Глава 10
КУПЪР
– Какъв беше шибаният проблем, заради който трябваше да бързам до тук? – Ядосано поисках, когато влязох в склада и погледнах към Саботаж. Тази сутрин бях откъснат от жена си. Бях на няколко секунди от това да се потопя дълбоко в нея. Бях в ужасно настроение заради това.
– Джейдън ме информира, че са получили съобщение, че имат вътрешен проблем. Погрижили са се за него, но той не знаеше на кого членът е издал информацията. Той е дошъл да защити товара ти, докато успеете да дойдете да вземете пратката. Смяташе, че това е негова вина, че някой отвътре е предал доверието, което сте имали двамата. – Информира ме Саботаж.
– Майната му. – Изръмжах. – Всичките ми оръжия ли са тук? – Попитах, като отидох до един от дървените сандъци и вдигнах капака, като погледнах вътре оръжията.
Грим кимна веднъж.
– Преброих ги – накарах Тор да провери зад мен. Всички оръжия са тук.
Излязох навън и повиках Джейдън, като при това обикалях по чакълената площадка. Накрая спрях и Деймън застана до мен, докато чаках Джейдън да вдигне телефона си. Вместо това вдигна Амбероза, което накара устните ми да се усмихнат.
– Сам, затваряй се! – Изръмжа Амбероса на втория си заместник. Засмях се. Жената беше сила, с която трябваше да се съобразяват, но всички я уважаваха. Беше минала през ада и обратно и беше излязла на върха като победител. – Ебаси, съжалявам, Купър. Какво става? – Попита тя.
– Джейдън не е ли наблизо? – Попитах я.
– В момента сменя една гадна пелена. – Информира ме тя. Устните ми потрепнаха. Все още ме шокираше малко да си представя Джейдън като баща. Бях го виждал в действие – беше адски добър баща. Амбероса едва ли трябваше да си мръдне пръста, когато той беше наблизо.
Това беше най-големият им спор. Тя искаше да прави повече, но той винаги беше първият, който ставаше, преди тя да успее едва да си мръдне пръста.
– Държиш го нащрек, както винаги, а? – Попитах я.
Тя се засмя.
– Знаеш го. С какво можем да ви помогнем?
– Знаеш ли нещо за онзи шибаняк, който може да е издал за моите сделки? – Попитах я.
– Имам Самуел, който го проверява. – Информира ме тя. – Джейдън е накарал Ник да потърси от своя страна. Веднага щом разберем нещо, някой от нас ще ти се обади.
Телефонът ми изпиука и аз го дръпнах от ухото си, като се намръщих, когато видях името на Винсънт на екрана си.
– Майната му. – Измърморих. – Амбероза, ще говорим по-късно. Обажда ми се моят изпълнител.
Превключих разговора.
– Какво става, по дяволите? – Попитах, знаейки, че Винсент мрази да се обажда на когото и да било, освен ако не се налага, което означава, че нещо, по дяволите, се е случило.
Той ме осведоми какво се е случило с Пени и след като говорих с Пени, сложих слушалката, загледан в небето. Слънцето днес грееше ярко, сякаш ми се подиграваше.
– Това звучеше приятно. – Коментира Деймън грубо до мен.
– Ще трябва да прекъснем тази работа. – Казах на Деймън. – Пени реши да пренареди лицето на Джорджия.
Деймън се засмя. Трябваше да призная, че и на мен ми беше малко смешно, но ако баща ѝ разбереше, че съм накарал случайни жени да бият Джорджия, щях да си навлека шибана война, от която в момента нямах нужда, особено след като все още се опитвах да се справя с тази гадост около миналото на Пени.
– Съжалявам, братко. Знам, че това ще ни докара жега, тъй като се предполага, че я защитаваме, но се радвам, че някой е поставил тази кучка на шибаното ѝ място. – Каза ми Деймън.
Аз само измърморих, докато се връщах в склада си.
– Трябва да съберем това нещо. – Казах на моята харта „Хоуп“. – Когато получа плащането, ще изпратя на вашия чартър техния дял. Хален, Кайл, оправете се с това. Деймън и аз трябва да вървим.
***
Изплаках при звука на пискливия, хленчещ глас на Джорджия, щом влязох в клуба. Боже, тя можеше да бъде толкова мрънкаща, когато искаше, и това беше шибано дразнещо.
– Купър! – Изпищя тя.
– Джорджия, Пени, капела. – Наредих, като се запътих към вратата на параклиса.
Когато Пени влезе, не можах да се сдържа и я повлякох към себе си, като долепих устните си до нейните. Тя изстена тихо, когато хванах дупето ѝ в едната си ръка, придърпвайки я по-близо до себе си, докато нежно галех тила ѝ.
– Здравей и на теб. – Издиша тя, когато я пуснах.
Само ѝ се усмихнах, когато я пуснах, и я поведох към моя стол в началото на масата. Джорджия седна, а очите ѝ блестяха от гняв при вида на Пени на президентското място. Единственият случай, в който жена сядаше на стола на президента, беше да е негова стара дама.
