Т.О. Смит – СКОРПИОНА ЧАСТ 13

Глава 13
СКОРПИОНА

Влязох в стария познат клуб и очите ми веднага се спряха на Грим, който седеше на една маса с Катюшка в скута. И двамата вдигнаха очи при влизането ми. Грим се усмихна.
– Радвам се да те видя, братко. – Каза той, а Катюшка се свлече от скута му, за да може да се изправи.
– Беше гадна буря – измърморих аз. Бях уморен – шибано изтощен. Бях живял извън мрежата четири шибани месеца, опитвайки се да държа шибаната си глава над водата, за да не се удавя в гадостите, в които бях попаднал. Тексаската харта на поклонниците на Сатаната имаше повече врагове, отколкото само Дивите врани MC, а Трент – старият президент – беше стъпил на шибан тон пръсти.
– Мразя дъжда. – Измърмори моят вицепрезидент, докато влизаше в клуба зад мен. Честно казано, Чейс беше странен характер, но беше лоялен и отдаден като дявол. Беше дошъл от майчината харта на „Поклонниците на Сатаната“ и когато разбра, че тексаската харта се нуждае от вицепрезидент, поиска смяна на хартата.
Джонстън го одобри с моето съгласие.
– Къде е Джес? – Поисках да знам, като забелязах, че я няма долу с повечето от останалите членове на клуба.
– На горния етаж спи – каза ми Катюшка. Придвижих се към стълбите. – Скорпион, постой. – Каза ми тя. Аз изръмжах от досада. – Трябва да поговоря с теб, преди да се качиш там. Нека да отидем в параклиса.
– Катюшка… – измърморих, обръщайки се с лице към нея, но Грим ме прекъсна.
– Скорпион, параклис – каза Грим. – Ще искаш да чуеш какво има да ти каже.
Със звук на недоволство в задната част на гърлото си се придвижих към параклиса. Грим затвори вратата след нас. Катюшка въздъхна и се обърна с лице към мен.
– Скорпион, тя е бременна – тихо ми каза Катюшка. Кръвта ми замръзна във вените. Стомахът ми се изкриви.
Бременна. Моята жена беше шибано бременна.
Беше преминала през тази гадост месеци наред съвсем сама. Бях я оставил сама да се справя с това – дори не се бях свързал с нея. Не бях опитал. Не можех. Не можех да рискувам някой да разбере за нея и тя да се сблъска с отмъщение за връзката си с мен.
Но ебаси.
– Тя не искаше да ти каже – не и докато не те види лично. Но тя е доста крехка в момента. От седмици насам е в много тежко състояние. – Преглътнах трудно, наклоних глава назад, за да се загледам в тавана, мразейки се за тези глупости. Не бях внимавал с нея – не бях носил презерватив. – Исках да поговоря с теб – да ти кажа, преди да разбереш със собствените си очи.
– Господи, дявол да го вземе – изръмжах, докато прокарвах ръце през косата си.
– Скорпион, тя има нужда от теб, да бъдеш мил и разбиращ точно сега – подчерта ми Катюшка. Сякаш щях да бъда всичко друго, но не и към Джесика. Цялата тази гадост – това беше за моя сметка. – Толкова много ѝ липсваш, шибано много. Ти се беше превърнала в нейна опора, преди да си тръгнеш. Тя разбира защо трябваше да си тръгнеш – ебаси, всички го разбираме – но това не го прави по-лесно.
– Ебати говната – изпсувах. – Аз ще бъда проклет баща? – Попитах, все още вцепенен от това.
Катюшка кимна. Паднах на един стол. Чувствах се така, сякаш няколко пъти ме бяха удряли в стомаха, и се чувствах доста зле. Исках повече време само с нея.
Сега в картинката имаше и бебе.
Грим сложи ръка на рамото ми.
– Събери се, Скорпионе. – Каза ми той. – Повярвай ми, когато разбрах, че Катюшка е бременна, на мен също не ми беше лесно да преглътна тази гадост. Но ако не се събереш, преди да отидеш да я видиш, неволно ще я отблъснеш.
Кимнах и се изправих.
– Трябва да отида да я видя – измърморих. – Погрижи се Чейс да получи малко храна, моля? Вече няколко часа пътуваме.
Катюшка кимна.
– Разбира се, Скорпионе. – Каза ми тихо тя.
Придвижих се към стълбите и бързо ги изкачих до стария си апартамент. Очите ми се спряха на нея в момента, в който влязох в стаята. Беше заспала, а по бузите ѝ имаше засъхнали сълзи. Сърцето ми физически се сви в гърдите.
Мразех, че трябваше да я оставя. Мразех, че трябваше да изкарам толкова дълго време, без да се свържа с нея. Знаех, че тя разбираше защо трябваше да направя това, което направих, но, по дяволите, знаех, че това не улеснява нито един от нас.
А сега тя страдаше заради това.
Свалих елека и събух ботушите си, след което заобиколих леглото и се вмъкнах зад нея, като я обгърнах с ръце.
