Глава 6
Събуждам се рязко на бюрото си, като при това забивам пищяла си в чекмеджето.
– По дяволите!
Разтривам крака си и проверявам часа. Седем и тридесет. Макар да ми се струва, че е минало много повече време, от пристигането ми в офиса са минали само час и половина.
Все още имам време.
Изпращам бърз имейл, в който отменям конференцията си с Media Solutions и прилагам PDF файл с предложението си. Професионално им казвам, че могат да го приемат или да го оставят, а ако го оставят – това е тяхна загуба.
След това грабвам нещата си и спринтирам през града.
Двадесет минути по-късно влизам през вратата на апартамента на сестра ми, отмятайки от раменете си снежинките от току-що започналата буря. Насочвам се право към семейната стая – и виждам всички там, точно както знаех, че ще бъдат.
Едно тъмнокосо малко петно тича към мен.
– Татко!
Смеейки се, го вдигам и прегръщам Джеймс, докато не изпищи. Той се обляга назад и ме дарява с безупречна усмивка.
– Знаех си, че ще дойдеш.
Гърлото ми се задръства от буца.
Преодолявам я, за да му кажа:
– И съм толкова щастлив, че си знаел това. Обичам те, приятелю. Повече от всичко друго на света.
Той се захилва.
– Знам.
Държа го в прегръдките си, докато Александра идва да ме поздрави.
– Крайно време е.
– Съжалявам, че закъснях. – И я прегръщам малко по-дълго от обикновено. – Мисля, че не съм ти казвал напоследък, но ти си най-добрата сестра на света, Лекси.
Тя разрошва косата ми.
– Колко си сладък?
От другия край на стаята Маккензи вдига чашата си с ябълков сайдер.
– Радвам се, че успя да дойдеш, чичо Дрю.
– Радвам се, че съм тук, скъпа! Ние с теб трябва да поговорим – дължа ти го. Ще ти обясня по-късно.
Сестра ми настоява:
– Никакви понита или каквито и да било селскостопански животни!
И цялата стая се смее.
Минавам покрай Делорес и я шокирам, като я целувам по бузата.
– Весела Коледа, Ди Ди.
Тя ме гледа така, сякаш съм си изгубил ума.
– Ти пиян ли си?
Смея се.
– Донякъде ми се струва така.
Тогава забелязвам Кейт. И всяка фибра на съществото ми заиграва с преданост и облекчение.
Тя ме поглежда предпазливо. Строго. Все още раздразнена.
Изправям Джеймс на крака.
– Искаш ли да ритнеш задниците на чичо Матю и чичо Стивън в пинг-понга?
– Определено!
Тръсвам с глава към масата.
– Отиди и я приготви. Аз ще поговоря с майка ти за секунда.
Приближавам се до Кейт и я повеждам към ъгъла на стаята, далеч от слуха на останалите.
– Срещата ти приключи по-рано ли? – Пита тя със стоманен глас.
Не мога да я виня.
– Аз отмених срещата.
Големите ѝ, прекрасни кафяви очи изглеждат изненадани. И с надежда.
– Защо?
– Защото да бъда тук с теб е по-важно от всяка сделка. Никога не трябваше да си насрочвам работа за Бъдни вечер. Никога не трябваше да напускам апартамента, когато ти беше разстроена от това. Няма да го направя отново. Съжалявам.
Кейт се взира в очите ми, разчитайки искреността ми. После се усмихва. С толкова много любов, че кара коленете ми да треперят.
– Прощавам ти.
Придърпвам я към себе си и я целувам дълбоко. Нежно. Погалвам бузата ѝ с палец.
После Кейт вдига поглед към лицето ми.
– Добре ли си? Изглеждаш различен.
– Имах този наистина объркан сън. Ще ти разкажа за него по-късно. – Тогава се сещам за нещо друго. – Хей – какво мислиш да отидем в Бъмфък, Охайо, за новогодишната нощ?
Тя се усмихва още по-широко.
– С удоволствие бих го направила.
Намигвам.
– Тогава и на мен ще ми хареса.
По-късно, след като слагаме Джеймс в леглото и той е заспал, с Кейт прекарваме два часа в сглобяване на лъскаво синьо колело и осемметров детски батут със заграждение, които ще се настанят в официалната трапезария.
Поне тази стая най-накрая ще има някакво предназначение.
Когато приключваме, малко след полунощ, сядаме на дивана и гледаме плодовете на труда си. Трептящите светлини на елхата се отразяват магически от големите червени панделки и зелената опаковъчна хартия с елени. Зад елхата, зад големия прозорец, от тъмното небе се спускат каскадно нежни снежинки – това е картина, направо излязла от проклетия празничен сериал на Hallmark.
Очите на Кейт се спират върху мен. Възхитително.
– Ние сме доста добър екип.
Разтривам рамото ѝ.
– Наистина сме.
Това е нещо, което никога повече няма да забравя.
Ставам и отивам в кухнята. Когато се връщам, в ръцете ми има две чаши и бутилка Chateau Petrus 2002. Отварям бутилката, като я оставям да диша по-малко време, отколкото трябва, и наливам щедра чаша за всеки от нас.
Кейт поема виното с усмивка, а аз вдигам чашата си.
– Весела Коледа, Кейт.
Тя чуква чашата ми със звън.
– Весела Коледа, Дрю.
Отпиваме, след което се навеждам за целувка с аромат на вино.
Вкусно.
След това се изправям и бъркам в стереоуредбата. Звукът на Майкъл Бубле, който пее „Have Yourself a Merry Little Christmas“, изпълва стаята, достатъчно тих, за да не събуди Джеймс. Взимам чашата ѝ и я поставям на масата.
След това протягам ръка към невероятната си съпруга.
– Мога ли да ви поканя на танц, госпожо Евънс?
Топлата ѝ ръка се плъзга в моята.
– Няма нищо, което бих предпочела да направя повече от това, г-н Евънс. – После – защото Кейт е перфектната жена – добавя: – Е, може би има едно нещо, но съм сигурна, че ще стигнем до него по-късно.
Смея се дълбоко. Ръцете ми я обгръщат, притискайки я към себе си, а главата ѝ е опряна на гърдите ми. И в светлината на коледната елха се поклащаме в такт с музиката.
Дали всичко това е било само сън?
Наистина ли? Не знам, по дяволите. Но съм благодарен, че се случи. Защото дори някой толкова гениален човек като мен от време на време има нужда от освежаване на това, което е наистина важно. Моментите, които имат значение. И за хората, без които не можем и не искаме да си представим живота си.
Докато танцувам с любовта на живота си в навечерието на Коледа, се кълна, че чувам тих звън на камбанка. И ако вярвате на това, което се казва в легендата, тогава някъде един ангел е получил крилата си.
Назад към част 5 Напред към БОНУСИ
