Глава 5
ГРЕЙВ
– Здравей, скъпа. – Успокоих се, когато влязох в стаята си, където бях сложил Ема да спи. Франки беше легнала до гърба ѝ. Кучето само ме погледна, преди да отпусне главата си обратно върху завивката. – Какво става?
– Болят ме гърдите – каза ми тя.
Приближих се до леглото и внимателно я повдигнах. Франки моментално скочи от леглото, вървейки вярно до мен, отивайки навсякъде, където отвеждах Ема, точно както беше обучена да го прави.
Когато слязох долу, Кости си правеше чаша кафе. Прегледах я с очи. Ебаси, не бях очаквал да ме целуне по този начин. Очаквах, че ще бъде просто момиче, което ще го удари и ще се откаже. Тя не беше от хората, които искат нещо стабилно или дългосрочно.
Но съм сигурен, че не бях разстроен от тази целувка. И ако Ема не ме беше извикала, щях да чукам Кости на проклетия си плот.
И не се срамувах да си го призная. Жената ме накара да загубя всякакъв шибан здрав разум.
Кости се обърна към мен, красива усмивка се разтегли по устните ѝ, когато очите ѝ попаднаха на Ема.
– Здравей, скъпа – поздрави тя.
– Здравей – плахо прошепна Ема.
Пресегнах се към шкафа над хладилника, за да извадя малко течен тиленол за Ема.
– Мога ли да те сложа тук, скъпа? – Попитах я.
Тя погледна към Кости. Намръщих се, чудейки се дали не се страхува от Кости. Това остави кисело чувство в стомаха ми.
– Не искам да бъда сама, татко.
Целунах я в горната част на главата.
– Аз съм тук, скъпа – успокоих я нежно. – Ами ако Кости те държи? Това ще бъде ли добре? – Знаех, че никога няма да навреди да попитам. Ема ми вярваше достатъчно, за да знае, че никога няма да я накарам да направи нещо, което ѝ е неприятно.
Тя бавно кимна.
– Да – каза тя тихо. – Тя има име, което прилича малко на твоето – отбеляза Ема, а аз знаех достатъчно за моето малко момиче, за да разбера, че то я кара да се чувства комфортно.
Тя намираше утеха в най-странните неща, но аз никога не съм се съмнявала в това.
Усмихнах се надолу към нея.
– Точно така, има – потвърдих аз.
Кости се пресегна към мен. Внимателно ѝ подадох Ема и тя веднага облегна глава на рамото на Кости, като свободно обви ръце около врата ѝ. Не можех да спра усмивката, която разтегли устните ми при образа, който направиха.
По дяволите, направи нещо лудо на шибаното ми сърце.
Бързо приготвих лекарството за Ема и ѝ взех сок. Знаех, че тя мрази вкуса на лекарството, но също така знаех колко силно я болят гърдите след пристъп на тревожност.
Кости грабна кафето си и се премести на кухненската маса, за да седне, така че да може да държи Ема в скута си. Ема вдигна поглед към Кости.
– Харесва ми името ти – тихо ѝ каза Ема. Хареса ми как Кости веднага обърна на Ема цялото си внимание. – То е като това на татко. Знам, че истинското му име е Тристан, но всички го наричат Грейв. А на мен ми харесва, че ти се казваш Кости – изпъшка тя, но аз толкова се радвах, че наистина говори с някого, без да я държа за ръка и да я уговарям, че не я спрях. Кости я слушаше внимателно. – Звучи страшно, но изглеждаш много мила.
Кости ѝ се усмихна. Устоях на желанието да се засмея, защото знаех колко опасна и смъртоносна може да бъде Кости.
– Мога да бъда страшна, точно както може да бъде страшен и баща ти – каза ѝ Кости. – Но аз те харесвам прекалено много, за да те плаша.
Ема ѝ се усмихна.
– Ти също имаш белег – прошепна Ема, с изумление в гласа, докато прокарваше ръка по белега на ръката на Кости.
