Ема Чейс – Кучката отвръща на удара (Кейт POV)
Мъжете обичат „Междузвездни войни“. Не по същия начин, по който жените обичат „Титаник“ или „Тетрадката“ – плача всеки път, когато ги гледам. Но „Междузвездни войни“ са различни за мъжете. Това не е просто забавление.
Те вярват в тях.
Това е техният наръчник, тяхната Библия. Очевидно всички тайни на живота могат да бъдат открити във филмите на Джордж Лукас. Поне в първите три. Според Дрю последните три са „гадни“.
Сега гледаме „Империята отвръща на удара“.
Дрю и аз живеем заедно от малко повече от месец. Но ми се струва, че е минало повече време. Знаеш ли, когато си боядисваш косата? И само след ден-два не можеш да си спомниш как си изглеждала преди това? Не можете да си представите времето, когато косата ви не е била в този жив, многолик нюанс? Това е много подобно.
Ето ни – на пода, сгушени под купчина възглавници и одеяла, ядем пуканки – докато Хан Соло е на път да бъде замразен в карбонит. А и Маккензи също е тук. Александра и Стивън ни помолиха да я гледаме следобед.
– Не го разбирам.
Очите на Дрю не се откъсват от плазмата.
– Какво не разбираш?
Сядам, докато обяснявам.
– Мъжът най-вероятно е на път да умре, а жената, която е искал през цялото време, най-накрая му казва, че го обича – и какво казва той? Аз знам? Що за реплика е това?
Дрю изглежда истински шокиран.
– Ами… най-великата в историята на киното?
– Защо просто не каза, че и той я обича?
Той сяда, като ми отделя цялото си внимание. Пригответе се да бъдете обучени в тънкостите на мъжката логика.
– Защото е Хан Соло, по дяволите. Той е най-готиният човек в галактиката. Не е нужно да казва, че я обича – погледни всичко, което е направил за нея. Тя вече трябва да знае.
Типично. Поклащам глава и поглеждам към Маккензи, която седи между нас.
– Когато се влюбиш? Потърси човек като Люк.
Дрю е силно обиден.
– Не. В никакъв случай…
– Той е сладък. Смел, но чувствителен.
– Люк е хленчеща малка кучка до „Завръщането на джедаите“.
Маккензи посяга към калкулатора си и добавя десет към сметката. Пропуснахте ли буркана за лоши думи, който стои на масичката за кафе? Да – той е почти пълен. Казвам, че Дрю просто трябва да ѝ купи Ферари сега. Докато стане достатъчно голяма, за да го кара, ще са почти равни.
– Ако решиш, че искаш да се омъжиш, Маккензи – някой ден – трябва да е за човек като Хан.
Маккензи обръща глава от Дрю към мен, сякаш гледа мач на Уимбълдън.
– Той е егоист и егоистичен. Винаги бяга с космическия си крайцер…
– За теб това е „Хилядолетният сокол“ – прекъсва ме Дрю.
Не обръщам внимание на поправката му.
– И той очевидно е плейбой! Женкар. Защо искаш Маккензи с такъв човек?
– Поправка: той е женкар. Докато не срещна Лея. Тя го промени. И Маккензи – подобно на Лея – ще бъде умна, силна и властна. Тя ще изяде за закуска слабак като Люк. Хан, от друга страна, ще върви в крак с нея. Ще я държи доволна.
Той се усмихва – по онзи начин, който кара стомаха ми да се свие – и добавя:
– Като нас.
Усмихвам се подигравателно.
– Но аз никога не съм доволна. Винаги искам повече.
Гласът на Дрю се понижава внушително.
– Тогава предполагам, че ще трябва да се потрудя повече.
И точно по този начин се озоваваме в Страната на похотта. Свикнете с това – случва се често. Погледите ни се засичат, а устата ни се приближава една към друга. Не се притеснявайте за Маккензи; това не е нищо, което да не е виждала преди.
Дрю е голям почитател на PDA. Защото, когато става дума за обич – и за всичко останало, той е нетърпелив и разглезен. Така че ако иска да ме докосне, да ме целуне? Той го прави. И наистина не му пука кой е наоколо в този момент.
В зависимост от обстоятелствата това може да бъде наистина възбуждащо или невероятно разочароващо.
Преди устните ни да се докоснат, телефонът звъни. И русата глава на Маккензи се появява между нас.
– Ще го взема!
Александра каза, че напоследък много обича да отговаря на телефонни обаждания.
– Еванс и Брукс танцуват отново?
Приятно звучи, нали?
Тя слуша в слушалката, после се обръща към Дрю.
– Чичо Дрю, това е портиерът. Казва, че има пакет за теб.
– Кажи му да подпише, че го получава, а аз ще го взема по-късно.
Тя го прави. След това слуша отново и казва:
– Той каза, че е пре-из-из-из-из.
Дрю сбърчва вежди, чудейки се какво може да е това.
– Добре. Кажи му да го изпрати нагоре.
