Глава 11
Пиърс
Целувката ѝ беше безразсъдна. Противорече на добрата ми преценка, но в момента, в който устните ми отново намериха нейните, нищо друго нямаше значение. Нито миналото. Нито бъдещето. Нищо, освен Кериган.
Приплъзнах езика си към нейния в лениво въртене. Това движение ми донесе едно от нейните знойни мърморения. Вплетох пръсти в косата на слепоочието ѝ и издърпах кичурите от разхлабения възел. Оставих се да потъна в нея за миг, наслаждавайки се на вкуса ѝ, преди да отдалеча устните си от устата ѝ и да се спусна по гърлото ѝ.
– Пиърс – прошепна тя, докато върховете на пръстите ѝ се плъзгаха по коремната ми преса.
Намерих пулса ѝ и засмуках, след което се отдръпнах, за да потърся искрящите ѝ очи. Те преливаха от същото отчаяние, което преминаваше през вените ми и изпълваше кръвта ми. Беше като да се напиеш с най-изтънченото вино.
– Боже, как те искам. От момента, в който те видях, мислех само за устата ти.
Тя се усмихна, вдигна ръката си към лицето ми и остави дланта си да се отскубне от брадата ми.
– Исках да те ударя онзи ден на тротоара.
Засмях се.
– Заслужавах го.
Другата ѝ ръка се вдигна и с двете си длани върху челюстта ми придърпа устата ми към своята. Надеждата да запазя контрол беше изгубена.
Навлязох в устата ѝ, открих езика ѝ, готов за дуел. Завъртяхме се и се преплетохме заедно, докато целувката не се оказа достатъчна. Обгърнах я с ръце и я придърпах към тялото си. Под хавлията и късите ми панталони членът ми беше болезнено твърд и притиснах възбудата си в корема ѝ.
– Още – изпищя тя срещу устните ми, а ръцете ѝ обхождаха раменете ми. Върховете на пръстите ѝ се впиваха в кожата ми, докато се движеха, като се движеха нагоре-надолу и отново нагоре, сякаш се опитваше да докосне всеки сантиметър от мен.
С бърз замах я вдигнах нагоре и я изправих на крака. Увитата около гърдите ѝ хавлиена кърпа се разпадна и аз я откъснах, оставяйки я да падне на пода с приглушено тупване.
Краката на Кериган се увиха около бедрата ми, като изтръгнаха и моята кърпа. И двамата останахме на купчина, когато се завъртях и я поставих на острова, преди да прокарам пътека от устни по меката, опъната кожа на ключицата ѝ. Нейното хлипане отекна в кухнята, най-сексапилният звук, който бях чувал през живота си. Това беше достатъчно, за да ме накара да се отдръпна, защото иначе щях да свърша в тези мокри къси панталони.
Седнала на плота, облечена само в мокър комплект бельо, Кериган беше олицетворение на изкушението.
Да я взема може би беше най-егоистичното нещо, което някога бях правил. В живота ми се случваха толкова много неща, които избягвах и които скоро щяха да бъдат неизбежни. Неща, които не можех да ѝ обясня, не и сега.
Трябваше да спра. Но нямаше да го направя.
Исках Кериган, докато все още имах способността да искам за себе си.
– Ти си красива отвъд думите.
Дъхът ѝ секна.
– Пиърс.
– Егоистично е от моя страна да те имам.
– Не, ако и аз те искам. – Тя изкриви пръст, подканвайки ме да продължа напред.
Вместо това аз протегнах ръка.
Тя постави дланта си в моята без никакво колебание и скочи от плота. После я измъкнах от кухнята и се насочих към спалнята. С изключение на това, че докато вървяхме, ръката ѝ премина по гръбнака ми, не успях да мина покрай дивана.
В момента, в който краката ми се удариха в плюшения килим в хола, се завъртях и забих устни в нейните. Дадох си една целувка, преди да започна да свалям презрамките на сутиена от раменете ѝ.
Тя посегна зад гърба си, освобождавайки закопчалката. Ръцете ми бяха върху гърдите ѝ, преди дантелата да се приземи на пода до краката ни.
– Да – изсъска тя, когато размачках нежно извивките, а пръстите ми откриха зърната ѝ, покрити с капки. Мислех, че устните ѝ са най-съвършената ѝ черта, но сега, когато държах ръцете си върху голата ѝ кожа, осъзнах, че съм грешал.
