Глава 11
ПЕНИ
Винсънт ми се усмихна, когато с Купър излязохме от параклиса.
– О, Купър! Майната му! – Изстена Винсънт с най-силния, най-момичешкия глас, който можеше да събере, от което бузите ми пламнаха в яркочервено.
Купър се разсмя, като се наведе и ме целуна нежно.
– Къде е Джорджия? – Попита Купър.
– Кучката избяга нагоре, когато чу, че чукаш Пени за следващия век. – Хален вдигна рамене. Не мислех, че е възможно бузите ми да станат още по-червени. – Сигурно е горе и си изплаква очите.
Купър притисна устни към слепоочието ми, преди да ме пусне, изваждайки телефона си от джоба. Запътих се към масата, на която седяха момчетата.
– Купър отправя предизвикателство. – Усмихна се Логан.
Как, по дяволите, бузите ми все още ставаха по-червени?
– Това не те ли притеснява? – Попитах.
Брет се подигра.
– Шегуваш ли се? – Попита той. – Първо, ти си нашата кралица. Купър не би ти дал тази титла без причина. Той се е погрижил всеки шибан човек, който някога е стъпвал в този клуб, да знае, че ти си негова. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите при думите му.
Купър предявяваше претенциите си.
– Второ – заговори Хален – когато намеря старата си дама, смятам да я чукам на всяка повърхност в този клуб със или без публика. – Усмихна се той. – Ще бъде шибано фантастично.
Извъртях очи към него.
– Ти си отвратителен.
Винсънт се разсмя, като преметна ръка през облегалката на стола ми.
– Не. Ние сме териториални мъже, Пени. А този мъж, когото си хванала? Той е най-лошият от всички нас – най-притежателният. По-добре свикни с това, че той се уверява, че всички те чуваме.
Купър се приближи до масата, издърпа ме от стола ми и седна, като ме придърпа обратно в скута си.
– Бащата на Джорджия е на път. – Обяви Купър, докато Деймън зае последното празно място. – Той очевидно не е доволен от това, че Пени е разбила лицето ѝ, но е готов да изслуша всички ни и да види записите, преди да вземе каквото и да било решение.
Изтръпнах, стомахът ми се сви от нерви при мисълта, че нещо може да се случи, защото не съм запазила самообладание с Джорджия. Купър притисна целувка към слепоочието ми.
– Той няма да те докосне, красавице. – Увери ме Купър. – Ако дори си помисли за това, той е мъртъв. Ще започна шибана война заради теб, Пени.
Поклатих глава в знак на несъгласие с това твърдение.
– Това е нелепо. – Измърморих.
– Не е нелепо. – Бързо ме поправи Купър. – Ти си моя, Пени. – Каза той, сякаш това обясняваше всичко, и предполагам, че по свой начин го обясняваше.
***
Засмях се на Ембър, докато тя ми разказваше за една много пиянска нощ, която мъжете са имали преди време.
– Кълна се, Купър все още има снимки някъде. Хален и Винсънт се гушкат здраво. – Тя се захили.
Смехът ми беше прекъснат от звука на колите, които влизаха на площадката. Купър излезе от параклиса, а Деймън и Хален бяха точно зад него. Винсънт моментално се премести при мен, бидейки своеобразен защитник.
Вратите на клуба се отвориха и Джорджия се втурна надолу по стълбите, а по бузите ѝ се стичаха изкуствени сълзи.
– Татко! – Провикна се тя.
Погледнах към мъжа, който стоеше на вратата, и усетих как познатата паника обзема гърдите ми. Сграбчих гърдите си, без да мога да откъсна поглед от онези тъмни очи, които преследваха кошмарите ми.
– Майната му! – Изръмжа Купър.
Винсънт ни повали на земята, покривайки тялото си с моето, докато се чуваха изстрели. Все още не можех да дишам.
– Ебаси, Пени, сега не е моментът да имаш шибан пристъп на тревожност. – Чух как Винсънт ми се скара, докато ме теглеше нагоре с него, държейки ме близо до себе си. – Ембър, малко помощ би било шибано добре. – Обърна се той към младата жена.
Тъмни петна затанцуваха в погледа ми. Не можех да вкарам въздух в дробовете си Той беше тук. Щеше да ме вземе обратно. Беше толкова близо през цялото това време.
– Помогни ми. – Захлипах.
