Глава 16
ГРИМ
Влязох в спалнята и се усмихнах на Катюшка, когато тя ме погледна със сънливи очи.
– Здравей, мило момиче. – Поздравих я нежно, като се наведех да я целуна нежно по устните. – Как се чувстваш?
Тя сви рамене.
– Малко по-добре. – Каза ми, но все още изглеждаше изтощена и изпитваща болка.
– Още не е заспивала. – Измърмори Скраб, докато прокарваше върховете на пръстите си по гърба ѝ. Тя изстреля усмивка към мъжа, който я държеше в ръцете си.
– Исках да знам как е момиченцето. – Каза тя, като обърна тези красиви, сини очи обратно към мен.
– Такава майка кокошка. – Подиграх се, като седнах на леглото и се наведох, за да си събуя ботушите. – Казва се Ема – казах ѝ. – Тя обича да чете, затова ѝ дадох таблета, който обикновено държим за другите деца. Все още има да се лекува, преди Грейв да се чувства комфортно с нея, когато се разхожда и става от леглото. Трикси ще вземе Александра по-късно, за да могат двете момичета поне да се срещнат, но не знаем как ще реагира Ема на нея. – Измъкнах се от елека си и го преметнах през края на леглото. – Но тя разговаря с мен – спомни си кой съм. Тя е изключително умна. Грейв ще има пълни ръце с нея, когато порасне.
– Значи той наистина иска да я осинови – потвърди Катюшка.
Кимнах.
– Иска да бъде неин пълноправен родител. – Поклатих глава. – Тъпакът беше готов да се откаже от нашивката си, за да го направи.
– Защо би го направил? – Попита Скраб, докато се събличах до боксерките си и се плъзгах в леглото до Катюшка. Тя се притисна към мен и аз моментално я обгърнах с ръце.
– Мислеше, че клубът може да отхвърли осиновяването ѝ, защото е дете на Дима.
Катюшка се изсмя невярващо. Усмихнах се в косата ѝ. Тя можеше да бъде такава шибана веселячка и аз обичах това в нея.
– Нима той някак си е забравил, че някога бях жена на Алексей, а Йън е син на Алексей?
Повдигнах рамене.
– Не знам, сладкото ми момиче, но му напомних този факт, както и факта, че сега принадлежиш и на мен, и на Скраб, и че Скраб и аз сме бащи на Йън, независимо от произхода му. Децата са невинни и ще пораснат и ще се приспособят към средата, в която са поставени.
– Ще представиш ли осиновяването на масата утре? – Попита Скраб, като хвана нежно бедрото на Катюшка и придърпа дупето ѝ обратно към себе си.
– Да – отговорих аз. – Грейв ще има нужда от собствено жилище – казах повече на себе си, отколкото на Скраб или Катюшка. Грейв щеше да има нужда от помощ, за да си събере неща за Ема.
Скраб сви рамене.
– Може да вземе моето. Мястото просто трябва да се поправи, но може да се направи. Просто всички ще трябва да вложим шибани човекочасове, за да го сглобим отново за него.
Погледнах го над главата на Катюшка.
– Сигурен ли си, че ще го направиш, братче? – Попитах. Знаех колко упорито е работил, за да притежава това място.
Той кимна.
– Вече нямам нужда от него. Женен съм за Катюшка и тя предпочита да живее тук, под този покрив, така че сега и аз живея тук. Онова място просто си стои там и ме принуждава да правя вноски по ипотеката му. Просто ще му препиша документите – нека остане негово.
– Ти си толкова добър човек, Скраб – каза Катюшка, а гласът ѝ бе оцветен от сънливост.
Скраб притисна целувка към рамото ѝ.
– Опитвам се, принцесо.
Скоро я последва тихо хъркане. Стиснах ръце около нея, като най-накрая си позволих да се настаня удобно.
– Нека просто да си починем малко. Знам, че имам шибана нужда от това.
Скрабът похърка в знак на съгласие.
– Аз ще поема първата смяна с Йън. Тя все още не е достатъчно добре, за да се справи с него.
Кимнах в знак на съгласие.
