Глава 10
СЪДИЯТА
Брент слезе по стъпалата и повдигна вежди към мен, докато се ръкуваше с него.
– Всичко наред ли е, През?
– Донякъде – измърморих аз, без да коментирам как позволих на Лайън да изведе Кала оттук. Единствената причина, поради която се бях поддал, беше, че бях видял погледа в очите на Лайън.
Вината щеше да го разкъса, ако ми беше позволил да убия дъщерята на сестра си – дъщерята на жената, в която все още беше лудо влюбен.
Брент мълчеше и стоеше встрани. Той знаеше, че това е моята стихия. Беше тук, за да ме измъкне от главата ми, ако се изгубя твърде много в моите глупости.
Приклекнах пред Остин и се вгледах в очите му. Извадих ножа от обувката си и се усмихнах.
– Време е да те накарам да си платиш – подигравах се. – И планирам това да е кърваво, колкото ебане.
Разкъсах тениската му и я захвърлих настрани. Дишането му се учести, защото започна да се паникьосва. След това, без да ми пука за счупената му ръка, го дръпнах на пода, като при това изкълчих и двете му рамена, тъй като ръцете му се огънаха под неудобен ъгъл, за да се съобразят с това, което правех.
От устните му се изтръгна писък на болка и това зарадва шибаната ми душа.
Изкривена усмивка, която беше също толкова мрачна и злонамерена, колкото и душата ми, наклони устните ми.
– Не трябваше да ме пресичаш, Остин – изръмжах аз.
Погледнах към Брент.
– Прережи въжето на китките му – наредих аз.
Брент направи каквото му казах, без да задава въпроси. Дръпнах лявата ръка на Остин надолу, като слушах как той отново изкрещя от болка.
– Хвани другата му ръка. Дръж я надолу – наредих.
Брент веднага се подчини. Забих ножа в основата на палеца на Остин. От устните му се откъсна рев на болка, потта се заби в слепоочията му, стичайки се в линията на косата му.
Не спрях, докато не отсякох всичките му десет пръста.
– Това е за това, че запали шибаната ми къща – изръмжах аз.
Кръвта покриваше ръцете и предмишниците ми, опръскваше ризата ми. По лицето му се стичаха сълзи и той затаяваше дъх, докато се опитваше да се съсредоточи върху нещо друго, освен върху огромната болка, която изпитваше.
– Помниш ли деня, в който сестра ми дотича при мен? – Попитах го. – Тя успя да стигне до мен с нож в бедрото точно над коляното – скри го от таксиметровия шофьор и от всички останали с шибана пола, и всичко това, докато носеше дъщеря си, ме молеше да ѝ помогна. – Забих ножа си в бедрото му точно там, където беше пробол сестра ми. От дробовете му се изтръгна висок писък на болка.
– Ще оставя това там, само за да усетиш колко голяма болка е изпитвала тя, пич – изръмжах аз. Протегнах ръка към Брент. – Нож – наредих.
Той постави оръжието си в ръката ми. Погледнах към вицепрезидента си.
– Може би искаш да се отдръпнеш – казах му.
Той се изправи в пълния си ръст и се отдръпна няколко метра назад. Остин изпръхтя, най-вероятно опитвайки се да ме помоли да спра, но аз нямаше да спра – не и докато не се покриех с шибаната му кръв, а той вече не дишаше под мен.
– Дъщеря ти ме прободе с нож в стомаха – съобщих му, макар да бях сигурен, че той вече знае това, тъй като общуването им не беше спирало. – Жената ми едва не ме изгуби онзи ден. Почти оставих детето си без баща. – Бавно плъзнах ножа в горната част на корема му. Той изстена от болка. – Рисувах, когато бях дете. – Повдигнах рамене. – Чудя се дали съм добър в рисуването на тяло.
С това започнах да изрязвам символа на MC „Учениците на краля“ в корема му. Когато приключих, той беше мъртъв под мен, а от устните му се изливаше кръв. Кръвта му опръска лицето ми, покривайки в червено ръцете, дланите и торса ми. Изправих се и погледнах към Брент. На лицето му нямаше и помен от това.
Човекът имаше стоманен стомах, което беше още една причина да бъде мой вицепрезидент. Нищо не го притесняваше, освен ако не се отнасяше за сестра му.
– Искам тялото му да изчезне тази вечер – казах му.
С това излязох от мазето, като оставих елека си на стъпалата. Очите на Джеса се разшириха от ужас, когато се обърна да ме погледне. Без да кажа нито дума, минах покрай нея в банята на долния етаж и затворих вратата след себе си. Знаех, че някой от мъжете ще ми донесе чисти дрехи – най-вероятно Призрака.
