Глава 2
КОСТИ
Инк сведе очи към мен, докато излизаше от офиса на гаража. Въздъхнах. Наистина се надявах да стигна дотук без конфронтация, но познавах Инк достатъчно добре, за да знам, че той ще отиде отвъд границите, за да защити братята и семейството си.
Което означаваше, че така или иначе щеше да получи отговорите си от мен.
Подготвих се за неизбежното, като оставих инструмента, който държах, и обърнах цялото си внимание на големия, татуиран мъж.
– На каква шибана игра си играеш? – Попита Инк. Изчаках, защото знаех, че това не е всичко, което има да каже. – Това, че си спасила Катюшка, не означава, че ти имам шибано доверие. При теб винаги има някакъв скрит мотив, така че, курво, изплюй го – нареди той.
Погледнах го. Мразех, че гадостите, които бях направила, сега щяха да се държат над мен – винаги да ме преследват, никога да не ми позволят да разбия шибания цикъл, който сама си бях създала.
– Просто искам шибано ново начало, Инк – отвърнах му аз. – Не осъзнавах, че това е проклето престъпление.
И това беше истината. Беше ми омръзнало да бъда известна като жената, на която се обаждат да свърши мръсната работа. Исках да се отърва от тази част от живота си. Вече не исках да бъда Кости – жената, на която всички се обаждаха, за да свърши почистването и работата, която не искаха да вършат.
Исках да бъда просто Кости – механикът, който живее предимно чист живот. Това беше всичко, което исках.
Добре, може би не всичко.
Защото, докато го правех, исках да опозная Грейв малко по-добре и ако имах достатъчно късмет, може би дори да го накарам да ме обяви за своя стара дама.
След първата нощ, в която бяхме спали заедно, не можех да не мисля за Грейв. Той поглъщаше почти всяка моя мисъл.
Това беше моят знак, че е време да се установя.
Инк ме изучаваше мълчаливо за момент. Посрещнах погледа му с повдигната брадичка, без да му позволявам да ме сплаши. Но мразех това, че имах чувството, че Инк вижда през мен – виждаше направо в душата ми, във всяка една тайна, която криех в себе си.
А това беше много тъмно, потайно място. Знаех достатъчно за почти всеки престъпник, замесен в организираната престъпност, за да ги изпратя всички завинаги. Така че разбрах защо не можеше да ми се има доверие.
Просто щеше да е хубаво, ако всички се доверяваха на Грейв по този въпрос, защото аз не бях тук, за да нараня някого. Бях тук, за да си подредя живота.
– Ти си тук заради Грейв, нали? – Попита ме той. Отворих уста да протестирам, но той грубо вдигна ръка към мен. Стиснах зъби от досада. – Има смисъл. Начинът, по който той не искаше да се обаждам на Грим веднага щом сви на паркинга, непринуденият начин, по който двамата разговаряхте там, и фактът, че си избрала точно този гараж за работа… Жена като теб, която се опитва да започне на чисто, не се опитва да се забърка в MC. – Устните на Инк се наклониха в усмивка. – Искаш Грейв.
Въздъхнах, вдигнах леко ръце нагоре и ги оставих да паднат настрани.
– И какво от това? – Измърморих. – Поне съм достатъчно смела, за да тръгна да преследвам това, което искам – отвърнах. – Но противно на това, в което вярваш, Инк, аз се опитвам да се съвзема.
Инк сви рамене, без да се интересува. Извъртях очи. Човекът беше копеле.
– Първо трябва да знаеш нещо – каза ми той.
– Какво? – Почти изпсувах, вече раздразнена от любопитството му, но това беше нещото, в което Инк беше добър. Беше добър в извличането на информация, точно както беше добър в работата си като пътен капитан на Дивите врани MC.
– Грейв има дете. – Устните ми меко се разтвориха в шок, единственият знак за изненадата ми. – Не навлизай в тази територия, освен ако не си готова да бъдеш майка, защото цялата вселена на Грейв е съсредоточена около малкото му момиченце. Ако някога има избор между малкото му момиченце и някой – който и да е – друг, той винаги ще избере Ема.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Винаги съм знаела, че Грейв е добър човек – най-добрият човек, честно казано. Бях го виждала в действие, знаех колко безмилостен и безпощаден може да бъде човекът, но също така знаех, че когато ставаше дума за семейството, Грейв обичаше и се грижеше силно.
А аз наистина, наистина имах нужда от такъв човек в живота си. Твърде дълго бях сама и страдах.
Инк въздъхна.
– Просто не се захващай с него, докато не си абсолютно сигурна, че той и Ема са това, което искаш, защото те са пакетна сделка, Кости. Запомни това.
С това той просто се върна към работата по стария пикап „Шевролет“, приключвайки разговора дотук.
***
Огледах капака на Камаро-то, по което работех, когато чух как едно малко момиченце крещи татко с пълно гърло. Грейв излезе от кабинета, усмивка разтегли устните му, когато приклекна и хвана тъмнокосото момиченце в ръцете си.
