Глава 12
КАТЮШКА
Загледах се в бетонните стени, които ме заобикаляха. Главата ми се блъскаше – пулсираше непрестанно в дясната страна на черепа ми. Нямах никаква шибана представа къде се намирам и нямах никаква представа какво се беше случило, за да ме приземи тук – където и да се намираше това място, по дяволите.
Отстрани от мен се отвори врата и в стаята нахлу светлина, която привлече погледа ми към нея, макар че не можех да накарам главата си да помръдне. Сърцето ми замръзна в гърдите, когато разпознах Дима и другите членове на семейството.
Това не беше добре. Моето време беше дошло.
Дима навлезе още по-навътре в стаята, докато другите мъже вкараха в нея черен ковчег. Беше обикновен и дървен, вероятно най-евтиният, който можеха да намерят. Стомахът ми се сви. Във вените ми се появи паника.
Не бях готова да умра.
Дима се приближи до мен с болнава, изкривена усмивка на лицето. Опитах се да се отдръпна от него, но не можех да помръдна. Взирах се в него с ужас, докато в мозъка ми внезапно се свързваше осъзнаването, че ме е инжектирал с нещо, което да ме парализира.
Бях безпомощна и напълно на неговата милост.
– Твоят скъпоценен шибан Грим винаги си мисли, че е една крачка пред всички останали, но не и този път. Наблюдавам твоя шибан малък клуб – особено онзи шибан президент – откакто баща ми беше убит от ръцете му. – Каза ми той, чертите на лицето му се изкривиха в насмешка. Единственото, което можех да направя, беше да го гледам с ужас. – Знаех, че ме преследват вчера, но никога не съм бил в този склад, скъпа. Помниш ли близнака ми Димитри? Вместо него аз бях на мястото си. – Злобна усмивка изкриви чертите му. – Изглежда обаче твоят човек е получил новината, че са те заловили, защото в последния момент се оттеглиха.
Сърцето ми заби в гърдите. Грим нямаше представа къде съм. Щях да умра в тази стая. Малкото ми момче щеше да остане без майка. И Скраб. О, Боже, Скраб. Беше ли изобщо жив? Не можех да си представя, че е позволил на някого да ме вземе, без да се бори.
– Ти ще бъдеш послание за всички, че никой не може да се гаври с това семейство и да му се размине. – Той се наведе близо до лицето ми. – И това е твоето заплащане за това, че ни предаде. Трябваше просто да си държиш устата затворена, както винаги са ти казвали. – Изръмжа той. – Единственото нещо, за което трябва да е отворена шибаната ти уста, е да вземеш пишка.
По бузите ми се стичаха горещи сълзи. Дима махна с ръка към ковчега и се отмести настрани, като ми позволи да го видя добре.
– Това е мястото, където ще прекараш последната си част от времето си жива. Ще можеш да бъдеш погребана жива – бавно да се задушаваш.
Исках да говоря – да моля – нещо, но не можех. Не можех да движа собственото си тяло, а това включваше и контрола над устните ми.
Малкото ми бебе щеше да умре, преди да получи шанс да живее истински.
Грим щеше да загуби първото си биологично дете, защото бях глупава и се оставих да ме отвлекат.
Скраб щеше да загуби жена си. Синът ми щеше да загуби майка си.
Още сълзи се плъзнаха по бузите ми. Не бях готова за това. Не бях готова да бъда отнета от семейството си – от тези, които обичах. И наистина, наистина мразех това, че Дима ми беше попречил да не се предам без бой.
Дима се отдръпна от мен.
– Сложи я в ковчега. Кости ще бъде тук след няколко часа, за да погребе предателския ѝ задник.
Разбира се, той дори нямаше да има смелостта да ме погребе сам. Той повика жената, която щеше да свърши мръсната работа на всички срещу солидно заплащане. Знаех, защото веднъж вече я бях повикала от името на Алексей.
– Майната му… и … теб. – Успях да изтръгна, малко учудена, че успях да накарам устните си да се движат.
Гърба на голямата ръка на Дима се удари в задната част на лицето ми. Зъбите ми разрязаха вътрешната страна на устата ми и кръвта се стичаше отстрани на устните ми, като се влачеше по бузата ми, докато не изчезна в русата ми коса.
– Върна се в моята територия, кучко. – Изръмжа в лицето ми. Загледах го, омразата към мъжа пред мен заля вените ми. – По-добре е да го запомниш. – Изръмжа той. – Аз не съм клубът на дребните ти задници. Няма да говориш с мен, както си искаш.
