Глава 12
РОНАН
Челюстта на Ларк падна.
– Какво?
Какво, по дяволите, съм си мислел? Това не беше разговор за първа среща. Защо току-що бях казала това?
– Не съм разказвал на много хора за това. – Въздъхнах, без да съм съвсем сигурен къде е филтърът ми тази вечер. Очевидно е изчезнал.
– Не е нужно да ми казваш. Разбирам, ако искаш да го запазиш в тайна.
Повечето жени сигурно щяха да слюноотделят от сочната история. Но не и Ларк. Погледът в очите ѝ говореше много. Това беше моят избор. Тя нямаше да настоява.
Което я правеше правилния човек, на когото да разкажа. Преди Гертруда. Преди някой друг в Каламити да изрови новинарска статия от инцидента. Исках Ларк да знае истината.
– Бих искал.
– Добре. Нека накарам Рен да се успокои. – Тя се изправи, взе дъщеря си от столчето за хранене и я отнесе до кухненската мивка.
Събрах контейнерите за храна за вкъщи, след което я последвах, като изхвърлих всичко в кофата за боклук, докато тя избърсваше лицето на Рен и миеше ръцете си. С Рен, която бълбукаше и риташе с крака, се оттеглихме в хола, избягвайки играчките на пода, докато аз се настанявах в единия край на дивана на Ларк, а тя седеше на другия.
– Топка. – Рен се помъчи да слезе, после се запъти към една розова топка, взе я и я поднесе към мен. – Топка.
– Можеш ли да я хвърляш? – Протегнах я, за да я хване. Тя ме погледна с онзи свой прекрасен сериозен поглед, преди да я изтръгне от дланта ми. След това се нави и я хвърли през цялата стая.
Ларк леко ръкопляска на Рен, а момичето се засмя.
– Хубаво хвърляне. – Протегнах ръка за петица.
Вместо това Рен ми подаде юмрук.
Не бях прекарвал много време с малки деца. Няколко от братовчедите ми имаха деца, но ги виждах само при случайни семейни събирания. Но имаше нещо в Рен. Имаше искра като майка си. Като светулка.
Ларк посегна към дистанционното на телевизора и го включи, докато Рен се приближаваше, за да вземе топката си и да я подхвърли отново във въздуха. Но когато забеляза анимационните филми, тя се свлече на задника си и взе пръстен, който удари няколко пъти, преди да го пъхне в устата си.
– Беше преди три месеца – казах аз, като вдигнах разговора от масата.
– О. – Ларк се премести, свивайки краката си на дивана, за да се обърне към мен. – Това е… наскоро.
– Ние сме разведени от пет години. Но поддържахме връзка. Предимно Кора ми се обаждаше, когато имаше нужда от помощ в къщата.
– Тази сръчност, за която ми разказваше. – В тона на Ларк имаше лека закачка, сякаш усещаше, че това, което щях да ѝ кажа, е шибано тежко и се опитваше да разведри обстановката. Оценявах това повече, отколкото тя някога щеше да разбере.
Предпочитах лекия разговор. Закачки с приятели. Подигравки със семейството. Рядко отвръщах на здравословен дебат за политика, религия или спорт. Но когато ставаше дума за справяне с бедствията в реалния живот, добре… Бях по-добър, когато ставаше дума за проблеми на клиента, а не за моите собствени.
– Когато я купихме, къщата беше частично преустроена – казах на Ларк. – Останалото направих сам, докато бяхме женени. След развода Кора откупи моя дял с пари от наследство. Трябваше да настоявам да я продадем.
– Защо казваш това? – Попита Ларк.
– Защото тогава нямаше да имам тази връзка. Когато започнах да работя като адвокат, имах толкова малко свободно време. Напъвах се да се доказвам пред партньорите, така че часовете, в които можех да се откъсна от фирмата и да се потопя в някой домашен проект, бяха ценни. Чувствах тази лоялност и това ме караше да се връщам.
– Към къщата? Или към нея? – Попита Ларк.
– И към двете – казах аз. – Не съм добър в признаването на поражения. Възможността да остана приятел с бившата си съпруга беше начин да кажа, че не съм се провалил с гръм и трясък в брака си. Но с течение на времето се върнах повече заради къщата, отколкото заради Кора. Като казвам това, изглеждам като кретен, но това е истината.
