Глава 11
ГРИМ
Усмихнах се, когато на телефона ми изскочи снимката на Катюшка, държаща Йън, докато ми се обаждаше.
– Здравей, мило момиче. – Отговорих грубо, докато свързвах обаждането с Bluetooth.
– Здравей. – Издиша тя през линията. – Съжалявам, че се обадих толкова късно – знам, че вероятно си спал…
– Трудно се спи без теб. – Признах хрипливо, като я прекъснах. Тя си пое рязко дъх от изненада при думите ми. Обикновено не бях толкова открит с нея, но се опитвах да ѝ докажа, че се старая.
Преглътнах нервно, принуждавайки се да продължа да бъда открит с нея, макар че това, честно казано, ме накара да почувствам, че кожата ми настръхва. От изключително ранна възраст ме бяха учили, че емоциите могат да те убият, но не можех да продължавам да я затварям, когато усещах, че съм навлязъл твърде дълбоко с нея. Тя и аз не можехме да продължаваме да бъдем горещи и студени, защото аз не можех да се справя със собствените си гадости.
– Липсваш ми, Катюшка.
От устните ѝ се изтръгна треперещ дъх.
– О, Грим. – Прошепна тя. – Липсваш ми в момента, в който се отдалечиш от погледа ми. – Призна. – Нямаш представа колко много означава за мен да те чуя да казваш това.
Прокарах ръка през косата си в развълнувано движение. Очите ѝ само показаха, че разбира. По някакъв начин моята невероятна жена знаеше какво изпитвам отвътре.
– Знам, мило момиче. Опитвам се.
– Знам. – Отвърна тихо. – Обичам те за това.
Не можех да спра усмивката, която се разля по устните ми. Никога нямаше да ми омръзне да я слушам да ми казва, че ме обича. Безумно, защото само преди малко щях да съм на ръба от тези думи.
– Защо не си заспала? – Попитах я.
Тя въздъхна.
– Бях. – Каза ми тя. – Но станах, защото Йън беше малко нервен, и сега, когато той отново заспа, аз съм будна.
– Принцесо, добре ли си? – Чух как тихо я попита Скраб.
– Добре съм. – Увери го тя. – Не можех да заспя, затова се обадих на Грим.
– Мило момиче, върни се в леглото. Нека Скраб се погрижи за теб. – Наредих им. Тя изпъшка от притеснение. – Катюшка – предупредих я. Бузите ѝ почервеняха от грубото предупреждение в гласа ми. – Ти вече не се грижиш за себе си. – Напомних ѝ. – Трябва да бъдеш майка на Йън, както и да се грижиш за нашето малко дете.
– Добре. – Въздъхна тя, като изглеждаше шокирана, че съм признал бебето ни толкова открито. – Лека нощ, Грим.
– Лека нощ, сладкото ми момиче. Обичам те. – Казах ѝ и видях как сините ѝ очи заблестяха от думите ми.
– Аз също те обичам, Грим.
***
Тихият глас на Алекс прозвуча в слушалката ми.
– Какъв е планът тук, През? – Попита той. – Джоуи чака обаждането ти.
– Твърде отворена – изръмжах аз и се загледах в сградата на склада пред мен, в която трябваше да бъде Дима. – Това не ми харесва, по дяволите. Ако се изнесем от скривалището, на практика сме седящи патици, които чакат да станат шибана мишена.
– Какво ще кажете да накараме някой от мъжете да го примами? – Попита Джоуи в слушалката.
– Не може да е от моите – казах му. – Сигурен съм, че всеки познава всеки член на моят MC клуб. Трябва да е някой от твоите – за предпочитане някой, който не носи офицерска нашивка – няма да е добре познат.
– Дай ми да събера нещо – каза Джоуи. – Дръж се здраво. Никакви движения.
Подсмъркнах на заповедта му, но не отговорих. Саботажът изви вежди към мен, мълчаливо питайки какво, по дяволите, се случва. Махнах с ръка в общата посока на склада.
– Няма никакъв шибан начин да стигнем до Дима по този начин – казах му. Той кимна в знак на съгласие. – Джоуи ще изпрати един от хората си вътре – ще се опита да измами Дима. Така че от сега нататък седим и чакаме. Джоуи ще ме уведоми за плана си за действие, когато има такъв.
Грейв се приближи до мен.
– Движение в един от горните прозорци. – Каза ми той, като кимна с глава в общата посока на склада.
Погледнах нагоре. Със сигурност видях, че някой се движи наоколо, и този някой напълно отговаряше на описанието на Дима.
– Трети прозорец, последен етаж – казах на Джоуи. – Дима е вътре. Не знам дали някой е с него. Не съм забелязал никой друг.
– Десет и четири. – Отговори той, давайки ми да разбера, че е получил съобщението.
Телефонът ми завибрира в джоба ми. С промърморено проклятие го извадих, като очите ми се свиха подозрително при текста от блокирания номер. Принудих се да издигна стените си, преди да го отворя. Нещо ми подсказваше, че няма да е нищо добро.
Въпреки че издигнах обичайните си стени, това не спря яростта ми.
Беше снимка на Катюшка. Русата ѝ коса беше прошарена от кръв, а красивото ѝ лице беше пребито, посинено и окървавено. Тя лежеше на едно легло, а китките и глезените ѝ бяха приковани с белезници към стойките на леглото, така че да е в разкрачена орлова поза.
– Свята работа – изрече Грейв до мен, докато се взираше в снимката с ужас.
Погледнах към секретаря си, а очите ми проблясваха опасно. Ако имах някой, когото да смятам за най-добър приятел, Грейв щеше да е той. Той ме познаваше по-добре от всеки друг в клуба.
Той кимна веднъж в знак на разбиране, като вече знаеше какво искам, преди да съм го изразила.
– Алекс, обади се на Алехандро. Тази работа се отлага до второ нареждане. Някой беше на една крачка пред нас. Катюшка е била отвлечена. Излизаме – сега. – Изръмжах в слушалката си и вече се втурнах обратно през гората към моторите ни.
Опитах се да се обадя на Скраб, но той не отговаряше. С раздразнено ръмжене бързо се обадих на Алехандро.
– Току-що говорих с твоя вицепрезидент. – Каза той, когато отговори. – Опитвам се да я проследя. Сега съм на път към вашия клуб, за да видя какви щети са нанесени.
– Намери я. – Изръмжах. – Тя е шибано бременна. Ако загуби това бебе, защото моят проклет клуб не е успял да я защити, ще си загубя шибания ум. Няма да позволя това гадно нещо да ѝ се случи. Загубата на това бебе ще я унищожи повече от всичко, което тези шибани задници могат да ѝ направят.
И аз нямаше да мога да понеса да видя как моята жена се превръща в черупка на самата себе си.
– Щом разбера къде се намира, ще ти се обадя – обеща Алехандро. – Катюшка е адски силна. Дай на жената малко вяра.
Не казах нищо. Просто затворих, докато палех мотора си и слагах каската на главата си. Във вените ми течеше убийствена ярост. Исках кръв за това, че Катюшка беше отвлечена и наранена, и ако разбера, че е паднал и един косъм от главата на малкото ми момче, когато са отвлекли жената, се заклех, че унищожението и смъртта ще последват шибаната ми следа.
И този път никой нямаше да ме спре.
Щях да направя това, което шибаното ми име обещаваше.
Щях да започна да жъна шибани души.
Назад към част 10 Напред към част 12
