Глава 2
ЛЕКС
Гледах как Трикси влезе в бара със съпруга си – вицепрезидент на местния моториски клуб. Големият, едър мъж, който флиртуваше с мен предната вечер, беше зад тях, а очите му обикаляха из помещението и мълчаливо възприемаха всичко.
После погледът му се спря върху мен.
– По дяволите, Трикси. Дала ли си вече ключове на момичето? – Попита мъжът, като не откъсваше очи от моите. Преглътнах трудно, откъсвайки поглед от него. Този човек беше нещо съвсем друго. Никога досега не бях имала мъж, който да ме засегне – не и до този – и той ме засегна силно.
– Тор, остави Лекс на мира. – Скара му се Трикси.
Значи това беше името му.
Честно казано, разбирах защо е получил това име. То му подхождаше. Имаше руса коса, която падаше до раменете му, а очите му бяха великолепно тъмносини. Беше едър – изключително мускулест. Татуировките покриваха откритата му кожа.
Би трябвало да е незаконно за мъжете да изглеждат толкова добре, колкото него.
– Само се подигравам, Трикси – каза ѝ Тор. Той я целуна по върха на главата, което накара Алекс да се намръщи срещу него. Руменина оцвети бузите ми. Никога не бях ставала свидетел на това как жена получава толкова много братска обич, докато Трикси не ме нае тук.
И тази обич се разпространи сред служителите ѝ.
Когато Трикси разбра, че все още нямам къде да отседна и че съм напълно без пари, тя ми беше дала ключовете от бара и ми беше казала, че мога да остана на дивана в офиса, докато събера достатъчно пари, за да си намеря собствено жилище. Точно по този начин имах покрив над главата си и храна в стомаха си всяка вечер, като в същото време все още печелех пари.
Трикси наистина беше твърде мила за собственото си добро, но в момента ѝ бях изключително благодарна. Честно казано, тя ми спасяваше живота.
Тор се приближи до бара, зад който се намирах, и седна на един от столовете, като чувствено ме обхождаше с очи. Всеки нерв в тялото ми се изкриви. Трябваше да се сдържа да не се наклоня към него.
Това нормално ли беше?
– Нямаш ли къде другаде да бъдеш? – Попитах го откровено, като присвих очи към него. С Тор бях далеч от полето си на компетентност. Бях свикнала да бъда незабелязана, но този човек имаше начин да ме открива и да ме гледа, което беше леко изнервящо.
Не се нуждаех от привличане на вниманието към мен, без значение колко приятно е то. Едно, че се опитвах да се държа ниско – да не привличам вниманието към себе си. Шибаният ми живот зависеше от това точно в този момент, като се има предвид, че бившият ми и неговият клуб бяха на лов за мен. Второ, Тор носеше нашивка. Не бях глупава. Знаех какво означава това и отказвах дори да си помисля за каквото и да било с Тор, дори да беше просто безсмислено чукане.
Клубовете бяха неприятности – неприятности, които наистина вече не исках. Бившият ми ме беше съсипал, а всичките му членове на клуба се отнасяха с жените в него като с нищожества.
Кожата ми настръхна само при мисълта за това.
– Не – отвърна Тор, а устните му се наклониха в забавна усмивка. Сърцето ми се преобърна в гърдите. Господи, защо беше толкова секси? – Аз съм тук, докато Трикси не затвори бара за през нощта. – Информира ме той. Въздъхнах. Не бях сигурна дали ще мога да отблъсквам ухажванията му толкова дълго. Той наистина беше съблазнителен. – Тази вечер ще си имаш работа с мен, скъпа.
– Достатъчно е да кажа една дума на Трикси и тя ще те изгони оттук и ще нареди на някой друг от клуба да дойде. – Напомних му, макар да не бях сигурна дали имам смелостта да призная поражението си по този начин.
Той се усмихна, а очите му блестяха от забавление. Той сви рамене.
