Глава 18
УАЙЛДЪР
Пътуването от дома на Сейди до моя дом не заличи гадното ми настроение. Паркирах до „Бронко“-то и излязох, като затръшнах вратата на пикапа твърде силно, преди да се вмъкна вътре зад Айрис.
Ако тя беше разстроена заради Сейди, това не си личеше.
В същото време разочарованието ми разтърсваше костите ми.
Сейди беше влюбена в мен. Това беше теорията на Айрис. Отначало я отричах, отказвах да повярвам, че е вярна. Но може би? Това беше моят шибан кошмар. И това беше толкова прецакано.
– Добре ли си? – Попита ме Айрис, когато ритнах вратата и я затворих.
– Не. – Не, това определено не беше добре.
Ами ако Айрис греши? Тя можеше да греши.
Трябваше да греши.
– Може би трябваше да опитам да говоря с нея. – Въздъхна Айрис.
– Най-добре бе просто да си тръгнем.
Когато тя предложи да се върнем в къщата на Сейди, аз настоях да си тръгнем. Това беше нещо, което можеше да унищожи кариерата ми. Незабавно нямах причина да говоря със Сейди Браун отново. Ако тя наистина е влюбена в мен, последното нещо, от което имах нужда, беше да ме видят с нея.
Захвърлих ключовете си настрани и се насочих към дивана, но бях твърде превъзбуден, за да седна, затова се разхождах пред прозорците и прокарвах ръка през косата си.
Сейди имаше чувства към мен. Не. Не може да бъде. През по-голямата част от годината тя беше с Райън. Затова ли той си мислеше, че тя му е изневерила? Защото е искала мен?
Стомахът ми се сви.
– Тя е просто дете. – Това беше единственият начин, по който я виждах. Дете. Ученичка. Аз бях нейният учител.
Айрис отиде до кожения фотьойл и седна на ръба му.
– Тя не е много по-млада от мен.
– Ти си на двадесет и пет години. Тя е на осемнайсет. Това е голяма разлика.
– Седем години.
– Недей – изръмжах аз. От идеята, че тя се сравнява с един от моите ученици, кожата ми настръхна. – Не е същото.
Айрис вдигна ръце.
– Просто казвам, че не е чак толкова шокиращо, че един ученик е влюбен в теб.
Защо тя не беше по-шокирана от това? Защо не изглеждаше, че това я притеснява? Сякаш… тя знаеше.
Какво, по дяволите?
– Знаеше ли за това?
Айрис примигна.
– Какво?
– Знаеше ли за това? – Повторих. – За Сейди и за това дали е имала… знаеше ли. – Не можех да го кажа. Не можех дори да си представя, че ученик изпитва чувствени чувства към мен, камо ли да го изрека на глас.
Айрис ме гледа дълго, устата ѝ се разтвори, а очите ѝ се разшириха. Това беше шокът, който ми липсваше. Заедно с него дойдоха болка и обида. По дяволите.
Преди да успея да се отдръпна, сините ѝ очи се стесниха и ноздрите ѝ се разшириха.
– Не мога да повярвам, че току-що ме попита това.
– Ами ти си тази, която е прекарала цялото това време с нея – измърморих аз.
Погледът, който тя ми отправи, можеше да изпепели човек.
– Срещала съм се с нея три пъти. Три. Ти я виждаше всеки ден. Защо не знаеше за това?
– Сигурно защото бях зает да я уча, а не да общувам на кафе и да ѝ разказвам за галиматорския си начин на живот.
Ако преди Айрис беше изглеждала вбесена, сега изражението ѝ беше убийствено.
Майната му на живота. Това беше моментът, в който трябваше да замълча. Когато трябваше да спра да копая в още по-дълбока дупка. Нищо ли не бях научил от Ейми? Нима не се бях научил да си затварям устата, когато споря с жена?
Не. Явно не бях научил нищо.
