Глава 18
РОНАН
Това беше чудо. Не само това, че успях да прекося пътя и да стигна до нейния двор. Но и това, че тя наистина ме пусна вътре.
– Ларк – промърморих аз, като я целунах по челюстта.
Пръстите ѝ се вплетоха в косата ми, а от устните ѝ се изтръгна задъхана въздишка.
Вратата все още беше отворена зад нас. Още не я бях затворил, защото все още не бях сигурен, че заслужавам да стоя тук.
Не заради това бях дошъл тази вечер. Всичко, което исках, беше да изчистя въздуха, да бъда честен. Но сега, когато устата ми беше върху кожата ѝ, а ръцете ми обикаляха по стройното ѝ тяло, съжалявах за всяка нощ, в която тази невидима стена ме е държала настрана.
По дяволите, ако не трябваше да съм тук цяла седмица.
Много жени щяха да хвърлят страховете ми в лицето. Щяха да ми кажат глупост или страхливец. Ларк щеше да е права да ме нарече страхливец. Вместо това тя предложи друга гледна точка.
Ембър.
Значи не съм бил съвсем сляп. Макар че несъмнено бях допуснал някои грешки. С татко. С Кора.
Само че Ларк не приличаше на Кора, нали? Ларк имаше твърдост. Имаше грация и упоритост. Единственият зависим тук бях аз.
Вдишах я, зарових нос в извивката на шията ѝ, после оставих ръцете си да се разхождат по стоманения гръбнак, оценявайки всеки сантиметър.
– Ронан. – Тя се изправи на пръсти, за да прошепне в ухото ми. – Затвори вратата.
Благодаря. Протегнах крак и ритнах вратата. След това я вдигнах на ръце, като изчаках краката ѝ да се увият около бедрата ми, преди да тръгна през къщата.
На пода в хола бяха разхвърляни играчки, както обикновено. Масата в трапезарията беше претъпкана с чантата за пелени на Рен, портмоне и купчина документи. Докато се движех по коридора, стъпих върху една кукла.
– Съжалявам – каза Ларк. – Това е…
– Петък. Знам.
Утре сутринта щях да ѝ помогна да приведе къщата в ред. Или просто щяхме да живеем с безпорядъка. Не ми пукаше, стига тя да не ме изпрати вкъщи, в къща, която е прекалено чиста.
– Боже, липсваше ми. – Вкопчих устата си в гърлото ѝ, докато я носех в спалнята, като отново ритнах вратата зад нас.
Тя взе лицето ми в ръцете си, наклони го, преди да слее устата си с моята, оставяйки езика си да се движи по устните и зъбите ми. След това се впусна, опитвайки всеки сантиметър от устата ми. Позволих ѝ.
Не бързаше. Проучване. Целувка, която да се насладиш.
Тя въздъхна срещу устата ми, сякаш дишаше за пръв път от седмица насам. Или може би това бях аз. Без нея ми беше трудно да намеря въздух.
След тази вечер нямаше да има как да си тръгна. За човек, който през последните пет години се придържаше към случайните връзки, в костите си усещах промяната. Толкова за онзи прост живот, който се надявах да намеря в Каламити. Нещата щяха да се усложнят.
И ебаси, но аз бях развълнуван.
– Усмихваш се. – Ларк се отдръпна, а очите ѝ бяха залепени за устата ми.
– Да, мамо. Усмихвам се.
Очите ѝ се вдигнаха към моите. След това по устните ѝ се разля усмивка, която съвпадаше с моята, и озари лицето ѝ. В тъмната спалня тази жена сияеше. Като лъч от чиста звездна светлина, който пробива през бурята.
Сложно, добре. Толкова красиво сложно.
Леглото беше непочистено, както и миналата седмица. Запечатах устните си върху тези на Ларк и я пренесох до матрака, като я положих. По някое време щяхме да се позабавляваме. Щяхме да използваме тези стълбове на леглото, за да си играем. Но тази вечер исках да потъна в тялото ѝ и да се поклоня.
С едно дръпване издърпах връзката от косата ѝ, като освободих копринените кичури, за да се разпилеят по белите чаршафи.
Ларк все още беше в синята рокля, която беше облякла по-рано, с копчета отгоре до долу. Те ме викаха, молеха да ги разкопчая. Така че едно по едно, започвайки от подгъва, ги разкопчах. Всеки път, когато някое от тях се разкопчаваше, избутвах материала настрани, отваряйки роклята, сякаш беше опаковка за подарък, а тя беше подаръкът, който чакаше вътре.
Когато стигнах до бикините ѝ, прокарах кокалчетата си по гладката кожа на бедрата ѝ. Дъхът ѝ секна. Краката ѝ се разтвориха.
Толкова отзивчиви. Толкова готова. Да, играта с Ларк щеше да бъде адски добра. Само че не тази вечер.
Продължих да работя по копчетата, нагоре по торса ѝ към гърдите. И накрая, когато всяко от тях беше разкопчано, прокарах линия от целувки по кожата ѝ, точно там, където бяха копчетата.
