Глава 15
АЙРИС
татуировка от монтана
– Сядаш ли някога от тази страна на дивана?
Уайлдър не откъсна очи от книгата си.
– Не.
– Ами когато не съм тук?
– Не.
Хъмках и се върнах към телефона си, прелиствайки канала си в Инстаграм. Стъпалата ми бяха прибрани под бедрото на Уайлдър.
Той беше сложил глезена си над коляното, краката му бяха голи, а подгъвът на дънките му беше навит, за да не ходи по тях. След като се беше прибрал от училище, той се беше преоблякъл от джинсите си с копчета и беше облякъл обикновена тениска. Ръкавите ѝ се опъваха около бицепсите му.
Бяхме навлезли в тази рутина през последната седмица. Откакто се бяхме върнали от Бозман, нощите ни бяха едни и същи.
Той се прибираше от училището и правехме секс някъде другаде, освен в спалнята му. Понякога беше тук, на дивана. Друг път – на масата в трапезарията. Тази вечер го правехме на стената точно до вратата.
Почти го бях хванала, когато влезе вътре.
След това Уайлдър приготвяше вечерята, като винаги настояваше да готви, без значение колко пъти се опитвах да се намеся и да помогна. Във вторник го бях подразнила толкова много, че той ме вдигна и ме постави на една табуретка.
Вечеряхме заедно, а когато приключихме, се оттеглихме на дивана му, където аз се занимавах с телефона си, докато той четеше книга.
Всяка вечер беше почти една и съща. Не бях имала такова постоянство, откакто живеех с родителите си в гимназията.
Все чаках да ме връхлети онова неспокойно чувство. Да ме засърби да направя нещо, да отида някъде. Но нямаше място, на което да предпочитам да бъда, от това да седя с Уайлдър на този диван, докато той чете книгата си.
Колкото и да е странно, това се беше превърнало в част от нашата прелюдия, в очакване на това, което щеше да се случи. Това очакване изпълваше всеки момент, всеки удар на сърцето.
Може би затова това не ме отегчаваше до сълзи. Всяка вечер, когато той затваряше книгата си, аз вече вибрирах и отчаяно желаех докосването му.
Така ли се чувстваха другите хора по отношение на секса? Боже, бях пропуснала всичко. Никой друг любовник в миналото ми не беше бил толкова внимателен като Уайлдър. Той се покланяше на тялото ми с доминантност, която ме възбуждаше всеки път.
Сутрин ме събуждаше с ръце между краката ми. Сексът беше бавен и мързелив, продължаваше до последния момент, когато той бързаше да си вземе душ и да отиде на работа. След това имаше трескави, силни чукания, когато бяхме прекарали твърде много часове разделени. А през нощта беше като хвърляне на зарове.
Дали тази вечер щеше да бъде нежен и бавен? Или щеше да ме вземе отзад, твърдо и грубо?
По раменете ми преминаха тръпки и придърпах долната си устна между зъбите, за да скрия усмивката си, докато поглеждах през ръба на телефона си към профила му.
Беше толкова сериозен. Веждите му образуваха твърд хребет. Устните му бяха със също толкова твърда линия. Мостът на носа му беше идеално прав – особеност, която никога не бях забелязвала при друг мъж. Но аз се потапях в чертите на Уайлдър.
Дали брадата му беше моята любима? Или тези тъмни, зашеметяващи очи?
– Айрис.
– Какво? – Престорих се на невинна, докато прикривах брадичката си. Тази вечер той за трети път ме хващаше, че гледам.
Явно не беше готов да премине към следващата част от вечерта ни, затова се върнах към телефона си, прочитайки няколко коментара от днешната публикация.
татуировка от монтана
Снимката беше на мен в студиото за татуировки на стол, подпряна на една страна, докато художникът работеше.
Уайлдър беше направил снимката, достатъчно близо, за да покаже детайлите на дизайна, но беше успял да улови и лицето ми. Бях се усмихнала въпреки болката.
По време на днешния ни телефонен разговор Ким беше коментирала, че напоследък снимките ми са на ново ниво. Признах, че това се дължи на факта, че съм срещнала Уайлдър и той се е превърнал в мой личен фотограф.
