Глава 13
ХАТЧЕТ
Гледах от мястото си до скарата как Лейла се смее с Изи и Рейна. Матю си играеше с момиченцето на Блинк и Линдзи – Емили, която беше на същата възраст като Матю. Чувствах се като задник – глупав като дявол.
Почти бях изпуснал две от най-важните неща на света за мен.
– Казах ти, че ще съжаляваш, ако я пуснеш. – Каза Призракът към мен, докато ми подаваше прясна, студена бира.
Измърморих в отговор, мразех да го призная, но той беше прав. Имаше причина Призрак да е нашият капелан. Той може и да е гаден в собствения си живот, но умееше да гледа отвън и да ни дава доза реалност.
Лейла ме погледна, докато вдигаше очилата си на носа. Знаех, че все още ми е ядосана за това, че се опитах да я отблъсна, но бавно се опитвах да я помиря. Знаех само, че това ще отнеме известно време. Бях нарушил доверието ѝ в мен.
Бях я разочаровал за пореден път в живота ни.
Изведнъж на паркинга спряха три черни коли без обозначения. Мигновено се преместих иззад решетката и отидох при Лейла, докато тя викаше Матю при себе си. Веднага от колите излязоха агенти на АТФ, които мигновено насочиха всичките си оръжия към мен.
– Майната му. – Проклех се, хвърлих бирата настрани и вдигнах ръце. Не бях направил нищо, така че не знаех за какво, по дяволите, става въпрос. – Лейла, иди при Саботаж. – Наредих.
– Хатчет… – Задави се тя, а очите ѝ се напълниха със сълзи. Сърцето ми се пръсна в гърдите, но не можех да ѝ позволя да е близо до мен. АТФ бяха задници и ако решат, че представлявам заплаха, щяха да стрелят – без въпроси. Не исках да рискувам, че някой от куршумите им може да улучи нея или Матю.
– Бейби, моля те, просто ме послушай. – Помолих я.
Тя се отдръпна от мен, а Саботаж леко я хвана за ръката, като издърпа нея и Матю към себе си и извън опасност. Тъмните очи на Саботаж срещнаха моите.
– Успокой се, братко. – Нареди той.
Кимнах му веднъж в знак на разбиране. Трябваше да се подчиня. Само Бог знаеше каква шибана мръсотия са имали за мен този път, но вече имах запис. Да имаш вече досие – това веднага ме вкарваше в списъка им с виновни.
– Легни на земята по корем! – Изкрещя ми един от агентите, докато вървеше към мен, а пистолетът му все още беше насочен към мен. Чух как Лейла изхлипа, а Матю издаде хлипане.
Това беше видът гадост, от която трябваше да ги предпазя.
– Каква е причината за тази глупост? – Излая Саботажът на агента.
– Отстъпете, или ще влезете с него! – Изрепчи се на моя президент агента.
– Саботаж, не се меси в това. – Изръмжах на моя президент, докато се излежавах на земята, а ръцете ми бяха плоски върху чакъла под мен. Саботаж ме погледна, но аз му поклатих глава. Ако го затворят, това щеше да усложни нещата. Той трябваше да е навън за клуба.
Двама агенти бързо ме лишиха от всички оръжия, които имах по себе си, преди агресивно да издърпат ръцете ми зад гърба, закопчавайки ги с белезници зад мен. След това грубо ме издърпаха от земята, като почти изтръгнха ръцете ми от гнездата. Стиснах зъби и очите ми веднага намериха тези на Матю. По лицето му се стичаха сълзи, докато ме гледаше.
– Бъди силен за майка си, приятелю. – Казах му.
Той вирна брадичката си нагоре, подсмърчайки, докато бършеше бузите си. Кимнах му с глава. Не исках той да плаче заради мен по този начин. Бях разбойник и почти можех да гарантирам, че това нямаше да е последният път, когато ми слагат белезници и ме отвлякоха да седя някъде в килия.