– Нямаш право да си изкарваш неудовлетворението върху мен. – Айрис се изправи на крака, а ръцете ѝ се свиха в юмруци. – Нямаш право да обвиняваш мен за това. Тя е на осемнадесет години. Пред нея е цялото бъдеще и всички я тласкат по един път, докато тя иска да поеме по друг. И да, може би този път, по който е тръгнала, означава, че тя ще се върти наоколо. Това е неин избор. Това е нейният живот. И тя се опитва да разбере всичко това.
Гърдите ѝ се надигнаха, тялото ѝ на практика вибрираше от ярост.
Този път останах безмълвен.
– Наистина ли е толкова шокиращо, че един ученик е влюбен в теб? Ти имаш огледало, Уайлдър.
Свих се. Майната му, не исках да мисля за това. Да преоценявам децата, които съм имал в класа, и да анализирам прекомерно взаимодействията ни.
Не беше като да не съм мислил за това. Но запазих дистанция. През повечето време бях такъв мърморещ задник, че децата бяха тези, които трябваше да се държат настрана. Ако дори подозирах, че Сейди има чувства, щях да постъпя по различен начин. По дяволите.
– Разбирам, че ти е неудобно – каза Айрис. – Разбирам, че това е изненадващо. Но преди да се нахвърлиш върху единствения друг човек в тази къща, помисли малко. Тя е млада. Намира се в ключов момент от живота си. Ти си красив. Ти си остроумен. И предполагам, че си един от единиците хора, които не я притискат да вземе решение какво ще прави по-нататък.
Може би. Не знаех. Не познавах Сейди достатъчно добре, за да преценя личните ѝ проблеми. Не бях училищният съветник и освен ако някой ученик не дойдеше при мен с молба за съвет, запазвах мнението си за себе си.
Просто преподавах наука.
Въпреки че Сейди ме беше помолила за съвет. И аз ѝ казах, че колежът не е за всеки. Бях ѝ казал, че е умна, остроумна и добра.
Грешка ли беше това? Трябваше ли повече да не правя комплименти на учениците? Майната му на живота.
– Никой не е виновен за това, Уайлдър. Не е моя вина. Не и твоя. Нито на Сейди. Тя има право да се чувства така, както се чувства. Но това, че ти се ядосваш на мен, е пълна глупост. – С това тя ме остави да стоя сам в дневната ми.
Айрис затръшна вратата на спалнята си толкова силно, че разтърси стените.
– Кучи син – изръмжах аз, накланяйки глава към тавана.
Девет години и бях забравил какво е чувството да се биеш с жена. Да загубиш битка с жена. Макар че Айрис се биеше по различен начин, отколкото Ейми.
Ейми щеше да плаче. Всеки път, когато правех забележка като задник, тя се разплакваше.
Но не и Айрис. Тази вечер нямаше да има сълзи.
Макар че тя може да ме кастрира в съня ми.
Стигнах до дивана, седнах и разкопчах маншетите на ризата си, като навих ръкавите. После опрях лакти на коленете си и се загледах навън.
Сейди? Наистина?
Повторих изминалата година. Годините преди това. Ябълките, които тя носеше, останали от обяда ѝ. Малките ѝ разговори за плановете ми за уикенда. Дали изтощеният акумулатор на колата ѝ тази пролет е бил уловка?
Трябваше ли да го забележа? Защо не бях забелязал?
По гръбнака ми преминаха студени тръпки. Бях достатъчно възрастен, за да бъда баща на Сейди.
Поне учебната година беше свършила. Единственото ми успокоение беше, че в понеделник сутринта щеше да има празна класна стая и нямаше да съм принуден да виждам Сейди. Макар да бях сигурен, че никога повече нямаше да гледам стола ѝ по същия начин.
И никога повече нямаше да взема ябълка от ученик.
– По дяволите. – Стиснах носа си, за да отшуми жилото от езика на Айрис. След това си възпроизведох лекцията ѝ, като този път чух думите.