Кериган изви гръб, притискайки се към докосването ми. След това ръцете ѝ се насочиха към шнура на късите ми панталони и го издърпаха. Но аз не ѝ позволих да ги свали, не още. Хванах китките ѝ и ги задържах, докато падах на колене.
Очите ѝ пламнаха.
– Какво правиш?
Отговорих, като притиснах устата си към пъпа ѝ и оставих езика си да се стрелне, за да оближе бавно корема ѝ.
– Пиърс. – Ръцете ѝ стигнаха до косата ми.
Погледнах нагоре и ѝ се усмихнах злобно.
– Стой спокойно.
– С теб на колене? Няма шанс.
Засмях се и я целунах отново, точно над линията, където бикините ѝ скриваха съкровището ми. Пръстите ми се плъзнаха в дантелата и сантиметър по сантиметър ги свалих от бедрата ѝ. През цялото време държах очите си залепени за нейните. Едва след като тя свали бикините си, се вгледах в голата ѝ сърцевина.
– Перфектна си.
Ръцете ми се насочиха към бедрата ѝ, обхванаха кремавата ѝ кожа и принудиха краката ѝ да се разтворят. Гръдният ѝ кош се издигаше и спускаше на бързи, кратки въздишки. Зърната ѝ, издигнати над мен, молеха за смучене, но вместо това се впих във върха на бедрата ѝ.
Един удар с езика ми и тя се заклати, а ръцете ѝ стиснаха косата ми, за да запази равновесие.
– О, Боже – изстена тя, а главата ѝ се наклони настрани.
Прехвърлих хватката си върху бедрата ѝ, като я държах здраво, докато навлизах за още един удар през блестящите ѝ гънки.
Тя трепереше под езика ми и ме болеше да гледам как се развързва.
Облизване след облизване на езика ми, тя се поклащаше в устата ми, докато смучех, хапех и се наслаждавах на вкуса ѝ. Избягвах клитора ѝ, изчаквайки, докато не се напои и разтрепери. Тогава най-накрая намерих малката пъпка и я вкарах в устата си.
– Пиърс – изсъска тя. Името ми на езика ѝ беше толкова еротично, колкото и вкусът ѝ.
– Качи се на дивана.
Тя преглътна тежко, но се подчини и се настани на ръба.
– Легни по гръб – наредих аз, като хванах единия ѝ глезен, за да я разтворя широко.
Тя се отвори за мен, като единият ѝ крак беше преметнат през дивана, а другият висеше към килима. Слава богу, че беше гъвкава, защото това щеше да направи всичко много забавно.
Гола, мокра и готова, гледката на сърцевината ѝ накара члена ми да пулсира. Наведох се, сплесках езика си и го прокарах по процепа ѝ, докато стигнах до клитора ѝ, след което го притиснах и засмуках. Силно.
– Ах – извика тя и бедрата ѝ се отлепиха от дивана.
Задържах я на място и се насладих на жената, която ме бе пленила от момента, в който бе проклела името ми на тротоара в Каламити.
Поглъщах я, безсрамно обичайки соковете ѝ върху лицето си. Всяко облизване ме караше да искам още. И докато тя трепереше и се гърчеше, аз доближих едната си ръка до центъра ѝ и пъхнах пръст в горещата ѝ същност.
Тя изстена, а шията ѝ се изви.
– Ще свърша.
Добавих още един пръст.
– Хайде, бейби.
Прокарах език по клитора ѝ и продължих да я държа, докато трептенето на вътрешните ѝ стени не предупреди за нейния оргазъм.
След като извика името ми, тялото ѝ пулсираше, трус след трус, докато тя се разкъсваше. Докато се разнасяше из тялото ѝ, аз затворих очи и запомних вкуса ѝ. Звукът от нейното пристъпление. Копринената ѝ кожата и топлината на нейната топлина.
Надявах се, че някой ден тя ще си спомни за тази нощ и ще се усмихне. Надявах се, че ще мисли за мен толкова често, колкото и аз за нея.
Вече копнеех за нея, а тя дори още не си беше тръгнала.
Когато първият ѝ оргазъм отшумя, целунах вътрешната част на бедрото ѝ, а после се преместих, за да погледна лицето ѝ.
По бузите и гърдите ѝ имаше разкошна руменина. Тя се задъхваше, опитвайки се да си възвърне дъха. След това очите ѝ се отвориха и в шоколадовите басейни заплува огромно удоволствие.
