Глава 6
КОСТИ
Събудих се от звука на мотор, който се приближаваше към къщата. Ръцете ми инстинктивно се стегнаха около Ема, преди да си наложа да се отпусна, напомняйки си, че Грейв ще ми каже, ако има непосредствена опасност.
Грейв излезе от кухнята със стисната челюст.
– Това е Грим – каза ми тихо той. – Той не е доволен от това, че си в града, а още повече е ядосан, че съм решил да ти позволя да работиш в гаража.
О, момче. С вбесен Грим никога не е било лесно да се работи.
– Ще я заведа до стаята ѝ – казах му тихо, защото знаех какъв може да стане Грим.
– Сложи я в моята стая – каза ми Грейв. – Франки ще легне на леглото с нея – няма нищо против да го направи. Тя е кучето за подкрепа на Ема.
Кимнах и станах от дивана, като бързо се придвижих към стълбите. Чух как Грейв отвори входната врата и излезе навън, затваряйки входната врата след себе си, когато моторът на Грим изгасна. Бързо сложих Ема на леглото на Грейв и я покрих, като все пак бях изключително внимателна да не събудя спящия ангел.
Веднага щом Франки се сви на кълбо на гърба на Ема, се втурнах обратно надолу по стълбите и навън. Грейв беше скръстил ръце на гърдите си и двамата с Грим се гледаха един друг.
В стомаха ми се настани неприятно чувство. Двамата мъже бяха с абсолютно еднакъв ръст и макар Грим да беше по-тих и да изглеждаше по-смъртоносен, знаех, че са доста изравнени, което беше също толкова плашещо.
– Това може и да е твоят гараж, Грейв, но ти все още си член на шибания клуб, а в твоя гараж работят и други мъже от моя клуб – отвърна Грим на Грейв. – Трябваше първо да се посъветваш с мен за тази глупост. Не трябваше да разбирам от Инк, че си наел Кости да работи в шибания гараж.
– Не виждам шибания проблем, Грим – отвърна му Грейв.
– Имаш убиец около шибаното си дете, Грейв! Знам, че не сме светци, но, по дяволите, поне знам къде е лоялността на всеки член! – Скара му се Грим.
Грим се разкрещя, докато сърцето ми се завъртя в гърдите. Никога и никъде нямаше да ме приемат.
– Тя не е шибано семейство. Ние не знаем за нея нито едно проклето нещо, освен че се води по собствената си шибана книга! Кой може да каже, че не е дошла в града, за да се отърве от някой от нас?! – Изкрещя Грим.
– Защото аз я познавам по-добре от всички вас! – Изкрещя му Грейв в отговор, докато ме защитаваше. – По дяволите, Грим, как, по дяволите, изобщо можеш да си помислиш, че бих изложил Ема на опасност? – Изригна той.
– Когато вземаш безгрижни, глупави решения като това…
Грейв удари Грим по лицето. Грим се спъна назад, преди да се овладее, а очите му станаха убийствени, докато се взираше в секретаря си.
– Чакай! – Изкрещях, докато тичах между тях.
Това беше глупаво от моя страна.
Когато юмрукът на Грим се стовари върху лицето ми, погледа ми побеля, а в лицето ми се разнесе гореща, изгаряща болка.
– Майната му! – Изрева Грейв, като ме хвана в ръцете си, преди да падна на земята. – Господи, Грим! – Извика Грейв на своя президент. Грейв внимателно ме свали на земята и коленичи до мен, а ръцете му нежно притиснаха лицето ми. – Кости, бейби, говори ми – помоли той.
– Майната му – изохках аз, а погледът ми все още беше леко замъглен. Лицето ми ме болеше като шибана кучка.
Грейв се засмя тихо, но в очите му имаше опасен блясък. Протегнах ръка и го хванах за ръба, като го държах при себе си, за да не влезе в пререкание с Грим. Това се случи по моя вина, не трябваше да скачам между тях.
– Господи, добре ли си? – Попита ме Грейв.
Усещах вкуса на кръвта в устата си. Бавно извърнах глава и я изплюх на земята. Лицето и слепоочието ми болезнено пулсираха и вече усещах как окото ми се подува при затваряне.
– Добре съм – измърморих аз.
– Не ме лъжи, пич – изръмжа Грейв. Бавно погледнах обратно към него. Ръцете му трепереха срещу лицето ми. Беше на ръба да изгуби самообладание. – Лицето ти вече е в синини.
