ТОР – Книга 7
Т О Р
Аз съм смешникът в клуба – клоунът.
Но когато животът ми е на карта?
Ще се превърна в чудовище.
~ * ~ * ~
Л Е К С
Той ме накара да намразя човека, който съм. Не мога да понасям отражението на жената, която ме гледа в огледалото.
Но Тор вижда нещо, което никой друг никога не е виждал.
И сега, когато бившият ми ме търси, той се е заклел да ме защити на всяка цена.
**18+. Съдържа тригери. Бързо развиваща се романтична новела за MC.
**Предупреждения за тригери: тревожност, проблеми с образа на тялото, леко хранително разстройство, сурогатно майчинство
Глава 1
ТОР
Седях на касата и чаках с нетърпение момичето зад бара да слезе до моето място. Току-що беше сменена смяната, което означаваше, че в момента нещата вървят малко наопаки.
– Съжалявам за чакането. – Каза някой откъм гърба ми, когато се загледах обратно в бара. – С какво мога да ви помогна?
Вдигнах глава, за да погледна красивата млада жена пред мен. Беше млада – вероятно на двадесет и една или двадесет и две години. Беше малко обикновена жена – вероятно не привличаше вниманието на много мъже, но тези очи – ебаси, тези красиви, зелени очи поразиха в мен проклета струна, за която дори не знаех, че съществува.
А тази дълга черна коса – Господи, исках да я увия около ръката си, докато чукам тази нейна красива уста.
– Как се казваш? – Попитах я, като напълно забравих причината, поради която бях в бара.
Тя вдигна вежда към мен, като мълчаливо посочи табелката с името на дясната си гърда. Аз само ѝ отвърнах с повдигане на вежди.
– Ако исках да прочета табелката с името ти, скъпа, щях да го направя. Как се казваш? – Попитах отново.
– Лекс. – Осведоми ме малко рязко.
Топките ми се стегнаха, когато си помислих, че ще изрева името ѝ, докато навлизам и излизам от нея отзад, докато черната ѝ коса бе увивта около юмрука ми.
Майната му.
– Никога не съм те виждал наоколо преди, скъпа – казах, докато чувствено прокарвах очи по нея. Тя беше толкова малка в сравнение с мен – и като телосложение, и като ръст.
И това порази защитна струна в мен.
Тя сви рамене.
– Нова съм в града. – Информира ме тя. – Искаш ли нещо за пиене или не? – Попита ме. – Защото, ако не, имам други клиенти, които трябва да обслужа.
Наклоних леко глава, докато я изучавах. Тези красиви, зелени очи бяха потъмнели – предпазливи – криещи тайни.
– Искам те – казах ѝ направо.
Очите ѝ се разшириха, а дъхът ѝ застина в гърлото. Предположих, че не е получила толкова много, но аз си падах по очите. А нейните ме привлякоха.
– Не търся нищо. – Каза тя, след като отново се успокои.
Усмихнах ѝ се, докато ставах от стола си и се готвех да се върна на масата, където седяха Грейв, Скорпион и Алекс.
– Трудно, скъпа. Искам те и винаги получавам това, което искам. – Предупредих я.
Тези красиви, зелени очи се разшириха от шок, докато тя ме гледаше с тези чукащи устни, леко разтворени от изненада. Наведох се през бара и прокарах възглавничката на палеца си по долната ѝ устна.
– Докато се срещнем отново, скъпа – казах тихо, преди да се обърна и да се върна на масата си – без да пия. Майната му.
Но това беше добре, защото имах нещо друго, което да ме занимава тази вечер, а то се казваше Лекс.
– Изглеждаше интересно – каза Алекс с усмивка на лицето, когато се отпуснах на стола срещу него.
– Замълчи – казах и се намръщих.
Алекс се разсмя.
– Това беше доста агресивен флирт, братко. – Каза той с усмивка. Мръщенето ми се задълбочи. Той погледна към Грейв. – Място двайсет, тя ще стане старата дама на Тор.