Напрегнах се малко, спомняйки си реакцията на Кости на снимката на Ема по-рано. Кости преглътна трудно, но кимна на момиченцето ми.
– Имам много такива – каза ѝ Кости.
Ема се намръщи.
– Татко казва, че белезите ми показват колко съм силна. Ти също ли си силна?
Кости подсмръкна, когато очите ѝ изведнъж се напълниха със сълзи, но не позволи на нито една да падне. Сърцето ми се сви в гърдите през цялото време, докато душата ми ревеше за тях двете.
– Аз също съм силна, скъпа – увери я Кости.
– Ема – нежно извиках аз, привличайки очите ѝ към мен – лекарство – казах ѝ, докато се придвижвах напред. Грабнах един стол и го придърпах пред нея и Кости, преди да си наместя задника на него. – Отвори уста – наредих аз.
Тя се намръщи, но отвори уста, позволявайки ми да ѝ дам тиленол. Тя се задави, докато го поглъщаше, и аз бързо ѝ подадох гроздовия сок от ръката си, за да може да изкара вкуса от устата си.
Ема отпусна глава на рамото на Кости.
– Готова ли си да заспиш отново, скъпа? – Попитах я, като обърнах внимание на факта, че очите ѝ отново бяха започнали да се присвиват.
– Не – промълви тя. – Искам да остана с теб и Кости.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Тя откликваше на Кости, а аз не можех да бъда друго освен дяволски щастлив. Исках Кости да бъде постоянна част от живота ми, а след като Ема я прие толкова добре, това наистина улесняваше нещата.
– Добре, скъпа – погледнах към Кости. – Добре ли си с това? – Попитах я.
Кости ми кимна с усмивка на устните. Кимнах с глава по посока на хола.
– Само предупреждавам, че вероятно ще я държиш известно време, така че може и да ти е удобно – информирах я, докато вървяхме към всекидневната. Посочих края на дивана с крайната масичка до него. – Можеш да седнеш там – кафето може да отиде на крайната масичка. Краят на дивана се накланя, така че би трябвало да ти е удобно там – казах ѝ. – Искаш ли да гледаш нещо конкретно?
Тя поклати глава към мен, докато се настаняваше на дивана с Ема в ръце.
– Не, добре съм – увери ме тя.
Наведох се над нея, след като се беше настанила, и нежно докоснах устните си с нейните, а Ема вече беше изпаднала в безсъзнание.
– Благодаря ти – прошепнах срещу устните ѝ.
Пръстите ѝ се завъртяха в елека ми. Тихо изръмжах в отговор, като всяка част от тялото ми се вълнуваше от нуждата за тази жена под мен.
– Никога не ми благодари, Грейв – отвърна тя.
Прокарах пръсти по бузата ѝ, преди да се изправя в цял ръст и да се преместя в кухнята, за да започна да приготвям вечерята.
И за да успокоя отново тялото си.
***
Погледнах нагоре през кухненския прозорец, когато видях блясъка на слънцето, който се отразяваше на автомобила, който спря в двора ми. Инфинитито на Трикси срещна погледа ми и аз бързо излязох от кухнята, за да отида да я посрещна на вратата, за да не събуди Кости и Ема, които се бяха сгушили на дивана.
Беше красива гледка, в която безсрамно се взирах, вместо да гледам документалния филм за престъплението по телевизията.
Трикси ми се усмихна, докато се качваше на верандата, а очите ѝ блестяха от загриженост.
– Чух, че днес Ема е имала пристъп на тревожност – каза тя, докато се придвижваше по верандата. – Добре ли е?
Въздъхнах, като свих рамене. Трикси беше наистина мила и се грижеше дълбоко за всички нас. И за всеки друг може да изглежда, че е мила за всички нас, но аз знаех, че тя има очи само за съпруга си Алекс – нашия вицепрезидент.
– Тя е доста изтощена. Пристъпите отнемат много от нея. – Трикси кимна в знак на разбиране. – Кости е тук – казах ѝ, като реших да продължа и да хвърля бомбата.
