Глава 20
Кериган
– Това няма да се получи. – Пиърс се вгледа в ситуацията на кухненския остров.
Елиас беше в своя баучер и се взираше в маймунките на мобилния телефон, които висяха от прикрепената ръка. А до него беше Клементина, която изглеждаше доволна да си почива върху гладката гранитна повърхност. Само че всеки път, когато Пиърс посягаше към сина си, котката ми изскачаше на четири крака, съскаше и отблъскваше ръката му.
– Тя смята Елиас за свой. – Повдигнах рамене. – По-добре е просто да го приемем.
Той се намръщи и отново посегна към него.
Съскането на Клементина беше толкова силно, че изпълни кухнята.
– Знаеш ли, имаш я в няколко твои публикации в Инстаграм – каза той. – Изглежда като толкова сладка, невинна топка пух. После я взехме вчера сутринта и разбрах, че всъщност е обладана от Сатаната.
Засмях се и се върнах към бъркането на бърканите яйца.
– Тя има своите сладки моменти.
– Кога?
Изключих печката и отидох до него, като плъзнах ръка около кръста му.
– Виж я как го защитава. Това е сладко.
– Аз съм му баща. Аз съм защитникът.
Изправяйки се на пръсти, целунах брадатата му челюст.
Отвъд прозорците слънцето блестеше с бяло злато. Заснежените планини в далечината се издигаха гордо в ясното синьо небе. Пролетта не беше настъпила съвсем на тази висока надморска височина, но на моравата поникваше загатната зелена трева, а по дърветата скоро щяха да се появят пъпки.
Беше толкова красиво, колкото и тази зима. Както и мъжът до мен.
Косата на Пиърс беше влажна от душа, а в чифт избледнели дънки изглеждаше безумно красив. По широките му гърди се простираше тъмносиня тениска с дълъг ръкав и когато ръката му се спусна по гръбнака ми до бедрото, по кожата ми се разнесе топлинна вълна.
Пиърс в костюм беше опустошителен, но тази негова версия ми беше станала по-любима. Босият, разкопчан Пиърс, който ме докосваше постоянно, но все още не ме беше докоснал.
Наистина имах нужда той да ме докосне.
Освен че след вчерашната драма ми беше позволил да се облегна на него. Имах. Но постоянните ласки по раменете ми и докосването на устните му до слепоочията ми бяха запалили огън, който бях готова да оставя да пламне.
Може би след закуска, докато Елиас дремеше.
Отидох до плота и взех Клементина, като си спечелих собствено съскане, докато я поставях на пода. После целунах бузата на Елиас и се върнах към приготвянето на яйцата.
– Как върви тази сутрин, приятелю? – Попита Пиърс, докато откопчаваше Елиас от облегалката.
Елиас отговори с кикот и ритници на краката, докато Пиърс го вдигаше.
Един поглед през рамо към двамата и яйчниците ми се взривиха.
– Харесва ли ти хижата? – Попита го Пиърс. – Доста е забавно тук, нали?
– Когато ти беше под душа, аз го бях сложила на едно одеяло в хола. Той пищяше и крещеше колкото можеше по-силно, защото мисля, че му харесва ехото. После се гърчеше и риташе. Дори се опита да се преобърне.
Пиърс се ухили.
– Почти го е разбрал. Може би докато сме тук, ще го разбере.
Не бях сигурна колко дълго ще останем, но в момента не бързах да се прибирам. През последните четирийсет и осем часа се бях разочаровала толкова изцяло от семейството си, че нямах сили да се занимавам с тях. Не и сега.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попита ме Пиърс, като се приближи, за да разгледа бърканите ми яйца, колбас, чушки, лук и сирене.
– Не, имам го.
Бях забравила колко хубаво е да имаш хладилник, който да ни е на разположение.
По пътя нагоре вчера Пиърс се беше обадил на Нели, за да ѝ каже, че сме се отправили към хижата. Беше едва след изгрев слънце, когато се измъкнахме от Каламити, но за двата часа, които ни бяха нужни, за да стигнем дотук, клубът беше почистил цялата къща и беше напълнил хладилника и килера.
Човекът, който ни посрещна тук, беше казал, че не всичко е налично веднага, но едва вчера следобед се беше върнал с още запаси, които щяха да стигнат за остатъка от престоя ни. Бяхме му казали седмица, но ако беше по-дълго, нямаше да се оплаквам.
