ФРЕЯ
Один не дойде в стаята ми снощи. Може би присъствието на Фрейр го е възпряло. И го нямаше през по-голямата част от деня. Попитах Тир къде е, но той не знаеше – или пък знае и не иска да ми каже. Изглежда, че тук се разбира, че Один много често отсъства по мистериозни излети, за които никой не знае нищо.
Поне не съм единствената, от когото крие нещата. Малко е окуражаващо да знам, че той просто е потаен и предпазлив като цяло и че това не е някакъв специален заговор, за да ме свали.
Полуочаквах да се събудя с главата на Мимир в леглото си или нещо подобно, но и днес не съм я виждала. Може би Один я е заключил някъде в тайна стая. Когато се събудих, до възглавницата ми имаше бележка от Фрейр, в която се казваше, че е отишъл на лов с бог Улр и богиня Скади и че ще се върнат тази вечер навреме за посрещането на празника.
Поне Фрейр си намира приятели. Той е по-дипломатичен от мен, така че е добре поне един от нас да създава съюзи във вражеския лагер.
Сега се чувствам глупаво, че го помолих да остане, докато заспя. Искам да кажа, че не съм на дванайсет години. Но той е нов, а аз мразя това място. Просто исках някой, на когото имам доверие, да е близо до мен. Иска ми се неговата стая да беше по-близо до моята. Щях да се чувствам по-добре за нещата.
Один омаловажи днешната вечеря, макар че говореше на гърба ми, докато се отдалечавах от него. Трудно ми е да вникна във всички подробности, когато вратата се затръшва зад мен, но очевидно в наша чест ще има добре приготвена трапеза. Чудя се дали другите богове знаят, че в момента на практика съм заложник на Один? Не е ли пиршеството за добре дошли малко фарс, като се има предвид всичко?
Искам да кажа какво според тях се е случило? Мислят ли, че с Один сме отменили войната, защото сме открили, че имаме куп общи неща и искаме да сме най-добри приятели?
И макар да не ми се е случвало да долавям ничие име по онова време, не е като всички да не са ставали свидетели на враждебността между мен и Один, когато донесоха главата, после онова нещо с неговия берсеркер… и намесата на Фрейр.
Чудя се какво ли са си помислили за това, че съм успокоила звяра му. Чудя се какво ли са си помислили за всички смъртни заплахи, които се лееха?
Липсва ми домът ми. Липсват ми ванирите. Толкова сме по-близо до природата. Оценявам удобствата на технологиите. Не ме разбирайте погрешно, не искам да живея като мечка в гората, но тези хора като че ли са много повече за технологиите и войната. А ванирите са много повече за природата и удоволствията. Очевидно е, че можем да се бием, просто предпочитаме да правим любов – което вероятно е причината, поради която в момента съм затворен в замъка на този задник.
Може би трябваше да се съсредоточим по-малко върху чукането и повече върху борбата. Въздъхвам и се разхождам навън. Няма да седя и да се самосъжалявам; не е като да съм затворник в буквалния смисъл на думата. Мога да напусна територията.
Не съм сигурна колко далеч мога да стигна, преди да изпрати някой да ме търси или да заплаши, че ще поднови войната заради нарушаване на договора, но съм сигурна, че мога да изляза поне навън.
Щом изляза под слънчевите лъчи, се чувствам много по-добре. Събувам обувките си и оставям краката си да се свържат с голата земя. Това охлажда огъня, който напоследък сякаш винаги гори в мен.
Снощи се правех на глупава, че не знам какво е валкирия, а може би нямам име за всички неща, в които съм се превърнала, но нещо голямо се промени в нощта, когато убих великана и се преобразих за първи път. Просто не знаех, че има и други като мен и че си имаме име.
От онази нощ насам открих, че също мога да се променям частично. По време на частична промяна, вместо да се превърна напълно в птица, сливайки се с останалата част от популацията на гарваните, имам гигантски черни крила, които излизат от гърба ми. Мога да летя и по двата начина, но е много по-бързо и по-лесно, ако се преобразя напълно в птича форма. Дрехите ми – ако нося такива – се преместват заедно с мен.
