Глава 13
ЛАРК
Ронан беше торнадо, което ме въртеше в кръг.
От объркване, през омраза, похот, възхищение до зараждащо се влюбване. Беше ме оставил да се размотавам. И някак си ми харесваше лудото му, безразсъдно поведение.
Харесвах Ронан.
Съсредоточаването върху телевизора беше безсмислено. Бях избрала „Невероятните“ на „Дисни“, защото беше толкова забавен за мен, колкото и за Рен.
Ронан се засмя на една от шегите, привличайки вниманието ми.
Загубих представа колко пъти съм го поглеждала с ъгълчето на окото си. Но този път, за разлика от другите ми целомъдрени погледи, погледът му чакаше.
Господи, той беше секси. Не можех да мечтая за по-красив мъж. А увереността му, тази безстрашна нагласа, беше невероятно секси.
Гледахме се безсрамно, като двама души, които се опитват да прочетат мислите си.
Можеше ли той да разбере какво мисля аз? Можеше ли да види как сърцето ми бие по-бързо? Знаеше ли колко много искам още една целувка?
В лешниковите му очи имаше толкова много желание, колкото аз усещах да тупти във вените ми.
О, Боже. Какво се случваше? Навън се стъмваше и сиянието на залязващото слънце избледняваше. Наболата брада на острата челюст на Ронан беше по-ясно изразено на залязващата светлина. Устните му изглеждаха по-пълни, по-меки. Парченцето кожа под гърлото му, където беше оставил няколко разкопчани копчета, не беше нищо друго освен закачка, която ме измъчваше да видя как изглежда без ризата изцяло.
Главата на Рен падна тежко върху ръката ми. Очите ѝ бяха затворени. Бутилката ѝ беше празна, едва се държеше в малката ѝ ръчичка.
– По-добре да я сложа в леглото.
Ронан избръмча – богата, плавна нота, от която ме побиха тръпки.
Преди да направя някоя глупост, като например да го помоля да остане, станах от дивана и се запътих към коридора.
Основната ми спалня и стаята на Рен се намираха на първия етаж. На горния етаж имаше още две спални, бонус пространство и офис, който рядко използвах. Въздухът беше по-хладен, докато слизах по коридора, и това нямаше нищо общо с отоплителната система на къщата. Винаги когато бях около Ронан, под кожата ми пламваше огън.
– Какво правя? – Промърморих, когато стигнах до стаята ѝ.
Колко време беше минало, откакто не бях изпитвала такова привличане към мъж? Никога. Дори на Хаваите.
Сърцето ми биеше толкова силно, че се страхувах да не събуди Рен, когато влязох в спалнята ѝ, стъпвайки върху дрехите, които беше облякла по-рано. Толкова бързах да я вкарам във ваната и да се върна при Ронан, че не си направих труда да ги сложа в кошчето.
– Лека нощ, бебе. – Целунах я по челото и я сложих в креватчето ѝ. Дълго стоях до перилата, докато тя се претърколи по корем. След това, когато се успокои, включих звуковата машина и нощната ѝ лампа, преди да изляза от стаята.
Вълна от нерви ме обзе, докато стоях до затворената врата.
Рен беше прекрасен буфер тази вечер. С нея напрежението между мен и Ронан беше затихнало. Сега, когато тя спеше, на сигурно място в стаята си, докъде щеше да стигне това? Колко далеч исках да стигне?
Отговорът на този въпрос ме плашеше до смърт.
Коленете ми се подкосиха, докато минавах покрай вратата на спалнята си. Всеки дъх заседна в гърлото ми, белите ми дробове бяха твърде стегнати.
Може би щеше да е най-добре, ако откриех, че дневната е празна. Ако Ронан се беше измъкнал и беше отишъл в собствената си къща. Границата на имота ми се струваше много практична и необходима граница в момента. И все пак въздъхнах с облекчение, когато го открих на същото място на дивана, отпуснат, сякаш това място, което обикновено седеше празно, просто го беше чакало.
