Глава 7
ГРЕЙВ
– Здравей, братко – поздравих, когато отговорих на обаждането на Скорпиона. Той винаги имаше странен начин да се обажда, когато си мислех за него и жена му. – Как са Джесика и Дестин?
– Спят – отговори Скорпион. – Вчера имахме дълъг ден – имахме парти в чест на това, че вкарах нов член. И двамата са доста изморени – обясни той.
– Поздравления за новата нашивка – казах му аз и го казах сериозно. Скорпион неочаквано се беше оказал президент на друг клуб, и то само защото се опитваше едновременно да защити Джесика и да отмъсти за гаража си. Аз бях там с него.
Той обаче беше приел всички тези гадости и беше адски добър президент.
Той похърка.
– Благодаря, братко. И все пак, къде е моята малка принцеса? – Попита той.
Въздъхнах.
– Имаше тежки дни – измърморих аз. – Щях да ти се обадя по-късно и да поговорим за това, че ще дойда с Ема, да си вземем няколко дни почивка от клуба. Тя има нужда да види теб и Джесика.
– Какво стана? – Попита Скорпиона.
– Преди няколко нощи тя имаше спомен – информирах го аз. – Вчера получи пристъп на тревожност. Не знам какво го е предизвикал, но се надявам, че като се махне за няколко дни, ще ѝ олекне.
– Братко, знаеш, че моят клуб е винаги отворен за теб – каза ми Скорпиона. Аз също знаех това. Освен това той продължаваше да ми прави едва доловими намеци да се присъединя към неговия клуб, но Дивите врани MC беше моят дом.
– Всъщност ще доведа някого със себе си – казах му аз.
Скорпионът замълча за миг.
– Кой? – Накрая попита.
– Кости – казах му.
Той се разсмя, без да се учуди от звука по телефона.
– Ебаваш ли ме в момента, Грейв? – Останах безмълвен. – Ебаси, човече, ти си сериозен. Господи Боже, как се свързахте вие двамата?
– С Кости имаме нещо от известно време – обясних аз. – Все още се опитвам да се улесня в отношенията с нея – казах му. – Но тя е наистина добра с Ема, а Ема всъщност се отваря за нея. Кости се опитва да започне отначало – чиста страница и всички тези глупости. Дойде в гаража и поиска работа. Дадох ѝ я.
– Как приема Грим тази работа? – Попита ме Скорпиона.
Въздъхнах.
– Добре, след като случайно удари Кости в лицето. – Все още бях ядосан за тази гадост и ако Кости не беше направила каквото може, за да ме задържи при себе си, не се съмнявах, че с Грим щяхме да се търкаляме по двора в гаден бой.
– Какво, ебаваш ли се? – Попита Скорпиона.
Въздъхнах.
– Тя скочи между нас, след като ударих Грим. Той замахна, когато тя се озова между нас, и я удари. Лицето ѝ е доста посинено и подуто, но аз ясно показах на Грим какво е положението ми с нея. Той просто ме помоли за няколко дни, за да накара останалите момчета да се включат. Те не са съвсем доволни от това, че тя е тук.
– Каква ебавка. – Въздъхна Скорпиона. – Грейв, ти винаги се забъркваш в най-сложните гадости.
Повдигнах рамене, макар че той не можеше да ме види.
– Да, да избереш лесния път е куцо и сакато. – Пошегувах се.
Мога да си представя как Скорпионът върти очи към мен.
– Е, когато искаш да дойдеш, просто ми изпрати съобщение, че си на път. Кости е повече от добре дошла тук. Никога не съм имал нищо против жената. Не е направила нищо, което да ми пречи.
– Благодаря, братко. – Погледнах часовника си с въздишка. – Трябва да тръгвам. Трябва да вдигна Ема; тя има среща с терапевта си.
Скорпионът въздъхна.
– Кажи ми как е минало. – Заповяда той. – И бих искал по някое време днес да се видим с нея във FaceTime, особено след като чух какво се е случило.
– Ще се обадя, когато я прибера вкъщи – казах му.
– Ще държа графика си отворен.
Затворих телефона и погледнах през прозореца на кухнята, наблюдавайки как Кости влиза в двора в своя „Ескалейд“. Излязох на верандата и се облегнах на една от колоните, като гледах как тя се измъкна от джипа си. Беше облечена с чифт тесни дънки и обичайните си изтъркани ботуши със стоманени бомбета. Огненочервената ѝ коса беше вдигната на обичайния ѝ небрежен кок, а на главата си имаше обикновена черна качулка.
Шибано ми харесваше колко обикновена жена беше тя.
Тя се усмихна, когато ме видя. Синините по лицето ѝ бяха намалели донякъде заради това, че вчера я принудих да го заледява толкова много, а окото ѝ не беше толкова подуто, за щастие.
Усмихнах ѝ се в отговор.
– Вече съм приготвил кафе – казах ѝ. Веднага щом стигна до мен, хванах нежно бедрата ѝ и я придърпах към себе си, като нежно плъзнах устните си по нейните. Тя въздъхна тихо, докато се притискаше към мен, а ръцете ѝ се вдигнаха, за да хванат елека ми в дланите си. – Добро утро – прошепнах аз, като оставих устните си да се докоснат до нейните.