Затегнах хватката си върху елека му, докато той се готвеше да се изправи.
– Недей – предупредих го аз. – Не си заслужавам да се биеш срещу твоя президент.
– Като дявол да го вземе – изръмжа Грейв, а очите му проблясваха опасно.
– Грейв – предупредих го меко.
– Кости – обади се Грим. Бавно вдигнах поглед към него, докато той стоеше над мен, но продължавах да държа ръката си свита на елека на Грейв. Знаех, че той лесно може да се измъкне от мен, ако иска, но също така знаех, че уважението му към моите желания ще го задържи коленичил до мен. – Съжалявам – извини се той, изненадвайки ме. – Не очаквах, че ще скочиш между нас.
– Не трябваше да го правя – трябваше просто да ви оставя да се биете – казах му.
– Е, имаш ли нещо против да ми кажеш защо, по дяволите, си в града? – Попита Грим, кръстосвайки татуираните си ръце на гърдите си.
– Не сега – изръмжа Грейв, като сви ръце под мен и ме вдигна от земята. – Искаш да говориш с нея? Говори си с нея в проклетата ми къща и то едва след като получи болкоуспокояващо и проклет лед на лицето си.
– Грейв – меко предупредих аз.
– Майната му на това – каза ми Грейв, завъртя се на пета и ме понесе към къщата. – Грим знае, че ще предам елека си бързо и набързо. Винаги имам друг шибан клуб, към който да се обърна.
– Грейв – предупреди тихо Грим откъм гърба му. Можех само да погледна объркано към Грейв. Към какъв друг клуб би могъл да се обърне?
– Не, братче. Не се занимавай с тези глупости с мен – предупреди го Грейв. – Ти не познаваш Кости така, както аз я познавам. Знаеш по-добре, отколкото да ми идваш накриво за някакви глупости. Аз съм бил с теб през дебело и тънко – шибано рискувах проклетия си живот многократно, за да имаш подкрепа. Би трябвало вече да ми имаш доверие.
Грейв влезе вътре и внимателно ме настани на дивана си, преди да нахлуе в кухнята. Окото ми вече се беше подуло и ми оставаше само едно здраво око. Грим се отпусна на фотьойла.
– Обясни ми как така той те познава по-добре от останалите – поиска Грим.
– Не му отговаряй, докато не получиш болкоуспокояващо и една проклета ледена торбичка – нареди Грейв от кухнята. – Грим, стъпваш по тънък лед – предупреди той президента си. Грим измърмори и стисна челюстта си, като остана безмълвен. Уважението, което Грим изпитваше към Грейв, винаги ме е учудвало. – Кости, искаш ли чаша кафе?
– Да, моля – отвърнах аз. – Две лъжици захар и около един сантиметър течен крем за кафе – казах му аз.
Той ми хвърли усмивка, която използваше за сваляне на гащи.
– Обичаш да ти е сладко като на шибаняк.
Аз само свих рамене. Усмивката му се разшири. Сърцето ми се преобърна в гърдите ми. Боже, той беше толкова съвършен.
След като Грейв приключи с кафето ми, той влезе в хола и ми подаде две таблетки „Тиленол“ и кафето. След като погълнах таблетките, Грейв взе от мен чашата с кафе и я постави на крайната масичка.
– Легни – нареди той. – Искам да сложа ледения пакет на лицето ти, така че то само да си почине, без да се налага да го държиш.
– Толкова си властен – измърморих аз.
Той отново ми хвърли онази усмивка, с която сваляше гащи.
– Обичаш го – закани се той.
Тайно го правех, но го зяпнах. Но единствената причина, поради която ми харесваше, беше, че той го правеше по грижовен начин, а не по унизителен, контролиращ.
С недоволна въздишка легнах настрани и му позволих да сложи ледения пакет на лицето ми. Грейв седна на масичката за кафе пред мен и погледна Грим.
– Сега можеш да ѝ задаваш въпроси, но нека да е ясно, че Кости не е чудовище, както ти я рисуваш, копеле.
– Обясни ми защо знаеш повече от останалите – нареди Грим, а очите му бяха насочени към Грейв.
– Когато имаше работа близо до града, тя ми се обадаше да отида да ѝ помогна. Получих дял от печалбата ѝ и трябва да си изцапам шибаните ръце – заяви Грейв с вдигане на рамене. – Ние с нея се познавахме от съвместната работа от време на време. Тя се опитва да започне на чисто, Грим, и дойде на единственото място, за което знаеше, че никога не е прецаквала никого. Не я карай да се чувства нежелана.
