Заради нея той ще захвърли свободата си.
К У Р Ш У М А
Обичам силно, дълбоко и бързо.
Сърцето ми е било разбивано два пъти от жени от клуба. Няма да го преживея отново.
Но не мога да ѝ устоя, колкото и да се опитвам.
И когато животът ѝ виси на косъм, ще захвърля собствената си свобода заради нея.
Х Ъ Н И
Прекарах три години в център за задържане на непълнолетни, а след това още две години в затвора. Сега, след като излязох, просто се опитвам да изкарам чисти пари и да оправя живота си.
Единственото място, което ще ме наеме обаче, е Дивите врани MC. А техният патрон, Куршума? Исках го още щом го видях и, честно казано, не ме интересува, че е разбойник.
Той свири с душата ми.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
Глава 1
КУРШУМА
Влязох в клуба заедно със Скраб.
– Добре ли си, брат? – Попитах го, докато го плясках по гърба.
Той кимна.
– Да. Благодаря за помощта.
Поклатих глава.
– Не го споменавай – казах му, докато се насочвах към бара, като исках само една ледена бира, с която да завърша деня. Бях помогнал на Скраб да свърши някаква работа в бара на Трикси. Беше му възложено да го направи, но това беше повече от работа за един човек.
– Какво ще бъде? – Попита ме, едно момиче, което не бях виждал досега, докато подаваше на Саботаж чаша тъмен ликьор.
Тя се обърна с лице към мен. Бях се издънил до уши. Изглеждаше току-що излязла от гимназията. Имаше сини очи и боядисана руса коса, през която леко прозираха тъмните ѝ корени. Беше достатъчно висока и с дълги крака. Наистина не беше това, което повечето от момчетата тук искаха като бонбони за очите, така че честно казано, бях малко изненадан, че тя сервираше напитки тук.
– Една бира – казах ѝ аз. – Студена от задната част на хладилника. – Повдигнах вежда към нея. – Не съм те виждал преди. Как се казваш? – Попитах я.
– Хъни. – Съобщи ми тя, докато взе една бира, отвори и капачката и ми я подаде.
– Фалшиво име?
Тя поклати глава, без да се притеснява от въпроса ми. Всъщност изглеждаше толкова безгрижна, че това предизвика тревога в главата ми.
– Не. Истинско име. – Информира ме тя. Имаше и жаргон в гласа и думите ѝ, който ми подсказа, че определено не е от някоя тълпа или квартал на добрите момичета.
– Куршум! – Изръмжа Грим. – Църква!
Станах от стола си и се отдалечих от бара, като се насочих към параклиса. Заех мястото си на масата, след като затворих вратата зад себе си.
– Исках всички да сте тук, за да ви информирам за най-новия ни работник. – Започна Грим, докато запалваше цигара. – Тя се казва Хъни, на осемнадесет години и току-що е излязла от затвора. – Това обясняваше много неща. – Част от условията на изпитателния срок е да има работа, а аз съм единственият човек, който иска да я наеме. Нека всички, които седят на тази маса, я накарат да се почувства добре дошла. – Той се втренчи в нас.
– Следващата точка от дневния ред – заговори Алекс, като се наведе напред на стола си. – Нашивка за Скраб. Има ли някой от седящите на тази маса проблем с това?
Никой не се изказа. Алекс кимна.
– Добре. Куршум, иди да доведеш Скраб. – Нареди той.
Без думи станах от стола си и отидох да търся Скраб. Намерих го в гаража, където работеше по една от наскоро пристигналите коли.
– Хей, нужен си в църквата – казах му аз.
Той ме погледна.
– За какво?
Повдигнах рамене.
– Не знам. – Излъгах. – Алекс ме изпрати да дойда да те взема.
Честно казано, радвах се, че Скраб най-сетне се е оправил. Човекът беше минал през ада и водата заради този клуб и не беше избягал. Заслужаваше това – заслужаваше най-накрая да държи истински елек, който не го обозначаваше само като перспективен, а сега щеше да го обозначи като заплатка – като мен.
Обърнах се на пета и тръгнах обратно към клубната сграда. Хъни вдигна поглед при влизането ми, сините ѝ очи се сблъскаха с моите. Без да кажа нито дума, нито да променя изражението на лицето си, се запътих обратно към параклиса.
Вече два пъти бях изпитвал нещо към жена от клуба и двата пъти нищо не се получи в моя полза. Не бих допуснал чувства към друга жена, която има някаква връзка с клуба. Те обикновено се влюбваха само в мъже с истински титли, а не просто в някой от клуба.
Така че не ми пукаше колко красива ми се струваше Хъни. Що се отнася до мен, тя беше завинаги забранена за мен.
Скраб влезе в параклиса. Грим се изправи.
– Скраб, готов ли си да положиш клетва и да станеш официален член на тази харта на „Дивите врани“? – Попита Грим.
– Да. – Веднага отговори Скраб.
След като той положи клубната клетва, ние бяхме разпуснати. Понечих да напусна параклиса, но Грим ме спря.
– Куршум, имаш ли нещо против да останеш за минута? – Попита той.
Седнах обратно на мястото си, като изчаках стаята да се разчисти и да останем с Грим сами. Той проговори, щом вратата се затвори зад последния член.
– Добре ли си, братко? – Попита ме Грим.
Повдигнах рамене.
– Просто се справям с някои неща – казах му неясно.
– Като например? – Попита ме Грим, като повдигна вежди към мен.
– По-големият ми брат излезе от затвора преди няколко седмици – информирах Грим. – Просто се занимавам с някои неща у дома, това е всичко.
– Брат ти е при теб? – Попита ме Грим, опитвайки се да разбере какво, по дяволите, се случва, а аз знаех, че няма да се откаже, докато не получи отговорите си. Грим беше мълчалив и малко страшен, но му харесваше да знае какво се случва с членовете на клуба му.
Поклатих глава.
– С майка ми – казах му аз. – Но той носи със себе си неприятности – неприятности, от които майка ми вече не се нуждае. Здравето ѝ не е толкова добро, колкото трябва, а стресът влошава всичко.
– Знаеш, че ако имаш нужда от помощ, целият този клуб те подкрепя, Куршум. – Напомни ми Грим. Аз се изправих.
– Не е проблем на клуба – казах му. – Аз мога да се справя с брат си.
С това излязох от стаята, приключил с разговора. Хъни стоеше отвън, облегнала се на стената, докато пушеше цигара, когато аз излязох навън, насочвайки се към мотора си, за да отида да проверя майка ми. Тя стоеше права, а очите ѝ бяха вперени в мен.
– Куршум истинското ти име ли е? – Попита ме.
– Не – отговорих аз и се придвижих към мотора си, искайки да се махна от нея – далеч от сладкото изкушение, което беше тя.
– Тогава какво е?
Разпънах се на мотора и започнах да закопчавам каската на главата си.
– Не е твоя грижа – казах ѝ. Усмивка изкриви устните ѝ, а очите ѝ светнаха от вълнение.
– Харесвам мистериозни мъже. – Тя флиртуваше.
Запалих мотора си.
– Не се интересувам. – Излъгах. Трябваше да излъжа, защото в противен случай тази жена щеше да ме привлече към себе си, а аз не исках това. Не сега – не и никога повече.
Излязох от паркинга, оставяйки русокосото изкушение със сини очи зад себе си на чакълената площадка.