Това не беше нейна вина. Не беше на Сейди. Не беше и моя.
Но все пак беше прецакано.
– По дяволите – измърморих аз, после се изправих и тръгнах към спалнята на Айрис.
Когато почуках, тя каза:
– Махай се.
Все пак отворих вратата.
Тя седеше в средата на леглото си, с кръстосани крака. През няколкото минути, откакто ме беше оставила в хола, беше изтрила остатъка от червеното си червило и беше свалила потника и се беше преоблякла в огромна тениска, тази празна и прашно розова.
Поне веднъж може би това беше тениска, която не беше откраднала от мъж.
Но за всеки случай, ако греша, щях да я изтръгна по-късно.
Краката ѝ бяха боси, а размъкнатите ѝ панталони се събираха на прасците. Устата ѝ беше стисната, а веждите ѝ събрани с гримаса.
Изглеждаше ядосана.
Приличаше на моя жена.
Това осъзнаване ме изправи на крака. Облегнах се на рамката на вратата, като я оставих да поеме тежестта на рамото ми.
Айрис беше моя.
По някакъв начин тя си беше проправила път в живота ми през последния месец. Идеята да я изоставя беше по-лоша от всяко ученическо влюбване. По-лоша от идеята да кажа на Дани, че се влюбвам в сестра му.
По-лошо от това да знам, че тя вероятно ще си тръгне, дори и да я помоля да остане.
Но ако изминалите девет години ме бяха научили на нещо, то беше как да продължа. Как да оцелея. Да преодолея вината. Да преодолея съжалението. Покрай сърдечната болка.
Щях да оцелея, когато Айрис я нямаше.
Но това не означаваше, че трябва да ми харесва.
– Гладна? – Попитах. Планът ѝ да си купим пица беше изоставен след инцидента със Сейди.
– Не много. – Тя прибра невидим косъм върху коляното си.
– Това ме хвана неподготвен. Съжалявам.
Тя повдигна рамене.
– Айрис.
– Уайлдър.
Изчаках, докато тя най-накрая вдигна очи и срещне погледа ми.
– Съжалявам.
Гневът ѝ се разсея заедно с позата ѝ.
Гледахме се един друг, но не говорехме. Обикновено тя беше длъжна да запълва тихите моменти. Тя задаваше въпросите. Тя настояваше за комуникация.
Без нейния глас, който да запълва празнотата, беше нещастно. Самотно. Намек за това, което щеше да се случи, когато месецът свърши.
Беше толкова обезпокоително, че откъснах погледа си от нейния, първият, който се откъсна, и огледах спалнята. Нямаше много причини да прекарвам време тук.
Това беше стая, която бях приготвил специално за родителите ми. В нея имаше всичко необходимо – легло и две нощни шкафчета. Но освен че от време на време идвах да бърша прах и да прахосмукирам, нямаше причина да съм тук. А и беше по-лесно да избегна този гардероб, ако просто стоях настрана.
Това беше единствената стая, в която с Айрис не бяхме правили секс. Бяхме били заедно във всяка друга стая, на почти всяка повърхност. Само в началото на седмицата я намерих в пералнята и вместо да я занеса в леглото си, я качих на сушилнята и се потопих в стегнатото ѝ тяло.
Част от мен искаше незабавно да напусне тази спалня. Да дръпна брадичката си и да я накарам да ме последва. Но в погледа на Айрис имаше нещо, може би предизвикателство, сякаш можеше да прочете мислите и страховете ми.
Толкова ли се страхувах от кутиите, подредени зад затворената врата на гардероба, че дори не исках да прекрача прага?
Може би. Имаше само един начин да разбера.
Отблъснах се от вратата и направих крачка. После още една.
Айрис проследи и двете, като погледът ѝ се стрелна към обувките ми, преди отново да се издигне към лицето ми. После, за пореден път доказвайки, че е в главата ми, облиза долната си устна. Тя все още имаше слаба следа от червения оттенък.