Винаги съм била малко повече огън, отколкото земя, но онази нощ в замъка на великана в мен се събуди нещо ново – нова ярост, която не познавах досега. Опитах се да я задържа и да я скрия от ванирите, но тя само растеше. Това безпокойство и нужда да изразя… нещо.
Впуснах се в магическите си занимания, надграждайки това, на което ме научи Хайндла, и насочвайки цялата сила, която бях придобил с новите си способности за промяна на формата. Потърсих мъдростта на норните. Превърнах се в гъба за магически знания и гадателски методи. Заклинанията ми станаха по-силни, а пророчествата и виденията – по-ясни и точни.
Когато имам видение, този свят изчезва и аз се пренасям на ново място, където виждам нови неща. Сякаш съм повече там, отколкото тук. Първите няколко пъти, когато това се случи, ме ужаси, но с течение на времето се почувствах комфортно с това ново знание и способност и намерих нелек съюз с него.
Може и да бях казала на Фрейр първата нощ след завръщането си, че сега има могъща волва, но онази нощ все още не бях пристъпил дори към половината от силата си. Нямах представа колко много още ми предстоеше. И тя само се засилваше с всяка изминала година.
Но с нарастването на силата ми ставаха все по-ясни и моите граници. Научих, че когато норните говорят с кристално ясно пророчество, то е като каменен планински склон. Той няма да се помръдне. Гледах как човек след човек се опитват да променят съдбата си, само за да изпитат всичко, което им бях казала, че ще се случи. Започнах да възприемам тази част от дарбата си като проклятие. Защо ми беше позволено да виждам неща, които не можех да поправя или променя?
А яростта само се засилваше. Валкирията само се засилваше – тази част от мен, която не искаше да приеме съдбата и не можеше да повярва, че ще ми бъдат показани тези неща, ако нямам силата да ги променя.
Защо да ми ги показва? По-добре е да не знаеш, ако не можеш да направиш нищо по въпроса. Всичко останало е просто жестокост.
Има малки неща, които могат да се направят. Понякога. Това зависи от структурата на пророчеството. Научила съм нещата, които мога да изместя и променя, и нещата, които не мога. Понякога мога да вляза и да преплета само няколко нишки в гоблена и всичко тръгва по съвсем друг път. Но има и моменти, в които моето преплитане сякаш довежда пророчеството до изпълнение и аз се чудя дали ако бях оставила всичко на мира, то може би изобщо нямаше да се случи.
А дори и да се беше случило, нямаше да се наложи аз да бъда оръжието, използвано за изпълнението му. Не обичам да ме използват. Не съществувам, за да определям съдбата на другите, и се възмущавам, когато усещам, че силата ми се използва срещу мен по този начин от невидими сили.
С помощта на валкирията – това нещо в мен, което най-сетне има име – създадох електричество, мълнии и огън от гнева си. Така че, макар и да нямам кълки и светещи златни очи, дълбоко в себе си знам защо берсеркерът на Один ме е белязал. Той се беше огледал в огледалото.
Няма да се изненадам, ако моята валкирия и берсеркерът са сродници. Но дори и така да е, няма да му позволя да ме маркира докрай… каквото и да включва това. Не само че не искам да бъда вечно обвързан със същество от буквална ярост, но и Один идва заедно с тази сделка, а не благодаря.
Изведнъж се озовавам в гората на около половин миля от замъка и се лутам сред дърветата. Усещам духа на гората навсякъде около мен. Затварям очи, вслушвам се и разтягам сетивата си. Мога да открия пет, може би шест други разумни същества тук.
Няколко горски духове, едно дърво с особено силен дух…
– Фрея?
Отварям очи и се обръщам, за да установя, че две от съществата, които усещам, са двама от боговете на Езир. Опитвам се да не поглеждам мъжете, застанали пред мен, и с всички сили се опитвам да се отърся от внезапната представа как двамата ме отвеждат срещу едно от тези дървета. Само ако това беше пророчество, но това е просто желанието ми, което избуява, когато си спомням колко време е минало, откакто съм…
– Аз съм Вили – казва един от боговете.
– А аз съм Ве. Ние сме братя на Один.
– Съжалявам – казвам аз и поднасям съболезнованията си.
Ве се смее.
– Трябва да се свикне с него, но той е добър водач. Извел е аезирите от повече беди, отколкото мога да преброя.
– Знае ли някой от вас защо той ме иска тук?