– Джорджия, обясни ми какво се случи. – Наредих, докато запалвах цигара.
– Тя дойде в кухнята, заключи ме и просто започна да се бие. – Джорджия се разплака, а сълзите мигновено потекоха по посиненото ѝ и пребито лице. Трябваше да призная, че Пени беше свършила дяволски добра работа с жената. Гордостта се разду в гърдите ми. Лицето на Джорджия беше подуто и обезцветено, носът ѝ леко изкривен.
Моята жена не се беше сдържала.
Пени се изсмя, но аз я стрелнах с предупредителен поглед да мълчи още няколко мига, преди да погледна отново към Джорджия. Джорджия нямаше представа, че имам камери във всяка стая в този клуб. Никога не ги преглеждах, освен ако не трябваше да знам нещо – като в този случай. Винсънт вече беше извадил записите и ги преглеждаше вместо мен, докато аз започнах да говоря с двете жени.
– Това е всичко? – Попитах. – Никакво предупреждение – нищо не е казано? – Знаех, че Джорджия изрича глупости. Пени беше прекалено мила и затворена, за да се нахвърли върху някого на случаен принцип, както твърдеше Джорджия.
– Всичко, което направих, беше да я попитам какво иска за закуска! – Извика Джорджия.
Винсънт се вмъкна в стаята, а яростта изкриви чертите му. Извих вежди към него. Той безмълвно ми подаде таблета. Взех го от ръката му, като пуснах видеото, което той беше пуснал на екрана.
Пени влезе в кухнята, където Джорджия почистваше чинията, която беше изпуснала.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попита я Пени.
Джорджия се намръщи на Пени.
– Не и от теб. – Джорджия се сгърчи.
Не вдигнах поглед от екрана, но на практика усещах как тревогата на Джорджия се надига в стаята. Тя не беше очаквала да разполагам с истински кадри от случилото се. Във вените ми заиграха искри от гняв. Джорджия знаеше колко избухлив мога да бъда, особено когато някой се изгаври с някого, който означаваше много за мен – някой като Пени.
Джорджия не само се беше опитала да ме излъже направо в лицето, но и наистина си мислеше, че ще ѝ се размине, като се отнася с моята жена като с шибана гад.
Пени скръсти ръце на гърдите си.
– Имаме ли проблем?
Джорджия се изправи, изхвърляйки остатъците от чинията в кофата за боклук.
– Просто отиди някъде другаде, Пени. Честно казано, не съм в шибано настроение.
– Не. – Каза Пени, като се изправи срещу Джорджия.
– Махай се, Пени. – Изръмжа Джорджия.
– Не знам какъв е шибаният ти проблем, но ще трябва да го решим още сега. – Изцепи се Пени, като посегна зад гърба си и затвори вратата на кухнята.
– Моят шибан проблем си ти. – Джорджия се ухили, щом Пени затвори вратата след себе си. – Купър го няма за три шибани дни, и той се връща с някаква случайна руса кльоща, която виси на шибаната му ръка – задраскайте – той те носеше на шибания си гръб. Купър никога не ми отвръща, а изведнъж ти се навърташ около него и той се държи с мен така, сякаш не съм нищо повече от мърша на дъното на обувката му.
Във вените ми нахлу ярост. Ако Джорджия беше мъж, в този момент щях да я хвърля към стената. Вече не ми пукаше за жегата, която щеше да донесе на шибания ми клуб.
Исках да я няма. Тя не уважаваше моята жена – не уважаваше шибаната кралица на клуба ми.
Но видеото само се влоши.
– Тогава Деймън, ебати, ме чу да разправям снощи на няколко други момичета и ме унижи пред всички, като ми напомни какво е способен да ми направи, ако разбере, че отново не уважавам кралицата. – Тя се втренчи, изричайки „кралицата“.
– Свърши ли? – Попита я Пени спокойно, но тя продължи, без дори да даде шанс на Джорджия да отговори. – Не съм искала да ме доведат тук, Джорджия – нека го изясним още сега. Но знам, че когато един мъж иска нещо, той, по дяволите, ще го получи. Направих това, което, по дяволите, ми беше казано, като добро момиче, защото това се очаква от нас като клубни жени.
Джорджия направи заплашителна крачка към Пени. Пени се изправи срещу нея.
– Ти си просто една шибана клубна курва, Пенелопе Джонсън. – Пени моментално се разкрещя. – Всички знаят коя, по дяволите, си – репутацията ти на уличница те надминава. Нямам търпение да дойде моментът, в който мръсният ти, употребяван задник ще бъде захвърлен настрани, за да изпълзиш обратно при Саботаж като истинска курва, каквато си.
Искаше ми се да ѝ счупя врата. Майната ѝ на това, че е жена. Вече ми беше минало през ума да ѝ го извия. Щях да я убия.
Ръцете ми се стегнаха около таблета в ръцете ми. Коя, по дяволите, си мислеше, че е Джорджия?