Рафинерията беше покрита. Когато вчера се обадих на всеки от служителите си, всички до един се бяха възползвали от възможността за повече часове. Имах лаптопа си в случай, че ми се наложи да свърша някаква друга работа, но за момента просто исках да прекарам известно време насаме с Пиърс и Елиас.
– Как се чувстваш? – Попита той, когато седнахме да се храним на острова. Елиас се беше върнал в отбойника с лъвицата си Клементина до себе си.
– Сурова. Но се радвам, че съм тук.
– Аз също.
– Благодаря, че ме доведе тук. – Бях му го казала три пъти, откакто бяхме пристигнали вчера.
Очите му омекнаха и се набръчкаха отстрани.
– Сега това е и твоето място.
– Е, за това не знам – промълвих аз и напълних устата си с огромна хапка.
– Има много неща, за които да говорим.
Да, имаше. Като например факта, че Пиърс беше казал на баща ми, че е влюбен в мен. Фактът, че не го беше споменал повече. Фактът, че и аз не го бях споменала.
– Но не днес – каза Пиърс. – Днес просто ще си починем. Тази вечер ще поговорим.
– Вчера цял ден си почивахме.
– Още един ден.
– Добре – прошепнах аз.
Откакто пристигнахме вчера, се занимавахме предимно с настаняване. Чантите ни бяха разопаковани в основната спалня. Чекмеджетата бяха пълни. Дрехите висяха в гардероба. Пиърс знаеше, че ще дойде тук, и стаята за гости, която беше най-близо до основната, беше превърната в детска стая.
– От декември ли си тук? – Попитах.
Той поклати глава. „Не.“
– Когато напуснах Денвър, отидох направо в Каламити.
Направо при мен.
– Нямаш ли нищо против да останеш в господаря? – Трябваше да го попитам снощи, но когато ме насочи към леглото, бях толкова изтощена, че се сринах не повече от десет секунди след като ударих възглавницата.
– Това е най-голямата стая.
– Можем да останем в апартамента за гости.
– Не, всичко е наред. Освен това… – Той се усмихна. – Купих нови легла. За цялата къща.
Засмях се и сега вече имаше смисъл защо всички легла бяха различни.
– Така че леглата. Детската стая. Всичко останало изглежда по същия начин, освен ако не пропускам нещо.
– Това е всичко за момента. С времето със сигурност ще добавим още неща. Наши собствени снимки. Дрехи, които искаме да оставим тук. Ски за зимата. Туристическа екипировка за лятото. Различни мебели, ако искаш да ги преобзаведеш.
Вилицата едва не изпадна от ръката ми. Той говореше така, сякаш това беше наше. Заедно. Че тази чудовищна планинска хижа е колкото моя, толкова и негова.
– Какво? – Попита той, а собствената му вилица замръзна във въздуха, докато разглеждаше лицето ми.
– Може би трябва да поговорим точно сега.
Той се засмя и отхапа.
– Днес е за почивка.
– А този разговор няма да е релаксиращ?
Пиърс остави вилицата си и се завъртя на седалката си, за да се приближи.
– След този разговор ще искам да затвърдя думите си, като разкъсаш дрехите си и се възползваме от новите легла. Множествено число. Няма да е бързо. Не е нещо, което съм готов да вмъкна по време на дрямката на Елиас.
– О. – Бузите ми пламнаха, а между краката ми се настани пулсация. Стиснах устни, за да скрия усмивката си.
– Днес ще се отпуснем. Тази вечер ще говорим.
Стига разговорът да означаваше да го съблека от тези дънки, бях готова. Четири месеца без секс никога не са били проблем преди Пиърс.
Имаше много неща, без които бях останала преди Пиърс.
Елиас се оказа перфектното забавление за прекарване на деня. След закуска си играехме на пода в хола. Пиърс трябваше да прекара известно време в работа, докато аз нахраних Елиас със сутрешното му шише. След това се върнахме в кухнята, където реших да се възползвам от високия клас уреди и да направя панини на скара за обяд.
По време на следобедната дрямка на Елиас се разхождах из къщата, за да направя няколко снимки за Instagram. Публикувах видеоклип, в който стоя на ръба на имота, планините са зад гърба ми, а вятърът е в косата ми.