– Това беше най-добрият оргазъм в живота ми. – На лицето ѝ се появи светкавица на шок, а после се усмихна и захлупи очи с ръка. – Това трябваше да остане в главата ми.
Засмях се и се преместих отгоре ѝ, като издърпах ръката ѝ.
– Не крий признанията си.
Погледът ѝ омекна и тя се надигна, притискайки устни към моите, вкусвайки себе си върху устните ми. След това посегна между нас към късите ми панталони.
Улових ръката ѝ.
– Нямам презерватив.
– О. – Тя замръзна. – Аз също нямам. Но аз съм на противозачатъчни. И не съм била с никого от много време.
Заглъхнах при идеята да се плъзна вътре в нея гол.
– Аз съм чист.
Тя прехапа долната си устна и издърпа ръката си от хватката ми. Дланта ѝ стигна до ерекцията ми, като се плъзна по дължината ѝ.
– Тогава ме обладай, Пиърс.
– Господи. – Не можех да се съблека достатъчно бързо.
Кериган държеше краката си широко разтворени и ми махаше да побързам.
В момента, в който късите панталони се присъединиха към мокрите ѝ бикини на пода, хванах члена си и прокарах върха през гънките ѝ.
– Да. – Тя се изви под мен. – Пиърс.
Името ми беше всичко, от което се нуждаех, за да нахлуя вътре.
– О, ебаси.
Тя се притисна около мен и, Боже мой, беше стегната и влажна. Зарових лицето си в рамото ѝ, като се замислих, преди да се направя на проклет глупак.
Като събрах всички сили за контрол, се наклоних назад и се измъкнах, само за да се плъзна вътре, заравяйки се докрай.
– Чувстваш…
– Толкова… добре. – Ръцете ѝ се увиха около ребрата ми, а пръстите ѝ се разпростряха по гърба ми и ме притиснаха към нея.
Как можах да си помисля, че ще ни трябва само тази вечер? Това нямаше да е достатъчно.
Изправях се на една ръка, за да мога да гледам как пенисът ми изчезва в тялото ѝ, докато се вмъквах вътре още веднъж. Погледът на Кериган също беше насочен към нас. Тя ми прилягаше, сякаш двамата бяхме предопределени за това.
Това не беше мисълта, която трябваше да имам. Една нощ. Може би две. Това беше всичко, което имахме заедно. Така че блокирах всичко в съзнанието си, което крещеше да я поискам, да я направя моя, и се съсредоточих върху това да ѝ дам още един оргазъм.
Движехме се заедно, бедрата ѝ се издигаха, за да срещнат моите, като практикуващи любовници. Ръцете ѝ изследваха контурите на гърба ми, а моите проследяваха набъбването на гърдите ѝ и галеха розовите зърна.
Дъхът ѝ замираше, докато се движех, все по-бързо и по-бързо, докато звукът от удряне на кожа в кожа не се разнесе от стените на хола и треперенето на крайниците ѝ не завибрираше срещу моите.
Устата ѝ се разтвори, очите ѝ блеснаха. След това тя свърши, стисна се около мен толкова силно, че трябваше да измести оргазма, който ѝ бях дал с устата си, на второ място.
Затворих очи, докато тя се свиваше около мен, и с рев отпуснах собственото си освобождаване. Бели звезди избухнаха в очите ми, докато се изливах в нея, и целият свят престана да съществува. Бяхме само ние и телата ни, които достигаха най-високите върхове и падаха в забравата.
Минаха минути, часове, докато се върна в стаята. Когато отворих очи, се бях разпилял върху Кериган, бедрата ѝ притискаха моите, а краката ѝ се увиваха около долната част на гърба ми.
– По дяволите. – Целунах я по шията, после се повдигнах на лакът.
Косата ѝ беше разрошена и разпръсната навсякъде. Един кичур беше попаднал в устата ѝ. Издърпах го, когато тя отвори очи и ме погледна.
Обикновено това беше моментът да се отдръпна и да отида под душа. Но аз се взирах в нея, несигурен какво да кажа, защото всичко, което си мислех миг преди да вляза в нея, беше изписано на лицето ѝ.
Това не беше достатъчно. Имаше нещо тук, нещо по-дълбоко, отколкото някой от нас беше очаквал. Тя беше по-силна от всеки наркотик. Беше по-пристрастяваща от всяка игра. Тя беше по-силна от парите.