– Арестуван си за смъртта на Линкълн Раундтрий. – Убийствена ярост се процеди в погледа ми, докато се взирах в братята си. Единственият начин някой да знаеше, беше някой от тях да ме издаде. – Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в съда…
Нагласих го, докато ме влачеше към една от черните коли, а очите ми се спряха за последен път върху старата дама и сина ми. Тя държеше Матю на ръце, а той плачеше и не можеше да сдържи сълзите си. За мен. Нейните собствени сълзи се стичаха по лицето ѝ, докато гледаше след мен.
– Обичам те. – Изрекох. – И него обичам.
Тя кимна в знак на разбиране и притисна устни към върха на главата на сина ни, докато го вдигаше от земята и го държеше до себе си. Бях грубо запратен на задната седалка на колата, като последната ми гледка към тях беше как тя плаче тихо в косата на момченцето ни, докато то се притиска към врата ѝ.
***
Погледнах хладнокръвно към агента пред мен. Вече три часа той се опитваше да измъкне някаква информация от мен. Знаех какво искаше – искаше да включа клуба си, но аз не исках да го направя.
Не ми пукаше дали някой от клуба ми ме е издал. Аз не бях от тях. Нямаше да предам семейството си – хората, които спасиха живота ми и ми дадоха цел.
Щеше да им се наложи да ме затворят до края на живота ми. Знаех, че независимо каква информация им дам, пак щях да отида в затвора. Нямаше да предам клуба си – нямаше да предам Саботаж.
– Ти си упорит малък шибаняк, нали? – Агентът най-накрая се счупи, докато се изправяше от стола си в разочарование, първата пукнатина в маската му.
Само му се усмихнах, въпреки че вътрешно тихо кипях.
– Ще ти кажа нещо, което не бива, момче. – Каза ми той, докато се обръщаше отново с лице към мен със скръстени на гърдите си ръце. Аз само извих една вежда към него. – Това момиче, с което си? Баща ѝ не е доволен от теб и те наблюдава, откакто тя се върна в града. – Намръщих се. Баща ѝ винаги създаваше шибани проблеми. – Той използва връзките си и ме вкара в този шибан богоубийствен град. Аз съм също толкова нещастен като теб, че съм заклещен тук, в този шибан офис. Вашият клуб е извън радара ни от години. Имаше мир и президентът ви винаги ни е оказвал съдействие. – Каза ми той.
Аз само изкривих вежди към него отново, като се зарекох да посетя бащата на Лейла, когато се измъкна оттук. Този задник се беше изгаврил с мен, с клуба ми и със семейството ми за последен шибан път. Но не можех да не бъда щастлив, че братята ми не ме бяха предали – не бяха предали доверието ми в нашето братство.
– Нямам никакъв интерес да разрушавам клуба ти, Блейк. Ерик ни помага, когато имаме нужда от помощ. – Останах безмълвен. – Той е съюзник, който АТФ използва много, и човекът над мен няма да е шибан от щастие, ако прецакам всичко заради него. Трябва просто да ми кажеш, че не си убил Линкълн Раундтрий – дай ми някакво доказателство, а аз мога да те пусна и да се измъкнеш от този малък задник.
Най-накрая проговорих.
– Давам ти доказателство, а ти ме пускаш, така ли? – Попитах.
Той кимна веднъж.
– Искам да се махна от този град, както и ти искаш да ме махнеш, Блейк. Ако те приема, знам, че съюзът на АТФ със Дивите врани MC е приключил, а аз ще загубя шибаната си работа. Човекът над мен ще се погрижи да го направя.
– Ако ти дам този шибаняк, всички обвинения срещу мен ще отпаднат. – Нахвърлих се върху него. Той кимна веднъж. – И няма да се добавят нови, разбираш ли? – Поисках от него. – И искам задникът му да бъде затворен за това, което, по дяволите, направи на старата ми дама. Искам го в шибан писмен вид с твоя проклет подпис и подписа на човека над теб върху него. Дотогава няма да получиш нищо друго от мен, разбираш ли?
Облегнах се назад на стола си, като по този начин исках да му дам да разбере, че съм приключил с говоренето. Той ми кимна веднъж, като удари веднъж с юмрук по вратата, за да го пуснат навън.
Погледнах надолу, принуждавайки се да сдържам гнева си. Това не беше краят, който исках за Линкълн, но нямаше да позволя това да донесе гадости на клуба ми.
