ГРЕЙВ
„Сега си моя. Всяка част от теб ми принадлежи – всеки оргазъм, всяка усмивка, всеки шибан дъх, Кости, ти ми принадлежиш.“ -(Грейв ; Дивите врани MC Книга 12)
Г Р Е Й В
Тя е професионален гробокопач… и човекът, когото викаш за мръсната работа, която не искаш да вършиш.
Обикновено подобно нещо би ме отблъснало, но тя е адски секси.
И също толкова опасна.
Но аз обичах опасността.
~ * ~ * ~
К О С Т И
Опитвам се да се откажа от начина си на живот.
Исках да започна на чисто някъде, където никой да не мрази дробовете ми.
И знаех, че Грейв никога няма да ме отхвърли.
Грейв и аз имахме минало… просто нямахме представа, че тези чувства все още ще са толкова сурови и силни.
Бяхме навлезли дълбоко.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
Глава 1
ГРЕЙВ
– Ема, ще закъснееш за училище! – Извиках от кухнята, където приготвях обяда ѝ.
Тя не искаше да яде това, което приготвяха в училище, затова всеки ден ѝ приготвях обяд, който се състоеше от пакет зелено грозде без семки, гроздов сок, сандвич с фъстъчено масло и гроздово желе и овесена бисквита. Беше придирчива, но когато веднъж се опитаха да я накарат да яде училищния обяд, тя получи пристъп на безпокойство.
След много плач най-накрая успях да я накарам да ми каже защо толкова се страхува от това, което правят в училище.
Тя се страхуваше от непознати и от всичко, което се опитваха да ѝ дадат, което се дължеше на насилието, което беше преживяла от биологичния си баща.
Всеки път, когато си мислех за ужасите, които е преживяла, ми се искаше да унищожа нещо.
Тя се спусна по стълбите с Франки, нейния голдън ретривър, до себе си. Франки беше кучето, което подкрепяше Ема, и вървеше с нея навсякъде, където тя отиваше. Наложи се да се борим с училището, защото те смятаха, че ще е по-лесно просто да я отделят от връстниците ѝ, но аз не исках това за нея. Това щеше да я накара да се чувства още по-зле, ако беше отхвърлена.
Така че, след като въвлякохме адвоката на клуба, те разрешиха на Ема да бъде в нормалните класове, стига Франки да се държи като истинско куче за подкрепа, което той правеше. Тя никога не притесняваше другите ученици и остана вярно до дъщеря ми.
– Татко, не мога да си вържа глупавата обувка – измърмори Ема.
Хванах я точно преди да се озове с лице, засадено в дъното на стълбите.
– Спокойно, скъпа. – Нежно я смъмрих. Клекнах пред нея и бързо завързах обувката ѝ. – Така – казах ѝ. Подадох на Ема кутията с обяда ѝ и я целунах по върха на главата. – Готови ли сте?
– Да. – Тя отвърна, като натърти на „а“. Тя хвана ръката ми в своята, докато излизахме към пикапа ми. Франки вървеше вярно от другата ѝ страна. – Татко, кога ще видя отново чичо Скорпион и леля Джес? – Някога Скорпион беше касиер на нашия клуб, но след като изтри цялата тексаска харта на Поклонниците на Сатаната, в крайна сметка стана техен президент.
Което откъсна Скорпион и Джесика, неговата стара дама, от Ема. Преходът беше тежък, но се изглаждаше.
– Вероятно този уикенд – казах ѝ аз. – Мисля, че ще дойдат в града, за да могат всички да се запознаят с Дестин.
Повдигнах я в столчето за кола и се заех да я пристягам.
– Те ми липсват. – Нацупи се тя.
Притиснах една целувка към бузата ѝ.
– Знам, че ти липсва, скъпа. Обещавам, че и на тях им липсваш. Нима чичо Скорпион не ти го казва всеки път, когато говориш с него?
Тя кимна. Нежно стиснах ръката ѝ.
– Запомни, че чичо Скорпион никога не те е лъгал. – Напомних ѝ.
Тя кимна. Отстъпих назад, за да дам възможност на Франки да скочи в пикапа. След като тя се настани до Ема, затворих вратата и се плъзнах на шофьорската седалка, като потеглих, за да закарам Ема в училище и да отида до гаража.
***
– О, човече. – Измърмори Инк, като се облегна на вратата на гаража, вперил поглед в черния Ескалейд, който влизаше на паркинга. – Сигурен съм, че това е Кости, братко.
Проклех под нос.
– Никога не е добре, когато тя се появи в града – измърморих аз. – Обикновено това означава, че има работа за вършене.
Кости беше професионален гробокопач. Тя или убиваше тялото и го погребваше вместо теб, или просто почистваше. Беше снажна жена – висока и слаба, с яркочервена коса и студени, сини очи. По бузите и ръцете ѝ имаше лунички, а на носа ѝ имаше секси пиерсинг.
Обикновено Кости не беше от жените, които преследвах, но една вечер, след като беше спасила Катюшка, старицата на Грим и Скраб, беше дошла при мен с молба за бързо чукане, за да освободи напрежението.
Бях я пуснал веднага след като свършихме, без да се караме, макар че оттогава не бях чукал друга жена. Жената имаше свойството да впива нокти в теб и да не знаеш за това.