– Какво? – Изстена грубо тя, докато се преобръщаше и отваряше сънените си очи. Усетих бебешката ѝ подутина върху коремната си преса и преглътнах нервно при усещането за нея. – Скорпион? – Издиша тя, вече по-будна.
Докоснах с устни челото ѝ. От устните ѝ се изтръгна хлипане, а ръцете ѝ сграбчиха блузата ми, като стискаха материята в ръцете ѝ.
– Аз съм тук, скъпа – прошепнах аз. – Ебаси, толкова съжалявам, че трябваше да те оставя, Джес.
Тя изхлипа, докато здраво обвиваше ръцете си около мен. Зарових лицето си в косата ѝ и я притиснах по-силно към себе си, докато тя плачеше.
– Толкова съм щастлива, че си тук. – Задави се тя.
– Аз също, скъпа. – Отговорих грубо, а гласът ми беше гъст от емоции. – Шибаната ти ми липсваше.
Тя седна, а аз преглътнах дебело, когато очите ми попаднаха на корема ѝ. Тя бързо грабна одеялото и покри тялото си, сякаш това щеше да изтрие образа на корема ѝ от съзнанието ми.
Но той остана завинаги запечатан там.
Очите ѝ блеснаха от страх, преди да ги отдръпне от мен.
– Скорпион, нека ти обясня. – Помоли тихо, а гласът ѝ трепереше.
Въздъхнах, докато седях, разтривайки ръце по лицето си.
– Вече знам, Джес – казах ѝ тихо. – Катюшка ми каза, преди да дойда тук. – Погледнах я. – Докъде си стигнала? – Попитах я.
Тя преглътна нервно.
– В петия месец. – Прошепна тя. – Заченах по времето, когато се запознахме.
– Пет шибани месеца. – Въздъхнах, докато я гледах. Протегнах ръка напред и притиснах лицето ѝ в ръцете си, като прокарах палци по влажните ѝ бузи. – Толкова ми е шибано, че през цялото време си се справяла сама с това.
Тя протегна ръка напред и прокара пръсти по челюстта ми.
– Не бях сама, Скорпионе. Всички мъже и жени в този клуб ми помагаха – дори някои от децата.
– Но аз не бях – казах тихо. Вината разкъсваше вътрешността ми. Станах от леглото и поклатих глава, докато крачех към прозореца. – Никога не трябваше да те оставям така, както направих. Можех да те защитя, докато се оправя с нещата. Вместо това те оставих и те оставих сама да се справиш с факта, че си бременна.
Тя се надигна от леглото и се запъти към мен.
– Скорпион, недей. – Каза тихо тя. Не ме докосваше, но беше толкова близо, че усещах топлината на тялото ѝ. – Щом сега си тук, за да ме вземеш със себе си у дома, това е единственото, което има значение.
Протегнах ръка и я придърпах към себе си.
– По дяволите, няма да те оставя отново – изръмжах.
Наведох се и плъзнах устни по нейните. Тя въздъхна, като обви ръце около врата ми, прилепвайки тялото си към моето.
Хванах подгъва на блузата ѝ и я издърпах над главата ѝ. От гърдите ми се изтръгна признателен стон, когато видях, че няма сутиен. Прокарах пръсти по гърдите ѝ, наслаждавайки се на задъханите стонове, които се разляха от устните ѝ.
Майната ѝ, беше красива.
И беше изцяло моя.
Внимателно я върнах обратно към леглото, като я отпуснах на него, преди да хвана ръба на клина ѝ и да го издърпам надолу по краката ѝ, а бикините ѝ се свалиха веднага след това, докато тя не лежеше гола пред мен.
– Ебаси, жено, липсваше ми – изръмжах, докато премествах тялото си върху нейното и целувах силно устните ѝ.
– Имам нужда от теб. – Хлипаше. – Боже, Скорпионе, имам нужда от теб.
Коленичих между краката ѝ и се опитах да сваля останалата част от дрехите си, но тя поклати глава, спирайки движенията ми.
– Искам да ме чукаш точно по този начин. – Каза ми тя. Изстенах и затворих очи. Имаше нещо особено еротично в това да чукам жена, която е напълно гола, докато аз все още съм напълно облечен.
Разкопчах колана си и дънките си, като дръпнах ципа надолу, преди да извадя члена си от боксерките, навеждайки се напред, за да потъркам главичката му в гънките ѝ. Тя изстена името ми, извивайки гръб, като остави краката си да се разтворят по-широко.
– Скорпион, моля те. – Хлипаше тя. – Умирам тук.
С тих стон се плъзнах дълбоко в нея, като не бързах, докато не се настаних толкова дълбоко, колкото можех да вляза, без да я нараня. След това закачих краката ѝ за ръцете си и се наведох над нея, като я разтворих по-широко, преди да я чукам силно, без да спирам, докато тя не изхлипа, молейки ме да свърша, защото не можеше да понесе повече.

Назад към част 12                                                            Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!