– Мразя те, дяволе. – Изръмжах, думите ми звучаха напрегнато и принудително, но не ми пукаше, стига да можех да ги изрека.
Той сграбчи шепа от косата ми и дръпна главата ми настрани, за да ме принуди да се подчиня, като при това изтръгна косата ми, а другата му ръка се уви плътно около гърлото ми. Опитах се да изкрещя от болката, която пулсираше в главата ми и за миг направи зрението ми черно, но той беше прекъснал притока на въздух. Изведнъж ме пусна, като пусна косата ми.
– Каскет. – Изръмжа, докато се отдалечаваше от мен, стиснал юмруци отстрани. Спря, преди да отвори вратата, обърна се, за да ме погледне през рамо със садистична, доволна усмивка на устните си. – Знаеш ли какво? Направи с нея каквото си поискаш, преди да я погребем. Имаш време, преди Кости да дойде. Разруши я, по дяволите.
О, Боже, не. Моля те, не.
Щом Дима напусна стаята, от сенките излезе позната жена с поразително червена коса. Единствената промяна по нея от последния път, когато я бях видяла, беше сребърната халка в носа ѝ. Сините ѝ очи проблясваха опасно към останалите мъже в стаята.
– Приближете се до нея и ще ви убия, по дяволите. – Изръмжа тя на мъжете.
– Не трябва да си тук поне още два часа. – Единият от мъжете се взря в нея.
Тя сви рамене.
– Работя по свой шибан график – Дима би трябвало вече да го знае. – Отвърна тя. – А и имам работа недалеч, така че ако нямате нищо против, оставете ме да правя това, което, по дяволите, трябва да правя. – Избухна тя.
Един от другите мъже посегна към пистолета си, но тя беше по-бърза и в рамките на няколко секунди застреля всички мъже в стаята, като пистолетът ѝ едва издаваше звук със заглушителя на края.
След това тя се приближи към мен.
– Здравей, скъпа. – Поздрави ме, когато най-накрая позволих на сълзите да се плъзнат по бузите ми. – Помниш ли ме?
– Кости – прошепнах, а главата ми се замая толкова силно, че ми беше трудно да мисля за каквото и да било. Бях на ръба да припадна.
Тя кимна, като се спусна да стисне нежно ръката ми.
– Алехандро ми се обади. Ще те измъкна оттук. Трябва само да ми се довериш и да ми позволиш да те вкарам в ковчега, добре? Ще те отведа у дома при твоите хора.
Долната ми устна потрепери.
– Боли ме. – Захлипах, стискайки очи от болката в главата ми. Бавно възвръщах движенията в лицето си, но останалата част от тялото ми все още не правеше нищо.
– Знам, скъпа. Щом те измъкна оттук, ще ти потърсим помощ, добре? – Успокои ме. – Просто се дръж за мен.
Черни петна затанцуваха в погледа ми.
– Искам Скраб. – Захлипах. Исках съпруга си. Исках Грим. Исках мъжете ми да ме държат между тях.
Всичко потъмня.
***
– Майната му, бейби. – Прошепна Скраб, докато бавно отварях очи. Болката в главата ми беше тъпо пулсиране, но можех да разбера, че в ръката ми има игла, която вероятно ми даваше обезболяващи лекарства. – Събуди се.
Бавно извърнах глава, за да го погледна, но извиках, когато през черепа ми премина нажежена до бяло болка.
– Не мърдай. – Нежно ми нареди Скраб. Той се изправи и се премести така, че да мога да го виждам, без да обръщам глава. Лицето му беше черно-синьо, а носът му беше леко изкривен – определено счупен. Беше без риза, а около страната му беше увита превръзка.
– Какво ти се случи? – Попитах с ужас, а очите ми се насълзиха. О, Боже, Дима го беше наранил.
– Опитах се да те защитя, но те заплашваха и Йън. – Преглътна нервно. – Трябваше да го защитя, бейби. И междувременно те взеха теб. – Той хвана ръката ми в своята. – Толкова, по дяволите, съжалявам, че те провалих, принцесо.
– Ти спаси бебето ми – прошепнах аз, а сълзите ми се стичаха по бузите ми. – Благодаря ти. – Задуших се. – Нямаше да мога да живея със себе си, ако избереш да спасиш мен, а не него.