Купър падна зад бара с гръм и трясък. Той се втурна към нас, като ме взе от Винсънт.
– Той няма да те нарани, Пени. – Каза Купър, притискайки ме към себе си. Най-накрая можех да дишам малко по-леко, защитното му присъствие ме успокояваше съвсем мъничко. Винсънт започна да стреля, използвайки бара като прикритие. – Ембър, безопасна стая, веднага. – Развика ѝ се Купър. – Дръж се ниско до пода и се прикривай колкото се може повече.
Използвайки тялото си като щит, за да прикрие моето, Купър се придвижи към една врата. Бързо въведе код и ни премести в стаята, като затвори вратата зад нас.
– Кой е той за теб? – Попита ме Купър веднага щом се заключихме в стаята, защитени от гадостите, които се случваха извън нея.
– Това е баща ми. – Захлипах.
– Какво?! – Избухна Купър, отдръпвайки се от мен, докато прокарваше ръце през косата си. Изтръпнах. – По дяволите! – Изръмжа. – Тя знаеше през цялото време кой си ти!
Паднах на леглото в стаята, като разтривах гърдите си, където все още ме болеше. Стиснах очи, опитвайки се да не навлизам в онова тъмно място в съзнанието си. Купър коленичи пред мен, стиснал лицето ми в ръцете си.
– Погледни ме. – Заповяда ми грубо. Отворих очи и ги заковах в сините му. – Той е шибан ходещ мъртвец, чуваш ли ме? Деймън ще ме информира веднага щом всичко е наред. Той няма да избяга, Пени. Знам колко е опасен. Никога не го пускам на територията си, без територията ми да е обградена от моите хора, ясно? Той няма никакъв шибан изход. Той е в капан. Той може да е опасен, красавице, но аз съм умен.
Долната ми устна потрепери, докато сълзите се стичаха по бузите ми. Купър притисна устните си към моите, придържайки ме към настоящето.
– Обещах ти, че никога няма да позволя да ти се случи нещо, красавице. – Напомни ми Купър. – Ще удържа на думата си. Повярвай ми.
Телефонът му избръмча в джоба му. Той го извади и го сложи до ухото си. Миг по-късно затвори и тръгна към вратата, а ръката ми беше в неговата. Отвори я и пръв излезе, преди да кимне на Ембър, за да ѝ каже, че е безопасно да ни последва.
Баща ми лежеше вързан на пода и със запушена устата. Очите му бяха убийствени, когато се втренчиха в мен. Купър обви ръка около кръста ми, придържайки ме до себе си – не ми позволяваше да се изгубя в тъмните кътчета на съзнанието си. Винсънт беше завързал Джорджия за един стол. Другите мъже, които бяха дошли с баща ми, лежаха на пода – мъртви.
– Мазе. – Изръмжа Купър на хората си.
Винсънт вдигна баща ми от пода и го повлече по коридора. Купър ме пусна веднага щом баща ми се изгуби от погледа му и се втурна към Джорджия, като обгърна здраво гърлото ѝ с ръка.
– Знаеше по-добре, отколкото да ме предадеш. – Той изръмжа върху нея. По бузите ѝ се плъзнаха сълзи. – Не ми пука дали си жена, или не. Що се отнася до мен, ти дори не си шибан човек и нямам търпение да имам шибаната ти кръв по ръцете си.
Той я пусна и се обърна към Лоуган.
– Махни я от погледа ми.
Деймън се приближи до мен, докато гледахме как Купър строполява масата на пода, а ревът на яростта напуска устните му. Потръпнах. Деймън обгърна раменете ми с ръка и ме стисна нежно.
– Купър никога няма да те постави в положението на получател на такъв вид гняв, така че не се притеснявай. – Каза ми той. Не можех да откъсна очи от чудовището, в което се беше превърнал Купър. – Тези шибаняци обаче току-що отприщиха звяр и Купър няма да е щастлив, докато не се покрие с кръвта им. – Усмихна ми се Деймън. – Сигурно е трябвало да го вкарат в психиатрия още като дете, но Блинк знаеше, че един ден от него ще стане добър президент и още по-добър разбойник.
Купър погледна към мен и Деймън.
– Свържи се със Саботаж и другите чартъри. Нека знаят, че сме в шибана война. Дръжте я далеч от мазето. – Нареди той, като насочи пръста си към мен.
С това той тръгна по коридора и изчезна от погледа ми.
Назад към част 11 Напред към част 13