– Защо ми каза за Кора? – Попитах, като останах от другата страна на стаята. Ако Рен не беше буфер, може би играчките на пода можеха да бъдат такъв вместо нея.
– Защото исках да знаеш. – Ронан се наведе напред, спускайки лакти на коленете си. – Не са много хората, които го правят. Предполагам… за мен беше важно да знаеш цялата история. Преди това да продължи.
Откъде знаеше какво точно да каже? Сякаш знаеше, че имам проблеми с доверието, когато става дума за мъже. Че имам нужда от цялата истина. Сурова честност. Така че той беше изложил миналото си на показ заедно с вината си. По този начин знаех точно в какво се забърквам.
– Благодаря ти – прошепнах аз.
– Ще те целуна отново. – Тази вечер. Утре. Като че ли щеше да ме целуне по всяко време, когато му хрумне.
По гръбнака ми премина тръпка.
– Защо ме целуна по-рано?
– Защото трябваше да го направя.
Желанието се сви в корема ми и, по дяволите, тези играчки, защо той беше толкова далеч?
Ронан се разгъна от дивана, движенията му бяха грациозни и не бяха бързи. Прекоси дневната като хищник, който дебне плячката си, без да поглежда към пода, но с лекота заобикаляше всяко препятствие. После спря пред мен, а гърдите му бяха на сантиметри от моите.
Загледах се в гръдната му кост, притеснена да срещна погледа му. Може би защото знаех, че ако погледна в очите му, ще видя покана.
И щях да я приема.
Затова се вгледах в копчетата на бялата му риза.
– В понеделник ще трябва да ти напомня, нали? – Ръката му се вдигна, а пръстите му намериха път към косата ми. С едно бързо дръпване връзката ми изчезна.
– А? – Умът ми не работеше. Не и с опияняващия аромат на дървесния му одеколон, който замъгляваше мозъка ми.
– Че не ме презираш.
Защото в понеделник целият град вероятно щеше да знае, че Ембър Скот ме съди. Всички щяха да очакват, че мразя Ронан.
– Хората ще изберат страна.
– Не очаквам много хора да изберат моята.
– Може би ще се изненадаш – промълвих аз.
Той нямаше да има масова подкрепа, но нямаше да стои сам. Онези, които не харесваха семейството ми, щяха да застанат на страната на Ронан само за да злепоставят Хейлс.
– Цяла нощ си мисля за тази целувка. – Грапавината в гласа му само накара желанието в долната част на корема ми да се свие по-силно.
– И аз.
– Ларк – промълви името ми, докато се навеждаше, а устата му се доближаваше до ъгъла на моята. Пръстите му се провряха в косата ми, разтърсвайки я. Искри се спуснаха по скалпа ми, по раменете ми и стигнаха право до сърцевината ми.
Дъхът ми застина, когато устните му се задържаха, едва докосвайки се.
След това изчезна, изправен, с ръце встрани. Адамовата му ябълка се поклащаше, докато той преглъщаше трудно.
– Лека нощ.
Примигнах. Какво? Лека нощ?
В мига, в който осъзнах какво беше казал, той се обърна и тръгна към входа.
Да го оставя да си тръгне беше разумно решение. Само че съобщението не стигна до краката ми. Тръгнах след него, като едва не се спънах в розовата топка, която Рен ми беше подхвърлила по-рано.
– Ронан.
Той замръзна само на десетина метра от вратата. Мускулите в раменете му се свиха, а ръцете му се свиха в страни.
– Ако не си тръгна сега, ще остана.
Преглътнах.
– Ами ако искам да останеш?
От гърлото му се изтръгна болезнен стон, а главата му падна напред.
Какво бях казала? Това беше безразсъдно. Импулсивно. Глупаво. Това със сигурност щеше да завърши с катастрофа, само че идеята той да излезе през вратата ме караше да крещя.
Тази вечер исках торнадото. Исках дива, хаотична страст. Исках да ме целуне отново, само за да видя дали това, което бях почувствала в офиса, е било плод на въображението ми.