Стиснах юмруци под масата, принуждавайки се да запазя спокойствие, когато единственото, което исках да направя, беше да прецакам бащата на Лейла. Нещо беше съмнително, защото за да знае, че Линкълн е изчезнал – от моята ръка – трябваше да следи и Линкълн.
***
Гледах как агент Нелсън се върна в стаята с два пакета в ръка. Седнах по-изправен на твърдия стол, а задникът ми започна да изтръпва.
– Единият екземпляр е за нас, а другият е за теб и твоя клуб. – Информира ме той, като седна срещу мен и постави единия пакет пред мен на масата. Веригите ми дрънчаха силно, докато вдигах ръка, за да придвижа пакета по-близо до себе си. – Прочетете го. Ако трябва да направя промени, кажи ми.
Отне ми трийсет минути, за да прочета внимателно написаното. След като го прочетох, му кимнах веднъж. Беше точно това, което исках. И двата пакета вече бяха подписани и нотариално заверени. Подписах се и на двата, с което по същество освободих себе си и клуба си. Той кимна на камерата и в стаята влезе друг агент, който се приближи до мен, за да отключи белезниците, свързващи китките ми.
– Продължих и се обадих на Ерик за теб. – Съобщи ми агент Нелсън. Измърморих в отговор. – Някой от клуба трябва да чака отвън, за да те вземе. Аз ще ви последвам до клуба заедно с агент Хийли. Искаме Линкълн тази вечер, Блейк.
Кимнах му веднъж, докато заобикалях агент Хийли. Чух как дъхът ѝ застина в гърлото, докато минавах покрай нея, и се обърнах, за да ѝ се усмихна.
– Успокой си нервите, жено. – Казах ѝ. – Вкъщи ме чака моята собствена жена, но е хубаво да знаеш, че не можеш да устоиш на един разбойник.
Тя сведе очи към мен. Аз само разширих усмивката си, докато се обръщах, за да продължа да излизам от стаята. Навигирах лесно по коридорите на участъка, познавах го като петте си пръста. Боже, колко пъти ме бяха вкарвали тук?
Твърде много пъти, за да ги преброя на пръстите на едната си ръка, това е сигурно.
Когато излязох навън, Тор се наведе през прозореца на микробуса от страната на шофьора и изви вежда към мен.
– Имам няколко опашки, братко. – Каза ми той, очите му са насочени към двамата агенти зад мен.
Аз свих рамене.
– Искат Линкълн. – Намръщих се, докато се качвах на пътническата седалка.
– Президентът е меко казано вбесен. – Коментира Тор, докато излизаше на пътя, и погледна в огледалото за обратно виждане двамата агенти, които ни следваха. – Не съм го виждал толкова ядосан, откакто с Изи се скараха. – Призна той. Обърна очи към мен. – Той изричаше глупости, че АТФ е загубила сделката си с него заради това. За какво му е това, брат?
Въздъхнах, потърсих слепоочията си и усетих, че ме боли глава. Просто исках проклетата почивка.
– Знаеш ли, че Саботаж има съюз с АТФ? – Попитах го.
Тор поклати глава към мен, но не изглеждаше чак толкова изненадан.
– Не ме шокира, обаче. Саботаж винаги е правил това, което е било необходимо, за да защити всички нас. Именно това винаги го е правело велик лидер и дяволски добър президент. Може и да не му харесва да работи с тях, но го прави, за да предпази останалите от дълги като шибани присъди.
– Това е, което току-що ми спаси задника. – Казах на Тор. – В противен случай щяха да ме затворят и да изхвърлят шибания ключ, с доказателства или без доказателства. Досието ми е достатъчно дълго, за да им се размине. На съдията няма да му пука.
Тор сви рамене.
– Мисля, че в затвора щеше да бъдеш страхотно попадение. – Засмя се той. Аз се намръщих срещу него. Тор не можеше да остане сериозен за нищо на света. – Помниш ли онзи път, когато трябваше да отидем да хванем онзи шибаняк от онзи гей бар? Беше страхотен удар, братко. – Напомни ми той.
