Глава 14
ДЖЕСИКА
На следващата сутрин, когато слязохме по стълбите, към мен и Скорпиона се приближи леко мускулест мъж. Имаше руса коса и лека брада по челюстта. Сините му очи бяха студени и твърди, когато ме погледна, преди да се върне към Скорпиона.
– Продажбата мина добре снощи. – Каза му мъжа. – Гиджет и Рийз се върнаха благополучно.
Скорпиона му кимна.
– Добре. – Нежно стисна ръката ми, като някак си забеляза нервността ми около странния мъж. Дори без да съм видяла нарязаното му лице, знаех, че е член на Поклонниците на Сатаната. Мъжете в този клуб имаха специфичен вид – опасен и смъртоносен.
Саботаж и Грим влязоха в клуба. Скорпионът се обърна и притисна устни към челото ми.
– Трябва да говоря с Грим. – Каза ми той. Аз се намръщих към него. – Не забравяй да хапнеш нещо.
Въздъхнах.
– Скорпионе, тази сутрин ти казах многократно, че не съм гладна – измърморих.
Той присви очи към мен, преди да се обърне към момчето пред мен.
– Чейс, това е Джесика, моята стара дама. – Бузите ми се затоплиха, докато в гърдите ми се разнесе тръпка при това негово твърдение. – Увери се, че тя яде закуска. Не ме интересува дали е само препечен хляб. Тя има нужда от храна.
Чейс кимна веднъж.
– Разбрах, През.
Скорпионът се наведе, за да постави бърза целувка на устните ми, преди да се отдалечи. Чейс ми се усмихна.
– В момента изглеждаш адски раздразнена. – Подигра се той, като ме изненада с лекотата на шегата. Поклонниците на Сатаната не бяха известни с такива неща.
Извъртях очи.
– Скорпионът е просто… – Дори не знаех как да довърша изречението. Това, което правеше, беше очарователно. Беше хубаво да зная, че го е грижа. Но, по дяволите, беше малко пресилено. И знаех, че го прави, защото се чувстваше виновен, че ме е оставил тук, докато съм била бременна, но не беше като да съм му казала, че е така. Бях превърнала тази бременност в свое бреме, което да нося, защото независимо колко ме болеше, че Скорпион е далеч от мен, знаех, че така трябва да бъде. Той не би могъл да си пази гърба, ако трябваше да се тревожи и за мен.
– Задник? – Попита Чейс, опитвайки се да довърши изречението ми.
Засмях се тихо.
– Не за мен, не, но да, за всички останали той е задник.
Чейс се засмя.
– Това е, но той е дяволски добър президент – най-добрият, който целият този клуб е виждал. Дори Джонстън отстъпва пред него, а това говори нещо. – Той пъхна ръце в джобовете си. В гърдите ми се надигна гордост заради Скорпиона. – Закуска. – Напомни ми той. Въздъхнах раздразнено, което го разсмя. – Какво ти се яде?
Повдигнах рамене.
– Мога да направя някаква препечена филийка или нещо друго.
Чейс ми махна с ръка, докато се придвижваше към кухнята.
– Продължавай и просто седни. Мога да го направя.
Загледах го с любопитство. Дори момчетата тук не приготвяха храна – е, освен ако не беше Алекс, защото Трикси имаше лош ден, но това беше друго.
Той ми намигна с усмивка.
– Аз съм малко по-домашняр от останалите мъже в клуба, скъпа – каза ми Чейс.
– Внимавай с имената към моята жена – обади се Скорпиона от другия край на стаята, където говореше с Грим и Саботаж.
Бузите ми се затоплиха. Чейс изръмжа от смях, преди да изчезне в кухнята. Седнах на една маса точно когато Тор влезе в клуба с Лекс.
– Къде е Ландън? – Попита ги Скорпиона.
– На гости с преспиване – отговори Тор. Той прегърна Скорпиона с една ръка. – Радвам се да те видя тук, братко.
Лекс се придвижи към мен с усмивка на лицето.