Преди всичко с Ларк исках да бъда честен в това отношение, за да знае тя кой точно съм.
– Не мисля така – каза тя. – Това е бил и твоят дом.
– Аз обичах тази къща. Беше ми трудно да я оставя да си отиде, но разводът беше моя идея, не на Кора. И двамата бяхме нещастни, но тя искаше да се преструва, че животът е перфектен. Това беше изтощително. И аз просто не можех повече да го правя.
И до ден днешен се чувствах виновен, че съм си тръгнал. Въпреки че това беше правилното решение за мен самият, вероятно винаги ще нося тази вина.
– Както и да е, преминахме през развода. Поддържахме връзка. Опитвахме се да запазим отношенията си приятелски. Когато преди три месеца тя ми се обади, защото нещо не било наред с мивката в кухнята, не се замислих много. Просто ѝ казах, че ще ѝ помогна. Така че отидох една вечер след работа, за да проверя.
Бях закъснял да отида. Планът ми беше да отида около шест, но докато изляза от офиса, изтичах до вкъщи, за да се преоблека и да взема някакви инструменти, беше станало почти девет, когато най-накрая стигнах до Кора.
– Влязох и още щом прекрачих прага, разбрах, че нещо не е наред.
– Как? – Попита Ларк.
– Мястото беше разхвърляно. Навсякъде имаше неща – от мръсни дрехи, през чинии до бутилки от бира.
– Замени бирените бутилки с играчки и току-що описа тази къща.
Усмихнах се, отново благодарен за лекомислието.
– Това беше различно. Това не беше просто безпорядък, това беше мръсотия. Никога няма да забравя миризмата. Като на развалена храна и застояли повръщаници.
Ларк се намръщи.
– Отвратително.
– Когато отидох, тя беше в кухнята и пушеше цигара. Кора не пушеше.
– Колко време беше минало, откакто не бе ходил там?
– Пет месеца, плюс-минус. Последният път, когато се отбих там, беше през лятото. Една от вратите не искаше да се затваря и трябваше да поправя една панта.
– И не е било разхвърляно?
Поклатих глава.
– Не. Беше чисто. Както винаги.
Или просто не бях забелязал признаците, че Кора е тръгнала надолу. Тя винаги е била добра в прикриването на чувствата си.
– Попитах я какво се случва. Защо пуши. Защо къщата е катастрофа. Тя отговори, като извади папка, пълна със снимки, които е направила. Снимки на мен.
Ларк седна по-изправена.
– Като тези от брака ви?
– Като след развода ни. Снимки, които би могла да направи само ако ме е следяла.
– Защо? Ако бяхте разведени, защо ще те следи?
– За да знае с кого съм спал.
Ларк зяпна.
– Какво?
– На всяка снимка бях аз и някоя жена.
Стотици и стотици снимки. Кора ги беше разпръснала из целия остров. Гледането им беше като удар в корема. Предателството беше като шамар по лицето.
– След развода се срещах с различни хора – казах на Ларк. – Нищо сериозно и не беше често, но всяка жена, която бях виждал през тези пет години, беше снимана. Всяка среща. Всяка втора среща. – Всяка сутрин, в която бях махнал за сбогом на жената, която бях поканил в леглото си предната вечер.
– О, Боже мой. – Очите на Ларк бяха широки като чинийки, а аз дори не бях стигнал до кървавата част. – Това е… Дори не знам какво да кажа.
– Беше меко казано шок. – Наведох се напред, спускайки лакти на коленете си. – Нощта, в която отидох, беше само няколко седмици, след като бях спечелил най-голямото дело в живота си. Беше дело за клевета, по което бях работил две години. Доста от снимките на Кора бяха на мен и на клиентката ми.
– Тя си е мислела, че спиш с клиентката си – предположи Ларк.
– Да. Не бях. Това е граница, която не бих преминал. Но Кора беше убедена, вероятно заради това колко време бяхме прекарали заедно с клиентката ми. Тя е актриса, така че срещите ни често бяха извън офиса. Беше много дискретно. Тя не искаше хората да знаят, че е наела моята фирма. Беше важно да остане така до началото на съдебния процес. Знаехме, че това ще бъде медиен цирк и искахме да го избегнем колкото се може по-дълго.