– О, знам, но ти не си такава страхливка, нали, скъпа? – Попита той, макар че, съдейки по тона на гласа му, вече знаеше отговора. Майната му, как можеше вече да каже толкова много за мен от толкова малко време? Той ме изучаваше за момент. – Изглеждаш доста притеснена от факта, че един мъж може да бъде привлечен от теб и да се интересува от теб, Лекс. – Коментира накрая.
Дъхът ми заседна в гърлото, а очите ми се разшириха. Той беше уцелил пирона право в главата. Исусе Христе. Той беше някакъв странен екстрасенс?
Аз бях обикновена. Не бях забравила този факт и бившият ми се беше погрижил никога да не го забравя. Колко пъти го бях хващала да чука случайни курви в клуба, без дори да си направи труда да се извини за това, а вместо това обръщаше всичко срещу мен, като изкарваше всичко моя вина, защото нямах красиви черти или секси тяло, достойно за модел, което да го възбужда постоянно?
– Излез от главата си, скъпа. – Подкани ме Тор, връщайки ме към настоящето. Поех си дълбоко дъх и се съсредоточих отново върху мъжа пред мен. – Добре ли си? – Попита той.
Кимнах с глава с леко отривисто движение, отчаяно опитвайки се да върна маската си срещу него.
– Трябва да ме оставиш на мира. – Най-накрая успях да му се развикам.
Той дори не се притесни от тона ми, нито от това колко силно исках просто да си тръгне.
– Кажи ми, скъпа. Имала ли си някога мъж, който наистина да те накара да се чувстваш добре – като шибаната богиня, на която приличаш? – Попита ме той. Задуших се от слюнката си, докато челюстта ми се отвори от шок от прямотата му. Господи Боже, никога досега не бях срещала мъж като Тор, а прямотата му ме хвърляше в ужас.
– Приемам това за „не“ – каза Тор с леко поклащане на главата, а в очите му проблясваше разочарование. Ръцете ми се разтрепериха. – Проклет срам, Лекс. – Той леко хвана китката ми, придърпвайки ме по-близо до бара, докато тъмните му очи се впиваха в зелените ми с такава интензивност, че ме оставиха без дъх, а коленете ми отслабнаха.
– Дай ми възможност, Лекс, и аз ще те накарам да свършваш отново и отново. – Очите ми се разшириха, устните ми се разтвориха. – Искам тези твои красиви, зелени очи да изглеждат като мъх в хладна, лятна сутрин дълбоко в гората. – Облизах си устните, напълно запленена от него, неспособна на последователна мисъл. – Всичко, което трябва да направиш, е да ми кажеш, че искаш това, скъпа, и аз ще сбъдна всяка твоя мечта.
С това той пусна китката ми и се смъкна от бара, като се отправи към масата, на която седеше Алекс, без да каже и дума. Стиснах смъртоносно плота, докато си поемах треперещ дъх, правейки всичко възможно да възвърна самообладанието си.
Светци. По дяволите.
– Добре ли си? – Попита ме тихо Трикси, като сложи ръка на рамото ми. Цялото ми тяло трепереше. Може би Тор наистина беше бог, защото как, по дяволите, ми въздействаше толкова силно?
Изпуснах тежък дъх.
– Господи Боже. – Задуших се. – Как го правиш? – Попитах я, като имах предвид, че е с Алекс. Бях виждала колко мил може да бъде с нея, но съпругът ѝ беше адски интензивен. Но тя го приемаше с такава лекота.
Тя ми се усмихна.
– Те са интензивни, Лекс, но са добри мъже. Те няма да те наранят, скъпа. Не знам от какъв ад си дошла, но можеш да повериш живота си в ръцете на всеки мъж от Дивите врани MC и те ще го защитят с цената на живота си. – Увери ме тя.
Това звучеше като рай, но не бях сигурна, че бих могла да се справя с всичко, свързано с Тор. Мъжът беше толкова… всичко, което правеше и казваше.
– Всички ли са толкова силни като него? – Попитах. – Алекс изглежда толкова кротък през повечето време, а Тор е много втренчен в лицето ти.
Трикси се изсмя.
– Всеки член, носещ нашифка, може да бъде интензивен по свой собствен начин, скъпа. Ще се убедиш в това по-късно тази вечер. Мъжете имат нещо за празнуване тази вечер, така че всички ще дойдат.