Всичко това служеше за отвличане на вниманието от предстоящия разговор.
Нервите ми започнаха да ме обземат, докато къпехме Елиас.
Клементина беше заключена в спалнята си – пералното помещение, защото не искахме да се промъква в стаята на Елиас през нощта и да се качва в креватчето му.
Знаех какво щеше да означава разговорът. Е, донякъде. Имах смътна представа. Пиърс беше много откровен за чувствата си към мен пред татко. Но аз никога не бях казвала тези три думи на друг мъж освен на бившия си.
Не ми се беше налагало да се справям със страха да ги кажа отново.
Не бях обичала никого след него. И ако трябва да бъда честна със себе си, аз също не го бях обичала истински.
– Добре ли си? – Попита ме Пиърс, докато слагах пижамата на Елиас на масата за повиване.
Никога досега не бях къпала бебе. Никога не бях обличала дете в пижама. Може би Пиърс е разбрал, че съм имала нужда от задачи, които да занимават ума ми, защото ме остави да поема инициативата, като по пътя предлагаше предложения.
– Добре съм. – Запазих вниманието си върху бебето, както през цялата вечер. Дори по време на вечерята. – Мога ли да го люлея, за да заспи?
– Разбира се. – Той се наведе, за да целуне бузата на сина си, после направи същото и с моята, преди да се измъкне от детската стая.
– Добре, мъниче. – Вдигнах Елиас и го занесох до планера в ъгъла, като се настаних с шишето, което Пиърс беше приготвил по-рано. След това се поклащахме, аз и това сладко момче, което крадеше сърцето ми.
– Аз също съм влюбена в теб, знаеш ли – признах аз. – Ти си скъпоценен, скъпи мой.
Елиас беше най-щастливото бебе, което бях виждала през живота си. Той изпиваше бутилката си мълчаливо, а големите му кафяви очи не откъсваха поглед от лицето ми.
Не беше трудно да му кажа, че го обичам. Нито за миг.
– Мислех си за това, което каза майка ми. Не всичко от него беше добро, но отчасти беше права. Имаш нужда от майка, а не просто от бавачка. Не знам дали съм подготвена за това. Не знам дали истинската ти майка би ме избрала, или дори би ме харесала, ако става дума за това.
Издишах дълбоко, като отпуснах глава на облегалката на стола.
– Днес, когато си играехме и правех онези видеоклипове, на които се кълчиш на земята, си мислех, че някой друг е там с теб. Някой друг с камерата, който те слуша. Да те гледа как се преобръщаш. Толкова ревнувах, че едва виждах направо.
Тази всепоглъщаща завист ме заля толкова бързо, че ме изненада.
– Единственият друг път, когато съм изпитвала такова ниво на безумна ревност, беше заради баща ти. Той беше в Денвър и се грижеше за теб, не че аз знаех това. Но от време на време си го представях с друга жена и толкова ревнувах, че това съсипваше целия ми ден.
Елиас измърмори и когато погледнах надолу, бутилката беше празна.
– Свърши ли вече? – Преместих се и го сложих до рамото си, за да го потупам по гърба.
Три потупвания и оригването, което излезе от мъничкото му тяло, беше достатъчно силно, за да съперничи на оригването на възрастен мъж.
– Уау. – Засмях се. – Хубаво, приятелю.
Разтрих гърба му, като продължих да го люлея, докато тялото му не отслабна и той не заспа. Време е да поговорим. Щеше да е добре, нали?
Точно така.
И вероятно щях да получа един или два оргазма след това. Просто трябваше да кажа на Пиърс как се чувствам. Три малки думи.
Сърцето ми се разтуптя, докато слагах Елиас в креватчето му, като внимавах да не го събудя, след което се измъкнах от стаята.
Вратата на стаята беше отворена. Вдишах укрепващо, после се запътих към коридора и намерих Пиърс на леглото.
Краката му бяха кръстосани в глезените. Гърбът му беше обърнат към таблата на леглото. А в скута му беше бебефонът.
По сериозния израз на лицето му личеше, че е чул цялата тази едностранна изповед, която бях направила на сина му.
Стомахът ми се сви.
– Ти чу всичко това, нали?
– Чух.
– И?