През повечето време екипът ни се срещаше с нея виртуално. Но имаше моменти преди съдебния процес, когато трябваше да я подготвим за това какво се случва, как да свидетелства и как да отговаря на въпроси. Най-добрият начин да я обучим беше лично. И аз бях водещият, така че поех тази отговорност.
Челото на Ларк се набръчка, сякаш се опитваше да разбере коя е знаменитостта. Но тя не попита. Тя уважаваше тази граница. Малко хора биха го направили.
– Отстрани виждам как Кора щеше да си помисли, че става дума за афера. По дяволите, медиите също спекулираха, че имаме нещо общо. – Което вероятно се дължеше на клеветническата кампания, организирана от бившия съпруг на клиентката ми и неговия рекламен екип.
Клиентката ми беше успешна актриса, но се беше оттеглила от Холивуд след брака си. Бившият ѝ съпруг беше професионален тенисист и двамата бяха токсични. По време на брака си те си бяха казали някои доста ужасни неща. Нямаше нито една наистина невинна страна в тази смесица.
Но след развода им тя се надяваше да забрави това и да продължи напред. Имението им в района на залива беше обявено за продажба. Таблоидите бяха публикували новината за развода им на кориците на списанията по целия свят.
Тя бе запазила мълчание, смятайки, че това са двама души, които никога не е трябвало да се обвързват.
Само че тогава бившият ѝ беше публикувал серия от клеветнически туитове в Twitter. Той не я беше назовал конкретно, но намерението му беше ясно. Беше я разобличил, че има хранително разстройство, както и че е имала афера. Измислил е и пристрастяване към наркотиците и алкохола.
Тъй като репутацията ѝ беше застрашена, тя нямаше друг избор, освен да подаде съдебен иск.
Две години подготовка, съдебни отлагания и успяхме да я изправим пред съдия и жури, което завърши с категорична победа в наша полза. Хонорарът ми щеше да напълни банковата ми сметка за цял живот.
– Вечерта преди да отида при Кора, няколко от нас бяха излезли на вечеря, за да празнуват. Кора имаше снимка, на която разговарям с клиентката си. Бяхме се навели един към друг, защото в стаята, която бяхме резервирали, беше шумно. Единственият начин, по който Кора можеше да я направи, беше да е вътре в ресторанта. Но от този ъгъл изглеждаше интимно. И неизвестно за почти всички, клиентката ми току-що се беше сгодил.
– Значи е видяла теб и клиентката ти близки. Носела е годежен пръстен и си е помислила, че ще се ожениш повторно.
Кимнах с глава.
– Кора се конфронтира с мен. Казах ѝ, че това не е нейна проклета работа и че тя се заблуждава. Но тя не ми повярва. Започна да крещи и да ме удря. Казах ѝ, че си тръгвам, да се обади на някой друг, когато има нужда от помощ в къщата. В този момент тя взе нож и ме наряза с него. Целеше се в сърцето ми. Отклоних го, но тя все пак успя да остави рана.
Ларк изтръпна.
Дори сега, месеци по-късно, все още се чувстваше странно да разказвам тази история. Единствените моменти, в които тя изглеждаше истинска, бяха сутрините, когато стоях пред мивката с увита около кръста ми кърпа, а белегът – изпъкнал и розов – ме гледаше през огледалото в банята.
Посегнах към копчето под гърлото си, разхлабвайки го заедно с петте под него. След това дръпнах плата настрани, разкривайки седемсантиметровия разрез по гръдния ми кош.
– Ронан. – Ръката на Ларк се вдигна към устата ѝ, докато тя се взираше в грубата линия.
– Кора беше напушена. Кокаин. Трябваше да забележа, когато влязох вътре, но не го направих.
– Имаше ли проблеми с наркотиците?
– Не и когато бяхме женени. – Закопчах копчетата на ризата си, като оставих горните две разкопчани. – Според майка ѝ Кора се е държала неадекватно след развода. Продължаваше да става все по-зле и по-зле, макар че никой не подозираше наркотици. Всички мислеха, че се бори с тревожност и депресия. А аз бях твърде зает, за да забележа.
Изражението на Ларк се смекчи.
– Не мисля, че можеш да поемеш вината. Не си бил вече женен за нея. Не сте живели заедно. Как можеше да знаеш?
