Глава 3
ГРИМ
Изпуках врата си, докато слизах от мотора, свалих каската си и я поставих на седалката. Хотелът се намираше на една пресечка по-нагоре по пътя, но не исках да тревожа бащата на Алексей, че „Дивите врани“ са в града. Не можех да рискувам той да избяга, особено когато безопасността и животът на Йън бяха поставени на карта.
Трябваше да върна Йън. Не само за Катюшка, но и за мен. Никога нямаше да го изкажа на глас, дори пред Катюшка, но обичах това момче като свое. И като разбрах, че е отвлечен, душата ми се разкъса.
Бях подвел не само Катюшка, но и Йън.
И знанието, че Йън е бил отвлечен – отвлечен точно под проклетия ми нос – ме беше прецакало.
И караше звяра, който винаги се опитвах да държа под ключ, да буйства като майка ебачка.
Алехандро се приближи до мен.
– Рикардо казва, че все още е там. Не е излизал от стая 302, освен за да пуши.
Кимнах веднъж и погледнах мъжете си. Бяхме обсъдили тактиката по пътя към Мисисипи, така че знаех, че те вече знаят какво да правят.
– Хората ви на позиция ли са? – Попитах Алехандро, като извадих цигара от пакета си и я запалих.
Той кимна.
– Разположени са и са готови да се движат, когато вие сте готови. – Потвърди той.
Придвижих се напред, като наблюдавах как хората ми се разпръскват. Тъй като рамото на Скраб все още беше доста прецакано, той остана отзад с Алехандро и Рикардо, които се бяха срещнали с нас по средата на пътуването, и щяха да държат под око сградата и стая 302, където бащата на Алексей се беше скрил с Йън.
Знаех, че не му харесва, че е принуден да остане отзад, но дори и той знаеше, че няма да е много полезен. Разстоянието, което току-що беше изминал с мотора си, щеше да върне рамото му назад в процеса на оздравяване. Но знаех, че да се опитвам да го възпрепятствам да участва в тази спасителна мисия ще бъде като да се бия с бик, а честно казано, нямах търпение да споря с него.
Знаех, че докторът му щеше да изпадне в ужас, когато разбереше, че Скраб е прецакал рамото си още повече, но семейството беше на карта, а Скраб ценеше семейството.
Влязох в хотела, изключително доволен, когато никой не ме поздрави.
– Изключвам камерите, Грим. Върни ни детето. – Каза Скраб.
– Десет и четири – потвърдих аз.
Придвижих се нагоре по стълбите, като ги взимах по две, докато стигнах до третия етаж. Знаех, че екипът на Алехандро чака, за да почисти, така че не се притеснявах за бъркотията, която щях да направя.
А щях да направя такава, защото бащата на Алексей не просто ме беше ядосал. Той беше вбесил онази част от мен, която се стараех да държа затворена.
Той щеше да умре окървавен.
След като завъртях заглушителя, изритах вратата и моментално застрелях мъжа, който беше отвел Йън, изпращайки куршум право в стомаха му. Той изрева от болка и се срина на пода, а от стомаха му бликна кръв. Влязох в стаята и ритнах вратата след себе си, а очите ми бяха студени, докато го гледах надолу.
– Как, по дяволите… – Изхриптя той.
Прострелях бедрото му.
– Еби се, пич – наредих аз, а в гласа ми нямаше никакви емоции. Бях почти сигурен, че чух Грейв да се смее в слушалките ми. – Къде, по дяволите, е синът ми? – Попитах. Той остана безмълвен. Изръмжах. – Отговори ми, или, кълна се в Бога, ще те разкъсам с ножа си от един шибан крайник. – Ръмжах. – Ще те оставя в тази стая само като шибана купчина от ръце, крака и органи.
Лицето му пребледня при думите ми. Точно тогава разбра, че се е чукал с грешната кучка. Аз не отправях празни заплахи.
Давах шибани обещания.
– В другата спалня. – Изхриптя.
