Бонус Епилог
Пиърс
– Отново. Отново! – Поиска Констанс, плувайки през джакузито в хижата.
Бяхме намалили температурата, за да могат децата да играят тук, без да им е прекалено топло, и тя се беше превърнала в техен личен басейн.
– Готови ли сте? – Вдигнах я под мишниците и я изстрелях във въздуха, като я пратих да се разбие във водата. На две години тя не направи голям плясък. Надуваемите розови крила около бицепсите ѝ я изкараха направо от водата, така че чух как се кикоти.
– Сега е мой ред, татко. – Елиас доплува, разположи се на коленете ми и запуши носа си, преди да го изпратя във въздуха. Синът ми беше огромен на четири години – ало, деветдесет и пет процента – и когато се приземи, водата се разнесе навън и падна върху заснежената тераса.
– Там няма да остане никаква вода – каза Кериган откъм вратата.
Аз се ухилих и се усмихнах през рамо.
– Влизаш ли?
– Вечерята ще е готова след двайсет минути. Но може би по-късно ще можем да прекараме малко време в горещата вана. – Тя ми намигна, преди да изчезне вътре.
По дяволите, но аз обичах ваканциите ни тук. Не че с Кериган нямахме страхотен сексуален живот, но съпругата ми си почиваше в хижата. Наистина се отпускаше. И това правеше нощите ни в спалнята незабравими.
Бяхме дошли за Коледа и решихме да останем до Нова година. Семейството на Кериган се беше присъединило към нас, но си тръгна по-рано този следобед, преди да се стъмни, тъй като се зададе струпване на тъмни, зловещи облаци. Може би нямаше да успеем да се приберем у дома до петък. Във въздуха се носеше сняг.
Да останеш блокиран в хижата никога не е било нещо лошо. Така бяхме се сдобили с Констанс.
Усмихнах се по-широко, подхвърлих децата си още веднъж, след което ги вкарах вътре, за да се подсушат и преоблекат в топли дрехи. Вечерята беше последвана от вечерното ни пиршество с кашкавал край камината. След това, когато Кериган отиде да ги сложи да спят, аз влязох в офиса, за да изпратя един бърз имейл, който бях забравил по-рано.
Грейс Пийк беше поела нова инвестиция в Сан Франциско – спортен комплекс за деца в неравностойно положение. Вицепрезидентът, който отговаряше за сметката, ми беше изпратил проекта, но имаше няколко числа, които не се връзваха.
Отидох да търся химикалка и хартия, за да запиша няколко бързи цифри, но когато се опитах да отворя чекмеджето на бюрото, то се заклещи.
– Какво, по дяволите? – Натиснах го, като протегнах пръсти вътре, за да пипна каквото беше попаднало.
В горната част се беше заклещило дебело парче хартия, затова го издърпах.
Само че това не беше лист хартия. Беше снимка.
Изгладих намачканата снимка и я взех.
– Да ме прокълнеш.
Посрещна ме лицето на дядо ми. Както и една много по-млада версия на мен. Бях в прегръдките му и се смеех. Усмивка се разтегли по устата му, докато ме гледаше. Трябваше да съм на същата възраст като Елиас на тази снимка, може би на четири или пет години.
– Какво е това? – Попита ме Кериган, влизайки в стаята.
Беше облечена в червени бикини, явно готова за известно време в джакузито.
– Намерих това в чекмеджето. – Подадох ѝ го и отместих стола си от бюрото, като ѝ направих място да седне в скута ми.
– Виж се. – Тя се усмихна. – Ти и Елиас изглеждате почти еднакво.
– Лудост, нали?
– И Гейбриъл. – Лицето ѝ омекна. – Той е бил толкова млад.
Кимнах, като го възприемах.
– Притеснява ли те това? Да го виждаш?
– Не, вече не. – Обгърнах я в ръцете си. – Ти беше права. Просто ми трябваше време.
Омразата и гневът, които изпитвах към дядо си, отдавна бяха изчезнали.
Ако не беше дядо, нямаше да имам Кериган. Ако не беше Хайди, нямаше да имам Елиас. Надявах се, че откъдето и да ме гледат, могат да видят колко съм им благодарен за тези подаръци, които ми бяха оставили.
Прошката беше силна. Без никаква затаена обида, животът ми беше погълнат от любовта. Най-вече към тази жена и децата ни.
– Готова ли си за едно бързо плуване? – Голо плуване.
– Не мога. – Тя остави снимката настрана и се усмихна. – Облякох си костюма, но спрях в банята.
– Добре. И защо това те прави неспособна да влезеш в горещата вана?
– Защото се провалих на един тест. Или по-скоро се върнах с положителен резултат.
Сърцето ми прескочи.
– Бременна ли си?
Красивото ѝ лице се доближи, устните ѝ бяха шепот до устата ми.
– Бременна съм.
Не се нуждаех от горещата вана, за да обичам жена си. Съблякох я от червените бикини и правих любов с нея точно там, на бюрото, докато отвъд стените бушуваше снежна буря.
Снегът ни затрупа за една седмица.
И още веднъж в началото на пролетта.
По-късно през лятото, в Каламити, се роди синът ни Гейбриъл.
