Глава 3
ТОР
С последен притеснен поглед към все още леко треперещата Лекс, която седеше на земята, се втурнах обратно в бара, за да намеря Трикси. Тя сервираше напитки, а тълпата вече започваше да се стича за вечерта.
– Къде е Лекс? – Попита ме тя.
– Не се чувства добре – казах ѝ. Трикси спря да смесва питието, с което се занимаваше, и ме погледна с една-единствена извита вежда. Знаех, че нито за секунда не е повярвала на глупостите, които казах. Въздъхнах, като грубо прокарах ръка по лицето си. – Трикси, тя имаше пристъп на тревожност – казах ѝ тихо, знаейки, че ако някой би го разбрал, то това е тя. Бях станал свидетел на това колко изцедена и изтощена беше след един такъв, бях наблюдавал как Алекс ѝ говори, принуждавайки я да се съсредоточи върху него.
Лицето на Трикси падна, в очите ѝ проблесна вина. Не бях сигурен за какво е вината, но не я подложих на съмнение. Знаех, че е разговаряла с Лекс, преди тя да изскочи навън, така че може би е казала нещо, което е предизвикало нападението. Но знаех, че вече бях смазал жената, преди Трикси да се появи при нея.
– Кажи ѝ, че съм казала да си вземе почивка до края на нощта. – Информира ме тя. Въздъхнах с облекчение, честно казано, притеснявах се за жената, която ме чакаше да се върна навън при нея. – Заведи я някъде, Тор, но не я насилвай…
Прекъснах я с присвиване на очи.
– Сериозно, Трикси, аз не съм задник. – Напомних ѝ. Тя ми се усмихна.
– Знам. – Каза ми тя. – Кажи на Алекс, че си тръгваш.
Кимнах веднъж, преди да тръгна към масата, на която седеше Алекс. Грейв и Грим се бяха присъединили към него. Алекс погледна към мен.
– Няма нужда. – Каза ми той, преди да успея да си отворя устата. – Мога да чета по устните. – Напомни ми той. Извърнах очи. Тази проклета военна подготовка беше полезна, но понякога можеше сериозно да ми лази по нервите – Изведи я оттук. Само не забравяй, че имаме църква в девет сутринта. – Напомни ми.
– Разбрах, вицепрезидент – казах аз, завъртях се на петата на ботуша си, за да се върна обратно към задния вход на бара. Видях как Алекс се измъкна от мястото си, преди да си тръгна, и се насочи към бара, за да помогне на Трикси да обслужи посетителите.
Лекс се беше облегнала на стената с ръце, преметнати през коленете. Наблюдаваше предпазливо обстановката, а дишането ѝ вече беше изравнено. Погледна към мен, когато излязох от задната врата. В очите ѝ имаше леко изгубен поглед, който разкъсваше душата ми.
– Добре си. – Казах ѝ грубо, докато протягах голямата си ръка към нея, за да ѝ помогна да се изправи от земята.
Тя постави по-малката си ръка в моята, позволявайки ми внимателно да я издърпам нагоре. След като поставих ръката си на долната част на гърба ѝ, я поведох към предната част на бара, където беше паркиран мотора ми. Качих се на него и ѝ подадох каската си.
– Каква ще носиш? – Попита тя, като погледна каската в ръката си.
– Кожата на главата ми – отговорих аз. Тя извърна очи към мен, но устните ѝ трепнаха от усмивка. Ето така. Сега просто трябваше да я държа настрана от мислите ѝ. – А сега се качи – наредих аз.
Тя ми се намръщи, но си сложи каската, преди да се плъзне зад мен. Веднага ме обгърна с ръце, а членът ми трепна в отговор в дънките. Всяко парченце от нея беше меко, а начинът, по който гърдите ѝ се притискаха към гърба ми, и начинът, по който бедрата ѝ се усещаха върху мен – ебаси, никога не бях искал някого толкова силно. Заключих челюстта си и запалих двигателя, преди да потегля по улицата, а дългата ми до раменете руса коса се развяваше зад мен.
Когато спряхме до моята тиха, малка къща, изключих двигателя, като я оставих да се смъкне преди мен. Тя се загледа учудено около себе си.
– Боже мой. – Въздъхна. – Красиво е тук, Тор. – Майната му. Обичах начина, по който името ми звучеше в устните ѝ.
Повдигнах рамене и пъхнах ръце в джобовете си.
– Баща ми ми го остави – казах ѝ. – Той сам построи къщата, изкопа езерото, построи кея. Никога не е наемал помощници. Единствената помощ, която имаше, бях аз.
– Невероятно е. – Каза ми тя, като ме погледна с тези красиви, зелени очи. По дяволите, аз си падах по тях.
Наклоних глава към малката къщурка.
– Да влезем вътре. Бих могъл да изпия една бира.
Тя ме последва по стъпалата на верандата, а очите ѝ пробягаха по дървената конструкция. Отключих входната врата и я отворих, като при това светнах лампата вдясно от мен.