– Добро утро, наистина – въздъхна тя.
Хванах ръката ѝ в моята и притиснах лека целувка към кокалчетата ѝ, преди да я заведа в къщата.
– Получих разрешение от Скорпиона да дойдеш с мен и Ема – казах ѝ. – Все още ли искаш да дойдеш?
– Да – съгласи се тя, без да се колебае. Усмихнах ѝ се. – Кога тръгваме?
– Вероятно ще тръгнем в петък, след като Ема се прибере от училище – казах ѝ. – Грим ме замества в гаража, докато успее да накара клуба да се съгласи с идеята за теб.
Тя се намръщи.
– Грейв, не искам да заставам между теб и твоя клуб – каза ми тя тихо.
Обърнах се с лице към нея, очите ми се присвиха към красивото ѝ лице.
– Кости, недей – предупредих я аз. – Винаги си ми била приятелка, а сега, когато изрази, че ме харесваш толкова, колкото и аз теб, искам да опитам, особено след като Ема реагира толкова добре на теб. Грим прави каквото може, за да те приемем добре в клуба.
– Грейв…
– Кости – меко предупредих аз.
Тя въздъхна.
– Ти си болка в задника – отвърна тя.
Повдигнах рамене, като взех кафето ѝ от кухненския плот и го сложих в ръцете ѝ. Тя се усмихна топло, очите ѝ се затоплиха, докато се отпускаше.
– Ти също, бейби, но аз все пак ще те търпя – отвърнах с намигване. Тя се изсмя. – Трябва да вдигна Ема. Имаш ли нещо против да ѝ приготвиш закуска?
Кости се наведе и ме целуна по бузата.
– Ти ми направи кафе. Бих правила секс с теб точно сега, ако искаш това.
Бързо взех кафето от нея, а кръвта ми забушува във вените при думите ѝ. Пенисът ми моментално се втвърди и се опъна на ципа на дънките ми. Протегнах ръка надолу и разкопчах горното копче, за да дам на члена си малко място да диша.
Тя си пое рязко дъх, когато придърпах тялото ѝ към себе си и се наведох, за да хвана устните ѝ с твърда, изискваща, синееща целувка. Тя изстена в устата ми, докато стискаше с ръце елека ми. Изръмжах тихо, като я хванах за бедрата и я повдигнах. Тя мигновено обви краката си около кръста ми, докато я носех към всекидневната.
– Ема е в леглото ми – изръмжах аз. – Съжалявам, че не мога да ти дам легло в момента.
– Не ми пука – издиша тя, докато се притискаше към мен. Откъм гърдите ми се разнесе тихо ръмжене. Ако тя не спре, щях да свърша в дънките си. – Искам те, Грейв. Не ме интересува къде ще ме чукаш.
Внимателно я изправих на крака и посегнах да разкопчая дънките ѝ.
– Извинявай, че е набързо – извиних се, докато отново притисках целувка към устните ѝ. – Искам да се поклоня на всяка шибана част от тялото ти, но не искам никой от нас да е напълно гол, в случай че тя реши да слезе.
– Грейв, млъкни – измърмори Кости, докато ме целуваше отново, а ръцете ѝ разкопчаха ципа на дънките ми и ги смъкнаха достатъчно надолу, за да може да хване члена ми в ръцете си. Изстенах ниско в гърлото си, докато се впивах в стиснатата ѝ длан, а ръката ми се плъзна в косата ѝ. Дръпнах главата ѝ назад и отново я целунах силно.
Седнах на дивана с дънките и боксерките около глезените си и я дръпнах върху себе си веднага щом тя изгуби дънките си. Бързо увих одеялото около нас.
– Ебати ада – изръмжах, когато се приготвих да я настаня върху себе си, да се обвия в нейната хлъзгава, влажна топлина. – Презерватив. Трябва ми шибан презерватив.
Тя се наведе и посегна към дънките ми.
– Все още ли държиш един в портфейла си?
– Ебаси, да – изръмжах, обичайки това, че тя ме познаваше достатъчно добре, за да знае, че винаги държа един там.
Тя бързо го измъкна и го разкъса, също толкова забързана, колкото и аз, за да я усетя увита около мен. Веднага щом плъзна презерватива върху мен, тя се спусна върху члена ми, а устата ѝ се отвори в буквата „О“, когато се настани изцяло върху мен.
– Майната му – измърморих, докато обгръщах с ръка врата ѝ и привличах устните ѝ към моите. Тя започна да се движи върху мен, като яздеше пениса ми силно и бързо. Устните ни не се отделяха, знаейки колко се губим един в друг.
Последното нещо, от което се нуждаехме, беше да събудим Ема и тя да ни открие в този вид долу.
Хванах дупето на Кости в ръцете си и посрещнах удар след удар. Тялото ѝ трепереше в ръцете ми, докато тя се въртеше около мен. Целувах я по-силно, като се опитвах да я накарам да млъкне. Тя не спря. Продължаваше да ме язди и знаех, че няма да спре, докато и аз не свърша.