Очите ми се разшириха, докато сърцето ми биеше хаотично в гърдите – от страх или от очакване, обаче не бях сигурна.
– Всички? – Изпищях. Не бях сигурна дали ще мога да се справя с присъствието на цял клуб – не и след целия ад, през който бях преминала в последния, в който бях.
Трикси се засмя тихо, не разбирайки страха ми, но не можеше и да го разбере, тъй като така и не ѝ казах, че бягам.
– Просто запомни какво ти казах, Лекс. Те са добри момчета. От каквото и да бягаш, те са хора, които искаш да са на твоя страна.
Сърцето ми заби още по-силно в гърдите, докато я гледах. Тя знаеше. Едва бях започнал работа тук, а тя знаеше. Откъде, по дяволите, знаеше?
– Имам нужда от въздух. – Задъхах се и я подминах, докато се насочвах към кухнята, бутайки се покрай двама от готвачите – почти ги съборих – в бързината си да изляза навън.
Стиснах се за гърдите, когато паднах по задник на земята, отчаяно опитвайки се да вкарам малко въздух в лишените си от кислород дробове. В очите ми се появиха сълзи, а главата ми отиде на тъмно място. Захленчих, като с ръце драпах по ризата си.
– Хей, хей – не си тръгвай. – Заговори тихо Тор, докато масивната му рамка коленичи пред мен. Стиснах очи, главата ми започна да ме боли. – Остани с мен, скъпа. Погледни ме – съсредоточи се върху мен, да? Това е просто пристъп на паника – ще мине. – Той ме успокои.
Вдигнах разплаканите си очи към него, мразех, че горещи сълзи се плъзгат по бузите ми – мразех, че ме вижда толкова уязвима и слаба. Но за първи път в живота си не бях сама по време на един от пристъпите си на тревожност.
Тор беше тук с мен – силен и стабилен.
– Дишай. – Подкани ме той. – Ще мине. – Увери ме. – Знам, че боли, но просто дишай.
Той протегна ръка и я притисна към горната част на гърба ми, точно там, където ме болеше, прилагайки лек натиск. Изхлипах, докато всмуквах въздух в дробовете си.
– Продължавай да дишаш, Лекс. Вървиш толкова добре, скъпа.
След като болката отшумя и можех да дишам нормално, избърсах бузите си.
– Съжалявам. – Изревах.
– Няма за какво да се извиняваш, скъпа. Всеки преминава през своите собствени гадости. Ако съм бил прекалено интензивен, съжалявам. – Извини ми се той, като звучеше, че искрено съжалява за действията си.
Хванах ръката му в моята, когато той се приготви да се изправи. Не бях готова да се върна в този бар, а след случилото се току-що не исках да бъда сама.
След пристъп на тревожност главата ми обикновено отиваше на много тъмни места. Не можех да понеса мисълта, че ще остана сама точно сега.
Отчаяно ми трябваше компания.
– Тор, можеш ли да… можеш ли да видиш дали Трикси ще ме пусне да пренощувам и после да ме изведеш оттук? – Помолих го. Майната му на всичко. Бях приела предложението му. Просто трябваше да направя нещо – шибано нещо – което да ме разсее.
– У вас? – Попита ме, като срещна очите си с моите.
Поклатих глава.
– Това е моето място – прошепнах аз. Очите му проблеснаха при тази новина, а изненадата озари сините му очи. – Където и да живееш, това е добре – казах му аз.
Той се наведе напред и натисна целувка на челото ми. Затворих очи, а сърцето ми заби хаотично в гърдите при нежния жест.
– Чакай ме тук. – Нареди ми той. – Ще се върна. – Той потупа брадичката ми с кокалче, принуждавайки ме да погледна към него. – И дръж тези очи отворени – назовавай нещата, които виждаш, ако това помага – но не се вглъбявай в главата си.
С това той стисна ръката ми, преди да я пусне и да се върне в бара, за да отиде да говори с Трикси.
Назад към част 1 Напред към част 3