Грим изучаваше Грейв в продължение на няколко мълчаливи мига, а Грейв държеше погледа си равен с този на Грим, без да отстъпва от своя президент. Накрая Грим въздъхна.
– Ще бъда честен тук. Някои от другите мъже са настръхнали заради присъствието на Кости в града. Нещата тук се успокояват и те се притесняват, че присъствието на Кости в града ще доведе до проблеми.
– Аз няма да създавам проблеми – заговорих аз. Грим обърна невротизиращите си очи към мен. – Ясно съм дала на всички да разберат, че вече не съм на разположение за работа. Просто искам да се устроя, Грим.
Грим измърмори.
– До края на живота си съм ти длъжник за това, че си довела Катюшка у дома – каза ми той. Преглътнах трудно. Направих го, защото не можех да понасям да гледам как една жена страда по този начин, особено когато не е направила нищо друго, освен да избяга от ада. – Но това не означава, че няма да се притеснявам за семейството си и за клуба си, Кости.
– Знам и мога да уважа това – казах му. – Грим, само моля те, не ме карай да напускам града – помолих аз.
Защото ако трябваше да напусна, нямаше къде другаде да отида, а аз бях ходеща мъртва жена.
– Няма да го направи – каза Грейв.
Грим се обърна и погледна Грейв. Грейв стисна челюстта си.
– Грим, не смей да я пратиш да се прибере – изръмжа Грейв. – Ще си тръгна – предупреди го той. Грим се изчерви. – Ема най-накрая откликва на някого освен на Скорпиона и Джесика. Няма да изтръгна потенциала на Ема да се отвори за някой друг. Знаеш, че Скорпионът винаги е готов да ме направи член на своя клуб.
Намръщих се. Откога Скорпион има собствен клуб?
Грим въздъхна.
– Престани да ми напомняш за тези глупости – измърмори Грим. – Няма да те загубя като част от нашето братство, Грейв. Тя може да остане. Няма да я изпращам извън територията – въздъхнах с облекчение. – Но засега, докато не успея да накарам останалата част от клуба да се включи, тя трябва да стои далеч от клуба. Това е светилище за всички и аз няма да им го отнема.
Грейв кимна.
– Мога да се съглася с това.
Грим се изправи от фотьойла.
– Добре дошла в Хоуп, Тексас, Кости. И отново съжалявам за лицето ти – извини се той.
– Всичко е наред – казах му аз. – Така или иначе това беше моя грешка.
Той погледна към стълбите, преди да се обърне на пети, за да си тръгне.
– Кажи на Ема, че ще се обадя по-късно, за да я проверя – каза му Грим.
Грейв се усмихна, като протегна ръка напред и ме хвана за ръката, без да ме поглежда. Сърцето ми прескочи един удар в гърдите.
– Ще го направя. Тя ще бъде щастлива да знае това. Скорпионът и Джесика ѝ липсват адски много, така че това ще ѝ се отрази добре.
Грим ни погледна, преди да излезе от къщата.
– Ако искаш да се качиш и да я вземеш със себе си, заповядай – каза му Грим. – Поне до няколко седмици няма да се случи нищо, за което да имам нужда от теб.
– Сигурен ли си? – Попита Грейв, докато леко разтриваше палеца си по гърба на ръката ми, изпращайки тръпки по ръката ми.
Грим кимна.
– Тя трябва да се види със Скорпиона и Джесика. Твърде много нестабилност я притеснява.
– Знам – измърмори Грейв, веждите му се свъсиха, явно обезпокоен от този факт. Нежно стиснах ръката му. – Ще пътувам този уикенд. Можеш ли да накараш някой да покрие гаража?
– Разбрах – каза му Грим, преди да излезе от вратата, като тихо я затвори след себе си.
Грейв ме погледна.
– Готова ли си за пътешествие? – Попита ме той.
Изненада озари чертите на лицето ми.
– Искаш да дойда с теб? – Не бях очаквала това.
Грейв сви рамене.
– Да – каза той направо. – Харесва ми да си наоколо, Кости – каза той, преди да се изправи и да тръгне към кухнята, сякаш току-що не беше преобърнал целия ми свят.
Бях навлязла толкова дълбоко с Грейв и само се молех той да ме държи на повърхността, за да не се удавя.
Назад към част 5 Напред към част 7
