Глава 6
КУПЪР
Деймън – моят вицепрезидент – седна до мен на масата, на която седях. Отпих глътка от кафето си и повдигнах една вежда към него.
– Изненадан съм, че вече си станал. – Коментирах. Обикновено след парти като снощи Деймън вземаше някоя жена от клуба в леглото, чукаше я, докато единият от тях не припаднеше от прекалено пиянство, и не се събуждаше до обяд.
Той само допусна малка усмивка да наклони устните му. Той не беше човек, който се забавлява много лесно. Честно казано, мъжът беше толкова добре сложен, че понякога наистина се чудех дали наистина чувства нещо.
– Същото мога да кажа и за теб, През. – Коментира той, като наклони леко глава, изучавайки ме по един изнервящ начин, но аз бях свикнал с това. – Твърдиш ли, че е твоя? Имаме ли си кралица, Купър?
Хвърлих поглед към стълбите, които водеха към стаята ѝ.
– Работя върху това. – Казах му. – Знаеш какво включва това, Деймън.
– Ще се отнасяме с нея като с истинска кралица, Купър. – Каза ми той, а неспокойните му очи се стрелнаха към стълбите, преди отново да се върнат към лицето ми.
Кимнах веднъж. Погледнах нагоре, когато Кайл – моят пътен капитан – се запъти надолу по стълбите и падна на стола до мен.
– Хален се опита да ти се обади. – Каза ми Кайл. Хален беше моят оръжеен сержант. – Жътварите се приближават към доковете. Подготвят се да вземат пратката, която сме дошли да вземем. – Каза ми той, като взе кафето ми от пред мен и го изгълта.
Ако не бях ядосан, че Жътварите се опитват да ми вземат шибаната пратка, може би щях да го съборя от стола му за това, че ми взе кафето.
Чертите на лицето ми се изкривиха от ръмжене.
– Само през шибания ми труп. – Изригнах. – Кое е последното място, на което Хален разполага с тях? – Поисках да знам.
– Те са се разположили на лагер в съседния град откъм доковете. Хален предполага, че изчакват, докато се прикрият от тъмнината. Джейдън е подкрепен от Амбероса и нейните хора. Ако се изправим срещу тях, ще бъде кърваво, братко. – Предупреди ме Кайл.
Амбероза беше справедлива кучка, когато искаше да бъде такава. Обикновено уважавах до смърт нея и Джейдън. Бяха могъщи и на практика разполагаха с малка армия, която подкрепяше двамата. Между двамата имаха толкова много шибани връзки, че фактът, че се опитват да саботират пратката ми, нямаше никакъв шибан смисъл в главата ми.
Погледнах към вицепрезидента си, знаейки, че и той си мисли.
– Нещо не е наред. – Заговори най-накрая Деймън, потвърждавайки мислите ми. – Това не е Джейдън и със сигурност не е в стила на Амбероза. Те не започват доброволно войни като тази, заради това как се е разминал брат ѝ. – Амбероза загуби брат си в кървава схватка с оръжие, а Джейдън беше този, който го държеше по време на последните му вдишвания – беше този, който каза на Амбероза, че брат ѝ е мъртъв. Деймън почука с върховете на пръстите си по плота на масата. – Мисля, че трябва да поговорим с Джейдън. – Каза той, като погледна към мен.
– Сигурен ли си за това, братко? – Ако имаше човек, на когото да се доверявам напълно, това беше Деймън. Той не вземаше решения въз основа на това как се чувства. Той наистина беше хладнокръвен убиец. Понякога не бях сигурен дали човекът е способен да изпитва каквито и да било емоции.
Той кимна веднъж. Кимнах му в отговор.
– Тръгваме след час. – Казах им. – Вдигни хората ми и им кажи, че имат един час, за да слязат долу и да са готови за тръгване. – Наредих, докато ставах от стола си.
Изкачих се по стълбите към стаята на Пени. Тя все още беше на леглото, одеялото едва покриваше перфектните ѝ кремави гърди. Наистина не исках да я будя – тя имаше нужда от почивка след това колко старателно я бях чукал снощи и след всичко, което беше преживяла вчера – но не исках да си тръгвам, без първо да ѝ кажа довиждане – не исках да се чувства така, сякаш съм я използвал и съм си тръгнал.
Легнах на леглото, като я хванах в лъжичка, след като събух ботушите си. Тя стенеше тихо в съня си, докато аз прокарвах ръце по меката ѝ кожа, смучейки леко кожата на шията ѝ, където няколко тъмни петна контрастираха с по-светлата ѝ кожа.
– Събуди се, красавице. Искам да видя тези красиви очи. – Прошепнах в ухото ѝ, преди да засмуча ушната ѝ мида между зъбите си и да я захапя, преди да я пусна, като леко издухнах хладен въздух върху нагорещената плът.
– Купър. – Изстена тя и бавно отвори очи, за да ме погледне. Красива, спираща дъха усмивка погали устните ѝ, карайки зелените ѝ очи да блестят толкова ярко в мен. – Добро утро.
Усмихнах се.
– Добро утро, красавице. – Отговорих, като се стегнах около кръста ѝ.
Харесваше ми, че очите ѝ блестят толкова ярко. Отчаяно се нуждаех тя да блести заради мен. Тази жена в ръцете ми беше нещо безкрайно специално. Нейният блясък можеше да ми освети пътя и през най-мрачните времена.