Майната му.
Бях върху нея на мига. Ръцете ми обрамчваха лицето ѝ, докато я слагах да легне, а краката ѝ се разтваряха и протягаха дълго, преди да се увият около гърба ми.
Пенисът ми набъбна, когато го забих в центъра ѝ, и си спечелих съскане.
– Целуни ме.
Тя се надигна от възглавницата и нежно целуна ъгълчето на устата ми. След това направи същото и в другия ъгъл, като бавно си проправяше път по устните ми, от една страна до друга.
Подпрях се на лактите си, надвесен над нея, докато пръстите ѝ се плъзгаха по брадата ми.
Тя хвана кичурите и ме придърпа към себе си, докато разтваряше устните ми с език и се вмъкваше вътре. От гърлото ѝ се изтръгна тихо бръмчене, което ме накара да се втвърдя.
Въпреки че исках да сваля дрехите от тялото ѝ, я оставих да си играе. Тя облизваше и хапеше, отначало меко и бавно, докато не затегна хватката на косата ми и не принуди главата ми да се наклони, за да може да проникне дълбоко.
После играта ѝ свърши. Потопих се в устата ѝ, поглъщайки я, докато тя ме държеше близо до себе си. Всичко, което трябваше да кажа, се изля в тази целувка. Колко много я желаех. Колко много се нуждаех от нея. Колко много исках тя да остане.
Айрис се изви в сърцевината си срещу възбудата ми, с което си спечели хапка по горната устна. Смехът ѝ изпълни стаята с най-сладкия звук. Почти толкова невероятен, колкото звукът, който издаваше, когато свършваше.
Откъснах се от нея, навеждайки се назад, за да я възприема.
Бузите ѝ бяха зачервени. Устата ѝ беше розова и влажна. А сините ѝ очи бяха притворени и пълни с желание.
Преди седмици бях в кухнята, когато я чух да свършва. Беше приглушено и слабо. Само хленчене и вик.
Или беше използвала пръста си. Или имаше играчка.
В мен се породи идея.
Айрис посегна към колана ми, но аз отблъснах ръката ѝ и вместо това разхлабих закопчалката на панталона ѝ. След това слязох от леглото, като взех панталоните със себе си. След това се появиха бикините ѝ, които се свлякоха надолу по тонизираните, татуирани крака, докато не бяха захвърлени настрани, ненужни до края на нощта. След това свалих тениската – тя нямаше да е задължителна, когато приключим. Ако искаше да се разхожда гола, нямаше да я спра.
Огърлицата с компаса и рози беше изчезнала, но щях да я попитам за това по-късно.
Тя се взираше в мен с тези опияняващи очи, наблюдавайки всяко мое движение. Когато протегнах ръка към най-близкото нощно шкафче, дъхът ѝ секна.
– Мисли ли си за мен, когато свърши. – Твърдение, напомняне, докато опипвах чекмеджето.
Пръстите ми докоснаха метален цилиндър. Бинго. Играчката беше малък вибратор, не по-голям от показалеца ми. Бръмченето му беше почти толкова еротично, колкото мяукането на Айрис, когато го включих.
– Използвала ли си го напоследък? – Прокарах го по плътта ѝ, стигайки до едното ѝ зърно.
– Не. – Тя се изви в контакта, а очите ѝ се затвориха. – Не откакто започнахме.
– Добре. – С едно коляно разтворих бедрата ѝ, като пренесох играчката върху сърцето ѝ и надолу по меката линия на корема ѝ.
Дишането ѝ беше плитко, тялото ѝ беше напрегнато от очакване.
– Колко често си използвала това преди мен? – Попитах я.
Очите ѝ се отвориха.
– Кажи ми. – Прокарах вибратора около пъпа ѝ в бавен кръг. – Всеки ден?
