Глава 21
– Защо ти, агент на полицията, ме извеждаш от затвора?
Кит вкара ключ в ключалката на вратата.
– Защо ти, обреченият затворник на полицията, се оплакваш?
– Не се оплаквам. Просто искам да знам защо.
Той отвори вратата на килията, като внимаваше да вдига колкото се може по-малко шум, и прошепна:
– Нужна ли е на човек причина, за да предприеме собствения си обир в „Мисията невъзможна“? Ако в килията ти имаше вентилационна шахта, щях да се спусна от тавана още сега…
– Ще спасяваме ли и Аарон и Кай? – Прекъснах го със съскане.
Той намигна небрежно и се запъти към килията на Аарон. Пиромагът, който седеше на койката си с прегърбени рамене, погледна нагоре – и челюстта му падна. Изблъсках го, преди да успее да издаде какъвто и да било звук, и той мълчаливо се втурна натам, докато Кит отключваше вратата.
– Агент Морис – представи се той шепнешком. – Професионален филмов анализатор и консултант по бягство от затвора, на вашите услуги.
Пристъпвайки в коридора, Аарон ме стрелна с поглед „кой, по дяволите, е този човек и какво, по дяволите, се случва?“. Единственото, което можех да направя, беше да поклатя глава.
Кай, също като Аарон, седеше окаяно на койката си и реагира с подобен шок, когато се появихме пред килията му. Повторихме процеса на разтърсване и отключване на вратата и след миг Кай също беше свободен.
Хванах ръцете и на двамата магове, стискайки силно и безпричинно развълнувана от усещането, че топлите им, силни пръсти стискат моите. Кай също носеше гащиризон и аз с тъга видях, че дори свръхмощният електромаг не може да направи затворническото облекло да изглежда добре.
– Добре – прошепнах аз. – Сега трябва да намерим Езра и Дариус.
– Партньорът ми се грижи за тях. – Намръщи се Кит, сякаш го бяха измамили със спестяванията му. – Първият ми шанс наистина да видя защитения етажа за задържане, но неее, Лиена трябва да го направи.
– Защитният етаж? – Повторих. – Какво е това?
– Нямам представа, но това е мястото, където са затворили твоя приятел магьосник демон. Който, между другото, е едновременно готин и ужасяващ. Наистина ли си приятелка с магьосник демон?
– Той не е демоничен магьосник.
Скептично свил вежди, той се изправи пред вратата за сигурност. Трябваше да минем през три заети килии, за да стигнем до изхода, а ако друг затворник ни види, можеше да провали бягството ни.
– Да видим… – промърмори Кит. Той потупа замислено брадичката си. – А, знам.
Примигнах към гърба му. Миг по-късно от една от килиите се разнесе уплашено изпъшкване. Някой друг изпищя като дете.
Като ни махна да го последваме, Кит се запъти по коридора към вратите. Последвах го, като погледнах нервно към най-близката килия. Вътре един слабо осветен мъж с дебели ръце и мазна брада беше полудял и се катереше по стената на двуетажното си легло като уплашена маймуна. Той не ни забеляза да минаваме.
Затворникът от съседната килия се взираше в пода с широко отворени очи, напълно втренчен в обикновения бетон. Третият затворник се криеше под одеялото си и трепереше.
Какво. По дяволите. Става. Тук.
Кит докосна пропуска си до панела, след което ни поведе през вратите и по стълбите към основното ниво. Той спря на площадката и се обърна, като ни огледа критично.
– Насочваме се към задния вход – разкри той. – Всичко, което трябва да направите, е да ме последвате, а аз ще се погрижа за останалото.
Мигновено подозрение скова гърба ми.
– Искаш просто да излезем оттам?
– Това глупава схема ли е, за да ни припишат допълнителни обвинения? – Изръмжа Ааро.
– По дяволите, познахте. Целият участък се събра и реши, че вие тримата се нуждаете от още повече обвинения, въпреки че вече имате достатъчно за по няколко доживотни присъди. – Той въздъхна при празните ни изражения. – Това беше шега. Следвайте ме.
Без да чака да спорим, той отвори вратата на стълбището и влезе в един коридор. Непринудено, доколкото можеше, той се запъти към края, където имаше две възможности: да продължи в залата за задържане – видима през малкото прозорче на вратата – или да завие наляво, което щеше да ни върне в сравнително безопасното фоайе.
Кит сложи ръка на вратата на залата.
– О, и ако видиш нещо странно, просто го игнорирай и се придържай към мен.
– Какво имаш предвид с…
Той отвори вратата и влезе в пълната с агенти зала.
Преглъщайки, отпуснах рамене назад и излязох след него. Имаше малък шанс да се промъкна незабелязано, тъй като бях облечена повече или по-малко нормално, но Аарон и Кай бяха облечени в затворнически дрехи. Нямаше как агентите да ги пренебрегнат.