Тя се премести, потъвайки по-дълбоко в матрака, докато я натоварвах с тежестта си. Ръцете ѝ се увиха около раменете ми, а пръстите ѝ задърпаха плата на ризата в тила ми.
– Сваляй.
Захапах я за ключицата, като оставих целувка с отворена уста във вдлъбнатината на гърлото ѝ. След това посегнах зад главата си и издърпах тениската, за да я хвърля настрани.
Ларк се избута до мястото си, докато аз се изправях от леглото, сваляйки роклята от ръцете ѝ. Но когато тя се пресегна да разкопчае сутиена си, аз я хванах за лакътя, поклащайки глава.
– Обърни се.
Тя ме погледна предпазливо, но се подчини, обръщайки се по корем. Ръцете ѝ бяха вдигнати, подпирайки брадичката ѝ.
Във вените ми нахлуваше желание, инстинктът ми да искам. Да задържа. Но го обуздах, защото исках да проточа това колкото се може по-дълго.
Пръстите ми се плъзнаха по лопатките ѝ, оставяйки тръпки по следите си. С едно движение сутиенът ѝ беше разкопчан, разхлабен около ребрата ѝ. Пенисът ми пулсираше, докато разглеждах тази гладка кожа. Перфектните кълба на дупето ѝ.
Ебаси, но тя имаше страхотно тяло. Слабо и дълго, но с най-красивите извивки. Дантелените ѝ бикини бяха в същия цвят като роклята. Прокарах ръце под тях, като опипвах и разтривах плътта ѝ.
Тя измърмори и се обърна през рамо, за да ме погледне.
– Ронан.
– Бъди търпелива.
Бавно махнах дланите си, като ги прокарах по задната част на бедрата ѝ до чувствителната кожа зад коленете. След това се придвижих нагоре към бедрата ѝ, като внимателно отлепих бикините от краката ѝ, докато не се превърнаха в локва на пода.
Дънките ми бяха следващи, а щракването на ципа се смесваше с накъсаното ми дишане. Панталонът и боксерките под него се свлякоха на пода, аз стиснах с юмрук болния си член, като му направих няколко силни потупвания.
Другата вечер щях да имам Ларка точно така и вместо да се нахвърлям в тясната ѝ топлина, щях да избухна върху кожата ѝ. Щях да я изрисувам като своя.
Тя се премести, обръщайки се настрани, но аз поклатих глава и се втурнах напред, така че тя бе принудена да се върне по корем.
Членът ми се озова в цепката на дупето ѝ. Друга нощ.
Подпрян на едната си ръка, прокарах пръсти нагоре по ребрата ѝ и по лопатката, като внимателно отместих косата ѝ от пътя. След това стигнах около ребрата ѝ, под сутиена и обхванах една гърда. Завъртях зърното ѝ, докато устата ми беше прилепнала към врата ѝ.
– Тази вечер няма да има възглавница – промърморих аз. – Искам да те чуя, когато се разпаднеш.
– Да. – Тя изсъска, когато притиснах зърното ѝ. Повдигна дупето си, притискайки го към възбудата ми.
– Ако продължаваш да го правиш, ще имаш проблеми.
Тя погледна назад, достатъчно, за да видя усмивката на устата ѝ. След това отново наклони бедрата си.
Дръпнах зърното ѝ и го пуснах. След това се върнах към голия ѝ задник, като го плеснах достатъчно силно, че отзвука изпълни стаята заедно с нейното хлипане. Масажирах мястото, на което я бях ударил, като облизвах пулса ѝ.
– Харесва ли ти?
Тя измърмори.
– По-късно – обещах. – Ще играем по-късно.
Ларк се изви срещу мен, после се завъртя, достатъчно бързо, за да не мога да я спра да се върти под мен. Достатъчно бързо, за да ми напомни, че когато натискам, тя отвръща на удара.
Потопих ръка между краката ѝ.
– Мокра.
– За теб. – Ръцете ѝ се вплетоха в косата ми и придърпаха устата ми към своята.
Езикът ѝ се плъзна по моя, горещ и бавен. Устните ѝ се движеха, завладявайки ме с магията си. И докато си играех с цепнатината ѝ, тя съчетаваше движенията на пръста ми с езика си.
Движехме се в тандем, като стари любовници, докато пенисът ми не затрепери.
Откъснах устата си и срещнах тъмните ѝ очи. Взирахме се един в друг, а във въздуха висяха милиони неизказани думи. Имахме време. Имахме цялото проклето време на света, за да кажем всичко. Каквото и да се случи. Каквото и да ни сполети.
Щяхме да усложним живота си до краен предел и да видим колко забавно може да бъде това.
Настаних се в люлката на бедрата ѝ и с поглед, вперен в нейния, се плъзнах към дома.
Клепачите ѝ се затвориха. Тя отметна глава назад, гърлото ѝ се изви, докато тялото ѝ се приспособяваше към размера ми. Ноктите ѝ се впиха в плътта на раменете ми.