Той нежно вдигна ръката ми към устните си и целуна всяко от кокалчетата ми.
– Ти си силна и знаех, че няма да оставиш Грим и мен толкова лесно. Но ако загубиш Йън, защото съм искал да бъда егоист, знаех, че никога няма да ми простиш. – Поклати глава. – Аз също никога нямаше да си простя.
– Къде е Йън? – Попитах го.
– Спи до теб. – Каза ми Скраб. – Ти мърмореше за него, когато Кости те доведе тук.
Нежно Скраб постави ръката ми върху моето момченце, позволявайки ми да го почувствам. Гърбът му се издигаше и спускаше с всеки нежен дъх, а аз въздъхнах с облекчение.
– И твоето малко също е добре. – Увери ме той. – Все още си много бременна и бебето все още има силен сърдечен ритъм. То е адски борбено, също като родителите си.
Тялото ми се отпусна още повече при думите му.
– А Грим? – Попитах го.
Скраб въздъхна.
– Грим е в шибан бяс. – Каза честно той. Преглътнах нервно. Грим никога не губеше хладнокръвие, а съм сигурна, че когато го правеше, беше грозно – унищожителен вид грозота. – Почти съм сигурен, че е загубил част от шибания си разум. Когато свърши, ще се учудя, ако от руската мафия е останало нещо. – Каза честно.
– О, Боже – прошепнах аз.
– Той те обича, Катюшка. Знам, че двамата сте имали различия и знам, че сте били ту горещи, ту студени един към друг, но този човек ще изсипе Ада на Земята заради теб.
– И ти ще го направиш – прошепнах аз.
Скраб ми се усмихна.
– Искам да го направя, бейби. Но не съм добър в това състояние. Затова съм тук с теб и позволявам на другия ти мъж да направи това за мен.
– Кой е с него? – Попитах го, като почти се страхувах от отговора.
Скраб стисна челюстта си. Още тогава разбрах, че няма да ми хареса това, което ще чуя.
– Само Грейв. Тръгнаха сами посред нощ. – Каза той. – Всичко, което знам, е, че и двамата са добре. Грим ми каза да ти предам, че те обича и че ще се видим, когато се върне отново у дома.
– О, Боже. – Задуших се, докато сълзите се стичаха по бузите ми. Тревога обзе гърдите ми, завихряйки се в червата ми. – Защо би направил това? – Задуших се. Той отиде на практика без никаква защита. Направил е единственото нещо, което не е трябвало да прави. Руската мафия не беше шега, Грим можеше съвсем спокойно да загуби живота си.
Скраб сви рамене.
– Не знам. Целият клуб е ядосан и на двамата. Алекс е готов да унищожи нещо, а Трикси се притеснява, излиза от шибания си ум, защото и Грим, и Грейв са ѝ изключително близки.
– Той е толкова глупав – прошепнах аз, а дъхът ми се разтрепери.
Скраб държеше ръцете ми в своите, стягайки хватката си върху тях, правейки всичко възможно да ми помогне да се заземя.
– Имай вяра, принцесо. Той ще се върне у дома при теб жив. Той е Жътварят. Имам нужда да запомниш това, защото ако се съсредоточиш върху нещо друго, ще се докараш до шибана лудост. Съсредоточи се върху това да се оправиш, да бъдеш перфектната майка на Йън и да отглеждаш малкото ни бебе, добре? – Той отново вдигна ръцете ми към устните си. – Грим ще се върне у дома при теб. – Закле се той.
Вдишах дълбоко, разтреперано. Телефонът на Скраб завибрира на нощното шкафче и той го грабна. Той се усмихна на съобщението и ми показа телефона си.
Скраб: Тя се събуди.
Грим: Кажи ѝ, че съм казал да бъде моя кралица. Клубът ми се нуждае от нея, за да бъде тяхната майчинска фигура. Тя е силна като дявол. Кажи ѝ да вдигне тази брадичка нагоре и да бъде моята богобоязлива жена.
Една трепетна усмивка наклони устните ми.
– О, Грим – прошепнах аз, като част от тревогата ми се облекчи от сладкия му текст. Въпреки всичко, което се случваше, той все още се опитваше, а аз го обичах още повече за това.
Скраб се наведе и ме целуна нежно.
– Почини си, бейби. Имаш клуб, който се нуждае от своята кралица. – Нежно ми напомни.
Назад към част 11 Напред към част 13
