Глава 2
КУРШУМА
Натиснах целувка по бузата на майка ми, докато минавах през дневната ѝ.
– Добро утро, мамо. – Поздравих я. – Вече закуси ли? – Попитах я. Заради болестта си тя имаше лошия навик да не яде, защото просто вече не изпитваше глад. Винаги беше такава борба да я накарам да хапне нещо, особено с целия стрес, който се стовари върху раменете ѝ.
– Не съм гладна, Коуди, но тази сутрин, преди да тръгне за работа, направих няколко канелени кифлички за Джоуи. Би трябвало да са останали още. – Каза ми тя.
Шибаният Джоуи – по-големият ми брат. След като баща ни почина, Джоуи прати живота си по дяволите и се опита да повлече мен и мама със себе си. Ако имаше някой на този свят, с когото винаги щях да си блъскам главата, това беше Джоуи. Не можехме дори да се погледнем един друг, без да се замеряме с юмруци.
Въздъхнах и се обърнах с лице към Ма, докато се подпирах на рамката на вратата към кухнята.
– Ма, знам, че напоследък си стресирана, но трябва да ядеш. Тук се заемам с ипотеката, а всичко останало вече е наваксано. – Уверих я. При положение че гаражът беше отворен и в бара постоянно имаше допълнителни смени, не ми беше трудно да наваксам със сметките на ма. Но знаех, че тя го мрази, тъй като не може да работи.
Ракът не беше справедлива кучка.
Тя уморено облегна глава на облегалката на стола, в който седеше, а по застаряващото ѝ лице ясно личеше изтощение. Намръщената ми физиономия се задълбочи.
– Коуди, на първо място дори не би трябвало да е твоя работа да наваксваш със сметките ми.
Поклатих глава към нея. Майка ми беше толкова шибано упорита, че понякога ме изправяше на нокти.
– Ма, ти не се чувстваш добре. – Нежно ѝ напомних. Тя мразеше, когато повдигах този въпрос. Винаги е била силна, издръжлива жена – можеше да се съвземе от всичко. Но ракът не беше нещо, от което можеше да се възстанови, а операцията беше скъпа като дявол. Тъй като ракът ѝ се считаше за напреднал стадий, не можех да накарам нито една шибана застрахователна компания да го покрие, което означаваше, че трябваше да плащам от джоба си.
– Аз съм тук, за да се погрижа за нещата, мамо. Ти трябва да се съсредоточиш върху това да се оправиш.
Тя ме погледна с малка усмивка на лицето.
– Ти си добро момче, Коуди.
Въздъхнах и пристъпих напред, за да притисна нежна целувка към върха на главата ѝ.
– Изяж си закуската, ма. Трябва да тръгвам към клуба, но ми се обади, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?
Тя стисна ръката ми, докато минавах покрай нея, и аз приех това като отговор, че ще го направи. След като издишах тихо и спокойно, излязох от къщата на мама, а ботушите ми туптяха по верандата. Джоуи влезе в двора със стария пикап на баща ни и аз веднага се напрегнах, готов за боя, който знаех, че е неизбежен.
Той изскочи от пикапа и грубо го затвори зад себе си. Стиснах зъби. Старият пикап беше ценно притежание на татко, а той се държеше с него като с боклук.
– Не трябва ли да отидеш да смучеш пениса на президента си или нещо подобно? – Попита ме той.
– Мислех, че си на работа – коментирах аз, без да се хвана на въдицата му.
Той сви рамене.
– Ударих шефа в лицето – уволнение. – Каза небрежно той.
Вдигнах ръце във въздуха.
– Ти сериозно ли говориш?! – Изригнах. – Мама заложи името си заради теб, за да можеш да получиш тази проклета работа, а ти просто се изсра върху нея?!
Той ме погледна.
– Аз съм по-възрастен от теб, момче. – Изръмжа ми той, като направи заплашителна крачка в моя посока. Стиснах челюстта си. – Запомни с кого, по дяволите, говориш. Аз съм ти помогнал да се отгледаш.
– Като че ли си го направил! – Отвърнах му с лай. Мразех, когато се опитваше да извади тази карта. Бях отгледан от проклетия син, когато ма работеше на смени, за да се справи с тази къща и останалите сметки. – Дори не ми разигравай тази глупава карта, Джоуи! Влизал си и си излизал от затвора, докато накрая не те арестуваха за шибан въоръжен грабеж и не те вкараха в шибания затвор! Нямаш никаква шибана роля в отглеждането ми!
Юмрукът му се размаха, но аз бях по-бърз, отколкото той си спомняше. Вдигнах ръката си нагоре, блокирах юмрука му и изпратих левия си в корема му, като го пратих да се строполи на земята. Чух как моторите се разкъсват в двора на майка ми, но не ми пукаше. Преместих се да коленича над него, но гласът на Грим се разнесе над двора.
– Назад, Куршум! – Изблъска ме Грим. – Сега! Това е заповед като на шибания ти президент!
Отдръпнах се от Джоуи, когато Грим и Грейв се втурнаха към нас. Джоуи се изправи от земята със смях.
– Точно така, Коуди. Изпълнявай заповедите на баща си. – Джоуи се подиграваше като дете. – Знаех, че му смучеш пишката…
Грим изпрати юмрука си срещу лицето на Джоуи. Аз изръмжах от смях, а Грейв опря лакът на рамото ми, докато наблюдавахме сцената пред нас. Грим стисна в юмруци предната част на блузата на Джоуи и приближи лицето му до своето.
– Още веднъж да проявиш неуважение към Куршума и ще се уверя, че ще целуваш мръсният му задник и ще молиш за прошка, докато приключа с теб, разбираш ли?