Братята разменят поглед.
– Ако бях Один, щях да знам защо те иска тук – казва Вили.
Ве го удря по ръката.
И все пак Вили прави още една крачка по-близо до мен. Ако бях обикновена богиня, излязла в гората с двама богове от мъжки пол, може би щях да съм малко притеснена, но мога да изгоря тези двамата на клада, ако се наложи, така че не се притеснявам. И изобщо, може би имам предвид точно това, което те имат предвид.
– Знаеш ли, Фрея, ако се омъжиш за нашия брат, ние получаваме определени… задължения… когато той отсъства. А той отсъства… много.
Несъзнателно облизвам устните си.
– Опитваш се да ме изкушиш да се омъжа за него?
Вили се засмива.
– Разбирам защо те иска.
Поглеждам към Ве, който не добавя много към този разговор, но това, което не казва с думи, го казва с изражението на лицето си.
Полиандрията не е нещо нечувано сред различните групи богове. Езировите може би са група, която го практикува, особено в ръководството. В края на краищата, ако кралят падне без наследници… просто е логично да има и други мъже от неговата кръв, за да е сигурно, че кралицата може да създаде наследник – при положение че не може просто сама да заеме мястото на краля.
Не съм сигурна в обичаите тук и това е нещо, по което трябва да се образовам, тъй като вероятно ще бъда тук известно време.
Прочиствам гърло и разбирам, че към нас се е присъединил трети човек. Вили и Ве се отдръпват и уау, да, мога да свикна с това място. Всички мъже са… Мисля, че може би отново открито облизвам устни. Сигурна съм, че от изражението на лицето ми виждат, че бих искала да се кача и на тримата.
– Аз съм Тор, синът на Один – казва новото попълнение и протяга ръка, за да ми я подаде. – Ти трябва да си нашият прекрасен гост. Извинявам се за неподходящото поведение на Вили и Ве. Мога да уверя, че при нас си в безопасност. Ако някой те нарани… Один ще…
Той прекъсва, сякаш не е сигурен дали иска да ме предупреди за кървавите подробности за това какво би направил Один, ако някой нарани новата му ценност.
О, Тор. Той е галантен. Тип защитник. Вдигам длан към въздуха и позволявам на част от електрическия заряд да се пръсне от ръката ми.
– Оценявам спасяването, но те наистина трябва да се страхуват повече от мен, отколкото аз от тях.
Тор прави инстинктивна крачка назад.
– Наистина. Е, много ми е приятно да се запознаем и се надявам да се почувстваш като у дома си тук. Сигурен съм, че по-късно днес ще се запознаеш със съпругата ми, Сиф. Тя умира от нетърпение да се запознае с теб.
И това беше един много гладък сигнал Аз съм женен и ние сме моногамни. Съобщението е получено. Макар че е срамно.
Поглеждам назад към братята на Один, които все още ми дават своя сигнал: че са готови да се забавляват, ако аз съм, така че… или не са женени, или не са моногамни. Мога да работя в рамките на двата параметъра.
– Очаквам с нетърпение да се запозная и с нея – казвам. Всъщност би било хубаво да се запозная с някоя жена. Макар че вчера в залата имаше богини, ние не общувахме. Бях прекалено заета да не бъда убита от берсеркера на Один.
Берсерк означава мечешка риза… значи ли това, че Один е някакъв мечи дух или преобръщач? Това ли имаше предвид, когато каза, че не съм се срещала с берсеркера? Не съм сигурна, че би било възможно той да е по-малко човек, отколкото беше в този момент.
Той не е бил зъл, сам по себе си. Не усетих онзи вид намерение, което се усеща от злото същество. Беше просто… ярост. Разбирам тази първична виеща ярост и не ѝ се доверявам дори когато излиза от мен.
Тор се извинява и в гората отново оставаме сами с Вили и Ве.
– Къде отиде преди малко? – Пита ме Вили. – Имаше ли видение?
Всички тук ли знаят за дарбите ми? Имало ли е съобщение?
Поклащам глава.
– Просто си мислех. – Чудя се дали и братята на Один са берсери, дали това се предава в семейството, или е нещо специфично само за краля.