Той постави монитора на нощното шкафче, после стана от леглото и прекоси стаята.
– И това променя малко разговора ни.
– Променя? – О, Боже. Бях отишла твърде далеч, като признах, че с удоволствие бих влязла в ролята на майка на Елиас. Хайди беше неговата майка, не аз. Какво, по дяволите, си бях помислила?
– Наистина. – Пиърс вдигна ръка към лицето ми, като погали бузата ми. След това устата му беше върху моята и страховете, които се блъскаха в съзнанието ми, останаха на заден план пред порива на езика му и вкуса на устните му.
Разтопих се в него, потъвайки в целувката, която желаех от момента, в който той се върна в Каламити. Защото, въпреки че ме беше целунал, тази целувка щеше да доведе до нещо. Това беше целувката, която желаех от месеци.
Ръцете ми се плъзнаха нагоре и под ризата му, обикаляйки по твърдите му гърди. Прокарах ноктите си по опънатата му кожа, наслаждавайки се на силата на тялото му под дланите ми. Когато пръстите ми се заплетоха в космите по гърдите му, той пусна лицето ми и ръцете му се впиха в косата ми.
След това наклони лицето ми, като държеше главата ми под наклон, за да може да завладее устата ми.
Изстенах и се изправих на пръсти, искайки още и още. Но Пиърс се отдръпна, като все още ме държеше на място и се наведе назад, за да изучи лицето ми.
– Боже, обичам устата ти. Красива си, Кер. – В очите му грееше толкова много емоция, че ми открадна дъха. – Липсваше ми. Ебаси, но ми липсваше.
– И на мен ми липсваше.
– Никога повече. Никакво повече време разделени. До края на живота ни, където и да отидем, ще бъдем заедно.
Сърцето ми прескочи. Помислих си, че ще има още думи, но тогава той ме целуна отново и нямаше признаци, че някога ще спре.
Този мъж доставяше толкова много удоволствие с устните и езика си, че направо се разтреперих, когато откъсна устата си, за да издърпа потника ми нагоре и да го преметне през главата ми. Изпрати го на пода заедно със сутиена ми. След това ме запрати към леглото, сложи ме да легна и свали дънките и бикините ми. Ух. Бях напълно гола.
Пиърс, напълно облечен, се отдръпна и ме изпи.
Адамовата му ябълка се поклащаше, докато той обхождаше с поглед голата ми кожа. След това толкова бързо, колкото ме беше освободил от дрехите ми, неговите се присъединиха към моите върху килима.
Когато твърдият му член се освободи, аз изтръпнах, защото бях забравила колко е голям. Позволих на очите си да бродят нагоре по коремната му преса и надолу по изваяните му ръце. Но когато погледнах лицето му, той изглеждаше… ами, нещастен.
– Какво става? – Попитах.
Той скръцна със зъби.
– Не съм бил с никого от теб насам. Но… трябва ли ми презерватив?
– Не. – изправих се на лакти. – Не е имало никой друг.
– О, слава богу. – Той се хвърли към мен, като и двамата се гмурнахме по-дълбоко в леглото. Едната му ръка се спусна по ребрата ми, а другата се уви около врата ми.
Той се премести така, че едната страна на тялото му притисна моето към леглото. И тази ръка – тази проклета ръка – ме подлуди. Тя се плъзгаше по кожата ми, измъчвайки ме, докато се движеше в ленива пътека по корема ми. После отново нагоре към набъбналите ми гърди.
– Пиърс – предупредих аз. – Запази прелюдията за втория рунд
Той ме пренебрегна, като вдигна върховете на пръстите си нагоре. Около върха, после под ареолата. Заобиколи зърното ми, без да докосва твърдата пъпка, но тръпките под допира му се разпространиха право към сърцевината ми.
Извих се в него.
– Мокра ли си за мен? – Попита той, като опипа зърното ми, преди да спусне ръката си към ребрата ми. Пръстите му останаха в постоянно движение.
– Разбери сам. – Разтворих краката си по-широко.
Той се усмихна, но дали се придвижи по-надолу? Не, гадината поднесе ръката си към лицето ми, проследявайки линията на носа, бузата, устата.