– Изненадан съм, че все още не се опитва да се противопостави на лекарските заповеди. Тази жена не може да изпълнява указания за нищо на света.
Скраб се засмя, като поклати глава.
– Толкова шибана истина. – Измърмори. – Но мисля, че помага това, че един от нас винаги е бил в леглото с нея, така че тя не изпитва нужда постоянно да става и да се опитва да се движи.
За момент замълчахме, като единственият звук в стаята беше тихото хъркане на Катюшка.
– Не те притеснява, че тя е бременна с моето дете, нали? – Попитах го, за да наруша мълчанието. – Тя е твоя съпруга, Скраб. Може и да я делим, но никога не искам да се намесвам в тази връзка, която имаш с нея.
Скраб поклати глава.
– Повярвай ми, братко. Щастлив съм – и за двама ви. Вие се нуждаете от тази връзка. Аз съм неин съпруг. Това е достатъчно за мен. Знам, че тя иска още деца, а аз никога няма да мога да ѝ дам това. Но ти можеш.
– Съжалявам, че се наложи да стане така, Скраб – казах му честно.
Той сви рамене.
– Аз не, Грим. Твърдо вярвам, че всичко се случва по някаква причина, независимо колко шибано мразим това. На нея винаги ѝ е било писано да има и двама ни по различни причини. В началото мразех шибаната идея – наистина мразех. Но когато видях как я приземяваш, как я предпазваш от това да си изпати, осъзнах колко добър си бил за нея.
Той притисна целувка към върха на главата ѝ, докато Катюшка леко се размърда, но продължи да спи.
– Когато започна да се отдръпваш от нея, знаех, че трябва да се появи нещо, което да затвърди връзката ти с нея. Ако тя те загуби, Грим, това ще я разкъса на парчета. Може всичко да е започнало с мен, но никога не е било предвидено да свърши само с мен. Тя трябваше да бъде наша, братко. Ти трябва да ѝ дадеш деца, а аз трябва да бъда неин съпруг. Така е.
Поех си дълбоко дъх, осъзнавайки, че обяснението му има шибан смисъл, и се почувствах глупаво, че никога не съм мислил по този начин. Съдбата понякога раздаваше грозни карти, но понякога тази ръка беше това, което трябваше да се раздаде.
– Благодаря ти, че ми позволи да се срещна с нея – казах му аз.
Скраб отново сви рамене.
– Грим, ще направя каквото е необходимо, за да я направя щастлива. В момента, в който видях как те гледа, разбрах, че трябва да има поне възможност да бъде с теб. А когато видях колко отзивчива е към теб, разбрах, че и тя има нужда от теб. Нямам нищо против това. Винаги ще съм съгласен с това. – Сви рамене. – Нейното щастие е всичко, което има значение за мен.
– Сега нещата ще се променят – предупредих го аз. – Вече не съм наполовина вътре, наполовина вън – казах му. Той кимна веднъж. – Клубът винаги ще бъде на първо място за мен, не мога да помогна. Аз съм президентът. Но ще бъда повече наоколо и ако мога да се оттегля от задълженията си като президент, когато тя има нужда от мен, ще го направя. Тя официално го е направила за мен, Скраб. Обичам тази жена с всяка шибана фибра на съществото си и ще унищожа всеки, който нарани нея или децата ни.
– Добре. – Каза Скраб. – Точно така трябва да бъде, Грим. И трябва да ѝ го докажеш, защото всеки път, когато излезеш оттук, тя се страхува, че няма да се върнеш. Ето защо тя непрекъснато търси увереност.
– Никога не я напускам – изръмжах аз, докато за миг затегнах хватката си върху нея. – Единственият начин тя да ме загуби е, ако ме вкарат три метра под земята, а ако имам нещо общо с това, то ще е само заради старостта. И ако мога да помогна, тя ще си отиде първа, защото няма да я подложа на болката да ме загуби, ако мога да помогна.
– Не знаех, че си толкова поетичен, Грим. – Подигра се Скраб.
Намръщих се на нашивката си. Той можеше да бъде досаден, когато искаше да бъде.
– Прееби се, нашивко.
Скраб се засмя тихо.
– Както искаш, През.
Назад към част 15 Напред към част 17