– Ти не знаеш нищо за мен. – Изръмжа Пени.
Джорджия се усмихна на Пени, знаейки, че е влязла под кожата ѝ.
– А аз ли не знам? – Попита Джорджия подигравателно. – Кажи ми, липсва ли ти работата в онзи шибан дом за проститутки?
Пени изгуби шибаното си хладнокръвие и сграбчи предната част на ризата на Джорджия, като я запрати назад към рафта, а силата ѝ беше ярост. Тя дори не даде възможност на Джорджия да се съвземе, преди да се озове върху нея и да забие юмруците си в лицето ѝ отново и отново, без да спира за почивка.
Спрях видеото, като се принудих спокойно да сложа таблета на масата. Бях врял и кипял.
– Майната му. – Изръмжа Винсънт. – Джорджия, махай се оттук. – Изръмжа Винсънт, като издърпа Джорджия от стола ѝ и я избута от стаята точно навреме, защото щях да я убия.
– Ще ѝ счупя проклетия врат! – Изръмжах, като хвърлих един от клубните столове към стената.
Пени изпищя и скочи от стола, като се блъсна назад в Винсент. Деймън се втурна в стаята заедно с Кайл и Лоуган.
– Успокой се, Купър! – Изръмжа ми Деймън, като ме хвана за раменете.
Отблъснах ръцете му от раменете си, като го отблъснах от себе си.
– Джорджия! – Изревах.
– Не се меси, Джорджия! – Изкрещя Лоуган.
– Не смей да пренебрегваш моята проклета заповед! – Изкрещях на Логан. – Запомни проклетото си място!
– Успокой се, майната му! – Изкрещя ми Деймън.
Изпратих юмрука си срещу лицето му, като го пратих да се блъсне в масата. Това, по дяволите, свърши работа и ми донесе боя, за който се канех. Знаех, че Деймън няма да се отдръпне, щом замахна към него. Той беше единственият мъж, който имаше смелостта да се изправи срещу мен и да се бие с мен равностойно, защото се биех мръсно.
Той се блъсна в мен, като събори и двамата на земята. Претърколихме се на пода. Нанасях толкова удари на Деймън, колкото и той на мен. Смътно чувах как Пени крещи да спрем, а моите хора правеха всичко възможно да я успокоят. Знаеха, че първо трябва да изкарам това нещо от организма си.
Накрая вдигнах ръка към Деймън, като се облегнах на стената, докато гърдите ми се издигаха и спускаха от усилие. Майната му, остарявах.
Усещах как по лицето ми се стича кръв, а по кокалчетата на пръстите си имах кръв от лицето на Деймън. Той направи същото, облегнат на стената до мен, като и двамата се опитвахме да си поемем дъх.
– Добре ли си, братко? – Попита ме Деймън след малко.
Кимнах.
– Да. – Измърморих.
Винсънт сигурно е пуснал Пени, защото изведнъж тя беше на колене пред мен, а ръцете ѝ стискаха лицето ми. Изстрелях към нея лека усмивка.
– Добре съм, красавице.
В погледа ѝ се появиха искри на гняв. Майната му, беше ми твърдо. Харесваше ми да я виждам ядосана на мен. Очите ѝ светеха с този красив, зелен огън, а той на свой ред разпалваше кръвта ми за нея.
– Никога повече не прави такова нещо, Купър. – Изръмжа ми тя.
Вдигнах ризата си, като избърсах кръвта от лицето си. След това обгърнах с ръка тила ѝ и привлякох устните ѝ към моите. Тя тихо въздъхна срещу устните ми, а тялото ѝ се отпусна достатъчно, за да я издърпам в скута си. Чух как всички се изнизват от стаята. Щом вратата се затвори зад тях, издърпах ризата на Пени през главата ѝ.
– Купър…
– Шшш. – Въздъхнах, докато я слагах обратно на пода, след като се отървах от сутиена ѝ.
Разкопчах дънките ѝ и ги дръпнах надолу по краката ѝ заедно с бикините. Нямах търпение да се събличам, но имах нужда тя да е гола под мен. Никога нямаше да приема перфектното ѝ тяло по друг начин.
– Съжалявам за бързата работа. – Казах ѝ, докато разкопчавах дънките си. – Но ми трябваш. И искам писъците ти да са толкова шибано силни, че да напомнят на Джорджия за мястото ѝ, без да ѝ казваш и дума, разбираш ли?
– Куп – о, ебаси. – Изстена тя, извивайки гърба си, така че тялото ѝ се притисна към моето, докато аз влизах бързо в нея.
Майната му, толкова стегната – толкова влажна.
Преметнах краката ѝ през раменете си и нахлух и излязох от нея, без да забавям темпото. Тя свърши отново и отново под мен, а писъците и стоновете ѝ се отразяваха от стените.
Не се съмнявах, че всички в клуба могат да я чуят, а аз исках точно това.
Назад към част 10 Напред към част 12