Катюшка тръгна към гаража, а очите ѝ попаднаха върху мен. Тя ме дари с топла усмивка.
– Здравей, Кости – поздрави тя. – Малко е странно да те видя тук.
Повдигнах рамене небрежно.
– Смяна на обстановката – отговорих просто.
Тя повдигна вежди към мен и се усмихна.
– Грим знае ли, че си в града? – Попита тя.
Измърморих.
– Не. – И се страхувах, че той ще разбере.
– Татко, тя наистина ли се казва Кости? – Попита Грейв малкото момиченце, за което предположих, че е Ема, докато той се изправяше от земята с нея, настанена в ръцете му.
Когато видях Грейв да държи малко дете в здравите си, татуирани ръце, нещо странно се отрази на вътрешностите ми. Всичко стана топло и лепкаво, а сърцето ми прескочи няколко удара.
Той целуна върха на главата ѝ и аз припаднах. Боже, той беше толкова съвършен.
– Не, скъпа. Името ѝ всъщност не е Кости – увери я той, като ме стрелна с непринудена усмивка над главата си.
– Моето име е Мърси – казах ѝ аз. Тя се обърна, за да ме погледне, а хубавите ѝ очи бяха широко отворени от любопитство. – Харесва ми Кости, защото звучи по-яко – излъгах аз.
Грейв сви устни в устата си, за да не се разсмее. Инк изхърка откъм съседната стая. Аз само му хвърлих мрачен поглед. Инк само се усмихна в отговор.
Ема погледна към баща си, а в очите ѝ проблясваше нервност. Той успокои ръката си върху тъмната ѝ коса.
– Всичко е наред, скъпа – успокои я той. – Кости е приятелка – увери я той. – Тя никога няма да те нарани, Ема.
– Обещаваш ли, татко? – Попита тя.
Сърцето ми се разби за малкото момиче. Знаех, че биологично не е от Грейв. Първо, той никога не е имал собствено дете. Второ, тя не приличаше на него.
Но ако не можеше да видиш разликите, никога нямаше да разбереш, че тя не е биологично негова. Всеки, който ги погледнеше, можеше да каже, че Грейв обичаше Ема с всяка фибра на тялото си.
Той наистина беше най-великият човек, когото някога бях опознавала.
Тя бавно погледна обратно към мен. Усмихнах ѝ се, а бузите ѝ се обагриха в червено. Тя впи лице в шията на Грейв. Грейв ме стрелна с добродушна усмивка, докато отиваше към мястото, където стоях, а Катюшка и Инк започнаха да говорят тихо помежду си.
– Тя е малко притеснена, когато става въпрос за нещо непознато – обясни Грейв. Той кимна с глава към двигателя. – Как се справяш тук?
Направих жест към колата.
– Тъкмо приключвах – казах му. Очите му се разшириха малко от изненада, преди да се усмихне, а в очите му блесна гордост.
Това накара вътрешностите ми отново да се затоплят.
– Татко, готова съм да се прибера – каза Ема, а гласът ѝ беше заглушен от врата му.
Грейв прокара ръка по косата ѝ.
– Добре, скъпа. Можеш ли да кажеш довиждане на Кости вместо мен?
Тя вдигна ръка и ми махна, без да си прави труда да вдигне глава. Усмихнах се и издадох лек смях, като махнах в отговор, знаейки, че това е най-доброто, което ще получа от нея. Очевидно беше преживяла доста гадости. И честно казано, Грейв беше най-добрият родител за нея. Той беше търпелив, когато ставаше дума за хора. Знаех това достатъчно от няколкото пъти, когато бях идвала да почиствам за „Дивите врани“.
Знаех го от това колко търпелив е бил винаги с мен.
Гърлото ми се сви при мисълта за нежния му поглед и успокояващите му ръце.
Грейв ме погледна.
– Гаражът отваря в осем – каза ми тихо той. Нещо проблесна в очите му, но той го загърби, преди да успея да доловя какво точно е то. – Увери се, че ще си тук навреме – нареди той.
Извъртях очи.
– Грейв, кога съм закъснявала за работа? – Попитах го, като извих вежда към него.
Той се усмихна.
– Никога – призна той, а очите му блестяха. Въздъхнах тихо. Едновременно обичах и мразех колко лесно този човек винаги ме засягаше. – Просто исках да се уверя, че няма да започнеш сега, когато имаш малко повече свобода и не си на разположение на всеки разбойник.
Намръщих му се. Той изръмжа от смях, докато се обръщаше на пети.
– Осем сутринта, Кости! – Извика той през рамо.
– Да, осем сутринта! – Повтори Ема с кикот.
Аз се усмихнах. Ебаси, това момиченце беше очарователно. Гледах ги как вървят към пикапа на Грейв, потривайки гърдите си, докато в тях разцъфваше познатата болка за семейство, за място, към което да принадлежа.
Само се надявах, че няма да си разбия сърцето, преследвайки Грейв.
Назад към част 1 Напред към част 3