– Добро утро. – Поздрави ме, докато сядаше на масата, на която бях аз. – Как се чувстваш, когато той отново е наоколо?
Не можах да спра усмивката, която се появи на устните ми.
– Добре. – Въздъхнах. Тя ми се усмихна. – Гърдите вече не ме болят толкова много – казах ѝ честно. – Наистина ми липсваше.
Тя постави ръката си върху моята.
– Знам, че ти липсваше, скъпа. – Дари ме с мека усмивка. – На всички тук ще ни липсваш, когато се прибереш у дома с него, но ти си семейство, Джес. Ти винаги ще бъдеш семейство за всички нас тук.
Примигнах от сълзите си при думите ѝ.
– Съжалявам, че съм толкова емоционална. – Изплаках.
Тя се засмя.
– Бих казала, че те разбирам, но никога не съм го преживявала, но всички останали жени винаги имат нулев контрол над емоциите си, когато са бременни, така че бих казала, че е съвсем нормално.
Засмях се тихо. Чейс изскочи от кухнята с чиния с нарязани плодове и препечен хляб. Той я постави пред мен.
– Яж. – Нареди ми.
– Клубът прави барбекю по-късно – съобщи ми Лекс. – Знам, че Скорпионът вероятно иска да потегли на път възможно най-скоро, но виж дали можеш да го убедиш да остане още една нощ. Знам, че всички ще искат да те видят, преди да отпътуваш с него към залеза. – Подигра се тя, като ме накара да ѝ се усмихна.
– Не се притеснявай, Лекс, ние оставаме – каза ѝ Скорпион, докато заемаше мястото до мен. Той открадна една ягода от чинията ми, като се наведе, за да притисне нежна целувка към устните ми, която накара пеперудите да избухнат в корема ми.
Боже, толкова добре се чувствах, че той отново е с мен.
– Направих го за нея, Скорпионе – не за теб. – Засмя се Чейс.
Скорпионът само сви рамене, преди да ме погледне.
– Запази ли жилището си, което купи? – Попита ме той.
Поклатих глава.
– Вече го продадох – казах му. Очите му се разшириха от изненада. – Получих от него много повече, отколкото го купих. – Въздъхнах. – След като теб те нямаше, просто се чувствах твърде самотна. Затова Грим ми позволи да остана в стария ти апартамент, докато те нямаше.
Скорпионът въздъхна, като протегна ръка и погали страничната част на врата ми.
– Мразя, че трябваше да те оставя, скъпа. – Видях вината в очите му и тя разкъса душата ми. Мразех това, че се чувстваше виновен, че е направил това, което смяташе за най-добро за мен.
Беше гадно и за двама ни, но разбирах защо трябваше да се случи.
Кимнах.
– Знам – казах му. – Но аз го разбирам.
Той се наведе и ме целуна по устните. Изстенах тихо, без да мога да се сдържа. Той се усмихна срещу устните ми.
– Продължавай така и ще те върна обратно на горния етаж. – Предупреди ме, като дори не се успокои.
Бузите ми се оцветиха в червено. Чейс се разсмя, докато Лекс ми се усмихваше.
– Не се притеснявай, Джес. Това се случва на всички нас. – Увери ме тя. – Не си сама.
Бузите ми пламнаха още по-тъмно. Скорпионът се засмя тихо, като се наведе надолу и се втренчи във врата ми. Дъхът ми застина в гърлото.
– Майната ѝ на закуската. – Изръмжа той, докато рязко се изправяше.
Изпищях от тревога, когато той се наведе, вдигна ме на ръце и тръгна към стълбите. Тор се изсмя, когато изчезнахме от погледа му.
Бързо обаче забравих за всички долу, когато Скорпиона притисна устните си към моите в тежка, дива целувка. Едва успяхме да влезем в стаята, преди той да разкопчае роклята ми около талията, да разкъса бикините ми и да се зарови дълбоко в мен.
Назад към част 13 Напред към част 15