Трикси кимна, а очите ѝ се насочиха към „Ескалейд“-а, паркиран в двора ми.
– Така, забелязах – коментира тя. – Изненадана съм, че си я пуснал в дома си.
Повдигнах рамене, опитвайки се да запазя спокойствие, особено пред Трикси. Имах слабост в сърцето си към жената пред мен, бях я виждала в най-лошия ѝ вид.
– Кости и аз винаги сме имали странна динамика – съобщих на Трикси. – Освен това Ема реагира добре на нея. Те дори се гушкат на дивана ми.
Трикси ми се усмихна, очите ѝ светнаха от щастие за моето момиченце.
– О, Грейв, това е фантастично – въздъхна тя.
Кимнах.
– Шокира ме адски много, когато доброволно позволи на Кости да я прегърне, но нямаше да я спра. Ако Ема се чувства достатъчно комфортно с някого, искам тя да се чувства сигурна, навлизайки в тази непозната територия.
Трикси кимна в знак на съгласие.
– Грейв, просто внимавай с Кости – предупреди ме тя. Въздъхнах, като за момент погледнах над главата ѝ, преди да я погледна отново надолу. – Грим не е доволен от това, че е в града, нито от факта, че си я наел да работи в гаража, без да се консултираш първо с него.
Измърморих, знаейки, че Трикси не иска да ми навреди. Трикси и аз бяхме близки – от шибани години. Знаех, че тя иска само да съм щастлив, и също така знаех, че просто се опитва да се грижи за мен.
– Кости не би ме излъгала, Трикси – казах ѝ аз. – Знаеш колко лесно долавям тези глупости и винаги съм успявал да я прочета като отворена книга – усмихнах се. – Всъщност тя винаги е мразела колко лесно мога да я чета. – Трикси се засмя. – Тя не е в града заради някакви лоши неща. Опитва се да изгради живота си наново и иска да го направи тук. „Дивите врани“ винаги е бил неутрално място за нея.
Трикси кимна.
– Знам. Мисля, че Грим ще се отбие по-късно тази вечер – предупреждавам те. – Измърморих с досада. – Откакто разбра, той е в намусено настроение. Може и да е спасила живота на Катюшка, но за него тя все още е жената, която водиш за почистване – не е лоялна към нито един отделен клуб или банда.
– Благодаря за предупреждението – тихо ѝ казах аз. Притиснах една целувка към върха на главата ѝ. – Прекалено много се тревожиш за всички останали, Трикси. Винаги си се притеснявала.
Тя сви рамене.
– Това е в природата ми.
Подсмръкнах.
– Винаги си била твърде сладка за собственото си добро, скъпа – отбелязах.
Телефонът ѝ се включи в джоба и тя го извади, като хвърли очи към екрана.
– Трябва да тръгвам. Алекс се обажда. – Тя се наведе и ме целуна по бузата. – Бъди в безопасност, Грейв.
Усмихнах ѝ се.
– Винаги, скъпа.
Тя слезе от верандата, придърпвайки телефона към ухото си. Влязох обратно вътре и погледнах към Кости. Тя все още беше в безсъзнание, а ръцете ѝ бяха защитно увити около Ема.
Майната му на Грим. Познавах Кости по-добре от всеки от тях. Ние с нея винаги бяхме работили заедно, когато тя беше в града, независимо дали клубът ми знаеше за това или не. Ако имаше нещо, което знаех за Кости, то беше, че тя няма да ми обърне гръб.
И ако Грим имаше шибан проблем с това, че я оставям да бъде наоколо, щях да се обърна с гръб. Дъщеря ми беше харесала Кости и аз нямаше да ѝ отнема това.
А Грим знаеше, че ще го направя. Бях готов да го предам още преди да започне процесът на осиновяване. В момента, в който държах в ръцете си малкото си ангелче, знаех, че аз ще бъда този, която ще се грижи за нея и ще я отгледа.
За мен семейството беше над всичко.
А Ема беше моето шибано семейство.
Назад към част 4 Напред към част 6