Бяхме на три крачки в залата, двете дузини обитатели започнаха да ни поглеждат, когато се разнесе силен пукот.
Един компютър избухна в пламък.
Агентите изкрещяха и скочиха на крака, докато човекът, който седеше на бюрото, се отдръпна толкова силно, че столът му се преобърна. Пламъците лумнаха, весело пращяха и димът се стелеше към тавана.
Кит продължи да върви, заобикаляйки широко бюрата. Всички агенти бяха съсредоточени върху огъня – с изключение на една жена наблизо, чиято глава се завъртя към нас.
Горящият компютър се взриви, привличайки вниманието ѝ. Във въздуха полетяха парчета пламтящи отломки, а хората крещяха. Един мъж се затича с пожарогасител.
– Чакайте, не – възкликна собственикът на бюрото.
Желаещият да стане пожарникар разпръсна бялата струя на пожарогасителя по цялото бюро. Мониторът се преобърна назад, а документите полетяха навсякъде. Пламъците пулсираха бясно, но не угасваха.
– Не! – Изръмжа собственикът на бюрото. – Спри! Спри, по дяволите!
Кит се изсмя под носа си, докато отваряше задната врата на полицията.
– След теб.
Аз се втурнах през нея, Аарон и Кай бяха точно зад мен, а когато Кит излезна последен, собственикът на бюрото изкрещя яростно:
– Това не е истински огън, идиоти! Къде е Кит? Кит!
Отдръпвайки се от смеха си, Кит ни показа с жест да продължим. Погледнах го с широко отворени очи, след което забързах надолу по коридора. В края на коридора имаше авариен изход и аз се вмъкнах през него.
Излязохме на тиха улица, осветена от оранжевия блясък на уличните лампи, с няколко коли, паркирани покрай тротоара. Веднага разбрах защо Кит ни беше извел тук. Ако бяхме избягали през фоайето, щяхме да излезем на закрития паркинг, от който нямаше друг изход освен покрития тунел. Тук можехме да бягаме във всяка посока.
– Натам – нареди Кит, сочейки към една алея от другата страна на улицата.
С болка осъзнах затворническите дрехи на Аарон и Кай и излязох на пътя. Момчетата ме последваха, а Кит вървеше отзад.
Точно навътре в алеята един черен седан стоеше на празен ход със светещи задни светлини. За секунда си помислих, че това е автомобил „Миура“ и Макико е тук, за да осигури още една кола за бягство. Но човекът, облегнат на шофьорската врата, не беше дребната аеромитична.
Зак се огледа при звука от стъпките ни, качулката му беше вдигната, но лицето му беше осветено от мобилния телефон, който държеше. Той го пъхна в джоба си и се отдръпна от автомобила.
Имах около две секунди, за да се паникьосам от факта, че Зак стоеше точно там, на видно място, докато агент на полицията вървеше по алеята към него, тогава друидът заговори.
– Има ли проблеми?
– За кого ме вземаш? – Отговори Кит. – Може да не съм издирван мошеник с награда от милион долара, но мога да се справя с едно малко престъпление.
Е, така си отиде надеждата ми, че Кит няма да разпознае Зак като Призрака. Опасенията ми се успокоиха, когато осъзнах, че Кит сигурно е приятел на Зак от престъпния свят и той все пак не е истински агент. Говорим за твоите гладки пробиви, сериозно.
Отворих уста, за да говоря – след това се хвърлих да хвана ръката на Аарон, когато той се втурна към друида, оголил яростно зъби.
Направо. Аарон и Кай не знаеха, че Зак се е изпарил от списъка ни с нехранимайковци.
– Ти, гадняр – изръмжа Аарон.
Зак стрелна пиромага с режещ поглед, после попита Кит:
– Измъкна ли ги, без никой да забележи?
– Повече или по-малко. – Наблюдавайки ме как дърпам ръката на Аарон, Кит наведе глава с любопитство. – Това „Капитан Америка и Железния човек“ ли е, или „Капитан Америка и Червения череп“?
Зак пренебрегна това.
– Хайде да се движим.
– Чакай. – Стиснах ръката на Аарон, за да спре да се опитва да ме изтръска. – Чакай, чакай, чакай. Какво става? Защо си тук? Откъде познаваш този странен агент? Откъде…
– Скейви? – Промълви Кит с наранен тон.
– А Езра и Дариус?
– Ще ти обясня в колата. Качвайте се.
Опиянена от тревожно раздразнение, дръпнах вратата и я отворих. Всички се качихме вътре – Кай, Аарон и аз на задната седалка, Кит на пътническата седалка, а Зак шофираше. Той включи предавката и потегли агресивно.
– Откъде взе колата? – Попита разговорно Кит.