Тази вечер не беше достатъчна.
Но щеше да е достатъчно.
Затова я свалих от дивана и я прегърнах, като я отнесох в спалнята си. Ако аз не можех да забравя тази нощ, тя също нямаше да я забрави.
***
Светлината се процеждаше през прозорците и попадаше върху възглавницата ми. Извих се и протегнах ръка към другата страна на леглото. Студено. Стрелнах се от възглавницата си. Стаята беше празна, а отвъд вратата цареше тишина.
Тя си е тръгнала.
– Не. – Стомахът ми рязко се сви и аз отхвърлих завивките, размахвайки крака на пода. Спринтирах към гардероба, като измъкнах един чифт панталони. Нахлузих ги, докато се придвижвах към вратата.
– Кериган? – Извиках, докато тичах по коридора.
Нищо.
В къщата цареше тишина.
По дяволите. Това трябваше да се случи. Точно това трябваше да се случи. Но не бях готов да я пусна да си отиде. Не и след последната нощ.
Кухнята беше празна, но кафеварката беше пълна. Минах покрай всекидневната и се спрях, когато погледнах към дивана. Колко пъти бях седял там?
Всеки един момент на този диван беше изтрит, защото когато се взирах в кожата, виждах само Кериган.
По дяволите. Сега тя си беше отишла.
Вероятно така е било най-лесно. Колкото по-дълго бяхме заедно, толкова по-трудно щеше да бъде да задържа истината. Ако тя си тръгнеше, нямаше да се налага да обяснявам. Не трябваше да ѝ казвам всичко, което се случваше с Жасмин. Не трябваше да казвам и дума.
Но тя можеше поне да каже довиждане.
– Майната му. – Прокарах ръка през косата си точно когато отвън се чу стържене.
Погледът ми се насочи към прозорците и снега, който все още се трупаше върху стъклата. Кичурите хванаха слънчевите лъчи и хвърлиха ослепително сияние в къщата. Тръгнах към входа и източника на шума.
Проблясък на червено палто. Червеното палто на дядо ми, което бях намерил в гардероба му.
Имаше само един човек, който можеше да носи това палто.
Вълната на облекчение ме заля толкова силно, че трябваше да се успокоя за момент. Тя не си беше тръгнала. Беше навън и чистеше проклетия тротоар.
Поклатих глава и отворих вратата.
Кериган се завъртя и се изправи. Бузите ѝ бяха зачервени, а върхът на носа ѝ – червен. Жената беше толкова зашеметяваща, облечена в твърде голямо палто, че сърцето ми прескочи.
– Какво правиш?
Тя вдигна лопатата.
– Рина.
– Защо ринеш?
– Защо не?
– Има екип по поддръжката, който ще го направи.
Тя махна с ръка.
– Това е глупаво.
– Ще влезеш ли вътре?
– Почти съм готова.
– Кериган. – Облегнах се на вратата, кръстосвайки ръце върху голите си гърди. – Влез вътре.
Погледът ѝ проследи ръцете ми и голия ми торс. Желанието в очите ѝ беше ярко като утринното слънце.
– Добре.
Щом се приближи достатъчно, взех лопатата от ръката ѝ и я подпрях до вратата, след което я хванах за ръцете и я завлякох в къщата, като ритнах вратата, докато притисках устните си до нейните.
Тя изстена, когато езикът ми навлезе в устата ѝ. Целувах я дълго и бавно, както бях планирал да правя в леглото.
– Добро утро – промърморих, когато се отдръпнах.
– Добро утро.
– Ти се измъкна от леглото. – Разкопчах палтото ѝ.
Тя го смъкна от раменете си, разкривайки панталона ми под него.
– Не мога да спя.
– Когато съм в леглото с теб, никога няма нужда да спя.
– Забелязвам. – Ръката ѝ премина нагоре по гърдите ми, после се наведе и притисна целувка към сърцето ми. – Искаш ли закуска?
– Още не. – Наведох се и с едно плавно движение я прехвърлих през рамото си.
– Пиърс. – Тя се засмя и ме блъсна да я сложа, но аз я занесох направо в леглото, хвърлих я на матрака и се гмурнах в колана на панталона.
– Нямам бикини. – По дяволите, тази жена. Веднага ми се изправи.
Тя седна и разтърси снега от главата си.