Извърнах очи към него, като се намръщих при спомена. Преди няколко години един човек се беше опитал да удари по главата Грим и Саботаж беше изпратил мен и Тор да се погрижим за него. Ебачът се беше опитал да се скрие в един гей бар, мислейки, че няма да го намерим.
Тор обаче беше прав. Бях попаднал в полезрението на всички мъже и това накара кожата ми да настръхне. Твърде много ме бяха опипвали, докато се борехме с онзи шибаняк в бара.
– Как са Лейла и Матю? – Попитах го.
– Грейв и Скорпионът разсейват Матю, доколкото е възможно, така че той е добре. Лейла е малко объркана. Тя е адски разтревожена за теб. Изи и Пени правят всичко възможно, за да я държат спокойна. Саботажът е наредил на Джеса да се отдалечи от нея.
Свих ръце в скута си.
– Не знам какъв, по дяволите, е проблемът на Джеса. – Изръмжах. И това ме вбесяваше все повече и повече всеки път, когато си мислех за него.
Тор изхърка.
– Ти си шибан слепец, братко. Откакто е тук, Джеса е имала очи само за двама мъже в този клуб – за теб и Призрака. И тъй като Призрак не се чука с момичета от клуба, тя е вперила поглед в теб. Лейла е заплаха за нея и за това, което иска. Жените са жестоки като ебало в тези неща. – Той ме погледна. – Вероятно искаш да елиминираш тази заплаха, братко.
Стигнахме до клуба и аз се измъкнах от микробуса. Веднага след това Лейла се втурна от клуба и се затича към мен. Обгърнах я в ръцете си и я хванах, когато тя скочи върху мен, обвивайки ръцете и краката си около мен.
– Аз съм тук, бейби. – Вдишах в ухото ѝ, докато я притисках към себе си. – Аз съм си у дома.
Тя зарови лицето си във врата ми. Можех да усетя сълзите ѝ по кожата си.
– Всичко е наред, бейби. – Промълвих, докато прокарвах ръце по гърба ѝ. Мразех, когато тя плачеше така.
Занесох я вътре, като едва не паднах на задника си, докато се опитвах да стабилизирам и нея, и себе си, докато Матю се блъскаше в краката ми с вик на щастие. Тор ме хвана навреме, като се разсмя. Лейла се плъзна надолу и сграбчи лицето ми в ръцете си, целувайки ме силно, устните ѝ моментално се отвориха под моите, позволявайки ми да задълбоча и да поема контрола над целувката.
Зад гърба ми се чу гърлен звук и аз с неохота се отдръпнах от Лейла, хъркайки.
– Скъпа, заведи Матю на горния етаж. – Казах ѝ.
Не можех да ѝ позволя да види как изглежда Линкълн. Ако нещо я отблъснеше от мен, това щеше да е той. Бях спазил обещанието си и бях държал този човек на ръба на смъртта, като го биех всеки ден.
Тя повдигна вежди към мен.
– За какво, Хатчет?
– Скъпа, моля те, просто ме слушай. – Умолявах я, без да искам тя или Матю да видят Линкълн. Не исках да загубя нито един от тях.
Грейв се приближи.
– Хайде, Лейла. – Каза тихо той, като нежно я убеждаваше да се отдалечи от мен.
Тя ме стрелна с гневен поглед, но хвана Матю за ръка и последва Грейв нагоре по стълбите, въпреки това.
Въздъхнах и отидох до вратата, която водеше към мазето. Бутнах я и слязох по стъпалата в студения мрак. Щракнах със силен удар лампата в дъното. Този шибаняк се измъкна лесно и аз го мразех с всяка фибра на тялото си.
Линкълн ме погледна през подпухналите си очи. Беше пребит и окървавен, но аз все още не бях доволен от това, което бях направил с него. Той заслужаваше повече – много повече.
– По-добре един ден да благодариш на шибания баща на Лейла, че е спасил жалкия ти задник. – Изръмжах му, докато го дърпах нагоре, принуждавайки го да се изправи на крака.
Той само изстена от болка, докато го бутах към стълбите.
– Ебати движи се. – Наредих.