Изстрелях още един куршум в другото му бедро. Той изрева от болка в същия момент, в който чух Йън да стене в другата стая.
– Майната му. – Чух как Скраб прошепна в слушалката. – Грим, вземи Йън и се махай – нареди Скраб. – Не си губи времето с този хуй. Синът ни има нужда от теб.
С ръмжене натиснах спусъка, изпращайки куршум в главата на шибаняка, а кръвта и мозъка му опръскаха стената и пода около него. Стъпих върху бъркотията, която направих, и се преместих в другата стая, като пъхнах пистолета обратно в кобура си.
Йън лежеше в средата на леглото. Той плачеше, ръцете и краката му яростно ритаха, обикновено милото му лице се беше изкривило, докато крещеше.
– Тук съм, момче. – Успокоих го, докато го вдигах на ръце. Виковете му моментално се превърнаха в слаби хлипания. Загърнах главата му и го притиснах до гърдите си. – Баща ти е тук – прошепнах, докато го изнасях от стаята. – Да те върнем у дома при майка ти.
***
Скраб влезе в клуба до мен. Инк кимна с глава към стълбите, щом влезе.
– Тя е в безсъзнание. – Каза ни той. – Тя е в безсъзнание от няколко часа насам. Принудих я да вземе някакви хапчета за сън. Беше изпаднала в паника от притеснение.
Кимнах в знак на благодарност и се придвижих към стълбите с Йън, внимателно притиснат в ръцете ми. Скраб бутна вратата на стаята.
– Тя има нужда от теб, Грим. – Каза тихо Скраб. – Тя беше шибано разкъсана, защото не ѝ каза довиждане. Тя го разбира, но това не я кара да я боли по-малко.
Въздъхнах.
– Скраб, ти си нейният съпруг. – Тихо му напомних. Нейното място винаги щеше да бъде с него. Никога нямаше да мога да бъда на сто процента с нея. Винаги щях да съм с единия крак навън.
Скраб ме потупа по гърба.
– Ти също можеш да бъдеш, Грим. Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че за теб никога няма да има друга жена. – Напомни ми. – А сега иди и се погрижи за нея.
Той се измъкна обратно по стълбите, сега, когато Йън се беше върнал у дома жив и здрав, умът му беше спокоен. Въздъхнах и тихо влязох в стария си апартамент, а очите ми омекнаха, когато видях жената, която спеше в старото ми легло.
Тя беше все така красива, както в първия ден, когато я зърнах, само че сега лицето ѝ беше леко намръщено, а по раменете и гърба ѝ се носеше напрежение. Може и да беше заспала, но това не означаваше, че умът ѝ е в покой.
Тихо затворих вратата зад себе си, приближих се до леглото и седнах на ръба му. Нагласих Йън на една ръка, а с другата протегнах ръка и нежно прокарах длан по меката ѝ руса коса.
Очите ѝ бавно се отвориха, а болката в очите ѝ ме накара да преглътна трудно. Никога повече не исках да виждам този призрачен поглед в тях. Той, по дяволите, разкъсваше душата ми.
– Грим? – Попита тихо тя. Очите ѝ се наляха със сълзи. – Йън…
– Тук е, моето сладко момче. – Успокоих я.
Тя бързо седна, а очите ѝ бяха вперени в момченцето ѝ. Внимателно го поставих в ръцете ѝ, като гледах как тя ридае и го притиска към гърдите си. Сините му очи бяха отворени, приковани към майка му.
– Грим – изпъшка тя, докато ме гледаше през блестящите си, пълни със сълзи сини очи. – Ти ми го върна.
– Винаги – казах ѝ грубо. И имах предвид това. Без значение какво можеше да се случи между мен и нея, винаги щях да правя каквото мога, за да гарантирам, че тя и Йън винаги ще останат в безопасност.
– Трябва да го нахраня. – Каза тя, а Йън започна да мачка гърдите ѝ, искайки да се нахрани.