– Откраднах я.
– Хубаво.
Наведох се над централната конзола.
– Обясни ми. Сега.
Кит се завъртя на седалката си, за да ме погледне.
– Гледала ли си „Недосегаемите“?
– Не.
Той изпъшка разочаровано.
– Добре, ще ти обясня по дългия път. Всичко започна, когато Зак ми се обади и каза: „Кит, знам, че съм нелюбим кретен, който твърди, че не му пука за никого, но има едно момиче…“
Друидът свали ръка от волана и заби дланта си в лицето на Кит, избутвайки го настрани.
– Опитай отново, Шекспир.
Кит се изправи, напълно невъзмутим.
– Той ми се обади и каза: „Кит, в твоя участък се случват някакви странни неща. Можеш ли да разбереш какво се случва“?
– Чакай. – Аарон се наведе напред до мен. – Ти всъщност си агент на полицията?
– Не, аз съм Батман.
– Обадих му се, когато не се свърза с мен след няколко часа – мрачно добави Зак. – Явно планът ви не е протекъл добре.
Кит подпря ръката си на конзолата и подигравателният хумор изчезна от очите му.
– Аз и партньорът ми вече знаехме, че нещо не е наред в нашия участък, така че обаждането на Зак не беше изненада – с изключение на частта, в която той наистина ми се обади. Сьозе е истинско парче работа. Той е узурпирал целия участък от капитан Блайт и тя не може да направи нищо по въпроса. Официално – добави той под носа си.
– Какво иска Сьозе? – Попита Кай. – Каква е ползата за него от екзекуцията на Езра и разпускането на „Врана и чук“?
– Всички в нашия участък мразят вашата гилдия – отвърна Кит лежерно – така че последната част е безсмислена. Що се отнася до останалото, все още не сме сигурни, но имате по-големи проблеми от личната програма на Сьозе.
Това заглуши следващия ми въпрос и аз стиснах устни. Той беше прав. Това, че бяхме излезли от участъка, не заличаваше всички обвинения срещу нас – към които агент Сьозе сега можеше да добави „бягство от ареста“.
Което пораждаше въпроса какво трябваше да правим и/или къде да отидем. Тъкмо се канех да попитам, когато погледнах през прозореца и разпознах улицата, по която се движехме. Това не можеше да бъде умна идея, но не исках да предлагам на Зак да смени дестинацията.
Той паркира пред „Врана и чук“. Прозорците на гилдията светеха ярко въпреки късния час и ме приканваха да вляза вътре. Знаех, че това е илюзия за сигурност, но въпреки това я исках. Исках го наистина много.
Веднага след като Зак изгаси двигателя, през задното стъкло на колата блеснаха фарове на друго превозно средство. Завъртях се, за да погледна.
Току-що зад нас беше паркирал сивият джип на Дариус.
Аарон и Кай отвориха вратите си и аз се измъкнах след тях. Вратите на джипа също се бяха отворили и Езра се измъкна и се изправи, като част от лицето му все още беше покрита с бели превръзки.
Миг по-късно Аарон и Кай стигнаха до него. Аарон хвана ръката на Езра, а Кай стоеше необичайно близо, вперил поглед в лицето на Езра. Двамата наведоха глави заедно, а устните на Езра се движеха, докато говореше тихо. Той се усмихна, след което Кай се отказа напълно от самообладанието и притисна Езра в прегръдка. Прозвуча смеха на Аарон.
Въпреки всичко останало, щастието избухна в мен. Този момент. Това беше онова, за което всички бяхме работили. За него се борихме и страдахме.
– Как беше на защитния етажа за задържане?
При въпроса на Кит откъснах поглед от момчетата. Младият агент на МПД се беше присъединил към непозната млада жена, стройна и със среден ръст, която беше излязла от джипа на Дариус. Строгото ѝ изражение беше в пълно противоречие с външния ѝ вид – а именно еклектичния асортимент от мъниста и амулети, които висяха на опашката на гъстата ѝ черна коса, разбърканата колекция от огърлици, която лежеше на тънката ѝ шия, несъответстващите гривни, които дрънчаха на китките ѝ, и кафявата чанта, преметната небрежно през рамо, чиято каишка беше украсена с още повече случайни бижута.
– Както се очакваше – отвърна тя с мек глас, но с нотка на раздразнение. – Колко хаос предизвика, като изведе тези тримата?
– Хенри беше много притеснен, когато видя орда от очарователни котенца да се тътрят из архивите. Той обаче наистина не трябваше да оставя без надзор хъба за сигурност, за да разследва котенцата, не мислиш ли? Що се отнася до останалото – сви рамене – Винсент е свикнал с моите шеги.
Тя въздъхна.
– Винаги Винсънт. Придаваш на бедния човек комплекс, Кит.