Ронан се обърна и бавно се изправи с лице към мен. Челюстта му беше стисната, а тялото – заключено. Боже, исках да го видя как губи контрол. Исках да видя как тази сдържаност се разрушава.
– Сигурна ли си, че това е добра идея?
– Не – прошепнах аз. Но въпреки това го исках. Така че затворих пространството между нас, като поставих ръцете си върху широките му гърди.
Беше толкова висок, че трябваше да се повдигна на пръсти, за да целуна долната част на челюстта му.
Ронан изръмжа, а звукът се стрелна право между краката ми. После, точно както се надявах, контролът му се счупи. Ръцете му ме обгърнаха, като ме придърпа към твърдото си тяло, а устата му ме смаза.
– Да – изстенах, когато езикът му навлезе вътре.
Той раздвижи езика си срещу моя, преди да се отдръпне, за да наклони устата си в другата посока. Потопи се. Той измъчваше. Късаше и смучеше, сякаш искаше да приеме устните ми за свои.
Без съмнение това беше най-хубавата целувка в живота ми.
В съзнанието ми се чуваха тревожни сигнали, които ме предупреждаваха, че утрешният ден може да донесе катастрофа. Но аз заглуших страховете, без да се интересувам дали на сутринта това ще е неудобно. Ще се справя с това тогава.
Така че го целунах обратно, оставяйки всичко на показ, давайки му всичко, което имах. Беше горещо и влажно. Трескава и груба.
Ръцете на Ронан обхождаха тялото ми – от раменете през ребрата до дупето. Всеки сантиметър, до който се докосваше, се разпалваше, докато тялото ми не пламна. Той пъхна едрото си бедро между краката ми и ми отне миг да осъзная защо, докато не го притисна към центъра ми, добавяйки приятно триене към целувката. Безсрамно се качих на бедрото му, като се притисках към твърдото му тяло, докато не издъхнах и не зажаднях за освобождаване.
– Майната му. – Той откъсна устните си и ги избърса с ръка.
– Да. – Имах нужда да бъда обладана. Отдръпнах се на треперещи крака, грабнах ръката му и го повлякох през къщата, по коридора и към спалнята ми, като ни затворих вътре в момента, в който прекрачихме прага.
Пулсирането между краката ми беше като бомба, подготвена да избухне.
Ронан посегна към подгъва на блузата ми, издърпа я над главата ми и я захвърли настрани, за да се присъедини към останалите дрехи, разхвърляни по килима.
Устните ни се сблъскаха, продължавайки точно там, където бяхме спрели на входа. Пръстите ми бъркаха в копчетата на ризата му, освобождавайки ги едно по едно. След това освободих памука от колана на панталоните му, а езикът ми не се откъсна от неговия, докато я свалях от раменете му.
Ръката на Ронан стигна до гърдите ми, като ги притисна и дантеленият сутиен, който бях облякла след работа. Той масажираше и масажираше, пръстите му намериха зърното ми и го притиснаха достатъчно силно, за да изкрещя.
Той се засмя срещу устата ми, а усмивката му се разшири.
Захапах долната му устна и си изпросих съскане, когато той се отдръпна.
– Обичаш да играеш мръсно, бейби?
Повдигнах се на пръсти и захапах същото място, което току-що бях захапала.
– Мръсно.
– Мръсно. – Тази дума звучеше като секс в гласа му. Обещанието в погледа му беше също толкова чувствено.
Торсът му беше произведение на изкуството, изваян от усъвършенствани мускули. Тъмни косми покриваха гърдите му. Връхчетата на пръстите ми се движеха по коремната му преса, подскачайки между вдлъбнатините и възвишенията. Докоснах ребрата му, преди да се спусна към V-образната част на бедрата му, после се преместих към колана му. Разкопчах го със силни движения, докато той ме гледаше.
Ронан ме оставяше да поема инициативата. Засега. Одобрението в погледа му накара дъхът ми да замира. Вниманието му беше приковано, а езикът му се стрелна, за да оближе долната си устна.
