца. Покрай връзката ни усещам пулса на неговата магия. Привличам я, докато не усетя как се плъзга по вените ми. С лек тласък я изпращам надолу по пръстите си и в самия пръстен.
Когато отварям очи, съзирам гравираните думи, които магията на Дез ми е купила; те се въртят от вътрешната страна на пръстена.
Докато мракът умре, бъди винаги мой.
Комбинация от неговата клетва към мен и моята към него.
Боже, наистина не ми е присъщо цялото това занимание да бъда сантиментална.
Преди да успея да изуча по-подробно произведението си, пред мен се очертава познато присъствие.
Поглеждам към Търговеца, изненадана, че го виждам.
– Не трябваше да идваш, докато не ти се обадя – протестирам аз.
Въпросът попада в глухи уши. Очите на Търговеца се спират на венчалната халка и той я гледа така, сякаш е Голум, а аз държа Единствения пръстен, който ще управлява всички.
О, ебаси.
Това не трябваше да се случи точно по този начин.
– Ти използва моята магия – казва Дез разсеяно. – Бях притеснен. Какво е това?
Сърцето ми се разтуптява от въпроса му.
Прехапвам устна, но това не спира думите да се изсипят.
– Това е твоят пръстен. – Поемам си дълбоко дъх. – Ожени се за мен, Дез. Тази вечер. Точно сега.
Той се взира в пръстена още няколко секунди. Бавно лунните му очи се издигат към моите, а сребърните им нишки луминисцентно блестят.
Ръката му се затваря около пръстена, а другата му ръка се увива около китката ми като окови – сякаш аз и предложението ми може да се изплъзнем през пръстите му, ако не държи достатъчно здраво.
Изглежда… много феено. Много, много феено. Чертите му сякаш са се изострили, а погледът му е хищен.
– Сериозно ли говориш, Кали? – Думите са внимателни и отсечени, сякаш задържа голяма надежда.
Кимам, без да смея да говоря. Последната част от смелостта ми се изплъзва заедно с думите ми.
Хватката му върху китката ми се затяга, а след това крилете му се проявяват.
Назад към част 26 Напред към част 28
