Т.О. Смит – Кайли ЧАСТ 17

Глава 17
СКАЙЛЪР

Излишно е да казвам, че прекарах по-голямата част от уикенда във Вегас, пияна до козирката.
Кайл не пи толкова много през останалата част от уикенда, само по една бира тук и там, но според него се е забавлявал, докато ме е напивал.
Да не говорим, че очевидно съм била мръсна курва, когато съм била пияна, но все още съм можела да функционирам.
Бяхме се чукали в тъмния ъгъл на един стриптийз клуб, а после той успя да ме чука отново в женската тоалетна на един бар.
След това се напих твърде много, за да направя каквото и да било друго, и прекарах остатъка от нощта, препъвайки се и повръщайки от време на време.
Въздъхнах, като присвих очи през очилата си. Слънчевата светлина ме караше да си блъскам главата като кучка, въпреки че имах шапка ниско на главата си, а очилата ми бяха най-тъмните, които Кайл можеше да намери.
– Адвилът все още не действа? – Попита ме тихо Кайл.
– Не – изстенах. – Защо, по дяволите, трябва да закусваме навън?
– Защото всички ние не се побираме в ресторанта – напомни ми Кайл. Той допря устните си до бузата ми. – Надявам се, че скоро ще отшуми. Искаш ли да ядеш нещо?
– Не, по дяволите – измърморих аз. – Искам само кафе – и то много.
Видях как Кайл махна на сервитьора и поиска да донесе чаша и кана с кафе на масата ни. Когато сервитьорът започна да протестира, Кайл му подхвърли стотачка.
След това сервитьорът нямаше никакви проблеми с това.
– Това беше напразно – измърморих аз.
– Не и ако това те кара да се чувстваш по-добре – каза ми Кайл.
– Добро утро! – Изкрещя в ухото ми Винсънт, като ме хвана за раменете.
Главата ми се замая и от болката в очите ми се появиха сълзи. Кайл придърпа главата ми към рамото си и погледна Винсънт.
– Ебаси, тя изпитва ужасни болки.
Винсънт само сви рамене.
– Не трябва да пие като мъж, ако не може да го понесе.
– Майната му. Ти – изсъсках аз.
Винсънт запрати целувка към слепоочието ми.
– Съжалявам, момиче – промърмори той. – Не знаех, че ще е толкова зле. – Той извади нещо от джоба си и го изсипа в кафето ми, докато сервитьорът постави чашата ми и я напълни, оставяйки кафеварката на масата, както беше поискано.
– Какво става, Винс? – Попита Кайл.
– Прах за главоболие на Гуди – информира ни той. – Охлади се, братко.
– Тя вече пи Адвил, шибаняк.
Винсънт сви рамене.
– Най-многото, което ще направи, е да я свали от задника по пътя към вкъщи. Тя ще се оправи. Може би ще ѝ е от полза да се наспи.
С това се съгласих. Отчаяно исках просто да спя, докато вече не ми се искаше да повръщам навсякъде и докато главата не спре да ме боли.
Взех кафето си, отпих от него и въздъхнах с облекчение, когато къркоренето в стомаха ми малко се успокои.
– Искаш ли сламка към него? – Подразни ме Хален.
– Всъщност, да – отговорих, като затворих очи и отпуснах глава на рамото на Кайл.
Докато всички се хранеха и тихо разговаряха, тъй като Пени и Оливия не бяха в много по-добра форма от мен, аз отпивах от кафето си, като междувременно дремех.
Винсънт беше прав. Комбинацията от двете лекарства на празен стомах ме правеше изключително сънлива и аз я приемах с отворени обятия.
– Хайде, момиченце – нежно ме разтърси Кайл малко по-късно. – Трябва да се качим горе, да си вземем багажа и да отидем на летището.
– Пак ли ще бъдем единствените в самолета?
– Да – отговори Деймън вместо него.
Въздъхнах с облекчение и бавно се изправих, като свалих шапката си още по-ниско. Главоболието ми не беше толкова силно, но все още се раздвояваше. Кайл хвана ръката ми в своята и бавно ме поведе обратно към хотелската ни стая, докато аз влачех краката си.
Бяхме събрали дрехите си в един куфар, така че грабнах малкото си хвърчащо одеяло и отново хванах ръката му в моята, докато той дърпаше куфара зад нас. След като всички предадохме ключовете си на рецепцията, се качихме в такситата.
Заспах още преди да сме напуснали паркинга на хотела.