Той бавно се изкачи по стълбите, едва успявайки да се движи. Когато стигна до върха на стълбите и се появихме зад ъгъла, чух рязкото поемане на дъх от Лейла. Дръпнах глава нагоре, наблюдавайки как тя ме гледа с ужасени очи.
Майната му. Вече го знаех в дъното на стомаха си. Днес я бях загубил.
– Опитах се да я спра, братко. – Каза ми Грейв грубо, а очите му бяха извинителни. Той знаеше точно както и аз. Това щеше да я отблъсне.
Болката прониза гърдите ми.
Тя се отдръпна от мен, когато протегнах ръка към нея. Гледаше ме като непознат, сякаш щях да я нараня точно както Линкълн беше наранил нея.
Почувствах се така, сякаш ме бяха ударили в корема.
– Ти не си по-добър от него. – Прошепна ми тя.
Обърна се и се втурна обратно нагоре по стълбите.
– Върви. – Подкани ме Саботаж. – Имам това. Не я оставяй да си тръгне по този начин, братко.
Тръгнах да тичам по стълбите след нея, знаейки в сърцето си, че вече съм я загубил, но трябваше, по дяволите, да опитам. Трябваше да е тук с мен. Не можех да изгубя отново нея и Матю.
– Лейла, бейби, почакай! – Извиках, докато я следвах в апартамента си.
– Свършихме, Блейк. – Изръмжа ми тя. Изтръпнах при използването на истинското ми име. Майната му, това беше всичко. Наистина беше така. – Вече не знам кой си, по дяволите. Матю, събери си нещата. – Нареди му тя.
Матю се взираше между нас, явно несигурен.
– Лейла, бейби, хайде. Недей да правиш това. – Умолявах я, а сърцето ми се блъскаше силно в гърдите.
Недей да правиш това с нас, бейби. Умолявах я тихо.
– Матю, събери си нещата. Заминаваме. – Нареди му отново тя. Матю започна да плаче. Тя се обърна с лице към мен. – Ние сме свършили, Блейк. Това – което току-що видях долу – няма да бъда шибана част от това и няма да бъда с мъж, който участва в тези глупости. Със сигурност няма да го допусна до сина си.
– Той е и мое дете, Лейла. – Напомних ѝ, използвайки нещо – каквото и да било – за да я накарам да остане. – Просто ме остави да ти обясня, бейби. – Помолих я.
– Не! – Изкрещя ми тя. Изтрих ръце по лицето си, опитвайки се да се сдържа. Тя ме убиваше. – Всичко е свършило, Блейк.
– Лейла…
– Саботаж! – Изкрещя тя, викайки президента ми. Стиснах очи, опитвайки се да задържа емоциите си. Наистина беше свършено.
Саботаж влезе в стаята.
– Махни го от погледа ми. Не искам да го виждам и не искам да е около Матю. Изведи го оттук. – Каза му тя, гласът ѝ беше силен въпреки болката, която ясно виждах да се отразява в очите ѝ.
Просто трябваше да стигна до нея.
– Лейла, бейби, моля те. – Тихо я помолих.
Тя ме погледна, скривайки болката в очите си, през цялото време Матю плачеше, докато слагаше нещата си в куфара.
– Ти си шибано чудовище – не по-добро от Линкълн. – Изръмжа ми тя. Помръднах.
Саботаж ме хвана за ръката, като ми поклати глава.
– Дай ѝ малко време. – Подкани ме той.
Изтръгнах се от хватката на Саботаж и отидох при Матю, като го обгърнах с ръце. Той се разплака на рамото ми, докато ме прегръщаше плътно обратно. Зарових лицето си в косата му, като се насилих да не плача. Трябваше да бъда силен за него.
– Обичам те, момче. Знаеш това, нали? – Попитах го. – Без значение какво ще се случи между мен и майка ти, аз винаги ще те обичам и можеш да ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо. – Обещах му.
Той кимна срещу рамото ми. Притиснах устни до върха на главата му, преди да го пусна да изляза от стаята и да се спусна по стълбите, като извадих ключовете за мотора си от джоба.
Не можех да я гледам как си тръгва.
Назад към част 12 Напред към част 14