– Не искам и не се нуждая от стара дама – измърморих и изведнъж съжалих, че не съм взел това питие.
– О, по дяволите, да. – Грейв се засмя. – Двайсет, че това се случва след два месеца.
Алекс извъртя очи.
– Аз му давам две седмици.
Скорпионът се изсмя.
– Дай на момичето повече доверие. – Той се усмихна, като се включи в закачката. Кълна се, че понякога мразех тези мъже. – Аз давам един месец.
– Ще заложа сто, че това никога няма да се случи, по дяволите. – Изригнах. Алекс изръмжа със смях на раздразнението ми. Свих очи към него. – Старите дами не са нищо друго освен неприятности и драма. Искам само едно безсмислено чукане за една нощ и ще получа само това.
Алекс ми се усмихна.
– Казваш го сега, братко, но щом го постигнеш, ще молиш за още. Преди да се усетиш, ще я обявиш за своя.
Трикси се приближи с чантата си на рамо. Алекс мигновено се изправи и обви ръце около кръста ѝ, придърпвайки я към себе си, докато я целуваше.
Честно казано, Алекс и Трикси бяха единствената двойка в клуба, на която не ѝ пукаше. Трикси беше мила и обичаше всички. А Алекс беше фантастичен с нея. Беше отвратително да го гледам по най-сладкия начин.
Но беше трудно да дадеш акъл на двойката, когато си бил свидетел как той я спасява от самата нея толкова много пъти. Трикси се усмихна към мен.
– Здравей, Тор.
Усмихнах се в отговор.
– Здравей, Трикси. Приключи ли за вечерта?
Тя кимна, докато Алекс притискаше целувка към слепоочието ѝ.
– Видях те да говориш с Лекс. – Коментира тя.
– Да, кога я наехте? – Попитах я.
Трикси сега беше управител на бара, който клубът отвори преди няколко месеца. Беше успешен и Трикси искаше нещо, което да я занимава, докато Алекс е на работа, така че Грим и Алекс поднесоха идеята Трикси да бъде управител на бара, а всички гласувахме и за това той да се казва „При Трикси“. Гласуването беше бързо и единодушно.
– Преди няколко дни. – Каза тя. – Дойде тук с вид, сякаш е виждала по-добри дни, но наистина искаше работа. Не можеше да ми обещае, че ще работи за мен дълго, но имаше нужда от помощ, така че ѝ я дадох. Научих я как да смесва някои напитки и тя се справи с това съвсем естествено.
– Каква е нейната история? – Попитах я. Познавателна усмивка наклони устните на Скорпиона. Ритнах крака му под масата.
Той измърмори проклятие.
– Господи, братко. – Скара ми се Скорпиона.
Трикси ми сви рамене, като хвърли объркан поглед към Скорпиона, преди да се съсредоточи отново върху мен.
– Не знам. Не питам никого от служителите си за предисторията им. Те ми се доверяват, ако искат. – Тя сведе очи към мен в знак на предупреждение. – А дори и да е така, Тор, това не е твоя работа. – Намръщих се на този отговор. Алекс ѝ се усмихна гордо и притисна устни към слепоочието ѝ.
Отвратително, но сладко.
Алекс я целуна по челото.
– Хайде, бейби. Грим каза, че Сторм има тежка нощ. – Сторм беше дъщеря им, а Грим обикновено беше бавачка на двете им малки момичета. Беше странно, като се има предвид, че Грим не се сближаваше с никого, но аз не го разпитвах. Той имаше слабост към Трикси, макар че никой никога не би го казал на глас.
Трикси се усмихна на всички ни, преди Алекс да я хване за ръка и да я изведе от бара, за да отиде да вземе Александра и Сторм от Грим.
Погледнах назад към бара, където Лекс гледаше телефона си, а изражението ѝ беше плътно изписано от притеснение и стрес.
Отново ме притесни онази защитна сила, докато я гледах.
Почти като че ли усети погледа ми върху нея, тя вдигна очи, а зелените ѝ очи отново се втренчиха в тъмносините ми. По дяволите, исках я.