***

Когато се прибрахме вкъщи, не се чувствах много по-добре и просто исках да се свия в леглото. За щастие, Пени се беше сетила да закара джипа си до летището, когато заминахме за уикенда, така че се возех на задната седалка, докато Кайл караше мотора си обратно.
Кайл ме занесе по стълбите до стаята ни и внимателно ме положи на леглото. Свали ботушите от краката ми и ме покри с одеялото. Докосна с устни челото ми и прокара пръсти по бузата ми.
– Поспи малко, момиченце. Ще бъда долу, когато се събудиш, ясно?
Кимнах и промърморих нещо, макар да не знаех какво е то.
– Аз също те обичам, бейби. – Той ме целуна нежно и се измъкна от стаята, като ми позволи да изпадна в дълбок сън.

***

Взех чифт панталони на Кайл от скрина му и ги нахлузих, преди да издърпам една от тениските му. Косата ми висеше мокра по гърба. Чувствах се много по-добре, след като се наспах, и затова, когато станах, взех горещ душ, отмивайки мръсотията на Вегас от тялото си.
Кайл беше долу, точно както беше обещал, само че беше облечен в работни дънки и изцапана с масло тениска, а на краката му бяха обути работни ботуши.
– Пропускам ли нещо? – Попитах.
Той ми се усмихна, а в очите му светеше забавление.
– Мале, днес е понеделник сутрин.
– О – промълвих аз и погледнах през прозореца. Чувствах се невероятно глупаво. – Майната му. Трябва да се облека.
Кайл ме придърпа в прегръдките си и притисна целувка към устните ми.
– Първо, добро утро. – Усмихнах му се. – Второ, отдели малко време да се събудиш напълно и да закусиш, преди да дойдеш. Аз ще коригирам времето ти.
– Това ли са предимствата на това да съм омъжена за теб? – Подиграх се.
Той се усмихна.
– Не. Просто защото си секси като дявол. – Той допря носа си до моя. – Просто ела в сервиза, когато си хапнала нещо.
Той леко ме плесна по дупето и мина покрай мен, отивайки към изхода на клуба. Пени излезе от кухнята, като държеше чиния с палачинки с бекон.
– Кайл я направи за теб, когато чу, че се къпеш – съобщи ми тя.
Усмихнах се, когато видях, че е покрил и бекона ми със сироп, точно както предпочитах. Седнах на бара и взех чинията от нея.
– Благодаря ти – казах ѝ.
Захапах храната, по-гладна, отколкото предполагах, но това вероятно беше, защото почти не бях яла нищо през целия уикенд, а вместо това продължавах да пия на гладно.
След като приключих с яденето, измих чинията си за Пени и я прибрах. Разроших косата на Райкър, докато минавах покрай него, и тръгнах нагоре по стълбите, за да се облека за работа.
Когато стигнах до сервиза, Винсънт веднага се усмихна при вида ми.
– Изпуснала си шанса да се присъединиш към клуба на високите мили – подигра се той.
Извъртях очи.
– Ебаси, пропусна – съгласи се Уокър. – Беше шибано невероятно.
Засмях се, като си спомних, че беше чукал стюардесата в банята.
– Как беше, между другото? – Попитах го.
– Шибано невероятно и една от най-добрите идеи, които съм имал досега. – Той се усмихна.
– Не мога да повярвам, че точно ти си пропуснала шанса да се изпикаеш в самолета – засмя се Хален.
Аз се намръщих. Сериозно, това ли щеше да е темата на деня?
– Оставете я на мира, момчета – каза Кайл, докато излизаше от офиса с прясно, горещо кафе от „Розана“ в ръка и кутия с любимите ми глазирани понички. Той ме целуна, докато ми подаваше и двете. – Наслади им се – каза ми той. – Страхувах се, че ако не те чакам, можеш да ги удариш по главата с железа за гуми.
Засмях се и му намигнах, докато минавах покрай него в офиса. Оливия я нямаше и предположих, че и тя закъснява. Тя не беше в много по-добра форма от мен.
– Правилно предположи.
Щом той влезе с мен в офиса, поставих кафето и поничките и затворих вратата на кабинета. Очите на Кайл потъмняха, докато ме гледаше как вървя към него.
– Не ти ли стигна този уикенд? – Подиграваше се той, но гласът му беше дрезгав.
Прокарах ръце под ризата му, усмихвайки се съблазнително към него.
– Никога не мога да ти се наситя, Кайл.
Той изръмжа и ме постави на чистото си бюро, като веднага след това издърпа блузата през главата ми.
– Заключи ли вратата? – Попита ме той, докато прокарваше устни по гърлото ми.
– Не – отговорих задъхано. – Ако не могат да разберат, че затворената врата означава да стоят навън, значи заслужават да бъдат белязани.
От гърдите му се разнесе тих смях, докато разкопчаваше сутиена ми, а устните му обхождаха зърното ми.
Изгубих се в него.

Назад към част 16                                                      Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!