Когато коланът му беше разкопчан, той събу обувките си, а очите му не слизаха от моите. След това отблъсна ръцете ми, за да разкопчае закопчалката на панталоните си, преди да ги смъкне от краката си. Черните му боксерки се опъваха по възбудата му и устата ми пресъхна.
– Ти си…
Той сви вежди и взе ръката ми, за да я плъзне под колана. След това, насочвайки моята ръка, постави дланта ми върху члена си.
О. Боже. Мой. Беше като стомана. Дебел и дълъг. Погалих го, исках да го усетя от корена до върха.
– Майната му. – Той разклати бедрата си около юмрука ми, очите му се затвориха за секунда, докато накланяше глава към тавана.
Тъкмо се канех да падна на колене и да го взема в устата си, когато той освободи ръката ми. След това се понесох във въздуха. В един миг Ронан ме вдигна от краката ми и ме хвърли на леглото, като се спусна отгоре ми, за да завладее устата ми.
Ерекцията му се притискаше към сърцевината ми, а материята на боксерките му и клина ми не ми позволяваше да получа необходимото триене. Езикът му се завъртя лениво срещу моя, преди да се повдигне и да се изправи от ръба на леглото.
Клина и бикините ми си отидоха с него.
Нахалната му усмивка се разтегли по устата му, докато сваляше боксерките си на пода.
Пенисът му се поклащаше, преди да го стисне в юмрук и да го погали силно. О, сладки Господи. Нямаше да мога да погледна къщата му и да не си го представям гол. Никога повече. Когато мислех за Ронан, щеше да е така.
Твърд и гол, окъпан в сенки и загледан в мен.
Той се протегна напред, хващайки ме за ръка, за да ме издърпа. След това, с повече нежност, отколкото очаквах, свали сутиена от гърдите ми.
– Ти си перфектна. – Той се наведе и притисна устата си към гърлото ми. Езикът му се стрелна, за да опита кожата ми. – Легни.
Кимнах, дишах на плитки интервали, докато се подчинявах и се облягах на чаршафите. Тази сутрин не си бях направила труда да оправя леглото си.
Ронан хвана глезените ми и ме разтвори широко.
– Мокра си.
Мокра.
За тази секси усмивка. За това твърдо като скала тяло. За тези лешникови очи и за мъжа, който беше на вечерята.
– Трябва да свършиш – промърмори той, пускайки лактите си на леглото. Едно движение на езика му през цепнатината ми и едва не се отлепих от матрака.
– Да. – Стиснах тъмната му коса, докато той ме облизваше отново.
Ронан Тачър имаше талантлив език.
Слава Богу.
Той ме погълна, точно както ми харесваше. Никакви игрички. Никакво дразнене. Не се нуждаех от прелюдия, защото, както той беше казал, трябваше да свърша. Имах нужда от оргазъм от нещо различно от вибратора в нощното ми шкафче.
Ронан ме обладаваше с език, като го плъзгаше по клитора ми, докато крайниците ми не започнаха да треперят. После добави пръст, плъзна го вътре и го сви в мястото, което накара тялото ми да се извие от леглото.
Оргазмът ми дойде толкова бързо, че се задъхах, като избягах от съзнанието си, докато звездите се разпръснаха в погледа ми. Всеки мускул се разтресе, тялото ми се разлюля напълно, докато се разбивах с пулсиращи като токови удари импулси.
Той бръмчеше, притискайки ме, докато аз се спусках от небесата.
– Ебаси, но имаш страхотен вкус.
– Уау. – Прикрих лицето си с ръце, а гърдите ми се разлюляха, докато се опитвах да напълня дробовете си. Това трябваше да отнеме напрежението, но Ронан беше пристрастяващ и имах нужда от още. Затова посегнах към него, като се подпрях на лакът.
Но вместо да се качи в леглото, той се изправи, отдръпна се и избърса уста си.
– Нямам презерватив.
– О. – По дяволите. Нямах презерватив, защото не бях била с никого от години. – Мина много време. И съм на противозачатъчни.
За пръв път увереността му се пропука. Очите му се разшириха, сякаш това беше последното нещо, което очакваше да кажа.