Може би тя е разбрала, че той е различен от другите мъже, с които съм се срещала, защото изпищя, когато ѝ разказах за него.
Може би е било глупаво да ѝ кажа. Щеше да е по-лесно, ако той си беше останал в тайна. Така, когато напуснах Монтана, нямаше да ми се налага да отговарям на въпроси за него. Но имах нужда някой да знае за Уайлдър.
Това го направи истински. Направи това, което имахме, истинско.
Той вече ми липсваше. Оставаше ми повече от месец в Каламити, но вече се страхувах от деня, в който ще си тръгна.
Единственият шум беше звукът от прелистването на страница. Размърдах пръсти още повече под крака му, исках да се заровя още по-близо.
– Четеш ли някога електронни книги?
– Понякога – промърмори той.
– Предпочиташ ли хартиени книги?
– Да. – Погледът му не слизаше от страницата.
Извадих камерата на телефона си и направих снимка тайно. Вероятно щеше да ме накара да я изтрия, ако знаеше, но това беше снимка, която щях да гледам отново и отново. Когато бях самотна. Когато той ми липсваше.
Поне щях да имам някакво доказателство за времето, прекарано заедно, освен тениските, които бях отмъкнала от чекмеджето му.
Оставих телефона настрана и се облегнах на облегалката на дивана, без да се интересувам дали той отново ще ме хване да го зяпам. Очите му се присвиха отстрани, докато обръщаше следващата страница, сякаш историята ставаше сериозна.
Толкова ми харесваше, че е учител. Уайлдър можеше да мине за дървар, модел на бельо или професионален спортист. Но ми хареса, че беше избрал науката и гимназията. Харесваше ми, че изглеждаше толкова забравил за сексапила си. Харесваше ми, че гардеробът му е кодиран по цветове, а книгите в кабинета му са подредени по азбучен ред на фамилията на автора.
Дали винаги щеше да живее тук сам? Ще се ожени ли някога отново?
Сърцето ми се късаше по малко всеки път, когато се чудех дали след години в леглото му ще има друга жена. Не за първи път ми се искаше да съм с десет години по-възрастна. Да го бях срещнала първа, преди Дани.
Преди Ейми.
Боже, как сигурно я е обичал. Да се мъчи дори да не погледне Ларк, защото тя приличаше на жена му. Каква любов е била това?
Родителите ми се обичаха. Бях израснала в къща, пълна с любов. Но имах чувството, че това е различно. Че начинът, по който Уайлдър обичаше Ейми, беше сродна любов.
Ревността ми към призрака никога не стана по-лесна за преглъщане.
Каква беше Ейми Абът? Толкова силно исках да знам, че едва издържах. Какво толкова специално имаше в нея, че да погуби Уайлдър за всяка друга жена?
Той обърна още една страница.
– Какво става?
– Нищо – излъгах.
– Напрегната си.
Да, бях. Той можеше да прочете това от своя край на дивана. Но нямаше никакъв шанс да му кажа истинската причина, поради която имах възел в корема си. Просто щеше да е безсмислено.
Без значение колко въпроса задавах, Уайлдър нямаше да отговори на нито един, свързан с Ейми.
– От колко време имаш брада?
– Дванайсет години? Може би тринайсет.
Значи си я е пуснал, след като се е оженил. Ейми харесваше ли я? Как можеше да не я хареса? Едва ли си спомнях как изглеждаше без нея преди толкова години.
– Нямаше да те позная – казах му. – Ако просто се бяхме разминали на улицата, нямаше да те позная.
Тези черни като кафе очи се насочиха към мен. Накрая. Той остави книгата си настрана и протегна ръка през облегалката на дивана.
– Видях те в магазина за хранителни стоки.
– Кога?
– В деня, в който се появи в Каламити.
– Какво? – Изтеглих краката си назад и седнах по-изправена.
– Не те познах. Просто видях тази красива жена и пъстрите ѝ татуировки и си помислих… красавица. Не можех да откъсна очи.