Откъснах устните си от нейните, когато топките ми се стегнаха.
– Ебаси…
Тя хвана лицето ми в ръцете си и ме целуна силно, като ме накара да замълча, когато ми прилоша толкова силно, че зрението ми почерня за миг. Тя свърши отново с мен, като и на двамата сърцата ни биеха силно и бързо в гърдите.
– Свята работа – прошепнах, след като я откъснах от оргазма.
Тя отпусна глава на рамото ми, а дишането ѝ все още беше малко затруднено.
– Свята дупка е точното име.
Притиснах целувка към слепоочието ѝ, а гърдите ми се повдигаха нагоре-надолу, докато се опитвах да си поема дъх.
– Спермата ми капе по топките ми.
Тя се засмя тихо.
– Още не мога да мръдна. – Промълви тя.
Беше мой ред да се засмея. Прокарах ръка под блузата ѝ, плъзгайки я по гърба ѝ, където усетих нов белег. Тя се напрегна под докосването ми.
– Кости? – Попитах меко, като потисках надигащата се в мен ярост. Този белег не беше там, когато се чукахме с нея последния път, когато тя беше довела Катюшка в клубната къща.
– Нищо – каза тя тихо.
– Мърси – изригнах аз, използвайки истинското ѝ име. Тя вдигна очи към моите с тревога. – Откъде, по дяволите, дойде това? – Попитах.
Тя поклати глава.
– Грейв…
– Жена, не ме карай да питам отново – изръмжах предупредително.
Тя въздъхна победено.
– Това беше грешна работа. – Каза тихо тя. – Бях наета да почиствам, но в действителност искаха да ме премахнат. – От гърдите ми се разнесе тихо ръмжене. Тя притисна ръката си върху сърцето ми, успокоявайки донякъде настроението ми. – Простреляха ме със стрела, която ме извади от строя достатъчно дълго, за да ме вържат. Изнасилиха ме, но през цялото време се борих като майка ебачка. – Убийствена ярост пулсира във вените ми. Тя притисна устни към врата ми, правейки всичко възможно да успокои яростта ми. Тя знаеше как мога да се държа. – Прободоха ме с нож в гърба – лежах в болница няколко седмици, но съм добре.
Бях ядосан, че не ми се е обадила, но ние с нея не бяхме на такова ниво.
– Те мъртви ли са? – Попитах напълно сериозно. Защото ако не бяха, щяха да бъдат скоро.
– Да – каза ми тя. – Веднага щом ме освободиха и се излекувах достатъчно, убих всеки един от тях.
– Добре – измърморих аз, стягайки ръцете си около нея, като в същото време долових звука от пускането на водата в тоалетната от страна на Ема.
– Майната му – проклех. – Облечи се. Ема е будна.
Кости се засмя тихо, докато скачаше от дивана и бързо се обличаше. Издърпах дънките си обратно нагоре по краката. И двамата приключихме с обличането тъкмо навреме, когато Ема се появи в дъното на стълбите, тъмната ѝ коса беше заплетена, а очите ѝ все още бяха кървясали от сън.
Притиснах бърза целувка към устните на Кости, преди да се преместя при Ема.
– Добро утро, скъпа – поздравих я, докато я вдигах на бедрото си.
Тя отпусна глава на рамото ми и се прозя.
– Гроздов сок и наденица. – Промълви тя.
Засмях се.
– Толкова си взискателна – леко я подразних, докато нежно я гъделичках.
Тя се захили.
– Татко, не бъди груб – изсумтя тя. – Коремчето ми се свива.
Кости я целуна по бузата, което ме шокира, но Ема я поздрави с усмивка.
– Ще ти направя сок и наденичка. – Каза ѝ тя. Ема ѝ се усмихна, а очите ѝ светнаха още повече. Изведнъж осъзнах колко много неща е пропускала Ема досега без майчина фигура наоколо. – Искаш ли тост?
– Няма да го изгориш, нали? – Попита я Ема. – Татко не може да прави препечени филийки. Винаги са прегорели.
– Порта – прошепнах в ухото ѝ. Ема се изчерви.
Кости се разсмя.
– Да, скъпа, аз мога да правя тостове. Искаш ли нещо конкретно, бейби? – Попита ме тя, докато се придвижваше към хладилника.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите при звука, с който тя ме нарече бейби. Седнах на масата.
– Добре ще ми е каквото направиш – казах ѝ. Тя ми се усмихна зашеметяващо, преди да се обърне към печката и да започне да приготвя закуската на Ема.
А аз не можех да откъсна очи от нея.
Това – това беше домашно блаженство. Имах Ема, а работех върху искането на Кости. И се надявах, че този уикенд навън ще я направи моя, а аз ще мога да се върна у дома и да я обявя в клуба за моята стара дама.
Просто се надявах всички да я приемат. Всеки член на клуба ми беше на практика семейство, но всичко се върна към Ема и това, от което тя се нуждаеше.
И ако Ема се нуждаеше от Кости, а клубът не можеше да я приеме, щеше да се наложи да обърна страницата и да се оттегля.
Назад към част 6 Напред към част 8