Грим грубо го избута обратно на земята и кимна към мен.
– Иди да провериш майка си. Тя ми се обади, когато старият му шеф в магазина ѝ се обади и ѝ каза, че е уволнил Джоуи. Тя е малко притеснена.
Кимнах и се затичах навътре в къщата. Мама стоеше до прозореца и гледаше към предния двор, но се обърна към мен, когато влязох вътре. Въздъхнах и отидох при нея, като придърпах крехката ѝ форма в прегръдките си.
– Съжалявам, ма. – Извиних се. Наистина се извинявах, но Джоуи умееше да натиска шибаните ми бутони.
– Иска ми се вие двамата да се научите да се разбирате. – Каза ми тихо тя, докато обгръщаше тънките си костеливи ръце около кръста ми.
Въздъхнах.
– Опитвам се, ма. Опитвам се. Опитвам се да не се принизявам до неговото ниво, но той просто постоянно говори глупости. – Намръщих се. – Джоуи умее да натиска всички мои бутони по най-неправилния начин.
Тя разтреперано се надигна на пръсти и натисна бърза целувка на бузата ми.
– Знам, Коуди. Ти винаги си бил спокойният син. – Призна тя. – Продължавай. Трябва да отидеш в клуба. – Напомни ми тя.
Кимнах и я целунах по главата, преди да изляза от къщата. Изпратих поглед по посока на брат ми, преди да пристегна каската на главата си и да се измъкна от двора зад Грейв и Грим.
Влязох в клуба и видях Изи и Пени да седят на бара. Купър и Саботаж стояха встрани и говореха с Блинк. Погледнах към Грим.
– Кога пристигна чартърната майка? – Попитах.
– Снощи. – Информира ме той. – Купър прибира пратка от Жътварите. Екипажът му се нуждае от място, където да пренощува през следващите няколко нощи.
Отидох до бара и седнах. Хъни ми плъзна една бира.
– Куршум. – Поздрави тя.
Отвърнах с мърморене в знак на поздрав. Пени ми се усмихна.
– Здравей, куршум. – Тя се изправи и ме обгърна с ръце.
Целунах я по бузата.
– Здравей, Пени. Как са близнаците? – Попитах.
Тя се засмя тихо.
– Малки. – Призна. – Но са невероятни. И двамата са легнали да подремнат в момента, но ще станат след около час. С удоволствие ще видят чичо Куршум.
Усмихнах се към нея.
– Очаквам с нетърпение. – Целунах я в горната част на главата. – Тогава се отпусни, докато можеш.
Пени повдигна вежди към мен.
– Новата барманка все те поглежда. – Каза тихо тя.
Въздъхнах.
– Няма да се занимавам с това, Пени – казах ѝ. Тя се намръщи, а в очите ѝ блестеше тревога за мен. Винаги е била толкова в час с всички тук. Честно казано, не познавах жена, която да е по-сладка от Пени. – Хъни и аз – не. Жените в клуба са склонни да си падат по мъже с ранг. Аз нямам ранг. – Напомних ѝ. – Когато реша да се установя, ще е с някой, който няма никакви връзки с клуба.
Пени ме погледна тъжно.
– Куршум, това не е вярно. – Каза ми тихо тя. – Ти си страхотен, грижовен човек. – Аз само ѝ се усмихнах леко. – Всяка жена би била щастлива да те има.
Повдигнах рамене.
– Може би – признах аз. – Но съм минавал през това два пъти с жени от клуба, опитвах се да бъда милото момче, някой, към когото могат да се обърнат, но така и не се получи. Предпочитаха мъжете, които се отнасяха с тях като с гадове, подхвърляха ги настрана при най-малкото неудобство. Аз не съм такъв човек – никога не бих могъл да бъда, Пени, така че клубните жени и аз никога няма да се смесим. – Наклоних глава към Хъни. – А тя? Тя вещае неприятности. Имам си достатъчно такива проблеми в момента.
– Говориш за мен? – Попита Хъни кокалесто от другия край на бара, точно срещу мястото, където седях. Тази жена нямаше филтър на устата си и това щеше да ѝ донесе адски много неприятности тук, ако не внимаваше.
Погледнах към нея, докато си взимах бирата от бара.
– Да – казах ѝ направо. Тя изглеждаше малко изненадана от това, че всъщност съм бил честен. – Не се бъркай в чуждите разговори, скъпа. Може да не ти хареса това, което се говори. – Предупредих я.
Тя ми се усмихна.
– И какво се говори? – Попита тя.
Изправих се от бар стола, на който бях седнал.
– Че си проблемна – казах ѝ честно.
Усмивката ѝ се разшири.
– Чувала съм, че мъже като теб обичат неприятностите. – Тя флиртуваше, като се наведе малко напред, за да се вижда деколтето ѝ. Продължих да гледам лицето ѝ.
– Тогава си чула погрешно – казах с отегчен тон. – Аз не се чукам с жени от клубове.
Тя прокара ръка през русата си коса, а в сините ѝ очи проблесна палав блясък. Пенисът ми трепна в дънките. По дяволите, защо, по дяволите, тази жена трябваше да е свързана с клуба?
– Добре, че не съм жена от клуба.
Усмихнах ѝ се.
– Новина, скъпа. В момента, в който започна да работиш тук, в този клуб, ти се превърна в клубна жена. – Вдигнах бирата си за сбогом. – Приятно ми беше да говоря с теб.
С това излязох от бара, въпреки че усещах как ме гледа, докато си тръгвах.
Назад към част 1 Напред към част 3