Сякаш разчитайки посоката на мислите ми, Вили казва:
– Това, което направи вчера с берсеркера, беше впечатляващо. И виждам, че той те е белязал.
Поставям ръка на гърлото си.
– Всички ли могат да го видят? – Знаех, че аз мога да го видя и Один може да го види заради магията ни, но не знаех, че всички могат. Това ме кара да се чувствам неловко.
Не ми харесва идеята, че такъв личен въпрос е изложен на показ за всеки, който случайно ме погледне. Не ми харесва, че по някакъв начин ме отбелязва като негова – сякаш той има право да предявява някакви имуществени претенции към мен.
Вили поклаща глава.
– Не всеки. Ве и аз го виждаме заради семейната ни връзка с Один. Локи вероятно може да го види, защото са кръвни роднини, а и той е шейпшифтър, така че има малко повече магия от повечето – не толкова, колкото Один, обаче. Определено много от по-магическите същества могат да го видят, но се съмнявам, че някой от другите богове може да го види.
– Не казвай на никого. – Думите излизат от устата ми, преди да успея да ги спра, и ненавиждам колко уязвима се чувствам от това.
– Няма да кажем и на една душа. Макар че не можем да дадем обещания за Локи. Трябва да помислиш да направиш нещо, за да го прикриеш, когато си около него. Ако той го види и разбере, че не искаш да го знаеш, до няколко часа това ще се разнесе из целия Асгард.
– Добре е да знам. Благодаря.
Ве ме наблюдаваше през цялото време. При обикновени обстоятелства това би било натрапчиво или заплашително, но аз не усещам заплаха от нито един от братята на Один – за разлика от самия Один, който се чувства само като заплаха.
– Вие двамата също ли сте берсеркери? – Задавам въпроса внимателно, защото не знам дали не е деликатна тема. Не съм сигурна какво е общото отношение към тъмната природа на Один. Езирите са по-войнствен народ от ванирите, така че може би всъщност възприемат берсеркера като признак на сила и власт. Може би затова той е крал.
– Не, само Один – казва Ве. – Той се е родил такъв. Баща ни искаше да го остави в гората на вълците, вместо да направи церемонията по даването на име, за да го въведе в семейството. Но майка ни го помоли да не го прави и той беше пощаден.
– Никой не можеше да контролира буйните му изблици и накрая въпреки протестите на майка ни го сметнаха за твърде опасен и го отведоха далеч в средата на гората. Но Один се върна у дома още на следващата нощ. Не само че сам беше намерил пътя обратно, но и беше убил всеки вълк в тази гора. Баща ни не могъл да го убие, затова го затворил в дълбока тъмна пещера, като използвал магия, за да го запечата. Не знаем как е оцелял. Когато достигнал зряла възраст, изпитал особено силен гняв и избягал от пещерата. Изчезнал за дълго време. Когато се върнал, той имал контрол над нея.
Зашеметена съм, отчасти от историята, но и защото Ве току-що каза толкова много думи наведнъж.
– Защо точно ми разказваш това? – Чудя се дали Один не ги е подтикнал към това, за да ме смекчат заради него. Съчувствие към дявола, както казват хората.
– Просто си помислих, че трябва да знаеш, че в него има нещо повече, отколкото си мислиш, и че може би някой, който може да се цивилизова от такава силна ярост, заслужава помощта ти.
– Дори не знам за какво съм му нужна. Той не иска да ми каже.
Ве свива рамене.
– Ние също не знаем.
– Знаеш ли защо създава армията на берсерките?
– Нямам представа – казва Вили. – Той почти не използваше берсерките си за борбата срещу ванирите. Знам само, че е за нещо голямо. Ще запазим мълчание за твоя знак, така че вярвам, че можем да разчитаме на теб да не разкриеш това, което Ве току-що ти каза.
– Разбира се. – Все още ги преценявам, не съм сигурна дали това не е някаква дълга афера, която Один ми пуска. Тази история предизвиква симпатиите ми, така че защо кралят да не я използва, за да получи това, което иска?
И двамата братя си поемат дъх.
– Добре – казва Вили. – Слушай, трябва да се върнем в замъка. Ще се видим довечера на вечерята.
След това ме оставят и аз оставам сам в гората, заобиколена само от духовете и съществата, които принадлежат на това място.
Назад към част 13 Напред към част 15