– Сигурна ли си?
– Да. – Без съмнение. Може би утре щях да съжалявам за това. Но тази вечер го исках повече от следващия си дъх.
Той заби коляно в леглото, разпъвайки единия ми крак. След това ме дари с онази секси усмивка, която предизвика нов прилив на очакване във вените ми. Ронан ме погледна с поглед, който говореше много. Този мъж знаеше как да доставя удоволствие и се канеше да ми покаже колко добре може да чука.
Той се приближи, докато коленете му не докоснаха дупето ми. След това взе другия ми крак, повдигна го, огъна го, докато не го сви около бедрото си.
Позицията ме принуди да се обърна настрани, така че се подпрях на лакът и го наблюдавах как ме поставя точно там, където искаше.
Той вдигна крака, който беше свил около бедрото ми, като направи място за члена си. Прокара върха му през центъра на тялото ми, като го остави да докосне чувствителния ми клитор. Когато захлипах, той се усмихна по-широко.
– Хвани тази възглавница.
– Защо? – Попитах, въпреки че се подчиних.
– Защото ще те накарам да изкрещиш името ми.
Да, моля.
Той се придвижи напред, отнемайки дъха ми, докато навлизаше вътре, сантиметър по сантиметър, а тялото ми се разтягаше около него. Тази позиция, с единия крак, притиснат под него, и другия, повдигнат, ме поставяше изцяло на негова милост.
Очите му останаха втренчени в моите, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а дебелият му член ме разтягаше, докато не се разтопих.
– Ебаси, стегната си. – Челюстта му се стисна, когато се ококори. Той преглътна звучно.
– Движи се – промълвих аз. Боже, чувствах се добре, но имах нужда той да се движи.
Той се отдръпна, забавяйки се, след което се втурна напред, като този път си спечели вик.
Вътрешните ми стени потрепнаха, още един оргазъм се надигна.
Ронан влезе и излезе от мен три пъти, преди да спре, да вземе крака, който беше вдигнал, и отново да го свие около бедрото си.
– Дръж го там.
Кимнах, знаейки, че това няма да продължи дълго. Тялото ми беше на път да се разпадне и всякакъв контрол щеше да се изплъзне в забвение.
Ронан се движеше все по-бързо и по-бързо. Ъгълът означаваше, че удря това място вътре с всеки следващ тласък, а краката ми трепереха. После посегна към клитора ми, търкайки го с бавни, методични кръгове, толкова леки, че едва го докосваше.
Исках да се люлея срещу него, за да получа повече триене и натиск, но бях в капан. Затова прегърнах възглавницата, а стоновете ми идваха с всеки удар по кожата, докато следващият оргазъм не ме удари като приливна вълна.
И, както обеща, изкрещях името му.
Удоволствието заличи съзнанието ми. Открадна сетивата ми. Всичко, което можех да правя, беше да усещам – експлозия от главата до петите. Продължи минута, час, година. Загубих представа за времето, докато тялото ми се разпадаше, а после бавно се сплиташе отново.
Когато се осмелих да разтворя очи, долната устна на Ронан беше изтеглена между зъбите му. Веждите му бяха набръчкани, лицето му беше напълно концентрирано, докато той навлизаше и излизаше, преследвайки собственото си освобождаване. То го връхлетя със стон, очите му се затвориха, а мускулите му се стегнаха.
Гледката на освобождението му беше най-еротичният момент в живота ми. Той се вливаше в мен, тялото му трепереше, докато оргазмът му не свърши. След това се отпусна, преди да падне на матрака до мен, а гърдите му се издигаха, докато се взираше в тавана.
– По дяволите, Ларк.
Останах без думи. Това беше разтърсващ, пристрастяващ секс, от който не можеш да се наситиш един на друг.
Натоварването с оргазми. Ронан току-що бе заличил възможността който и да е мъж на земята да се сравнява с него.
О, по дяволите.
Ронан Тачър щеше да разбие сърцето ми, нали?
Назад към част 13 Напред към част 15