– Сушат се в пералнята.
Панталоните ми се присъединиха към нейните на пода и след това нямаше повече разговори. Започнахме точно там, където бяхме спрели предишната вечер, изследвахме, опитвахме и се докосвахме, докато и двамата не се сгромолясахме във възглавниците си, напълно изтощени.
На красивите ѝ устни се появи усмивка, докато гледаше към тавана.
– Какво си мислиш? – Проследих кръга около едно от зърната ѝ.
– Не съм правила толкова много секс от, ами… от много време.
– Аз също не съм. – Преместих се над нея, забелязвайки линията на бузите ѝ и формата на челото ѝ. Докоснах върха на носа ѝ. – Не си тръгвай днес.
– Трябва да се връщам.
– Провери ли доклада за пътя?
Тя поклати глава.
– Още не.
– Тогава недей. Нека се престорим, че все още сме в капан тук. – Още един ден, за да бъдем безразсъдни. Да изживееш тази мечта. След това щях да се върна в реалността.
– Добре. – Тя не се поколеба. – Искаш ли да ти помогна да разчистиш нещата на Гейбриъл днес?
Въздъхнах и зарових лице в косата ѝ.
– Не искам.
– Не можеш да го избягваш вечно.
– Защо не?
Тя се засмя и поднесе ръце към тила ми.
– Ще ти помогна.
Двамата се надигнахме от леглото и започнахме отново деня с кафе и късна закуска. След това работихме заедно, като обикаляхме стая по стая и подреждахме хижата на дядо. Всичко, което исках да запазя, беше поставено в един ъгъл на всекидневната. Щях да платя на някой от клуба да опакова тази купчина и да ми я изпрати в Колорадо. Всичко останало се слагаше или в торби за боклук, или в стаята за гости, където инструктирах пазача да дари предметите за благотворителност.
В крайна сметка пазената купчина не беше повече от струпване на рамкирани снимки и няколко сувенира. Бях намерил издълбана дървена камила от Мароко. В апартамента си имах подходяща, която той ми беше подарил от пътуването. Имаше нож за писма, гравиран с инициалите на баща му. И годежния му пръстен от времето, когато е бил женен за баба ми. Мама го беше търсила в дома му в Денвър, но не го беше намерила.
– Това е всичко. – Загледах се в купчината. – Трябва ли да е по-голяма?
Кериган плъзна ръка около талията ми, притискайки се до мен.
– Достатъчно голяма е.
– Защо мислиш, че е искал да мина през това място? – Нямаше нищо шокиращо сред вещите му. Опасявах се, че ще намеря писмо или бележка. Но единствената вещ, която беше трудна за разглеждане, беше снимката на Хайди, а нея бях изхвърлил преди дни.
– Повечето от тези снимки са на теб, Пиърс. – Кериган вдигна поглед и ми се усмихна тъжно. – Мисля, че той искаше да видиш, че те е обичал.
Почти на всеки рафт в кабинета му сред книгите имаше снимка на двама ни.
Наведох се към нея, като пуснах брадичката си на косата ѝ.
– Можеше просто да ми каже.
– Щеше ли да го послушаш?
– Не – признах.
Бях му толкова ядосан. Нямаше да чуя нито една дума, която той искаше да каже. Последните думи, които му бях казал, бяха в ярост. Бях му казала никога повече да не ми говори. Че е мъртъв за мен.
И сега той наистина беше такъв.
Всичко, което ми беше останало от него, бяха купчина снимки и неизказани съжаления.
Гърдите ми се свиха.
– Не знам дали някога ще му простя.
Кериган просто ме притисна по-силно.
Стояхме там заедно, без да говорим, докато споменът за дядо изпълваше стаята, докато на входната врата не се чу блъскане. Чукането беше последвано от звънеца на вратата.
Не я пуснах. Не помръднах.
– Пиърс.
– Недей – помолих я.
Нямаше съмнение кой е на вратата. Вероятно беше екип по поддръжката или пазачът на клуба, който проверяваше дали съм жив и дали съм издържал на бурята. А ако бяха тук, това означаваше, че пътищата са започнали да се разчистват.
Звънецът на вратата отново се обади.
– Остани да пренощуваш. – Още една нощ.
Кериган отпусна ръката си и се изправи на пръсти, за да притисне устните си към моите.
– Добре.
Назад към част 12 Напред към част 14