– Мислиш ли, че можеш да слезеш долу? – Попитах я, като посегнах да прокарам върховете на пръстите си по бузата ѝ. Тя наведе лице към докосването ми. – Трябва да изляза да бягам, но ще се върна тази вечер. Искам да те запозная с някои от моите мъже и искам да те запозная с Деймън. Ще го оставя тук с теб. – Казах ѝ, като взех внезапно решение, предизвикано от момента.
Ако имаше някой, на когото да се доверя, то това беше Деймън.
Очите ѝ леко помръкнаха при звука от моето тръгване. Придърпах ръката ѝ към лицето си и целунах вътрешната страна на китката ѝ.
– Не, красавице. Усмихни се за мен. – Помолих я. – Ще се върна. Винаги ще се връщам заради теб. – Обещах.
Това не беше пълноценна усмивка, но устните ѝ се наклониха нагоре, а тези очи отново засияха за мен.
Вече бях навлязъл толкова дълбоко с нея.
– Дай ми да се облека. – Каза ми тихо тя.
С нежелание я освободих от ръцете си, наблюдавайки я с разгорещен, копнеещ поглед, докато се обличаше в чифт скъсани дънки и обикновена тениска. Тя взе произволен ластик за конска опашка от скрина, докато връзваше косата си на небрежен кок, и влезе в банята, докато го правеше.
Нахлузих отново ботушите си и я чаках до вратата, когато тя излезе от банята. Протегнах ръка към нея и я привлякох към себе си веднага щом малката ѝ ръка се оказа в моята.
Наведох се и притиснах устни към нейните, като я притиснах плътно до себе си.
– Ти си толкова красива. – Въздъхнах.
Тя се изчерви, а червенината на бузите ѝ беше още по-видима, тъй като не носеше никакъв грим. Потрих палеца си по бузата ѝ, докато позволявах на очите си да срещнат нейните.
– Знам, че обичаш да се гримираш, но предпочитам да не се гримираш. – Признах. – Обичам естествената ти красота и това колко мека е кожата ти.
Тя примигна, за да отблъсне сълзите си от думите ми. Приближих китката ѝ до устните си и притиснах целувка към пулса ѝ. Поех си дълбоко въздух, подготвяйки следващите си думи, знаейки, че те ще убият красивия блясък в очите ѝ. Всеки път, когато тя губеше блясъка си, това сякаш ме връхлиташе като силен удар в корема.
– Деймън ще те отведе, за да подготвиш всичко за майка ти. – Казах ѝ тихо.
Усетих как сърцето ми се разбива в гърдите, когато долната ѝ устна потрепери, а сълзите мигновено се изляха от очите ѝ, когато красивите ѝ, зелени очи помръкнаха при горчивото напомняне за кончината на майка ѝ. Привлякох я в прегръдките си, като притиснах устни към косата ѝ.
– Имам нужда да бъдеш силна, красавице. – Помолих я. – Моля те, Пени. Днес няма да съм тук, за да те държа цяла. Ти си толкова силна, красавице. Бъди тази силна жена, която знам, че си.
Отворих вратата, само леко шокиран да видя Деймън, който вече стоеше там. Бях изненадан да видя нежното изражение на лицето му, когато очите му се спряха върху моята жена.
– Кралице моя. – Каза той просто, усмихвайки се към нея.
Свих очи към него, а в тялото ми се разрази притежание. Деймън откъсна очи от съкрушените черти на Пени и погледна към мен. Леко поклати глава към мен.
– Купър, можеш да ми се довериш за нея. – Напомни ми мигновено той.
Стиснах челюстта си към него, емоциите ми се бореха в мен. Исках да му се доверя за нея. Знаех, че той ще я защити с всяка своя фибра, но след като видях как мъжът, когото почти никога не бях виждал да показва емоции, погледна Пени така, както току-що го направи, започнах да преосмислям решението си.
– Купър, трябва да вървиш. – Напомни ми той.
– Ще поговорим, когато се върна. – Отвърнах му.
Той кимна, очите му бяха празни, докато не погледна към Пени, а по чертите му отново се появи нежност.
– Не плачи, кралице моя. – Помоли я той, като ѝ протегна ръка. – Ти не си сама.
Тя погледна към мен и аз бързо изтрих гнева си към Деймън, заменяйки погледа си с мекотата, която запазих единствено за нея.
– Ще се върна тази вечер. – Напомних ѝ. Притиснах устните си до нейните. – Бъди силна, красавице. – Наведох се и притиснах красивото ѝ лице в ръцете си. – Усмихни се за мен.
Тази спираща дъха усмивка премина през устните ѝ. Очите ѝ засияха само за миг, а тъгата и разбитото сърце, които изпитваше, изчезнаха, макар и само за част от секундата.
– Ето я. – Въздъхнах.
Леко я побутнах в посока на Деймън.
– Погрижи се за нея. – Наредих. След това, на което бях станала свидетел, не исках да я оставям сама с него, но трябваше да тръгвам.
– С моя живот, Купър – Каза ми Деймън съвсем сериозно.
Молейки се, че мога да се доверя на вицепрезидента си с нея, слязох по стълбите, подготвяйки се да изляза, за да се срещна с Джейдън и Амбероза.
Назад към част 6 Напред към част 8