Влязох под душа и съблякох дрехите и ботушите си, преди да оставя водата да отмие кръвта от мен. Чух, че вратата на банята се отваря, но не погледнах.
– Съдия? – Попита Джеса тихо.
– Диоса, не сега – казах ѝ, като се опитвах да контролирам гласа си. Не бях мъжът, когото тя познаваше точно в този момент. – Върни се при Призрака.
Чух как ключалката на вратата щракна на мястото си. Загледах се в тавана и си пожелах тази жена да ме послуша поне веднъж в шибания си живот. Нямах търпение точно в този момент и не исках тя да ме вижда в този вид.
Напрегнах се, когато чух завесата на душа да се движи, и миг по-късно нейното присъствие изпълни душа зад мен. С ръмжене поставих ръцете си на стената пред мен.
– Защо си толкова упорита, жено?
– Защото съм такава – смело отвърна тя. – Знам, че никога няма да си тръгнеш от мен в момент на нужда, а и аз няма да си тръгна от теб, Съдия.
– Нямам нужда от никакво шибано нещо, Джеса – изригнах, като вече губех търпение.
– Наистина ли? – Отвърна тя. – Защото преди малко беше покрит с кръв и изглеждаше убийствено. Искаш да ми кажеш, че в момента нямаш нужда от шибано нещо?
– Имам нужда да си тръгнеш! – Изкрещях, като се завъртях с лице към нея.
Тези сиви очи светнаха от ярост и тя наклони брадичката си нагоре към мен.
– Ебати късмета, През – изсмя се тя. Кръвта ми кипна. Мразех да ме нарича така. – Няма да отида никъде.
– Ти сама си го поиска – изръмжах аз.
Обвих ръката си около гърлото ѝ и я запратих назад към стената на душа, като устните ми покриха нейните. Тя ми отвърна със също толкова гладна целувка, като никой от нас не се поддаваше на другия. Ноктите ѝ се плъзгаха по кожата ми, предизвиквайки болка, което само ме подхранваше.
Разтворих краката ѝ с коляно и пръстите ми се вмъкнаха в нея, като се свиваха при това. Ноктите ѝ разкървавиха бицепсите ми, но устните ѝ не спираха да се движат с моите. Затегнах хватката си за гърлото ѝ и разтрих клитора ѝ, принуждавайки я да ми се подчини.
И тя го направи. Устните ѝ се забавиха и тя ми позволи да я водя.
И по някакъв начин тази жена изцеди яростта от тялото ми и заключи звяра ми обратно в мен.
Бавно отдръпнах устните си от нейните, дишайки тежко, като забавих и пръстите си, опирайки челото си на нейното.
– Ебаси, Диоса, съжалявам – прошепнах аз. Никога не бях искал да бъда толкова шибано груб с нея.
Тя прокара пръсти по лицето ми.
– Аз не съм крехка, Съдия. – Ръката ѝ стисна челюстта ми. – Мога да се справя с какъвто и ад да ми поднесете. Обичам всяка част от теб – не само нежната.
Издишах меко, разтреперано.
– Никога не искам да те нараня.
– И знам, че няма да го направиш – нежно ме увери тя. – Обичаш ме прекалено много, за да ме нараниш, Съдия. Аз съм силна. Мога да поема жестоката ти и тъмна страна.
Успокоих устните си върху нейните и нежно я подготвих за оргазъм, като наблюдавах лицето ѝ, докато тя свършваше около пръстите ми. След това отново я целунах нежно, докато я отпусках.
След това я придърпах в прегръдките си и я притиснах плътно до себе си, докато заравях лицето си в косата ѝ.
– Не те заслужавам – прошепнах тихо. – Бог знае, че не те заслужавам, но те обичам толкова много, Джеса.
Ръцете ѝ се плъзнаха нагоре по гърба ми, докато ме обгръщаше с ръце, притискайки ме към себе си.
– Имам всичко, от което се нуждая и което искам, благодарение на теб, Съдия. – Тя отметна глава назад и ме погледна нагоре. Сивите ѝ очи бяха изпълнени с толкова много любов, толкова много обожание, че сърцето ми се сви в гърдите. – Ние сме завинаги. Още от първата вечер, когато легна в леглото ми с мен и ме прегърна, докато аз плачех с очи за Призрака, винаги съм знаела, че ти ще бъдеш завинаги за мен, Съдия.
Отново притиснах устните си към нейните.
– Един ден ще ти татуирам името ми върху кожата ти, Диоса.
Тя се усмихна нагоре към мен.
– Увери се, че ще се вижда, когато го направиш.
Изръмжах тихо и я повдигнах към стената на душа. Тя се захили, но това бързо се превърна в стон, когато се плъзнах вътре в нея.
Назад към част 9 Напред към част 11