Айрис кимна и придърпа долната си устна между зъбите си, повдигайки бедрата си, така че да насоча вибратора към центъра ѝ.
– Покажи ми – наредих аз, а ръката ми се успокои.
Тя преглътна тежко, след което покри ръката ми със своята. С лек тласък тя доведе играчката до сърцевината си, право към клитора.
Вибрацията се разтопи в кожата ми, докато тя стискаше ръката ми по-силно, като увеличаваше натиска, докато я вдигаше и сваляше, обикаляйки това снопче нерви, докато устата ѝ не се разтвори и не се изтръгна поредица от хлипове.
Ебаси, но тя беше прекрасна. Съвършена като изгрева. Ослепителна като звездите. Тя бръмчеше и стенеше, а хватката ѝ беше здрава, докато се отдръпваше от клитора си, за да прокара играчката през влажната си цепка.
– Влез вътре. Моля те – умоляваше тя.
Толкова много исках да я гледам как експлодира точно така. Да имам този спомен за годините, когато нея вече нямаше да я има. Да си я представям в някоя далечна хотелска стая, как се справя с този малък вибратор. Надявам се с моето име на тези сочни устни.
Но аз исках да има друг спомен. Когато използваше тази играчка, исках лицето ми да е в съзнанието ѝ. Исках да си спомня как се е чувствала с моя член, заровен в нея, докато тя масажираше клитора си.
Затова отдръпнах ръката си, като взех играчката със себе си, докато се събличах от дрехите си.
Тя ме гледаше без да мига, докато се връщах на леглото и се настанявах между краката ѝ. След това, с главата на члена си на входа ѝ и с вибратора върху клитора ѝ, се вмъкнах в тази влажна топлина.
Рай.
– Уайлдър. – Тя затвори очи, а на устата ѝ се появи слаба усмивка. – Да.
Издърпах се и се забих напред толкова силно, че гърдите ѝ подскочиха.
– Чувствам те толкова добре.
– Още. – Тя посрещна ударите ми с търкаляне на бедрата си. Ръцете ѝ обгърнаха циците ѝ и пръстите ѝ усукаха красивите зърна.
Бръмченето на вибратора се смесваше с накъсаното ни дишане и звука от сблъсъка на телата ни. Не след дълго вътрешните ѝ стени започнаха да треперят. След това гърбът ѝ се изви и тя се задъха, точно когато оргазмът ѝ се разрази.
Тялото ѝ се разтресе толкова силно, че едва не се отлепи от матрака, а сърцевината ѝ пулсираше и ме стискаше като в пазва.
Боже, това никога нямаше да ми стигне. Никога.
Затворих очи, наслаждавайки се на горещината, която преминаваше през вените ми. Чистото удоволствие, което се засилваше все повече и повече.
Крайниците на Айрис все още трепереха, оргазмът ѝ бе изтеглен от играчката, докато аз експлодирах, изливайки се в нея с рев.
Всеки път беше по-добре. Всеки. Шибан. Път.
Как изобщо беше възможно това? Ако имахме години заедно, винаги ли щеше да е толкова хубаво? Или беше хубаво, защото имахме два месеца?
Винаги щеше да е добре. Знаех това до дълбините на душата си. Ние си паснахме. В съвършен унисон.
Когато най-накрая слязох от освобождението си, пот покри кожата ми. Играчката беше изпаднала от хватката ми и лежеше на леглото, като все още вибрираше.
Айрис преметна ръка през главата си, а гърдите ѝ се извисиха, докато си възвръщаше дъха. Отдръпнах се и се претърколих, като се свлякох на леглото до нея, за да изчистя и последните бели петна от погледа си.
Тогава бръмченето на вибратора спря. Айрис го захвърли настрани.
– Преместваме тази играчка в моята стая – казах аз.
По устата ѝ се разля бавна усмивка.
– Не очаквай да споря.
Назад към част 18 Напред към част 20