– Той може да го понесе. – Кит я погледна. – Какво ще кажеш за опита си за бягство от затвора?
– Изключително лесно, след като освободих господин Кинг. Той всъщност може да прави хората невидими.
Лицето на Кит се набразди от угризения.
– Аз мога…
– Няма как!
Гръмкото възклицание на Аарон върна вниманието ми към него, Кай и Езра. Пиромагът държеше Шарпи, сигурно сгушен в ножницата, с поглед на пълен шок.
– Момчета, върнахте го? – Попита той невярващо, въпреки че буквално държеше меча.
Дариус затвори капака на джипа си с гръм и трясък.
– Агент Шен беше достатъчно любезен да направи кратка обиколка, за да го върне, докато вземаше ключовете от колата ми. – Той хвърли забавен поглед към младата жена до Кит, после добави: – Да се бавиш на открито не е разумно точно сега. Агент Шен, агент Морис, бихте ли се присъединили към нас вътре?
– Разбира се – отвърна агент Шен.
Зак, който стоеше на крачка зад мен с вдигната качулка, се отмести назад.
Хванах го за китката, преди да успее да се изплъзне.
– Къде отиваш?
– Тази покана не беше за мен, Тори – изръмжа той.
– Ти също ще влезеш.
– Не съм добре дошъл, по очевидни причини.
Дариус се завъртя с лице към друида. Затегнах хватката си върху китката на Зак, заставайки между него и майстора на гилдията, но не достатъчно висока, за да прекъсна зрителния им контакт.
Във въздуха между друида-измамник и бившия наемен убиец се сипеше неизказано предизвикателство.
– Хората ще ти затварят вратите навсякъде, където се обърнеш – тихо каза Дариус. – Не ги затваряй пред себе си.
Зак примигна, но преди да успее да отговори, Дариус се запъти към гилдията. Следван от Кит, Лиена и тримата магове, той бутна вратата.
– Хайде – казах на Зак. Когато той отново започна да протестира, издърпах силно китката му. – Ако не те искаше тук, щеше да го каже.
Той се съпротивляваше още миг, после се предаде и ми позволи да го повлека напред.
От гилдията се разнесе шум – вълна от развълнувани гласове. Звучеше, сякаш прилична част от членовете бяха там. Устремът ме връхлетя и аз се запътих към вратата.
Стигнах до нея точно когато Езра влезе и ми задържа вратата. Последвах го. Топлина, светлина и звук ме обгърнаха – и огромното присъствие на хора. Не присъстваше само част от гилдията.
От нашия минизавет от вещици, през магьосниците и учените, алхимиците и лечителите, различните екстрасенси, до мъдрите и светски настроени офицери – почти всеки член на гилдията, когото познавах и обичах – или търпях, в случая с някои от тях – беше натъпкан в кръчмата. Липсваха само Робин и Амалия, а тяхното отсъствие ме притесняваше.
Дезориентираща вълна от гласове – говорещи, викащи, крещящи, възклицаващи – ме накара да се объркам. Все още държейки ръкава на Зак, преплетох ръката си през тази на Езра и се подпрях на краката си, опитвайки се да се ориентирам.
– Всички – обади се Дариус, като повиши гласа си над конкуриращите се разговори. – Надявах се да се върна с добри новини, но се страхувам, че блокирането ни продължава.
Мрачност обхвана събралите се митици.
– Не се отказваме и сме набрали нови съюзници. Позволете ми да ви представя агент Шен и агент Морис, които помогнаха за нашето… излизане от ареста тази вечер.
Предпазливи погледи оцениха двамата агенти.
– Както и един гост, когото може би ще разпознаете – Зак, известен още като Кристалния друид и Призрака.
Трезвата тишина се превърна в направо ледена. Враждебността се разпространи като невидима миазма, всяко лице се обърна към Зак и всеки поглед отхвърли присъствието му.
Той вдигна брадичката си малко по-високо, противопоставяйки се на безмълвното им осъждане, изражението му беше овладяно, а зелените му очи – по-студени от тези на всички останали. Въздъхнах. Беше се извинил на мен, но признаването на вина пред когото и да било друг не се случваше.
Дариус се приближи до друида – и за шок на всички сложи ръка на рамото на Зак.
– Много от вас – каза майсторът на гилдията – са тук днес само защото някой ви е дал втори шанс. Това е гилдия на втория шанс, на научените уроци и на обновлението. – Той насочи стоманеносивия си поглед към друида. – Доверието се печели. Трябва да извървиш дълъг път, ако го искаш, но ние ще ти дадем този шанс.
Зак отвърна на погледа на ГМ, без да каже нищо.
Дариус се обърна към агент Шен.
– Сега. Както обсъждахме по пътя дотук, нека започнем с доказване на невинността на Езра.
Назад към част 21 Напред към част 23