Когато казваше такива неща, толкова сурови и честни, ми беше трудно да дишам.
Уайлдър никога не ме е съдил за стила или татуировките ми. Нито веднъж не ме беше погледнал накриво. И това беше още от времето, когато бяхме двама непознати, които се разминаваха по коридорите на хранителния магазин.
Какво щеше да се случи, ако наистина бяхме непознати? Щеше ли да се приближи до мен? Може би щеше да ме покани на питие? Или щеше да продължи да върви, винаги обвързан с Ейми, независимо дали ме смяташе за красива, или не?
– Защо дължиш услуга на Дани?
Той въздъхна, като хвана единия ми глезен, за да премести крака ми в скута си. След това се зае с арката, като масажираше и размяташе с тези големи, способни ръце.
– Опитваш се да ме разсееш.
– Работи ли?
– Не. – Захилих се. – Но не смей да спреш.
Ъгълчето на устата му се изкриви.
– Услугата.
– Услугата – промълви той. – Дани и аз винаги сме се забавлявали в колежа. Особено през първите години. Много се забавлявахме.
– Не мога да си го представя как се забавлява. – Нито веднъж не бях виждала брат си пиян. От време на време изпиваше по чаша вино по време на семейни празници, но не бях сигурна, че изобщо държи алкохол в къщата си.
– Аз бях инициаторът – каза Уайлдър. – Дани обикновено идваше да се повози. И обикновено той беше този, който ме предпазваше да не направя някоя глупост.
– Като какво?
Той сви рамене.
– Веднъж си помислих, че е добра идея да се прибера пеша от бара при нула градуса, защото бях пиян. Той ме уговори да си взема такси. Такива неща. Никога не е било нещо голямо, той просто беше гласът на разума.
Брат ми беше добър по-голям брат за всеки, който му позволи да поеме тази роля.
– Значи се е грижил за теб.
– Да. Имаше моменти, когато ролите се разменяха. Веднъж му хрумна да изпуши пакет цигари една вечер, докато бяхме навън и пиехме. Знаех, че на следващия ден ще свърши нещастно, затова, когато той не гледаше, смачках кутията и я изхвърлих.
– Не мога да си представя Дани да пуши.
– Той изпуши две. Никога не съм виждал човек да позеленява толкова бързо.
– Пушене. Пиеше. Трябва да е било нещо лошо, щом му дължиш услуга толкова дълго време.
Уайлдър изстена.
– Трябва ли да говорим за това?
– Да. – Използвах свободния си крак, за да притисна бедрото му, подтиквайки го да продължи. – Ти каза, че ще ми кажеш.
– Надявах се, че ще забравиш.
– Нима някога съм забравяла?
Той се засмя и облегна глава на дивана, за да се вгледа в тавана.
– Не. Ти си неумолима.
– Харесва ти.
Той извърна глава, а очите му омекнаха.
Харесваше му.
– Във втори курс отидохме на екскурзия до Вегас за пролетната ваканция.
Не си спомнях това, но Дани не живееше вкъщи, а по онова време подробностите от живота му бяха предимно загадка за мен.
– Отседнахме в евтин хотел. Използвахме фалшиви лични карти, за да пием и да влизаме в клубове. Залагахме. Беше само за няколко нощи. След това се прибирахме у дома. Но през последната вечер аз вързах един. Двамата с Дани се разхождахме из стриптийза и там имаше една жена. Не знаех, че е проститутка.
Задъхах се, очите ми се разшириха. О, Боже.
– Не си знаел.
– Не. – Той поклати глава. – Но никога преди не бях срещал проститутка и ми хрумна тази тъпа идея да говоря с нея. Нищо друго. Само да поговорим. Защо, не съм сигурен. Бях пиян идиот. Така че отидох да говоря с нея, въпреки че Дани ми каза да не го правя.
Това изглеждаше толкова странно, идвайки от човека, който винаги се караше на разговорите. Може би това беше моят проблем. Не бях виждала Уайлдър пиян. Може би ако беше пиян, щеше да ми каже всичко, което исках да знам.
– За какво говорихте с нея?