– Майната му, Ларк. – Стиснах зъби, за да се контролирам. Да бъда в нея беше сън.
Отпуснах се и отново навлязох вътре, а тялото ѝ се разтопи около моето, докато се забивах дълбоко.
– Ронан. – Тя изстена, докато се люлеех срещу клитора ѝ.
Дъхът ни се смесваше, докато ни събирах отново и отново. Светът около нас се размиваше.
Удар след удар продължавах да се гмуркам, все по-дълбоко и по-дълбоко, докато тази жена се превърна във въздуха в дробовете ми. Пръстите ми се изгубиха в косата ѝ. Сърцето ми туптеше срещу нейното. Натисках го по-бързо, като и двамата се приближавахме към ръба.
Когато паднахме от ръба, исках да се спуснем заедно.
– Не спирай. – Вътрешните стени на Ларк трептяха около мен.
– Никога.
– Още.
Улових зърното между зъбите си. Тя избухна, цялото ѝ тяло се разтресе. Стискаше се, импулс след импулс, докато поредица от несвързани викове се изтръгваше от гърлото ѝ.
В основата на гръбначния ми стълб се надигна напрежение. Тялото ми се стегна. И когато тя се разпадна, нейният оргазъм предизвика моя собствен.
– Майната му, Ларк. – С рев се влях в нея. Съзнанието ми се замъгли, погълнато само от удоволствие, докато експлодирах. След това се носех, а реалността се прокрадваше, докато се спусках от облаците.
– О, Боже мой – изпъшка тя, обгръщайки ме с ръце и крака.
– Да. – Паднах, опитвайки се да си поема дъх. Без съмнение това беше най-интимното, най-електрическото чукане в проклетия ми живот.
Обгърнах я плътно, кожата ни беше лепкава от потта, докато се въртях по гръб, отнасяйки я със себе си.
– По дяволите.
Ларк се отпусна на гърдите ми.
– Това е…
– Знам.
Това промени живота ми. Какво точно щеше да се промени, ами… щяхме да разберем по-късно. Заедно.
Излязох, навеждайки се, за да хвана завивките. И с Ларк в ръце, потънах във възглавницата. За първи път от седмица насам заспах с усмивка на лицето.
***
Ръцете ми бяха празни. При тази мисъл се събудих в тъмна спалня. Единствената светлина идваше от лунните лъчи, които се процеждаха през прозорците на Ларк. Избутах се до мястото си, като огледах стаята и празното пространство откъм моята страна.
Отхвърлих завивките от краката си и слязох от леглото. В банята беше тъмно. От коридора не идваше светлина.
Взех боксерките си от пода, нахлузих ги и излязох от стаята, като първо проверих дневната. Тя беше също толкова празна, колкото и кухнята.
– Ларк. – Намалих гласа си, за да се ослушам за отговор. Но къщата беше неподвижна. Заспала.
Къде, по дяволите, беше моята жена и кога беше станала от леглото?
Оттеглих се по коридора, заобикаляйки спалнята ѝ, за да отида до затворената врата зад банята за гости. Внимателно завъртях дръжката и надникнах в стаята на Рен.
Звезди и луна се въртяха по стените и тавана от светлината на звездата на един скрин. Звуковата машина свиреше океански вълни. В детското креватче лежеше едно скъпоценно, спящо момиченце.
А на пода, завита под розово одеяло, беше майка ѝ.
Ларк спеше на килима.
Ръката ми се приближи до гърдите ми, разтривайки се от внезапното изтръпване. Добре ли беше тя? Дали Рен се беше събудила? Или беше тук, защото не можеше да спи с мен в леглото си?
Отдръпнах се и понечих да затворя вратата, но се спрях.
Нещо се беше случило тази вечер. Нещо се беше променило. Сега между нас имаше връзка и, по дяволите, ако тя беше разстроена, ако беше уплашена или притеснена, добре…
Това бяха и моите притеснения.
Затова влязох на пръсти в стаята и безшумно прекосих пода, за да коленича до Ларк. След това се разположих на килима и легнах до нея, а после вдигнах одеялото, за да ни покрие и двамата, като се свих около нея.
Тя не помръдна.
Така че я държах, като затварях очи.
И този път, когато се събудих, бузата на Ларк беше върху гърдите ми, а ръката ѝ – върху корема ми.
Чифт щастливи кафяви очи срещнаха моите. Рен стоеше до перилата на креватчето си, косата ѝ беше разбъркана, а палецът ѝ беше в устата.
– Добро утро, светулке.
Рен ме дари с онази плаха усмивка.
Ларк не помръдна, но в тялото ѝ имаше бдителност, която ми подсказа, че е будна.
– Добро утро, мамо.
– Добро утро.
– Добре ли си?
Тя издиша дълго.
– Ти също ме плашиш.
– Добре. – Целунах я по косата. – Тогава просто ще се плашим един друг за известно време, докато разберем това. Звучи ли добре?
Тя кимна.
– Звучи чудесно.
Назад към част 18 Напред към част 20