Внимателно го отнех от нея и гледах как тя издърпва блузата си през главата, а сутиенът ѝ за кърмене отива след това. Тялото ѝ беше претърпяло толкова много промени, докато беше бременна с Йън, но беше най-секси да я видя бременна.
И, Господи, хормоните ѝ бяха на върха на класацията. Честно казано, това ми липсваше. Беше почти ненаситна.
Тя придърпа Йън в ръцете си и му помогна да се захване, а от устните ѝ се отрони мъничка въздишка, докато прокарваше другата си ръка по къдриците му. Наведох се напред и притиснах лицето ѝ в ръцете си, като притиснах устни към нейните.
– Обичам те. – Каза тихо тя, когато се отдръпнах от нея.
Знаех, че не е очаквала да ѝ отвърна. Не можех да се накарам да го направя. Обичах детето в ръцете ѝ, но това беше друг вид любов. Не знаех как да обичам някого по начина, по който се очакваше тя да бъде обичана.
Но тя нямаше нищо против това – някак си. Не го разбирах. Никога нямаше да разбера как тя все още ме искаше, въпреки че знаеше, че никога не съм на сто процента с нея.
– Ще ме подържиш ли? – Попита тя, като погледна надолу към Йън, чиито очи бавно се затваряха. Той заспиваше, но продължаваше да суче.
Събух ботушите си и се облегнах на таблата на старото си легло, като я придърпах назад, докато голият ѝ гръб не се притисна към мен. Обгърнах я с ръце, като ръцете ми опираха точно под нейните, където тя държеше Йън в прегръдките си. Знаех, че има вероятност да заспи, докато я държа; тя го правеше достатъчно често, но винаги се уверявах, че мога да го подкрепя, ако се случи да го кърми.
– Къде е Скраб? – Попита ме тя, след като известно време седяхме в мирно мълчание.
– Предполагам, че е долу – казах грубо. – Каза ми да се погрижа за теб.
Тя тихо въздъхна.
– Понякога Скраб ме познава по-добре, отколкото аз самата се познавам. – Призна тя.
Леко се напрегнах, думите ѝ ме изправиха на нокти. Не ми харесваше усещането, че Скраб и Катюшка може би се опитват да ми наложат повече, отколкото искам да дам.
– Катюшка…
– Знам. – Прекъсна ме тя. – Клубът преди всичко останало. Боли ме, но го разбирам. – Напрегнах се. Бях изяснил всичко с нея още от първия ден. Всичко винаги щеше да започва и да свършва със Скраб.
– Ако нещата можеха да бъдат различни, щяха да бъдат – казах ѝ тихо, като го мислех от дъното на душата си. – Но не могат. Винаги трябва да имам главата си на сто процента в този клуб. Безопасността и защитата на всеки член и техните семейства лежи на моите рамене. Ако се вглъбя прекалено много в това, което ние с теб имаме, това може да струва живота на някой от тях. Хатчет вече почти загуби жена си, нещо, което можеше да бъде предотвратено. Няма да позволя подобно нещо да се случи отново. – Майната му, Лейла все още се възстановяваше от това гадно нещо, да не говорим за всички други психически проблеми, от които страдаше. И тъй като на Хатчет му се налагаше да прекарва повече време с нея и децата им и да не е в клуба, аз трябваше да се справям с него.
Но това беше мой дълг като президент.
Този клуб, за съжаление, винаги щеше да бъде преди Катюшка. Така трябваше да бъде.
– Знам. – Тихо отговори тя.
Не си направих труда да кажа нещо друго. Бях тъп, груб майкопродавец, но се стараех да бъда по-мек за нея.
Но истината си беше истина. Никога не бих могъл да бъда всичко, от което тя се нуждаеше, затова имаше Скраб.
Той можеше да бъде с нея, когато аз не можех, можеше да я обича по начин, на който аз не бях способен, и можеше да я постави на първо място. Аз не разполагах с този лукс.
За мен дългът стоеше преди всичко, без значение колко гадно може да е за жената в ръцете ми.
Назад към част 2 Напред към част 4