– Какво те доведе в Хоуп, Лекс? – Попитах я, докато отивах в кухнята, отивайки направо към хладилника, където знаех, че ме чака студена бира. Ако нямах нищо друго в хладилника си, винаги имах бира.
Махнах капачката на една от тях и я протегнах към нея. Тя я взе с малка благодарност. Отворих още една за себе си.
– Трябваше да сменя обстановката. – Отговори неясно тя.
Погледнах я с вдигнати вежди, докато отпивах дълго от ледената течност. Това бяха пълни глупости, ако някога съм чувал такива.
– Никой не решава, че има нужда от промяна на обстановката, и не решава да се премести в Хоуп, Тексас – казах ѝ направо. Тя не погледна в очите ми и това я издаде. – Сан Антонио, Хюстън, Далас, по дяволите, може би дори Тексаркана, но не и Хоуп – казах ѝ аз.
Очите ѝ заблестяха от нервност и още тогава разбрах, че тя бяга от нещо или от някого. Поставих бирата си на плота, като опрях бедрото си на него, кръстосвайки мускулестите си ръце върху широките си гърди, като държах погледа си неподвижен върху нейния.
– От какво бягаш, Лекс? – Попитах я направо.
– Нищо. – Развика ми се тя защитно, присвивайки очи към мен, докато свиваше рамене, готова за спор.
Аз бях твърде готов да и го дам.
– Не е нищо. – Отвърнах ѝ. Очите ѝ се насочиха към входната врата и аз направих заплашителна крачка към нея, дръзвайки да избяга към тази врата. Тя нямаше да направи и две крачки, преди да я спра. Не знам защо се чувствах толкова проклет защитник спрямо нея, но беше така.
– Дори не си го помисляй, Лекс. Дойде да избягаш тук. Докарваш каквото и да е, от което бягаш, точно на прага на шибаните Диви врани. Така че започни да говориш. – Наредих.
– Това не е твоя проклета работа. – Присмя ми се тя.
– Като по дяволите, не е. – Изръмжах ѝ. – Ние управляваме тази проклета част от страната, скъпа. – Напомних ѝ. Ето защо нямах шибана старица. Те са твърде много проклети неприятности – твърде много шибана драма – и никога не слушат, по дяволите. – Всеки шибан път, когато някой се затича към Хоуп, той носи всичките си шибани проблеми със себе си, а моят шибан клуб трябва да играе шибаните рицари в блестящи доспехи. Така че, курво, изливай, скъпа, за да имаме проклетия аванс в това говно.
– Не съм длъжна да ти отговарям. – Изръмжа тя, удари бутилката с бира в плота, обърна се на пета и се отдалечи от мен към входната врата.
– Лекс, направи още една проклета крачка и обещавам на Бога, че ще те чукам, докато краката ти престанат да работят – предупредих я аз.
Тя ми махна през рамо, като все още вървеше със сила към входната врата. Гневът ме връхлетя във вените ми.
– Майната ти, Тор. – Изръмжа над рамото си. Това беше всичко.
Изгубих шибаното си спокойствие.
Тръгнах след нея и я хванах за ръката, като я дръпнах обратно към себе си. Прехвърлих я през рамото си, докато тя крещеше срещу мен, удряйки ме по гърба, но ударите ѝ дори не ме засегнаха.
– Пусни ме на земята, Тор! – Изкрещя.
Ударих я по задника – силно. Тя изпищя от тревога.
– Млъквай, Лекс. – Изръмжах, докато се запътих към спалнята си, като я хвърлих безцеремонно на леглото. Разтърсих се и ядосано ѝ посочих с пръст, докато тя се опитваше да се изправи. – Мръдни, Лекс, и ти се кълна, че ще те прегъна през шибаните си колене и ще напляскам хубавото ти малко дупе, докато не се зачерви и покрие с отпечатъци от ръцете ми, разбираш ли?
Очите ѝ се разшириха от шок при думите ми, а после потъмняха до най-красивия нюанс на тъмнозелено, който бях виждал през живота си. Издърпах тениската си през главата, захвърлих я на пода, докато се измъквах от ботушите си и ги ритах настрани. Очите ѝ нервно се стрелнаха към стената, без да могат да ме погледнат.
– Гледай мен – заповядах аз.
Тя върна погледа си към моя, а гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха, тъй като все повече се възбуждаше от гледката как се събличам пред нея. Очите ѝ обхождаха татуировките ми, а погледът ѝ се впиваше в кожата ми. Беше като пламтяща огнена следа и ме стопли така, както никога досега.
– Искаш ли това? – Попитах я, след като бях напълно гол, бавно галейки члена си, докато тя го гледаше, облизвайки устни.
– Да. – Прошепна, вдигайки очи към моите. – Тор, моля те. – Тя молеше, отвъд границата на грижата, на срама. А на мен това ми харесваше – харесваше ми колко много ме искаше.