– По дяволите, ако мога да си спомня. Дори не бях в състояние да разсъждавам. Но каквото и да казах, тя го прие като предложение. В един момент бях на крака, а в следващия тя ме притисна към една паркирана кола и се втурнаха още две ченгета. Тя беше под прикритие.
Челюстта ми падна.
– Не.
– Да. – Той кимна. – Отивах към затвора. Но тогава Дани се намеси. Обясни им, че просто сме се забавлявали. Че не съм имал намерение да я наемам за секс. Тогава бях разстроен, но някак си той ги убеди да ме пуснат. На следващия ден, докато пътувах към вкъщи и междувременно повръщах, му обещах една услуга. Всичко. Дължах му много.
И аз бях тази огромна услуга.
Ако беше втората им година, щях да съм на десет. Те щяха да са на двайсет.
– Чакай. Дължиш услуга на Дани от петнайсет години?
Той кимна.
– Да.
– Хм. – Оставих го да потъне. – Услуга на петнайсет години и Дани я използва, за да остана с теб.
Или наистина го е грижа за мен. Или наистина го е грижа за Уайлдър. Или пък може би не вярваше в способностите ми да действам като възрастен. В този момент ме болеше мозъкът, когато се опитвах да разбера мотивите на брат ми.
– Честно казано, не знам как да се чувствам по този въпрос – казах аз.
– Той се грижи за теб.
– Той се притеснява за мен.
– Това толкова ли е лошо? – Попита Уайлдър. – Да се притесняват за теб?
– Не. – Може би.
Когато ставаше дума за семейството ми, притесненията обикновено идваха с вериги. Не беше очарователен начинът, по който Уайлдър изглеждаше притеснен. Неговото беше истинско, породено от страх. Притеснението от страна на моето семейство се усещаше различно. Сякаш произлизаше от очакване или неодобрение.
Но имах чувството, че Уайлдър ще започне да защитава Дани, затова насочих разговора другаде.
– Вие, ходили ли сте на други пътувания през пролетната ваканция?
– Не. Това беше единственото.
– Как така?
Можеше да се окаже, че лицето му е покрито със сянка, като се има предвид как изражението му се помрачи. Уайлдър не отговори. Нямаше нужда да отговаря.
– Срещна Ейми.
Ето защо не беше предприемал пътувания с Дани. Имаше си приятелка, с която да пътува. Жена, която бе влязла в живота му и бе откраднала сърцето му.
Челюстта на Уайлдър се сви при името ѝ. Ръцете му оставиха крака ми, все още проснат в скута му, сякаш не искаше да ме докосва, докато името ѝ отекваше в стаята.
Оуч.
– Можеш да говориш за нея с мен – казах аз. – Нямам нищо против.
Той се изправи от дивана, кракът ми падна на пода, докато крачеше към прозорците.
– Не искам да говорим за нея.
С никого. Не само с мен.
Имаше поне някаква утеха във факта, че не бях сама. Бях от външната страна на стените му, заедно с всички останали.
– Добре. – Станах от дивана и се преместих зад него, като обвих ръце около кръста му.
Той се напрегна за няколко удара на сърцето, после тялото му се отпусна.
Няколко мига стояхме заедно, а бузата ми беше притисната към гръбнака му. След това той ме хвана за ръка и ме повлече към спалнята си, където започна следващата част от нашата вечер. Там, където не трябваше да се притеснява, че ще му задавам въпроси.
Защото леглото му беше единственото безопасно място в къщата му.
Затова ли правехме секс толкова често? Защото, ако ме чукаше, аз не му задавах неудобни въпроси?
Вероятно. Утре щях да оставя това да ме гложди.
Тази вечер го изтласках настрана и се изгубих под тялото на Уайлдър. Докато той не ме изтощи толкова добре, че единственото, което можех да направя, беше да заспя на гърдите му.
Пулсът на сърцето му се беше превърнал в саундтрак на сънищата ми. Въпреки че никога нямаше да бъде истински мой. Не и когато то винаги щеше да принадлежи на Ейми.
Назад към част 15 Напред към част 17