Защото тя със сигурност беше забила нокти в мен и тези нокти продължаваха да се забиват все по-дълбоко всеки път, когато се приближаваше до Хоуп и се нуждаеше от моята помощ за някаква работа.
Докоснах с ръка рамото на Инк.
– Аз ще се справя, братко – казах му.
– Трябва ли да съобщя на Грим, че тя е в града? – Попита Инк.
– Все още не – казах му. – Нека първо да разбера за какво е дошла. – Вярвах на Грим, че първо ще я изслуша, но знаех, че присъствието ѝ ще изправи на нокти целия клуб.
Работата беше там, че с Кости имахме някакво разбирателство помежду си. Винаги съм успявал да я разчета. Тя не можеше да скрие нищо от мен.
Инк кимна веднъж и изчезна обратно в гаража. Излязох до нейния „Ескалейд“, когато тя се измъкна. Беше облечена с дънки и ботуши със стоманени бомбета. Камуфлажен суитчър допълваше облеклото ѝ, а косата ѝ беше вдигната на небрежен кок, чиито кичури падаха около лицето ѝ.
Облегнах се на нейния „Ескалейд“ със скръстени на гърдите ръце.
– Трябва ли да се притеснявам, че си в града? – Попитах я.
Тя поклати глава.
– Не. Клубът ти е в безопасност. – Каза ми и аз знаех, че мога да се доверя на думите ѝ. Тя не беше лъжкиня. – Всъщност се опитвам да се успокоя – да се измъкна от глупостите за известно време. От няколко месеца си играя с тази идея в главата си – откакто спасих Катюшка. – Призна тя. Свъсих вежди към нея. Тя въздъхна. – За да се установя, ми трябва работа. А вашият клуб е единственият, с който съм в добри отношения.
Животът, който водеше, ѝ беше спечелил шибани врагове. Беше опасна жена и малцина се чукаха с нея, но аз знаех също толкова добре, колкото и тя, че все още имаше смели души.
Но щях да съм прецакан, ако някой се опита да направи нещо, докато тя е тук, в града. Щях да ги убия, по дяволите.
– Би могла да бъдеш барман в клуба – казах аз с вдигане на рамене. – Просто трябва да поговориш с Грим.
Лицето ѝ се изкриви от неприязън.
– Да служа на група мъже? Не, благодаря. – Засмях се тихо. – Всъщност се чудех дали имаш нужда от помощ тук. – Тя сведе очи към мен, а аз се усмихнах. Ебаси, обичах огнения ѝ характер. – И не с документи, Грейв. – Засмях се гръмко. – Аз съм добра с колите. Мога да разглобя на практика всеки двигател и да го сглобя, а и двамата с теб знаем, че нямам нищо против тежкия труд.
Прокарах поглед по нея, преди да позволя на тъмните си очи да срещнат отново нейните. Знаех точно на какво е способно това малко нейно тяло, както в леглото, така и извън него.
– Разбира се – измърморих аз. – Готова ли си да започнеш днес? – Попитах. – В момента имам малко хора. Куршумът е в движение с Алекс.
Тя кимна.
– Да, съгласна съм да започна сега. – Каза тя.
Посочих с глава по посока на гаража.
– Хайде. Ще ти покажа всичко наоколо – да започнеш. – Тя ме последва в гаража, пъхнала ръце дълбоко в джобовете на суитчъра си. – Инк работи по онзи стар шевролет – информирах я, като посочих стария, изтърбушен пикап, който се намираше в гаража. – Аз работих по този тук – казах ѝ, докато отивах до лилавото Камаро, по което работех – но ако искаш, можеш да го довършиш, за да мога да се справя с някои документи.
Тя сви рамене.
– Да, разбира се. Кажи ми какъв е проблемът и аз ще го свърша.
И така, обясних ѝ за звука на почукване, който собственикът беше чул, казах ѝ какво установих, че трябва да се смени. Тя слушаше внимателно и кимаше с глава. Когато приключих с обясненията, ѝ се усмихнах. Бузите ѝ се оцветиха в червено, но аз не го коментирах.
– Благодаря, бейби – казах с намигване, завъртях се на пета и се запътих към офиса.
Инк ме последва вътре.
– Тя е новата ни ръка? – Попита ме веднага щом вратата се затвори зад нас, за да не може някой друг да подслушва.
Кимнах му.
– Установява се тук, за да се отърве от нелегалната работа – информирах го аз. Инк повдигна невярващо вежди към мен. Въздъхнах. – Това е нейната история, така или иначе, а Кости никога не е лъгала никого от нас. – А аз знаех, че тя никога няма да ме излъже.
Инк се засмя.
– Грим ще има шибан ден с това.
Извъртях очи.
– Върни се на работа, Инк. Господин Елрой иска да си върне пикапа днес. – Напомних му.
Инк извъртя очи.
– Мразя този намръщен старец. – Сгърчи се той.
Беше мой ред да се засмея.
– Да, той е болка в шибания задник, но ни носи работа. Малка цена, за да спечелиш бизнес.
Инк само измърмори, преди да излезе обратно от офиса. Въздъхнах, докато се спусках на стола на бюрото си, загледан в тавана.
Единствената жена, която исках повече от всичко, сега работеше в гаража ми.
Ако това не усложняваше нещата, не знаех какво би ги усложнило. Но нямаше да я отблъсна, когато се нуждаеше от помощ. Щях да направя всичко необходимо, за да помогна на Кости да си стъпи на краката.