Докосване след докосване, той си играеше с кожата ми, сякаш тя беше негов личен инструмент. Това беше най-еротичната прелюдия в живота ми. Да бъда докосвана само от мъж. Той да ме почита. Да запомня всяка линия, всяка гънка, всяка извивка.
Двама можеха да играят тази игра.
Вдигнах свободната си ръка и се канех да докосна вените на жилавата му предмишница, но в момента, в който докоснах кожата му, той хвана китката ми и вдигна ръката ми над главата ми, притискайки я към възглавниците.
– Без докосване. – Той прокара устни по скулата ми.
– Това не е честно.
– Би трябвало вече да знаеш, че не се интересувам от справедливост. – Той пусна устата си и засмука ушната ми мида. След като го зърна, той се премести по-бързо, отколкото успях да мигна.
Едната ми ръка беше хваната в капан под ребрата му, а другата – във възглавниците, които държеше в хватката си. И тъй като имаше свободна ръка, той продължи изтезанието си с докосване.
– Пиърс.
– Какво искаш, бейби?
– Теб.
– Къде?
– Вътре – издишах аз.
Слушаше ли ме? Не. Усмихна ми се дяволито и този път, когато проследи кожата ми, го направи с език, вместо с пръсти.
Минаха минути. Часове. Бях обляна и на ръба на оргазъм, когато той най-накрая се премести в люлката на бедрата ми.
Бях сигурна, че ще ме накара да изтърпя още, но когато усетих върха на члена му да се провлачва през гънките ми, отворих очи към неговите.
Той се носеше над мен, а ръцете му ограждаха лицето ми. След това с един плавен, дълъг ход се зарови до основата.
– О, Боже – извиках аз, наслаждавайки се на разтягането, докато се приспособявах към него.
– Господи. – Той стисна челюстта си. – Ебаси, добре те чувстваш.
– Движи се.
Той поклати глава.
– Пиърс, движи се. – Ръцете и краката ми трепереха. Исках да се освободя. Оргазмът ми беше точно там, толкова близо, но трябваше той да се движи.
– Кер – прошепна той, а игривостта изчезна от гласа му. – Влюбен съм в теб.
Заключих очи в неговите и всички страхове, които имах по-рано, бяха… изчезнаха.
Не е имало момент в живота ми, в който да съм искала да го кажа. Не и по този начин.
– Аз също съм влюбена в теб.
Той долепи устни до моите и тогава бяхме само ние. Движехме се заедно. Довеждахме се един друг до върха и се държахме, докато и двамата се преобръщахме през ръба.
Изкрещях името му, когато се счупих, когато той навлизаше и излизаше, държейки ме близо до себе си, докато се изливаше в мен. Краката ни бяха преплетени. Ръката ми беше хваната в капана на неговата, а другата се беше увила около него толкова здраво, че не исках да я пусна.
Звездите в очите ми се превърнаха в сълзи, които ме стреснаха толкова много, че дъхът ми застина.
– Защо плачеш? – Попита той.
– Аз съм… щастлива. Дори не знаех, че това щастие съществува.
– Аз също не знаех – прошепна той.
Заспах в прегръдките му, двамата се сплетохме в чаршафите. Събудих се от вика на Елиас през монитора. Часовникът на нощното шкафче показваше два часа.
Седнах, но Пиърс докосна рамото ми и ме придърпа в леглото.
– Ще го взема.
Задрямах и когато Пиърс се настани зад мен, отново се събудих.
– Добре ли е?
– Отново заспа.
Сгуших се в ръцете му, но този път, когато се отпуснах във възглавницата, мозъкът ми реши, че съм спала достатъчно. Направих всичко възможно да лежа спокойно, за да оставя Пиърс да си почине. Стиснах очи. Преброих овцете. Изпях си мислено приспивна песен. Нищо не ме накара да заспя отново.
– Какво се случва в главата ти? – Ръцете му се стегнаха.
– Не мога да заспя. – Въздъхнах. – Съжалявам, че те събудих.
– Аз също не мога да спя. – Той ме завъртя, като ме обърна с лице към себе си. – Предполагам, че е по-добре да проведем разговора, който не проведохме по-рано.
Всичко, което трябваше да бъде казано, беше казано. Във всеки случай важните части.
– Наистина ли се нуждаем от него?
– Да. – Кимна Пиърс. – Защото имам предложение за теб.
Назад към част 21 Напред към част 23
