Глава 5
Мога да омагьосвам феи.
Преди да пия люляково вино, това не беше така. Трябваше да осъзная, че еликсирът пренастройва този аспект на магията ми, както и останалите.
Очите ми се преместват към моята половинка. За мой шок и ужас (а може би и за малко радост) – той също е замръзнал.
– Дез! – Викам, гласът ми е мелодичен от силата ми. – Ела тук.
Търговецът изчезва, а миг по-късно се появява отново до мен с извита вежда. Освен това е спокоен – с изключение на очите му. Сребърните му очи блестят по начин, който е злокобно развълнуван.
– Освобождавам те от блясъка си – казвам аз.
Явно съм се разровила в цялата тази работа с блясъка, защото не само Дез изпълнява заповедта ми. Няколко спящи войници, включително този, който току-що предаде острието си, сега отново скачат в действие.
Честно казано, Кали, грешка на новака.
Дез е върху войниците за миг и ги посича с меча си, преди те да са успели да нанесат удар.
След като се справи с тях, Нощният крал сви рамене, сякаш за да се отърси от магията ми.
– Значи, ето какво е усещането да те омагьоса сирена – казва той, а ъгълчето на устата му се извива съвсем леко, – сякаш съм хванат за топките. – Приближава се и усмивката му нараства. – Цялото това нещо беше ужасно инвазивно. По-скоро ми хареса.
Разговорът е толкова крайно неуместен и не на място, че изпускам смях, звукът е мелодичен.
Очите му се движат по сияйните ми черти.
– Красиво създание – промърморва той. – И преди беше неустоима. – Протяга ръка и с кокалчетата на пръстите си опипва челюстта ми. – Сега не знам какво да правя със себе си.
Дез се навежда и ме целува, като устните му се задържат.
Звукът от тежки стъпки разчупва очарованието.
Отдръпвам се от Търговеца и се обръщам към портала. През него преминават още спящи войници.
– Войници, спрете! – Казвам, а в гласа ми се долавя гъста магия.
Спящите войници спират на място, а телата им запълват портала.
– Направи го, херувимче – казва Дез, като оглежда наведените феи. – Стана човек, от когото трябва да се страхуваме.
Назад към част 5 Напред към част 7