Приближих се до нея, издърпах ботушите от краката ѝ, след което бързо започнах да свалям останалите ѝ дрехи, докато тя не легна на леглото ми напълно гола.
И ебаси, беше прекрасна. Винаги съм си падал по по-едри жени, а тази жена, в частност, беше шибано съвършенство за мен.
Аз не правех закуски. Правех шибани ястия.
Тя се пресегна да покрие гърдите си и корема си, където имаше стрии, но аз поклатих глава, хванах нежно китките ѝ, преди да ги притисна към леглото, обхождайки с поглед красивите ѝ форми.
– Тор…
– Ти си шибано красива – уверих я, навеждайки се, за да притисна нежна целувка към една от стриите на корема ѝ. Тя изстена и се изви в мен. Беше ясно, че някога е била доста едра жена, но е загубила по-голямата част от теглото си, макар че все още беше доста дебела.
И на мен това ми харесваше.
– Ще освободя китките ти – казах ѝ аз. – Не се прикривай, защото ще ги вържа зад гърба ти – предупредих я аз.
Дъхът ѝ застина в гърлото, докато кимаше. Поех устните ѝ в мека целувка, но не след дълго започнах да се давя в нея. Тя беше пристрастяваща – шибано пленителна. Задълбочих целувката, като вплетох езика си в нейния. Тя обви ръце около врата ми, като разтвори бедрата си и ми позволи да се озова между тях. Притиснах я към себе си, изкарвайки дълъг стон от гърлото ѝ, докато тя извиваше гърба си, притискайки се още повече към мен.
Оставих ръцете си да се движат по нея, като стисках нежно на някои места. Отдръпнах устните си от нейните, като ги придвижих надолу по тялото ѝ, проследявайки езика си.
– Тор. – Тя изстена, протягайки ръка, за да заплете пръстите си в русата ми коса.
– Ще се погрижа за теб – уверих я аз. – Просто ми се довери, Лекс.
Тя преглътна трудно и кимна. Без усилие повдигнах тялото ѝ и я преместих по-нагоре по леглото. След това хванах бедрата ѝ и вдигнах путката ѝ към устата си, като плъзнах плоския си език между гънките ѝ. Тя извика името ми, а ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите.
Беше красива гледка.
Когато най-накрая свърши в устата ми, я сложих обратно на леглото, като прокарах устни по стриите на корема ѝ, докато стигнах до един назъбен белег. Приличаше на рана от нож. Тялото ѝ веднага се напрегна под мен, но аз бързо прокарах успокояваща ръка по извивките ѝ, отпускайки я отново под себе си въпреки яростта, която се надигаше в тялото ми.
Щях да убия този, който, по дяволите, е имал наглостта да я прободе с нож – да накърни така съвършената ѝ кожа.
Притиснах нежна целувка към белега, преди да продължа, движейки се нагоре по тялото ѝ, докато устните ми не успяха да поемат нейните в дълбока, всепоглъщаща целувка.
– Ебаси – презерватив – изръмжах точно когато се канех да се вмъкна в нея. Ръцете ми трепереха от сдържаност да не кажа просто „майната му“. Рядко отсядах в къщата си – вместо това винаги в клуба – така че, тук нямах презервативи.
Тя поклати глава към мен.
– Чиста съм. – Увери ме. – И се кълна, че не мога да имам деца.
В ума ми се появиха въпроси, но аз ги загърбих.
– Майната му. – Въздъхнах, знаейки, че поемам огромен риск, но възможността да я имам сурова – нищо между нас – ме подтикна да продължа напред.
Вмъкнах се в нея, като тихо изстенах, когато стените ѝ се стегнаха около члена ми. Тя обгърна дебелите си бедра около кръста ми, като ги стегна, притискайки бедрата ми. Обгърнах я с една ръка, за да се подпирам на тялото си върху нея, докато стигах надолу и хванах с ръка едната ѝ буза.
След това я чуках, докато краката ѝ не се сринаха до мен, без да могат да се държат.
И не спрях дотук. Чуках я в продължение на часове, като се принуждавах да не свърша, докато тя не се изчерпа напълно под мен и слънцето не се показа над хоризонта.
Бях мъж, който държи на думата си, и я бях предупредил, че ако направи още една крачка към входната врата, ще я чукам, докато не може да ходи.
Паднах до нея и веднага се пресегнах да я прегърна, докато придърпвах одеялата върху нас. Тя леко се напрегна, но аз прокарах загрубялата си ръка по гърба ѝ, успокоявайки я, отпускайки я към мен.
– Просто заспивай – казах ѝ тихо, като притиснах устни към върха на главата ѝ.
Майната му на всичко, исках я – отново и отново.
По дяволите. Момчетата бяха прави. Лекс щеше да се превърне в моята стара дама. Бях се привързал – целият в шибана готовност.
Назад към част 2 Напред към част 4