– Бяхме заедно от дълго време. От младшия курс на университета.
– Това все още не те прави отговорен.
– Да, но аз познавах Кора. Знаех, че тя е ревнив човек. Винаги е била такава. Имаше признаци. Ако бях обърнал внимание, щях да ги видя.
СМС-ите късно през нощта, в които ме питаше какво правя. Обажданията рано сутрин, с покана да се срещнем на кафе. Те почти винаги съвпадаха с дата. Имаше и прегръдки, които се задържаха твърде дълго. Целувките по устата ми, които ме караха да се чувствам неудобно. Но бях отхвърлил всичко това като навици между бивши съпрузи.
– Трябваше да ѝ помогна. – Вместо това бях твърде зает да живея собствения си живот. Наслаждавах се на свободата си. След като разводът беше финализиран, за първи път от години насам успях да си поема въздух. И бях осъзнал, че не съм обичал Кора по начина, по който един мъж трябва да обича една жена.
С цялото си проклето сърце.
По дяволите, в този момент се съмнявах, че съм създаден за такъв вид любов.
– Къде е Кора сега? – Попита Ларк.
– В програма за лечение. В затвора. – Изричането на тези думи ме нарани. И те бяха също толкова сюрреалистични, колкото и останалата част от историята.
– Съжалявам – каза Ларк.
– Аз също. Трябваше да ѝ помогна.
– Може би си го направил.
Не бях сигурен, че затворът е помогнал на някого, но можех да се надявам.
– Може би.
– Ето защо си дошъл в Каламити.
– Да. – Голямата ми промяна. – Благодаря, че ме изслуша.
– Благодаря, че ми каза. – Тя погледна към Рен, която се беше излегнала на пода с палец в устата. – По-добре да я вкарам във ваната.
– Разбира се. – Това вероятно беше сигналът ми да се прибера вкъщи. Вместо това, докато тя ставаше от дивана, вдигайки дъщеря си, аз отидох до масата и изчистих чашите с мляко от вечерята.
Когато стигнах до кухнята, откъм коридора се чуваше плискане и течаща вода. Съдомиялната машина беше пълна с чисти съдове, така че я изпразних, претърсвайки шкафове и чекмеджета, докато не прибрах почти всичко. След това избърсах плотовете и изнесох боклука в кофата навън.
Всичко, което можеше да забави излизането ми.
Ларк излезе от коридора с Рен, когато се върнах вътре. Тя огледа кухнята.
– Почистил си. Не беше нужно да го правиш.
– Не исках да си тръгвам. Още не. – Може би това беше прекалено много карти, но с необработеното и открито минало не бях готов да се прибера вкъщи и да остана сам.
– Баба. – Рен посочи към хладилника.
– Добре. – Ларк се наведе и сложи Рен на земята.
В момента, в който пръстите ѝ докоснаха пода, Рен започна да хленчи и да гони майка си.
– Нагоре. Нагоре.
– Не мога да те нося и да ти направя бутилка. – Ларк отвори хладилника за галона мляко.
– Ела тук, светулке. – Паднах на колене, като ѝ махнах с ръка.
Рен ме гледаше, сякаш бях непознат и не бях тук цяла нощ. Добре беше да знам, че почивката и времето за къпане ни бяха върнали малко назад. Но аз просто изчаках, докато с една предпазлива крачка след друга тя се приближи и беше достатъчно близо, за да я вдигна.
– Джемси с еднорози. Имам няколко от тях вкъщи. Лудост, нали? – Погъделичках я по коремчето, с което си спечелих усмивка. Когато погледнах към Ларк, тя също наливаше бутилка с усмивка на лицето.
Отдавна не бях работил толкова усилено, за да накарам две жени да се усмихнат.
– Ще гледаме телевизия и ще се гушкаме – каза Ларк, докато завиваше капачката на бутилката.
По дяволите. Все още не бях готов да си тръгна.
– Ще се махна от главата ти.
Ларк се приближи и подаде бутилката на Рен. Но тя не открадна дъщеря си от ръката ми. Просто ме гледаше с тези завладяващи очи, които ме закачаха все по-дълбоко и по-дълбоко.
– Или… можеш да останеш. Само че не трябва да завземаш дивана.
По дяволите, да.
– Не обещавам.
Назад към част 12 Напред към част 14