Дрю спира филма на пауза. Преди да се изправи, той вдига ръката ми и я целува нежно. А очите му обещават още нещо.
Това е първият ни облечен уикенд. И въпреки че обожавам Маккензи, ще излъжа, ако кажа, че не очаквам с нетърпение някое занимание, което да не е от категорията „Г“ по-късно. Да – казвам се Кейт и съм новопоявила се сексуална наркоманка.
Но хайде, погледни мъжа. Можеш ли да ме обвиниш?
Дрю отваря вратата и един униформен мъж му подава клипборд, преди да плъзне голяма картонена кутия – с дупки отгоре – през вратата. Дрю се подписва, поглежда към кутията и я рита с крак.
– Какво е…
Преди да успее да довърши, от кутията се чува хор от звуци.
Мяукане.
Челюстта на Маккензи спада, докато тя тича напред.
– Звучи като котенца! – Тя сваля капака на кутията. – Така е! Цялата кутия е пълна с котенца!
Неможе да бъде. Изправям се и поглеждам вътре. Точно осем котенца.
Дрю поглежда обвинително към доставчика.
– Какво, по дяволите, е това?
– Това са твоите приемни котенца.
– Моите какво?!
Човекът проверява таблото.
– Дрю Евънс, нали?
Той кимва.
– Записали сте се за приемен родител на животни. Това са вашите подопечни за следващите четири до шест седмици.
Дрю вече клати глава.
– Не съм се записвал за нищичко. Мразя котките – те са домашните любимци на Сатаната.
Човекът подава на Дрю клипборда.
– Тук не пише това.
По това време Маккензи вече гука и гали кутията с мяукаща козина. А аз прикривам устата си, за да не се разсмея.
Разбрахте ли го вече?
– Аз ще я убия. Кълна се в Бога! До края на този ден ще бъда единствено дете!
Точно тогава започвам да се смея. Силно. И го питам:
– Какво очакваше? Направил си така, че на Коледа сутринта в апартамента ѝ да бъде доставено селскостопанско животно.
– Това беше подарък! Това е просто подло.
Дрю връща клипборда на човека.
– Вземи ги обратно. Имало е объркване. Те не могат да останат.
Човекът изглежда разочарован.
– Това е много лошо. Без теб тези малки момчета ще бъдат евтаназирани до края на деня.
Големите кръгли сини очи се взират в Дрю.
– Какво означава евтаназиране, чичо Дрю?
Дрю гледа тъжното ѝ лице около пет секунди. След това навежда глава в знак на поражение.
– По дяволите.
Усмихвам се на Маккензи.
– Означава, че котенцата остават, скъпа.
– Ура! – Тя започва да ги вади от кутията едно по едно.
Човекът-коте се обръща, за да си тръгне.
– Честит празник. Бог да ви благослови.
Дрю се намръщва.
– Да, да. Щастлива Нова година.
След това ритва вратата и я затваря.
– Ще те нарека Нала, а теб Симба, а теб Пухчо, а теб Мъфи… и ще те наричам Дрю Джуниър! Той прилича на чичо Дрю, нали, лельо Кейт?
О, да – аз вече съм леля Кейт. Колко страхотно е това?
– Прилича. Много е красив и изглежда и умен. Не мислиш ли, Дрю?
Той все още се надува.
– Да. Фантастично. Хей, имам една идея – да заведем Дрю Джуниър и приятелите му до река Хъдсън и да видим дали могат да плуват?
Тръгвам към приятеля си.
– Не искаш да го правиш. – Когато Маккензи все още е съсредоточена върху котенцата, плъзгам ръка под тениската на Дрю и прокарвам нокти по коремната му преса.
Това привлича вниманието му.
– Не искам ли?
Запазвам гласа си тих.
– Не. Защото спасяването на бедни беззащитни животни ме възбужда…
Дрю повдига вежди.
– Колко горещо?
Облизвам си устните. Той ме наблюдава.
– Много. Вероятно ще трябва да ме охладиш с… кубчета лед… или бита сметана…
Той слага ръце на бедрата ми и ме придърпва напред.
– Мммм. Може би… котенцата все пак имат своите добри страни.
Усмихвам се и кимам. И тогава устата ни се съединява. Обгръщам шията му с ръце, а краката ми се отлепят от пода, когато Дрю ме вдига.
Тъкмо когато езикът му излиза да си играе, Маккензи извиква:
– Чичо Дрю! Симба пикае на килима!
Той въздъхва. И притиска челото си към моето.
– Ще изпратя сметката на Кучката, когато почистя килимите. Не… по-добре… ще ги сменя. Това ще я ухапе по задника.
Не искам той да е прекалено съсредоточен върху войната със сестра си. Не и когато има толкова много други – по-приятни – неща, върху които би могъл да се съсредоточи.
– Остави го, Дрю. И след като Маккензи си тръгне, можеш да ме ухапеш по задника вместо нея.
Той се смее. И ме пощипва по ушната ми мида.
– Права си. Това ще е много по-забавно.
